По-нататък се описва вътрешният бит на обитателите на този чуден небесен град. Първо, в него няма никакъв видим храм, защото “Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм” - на Господ Бог ще се въздава непосредствено поклонение, и затова няма да има нужда нито от материален храм, нито от някакви обреди и свещенодействия; второ, небесният град няма да има нужда от никакво освещаване, “понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът”. Общият вътрешен признак, отличаващ тази небесна Църква от земната е, че докато в земната Църква доброто съжителства със злото и плевелите растат заедно с пшеницата, в небесната Църква ще се събере от всички земни народи само доброто, чистото и святото. Всичко лошо, скверно и нечисто, натрупало се през времето на световната история, ще бъде отделено и изляно като че в един смраден водоем, чиято нечистота няма да се докосне до тази чудна обител само на блажени същества” (ст. 22-27).
Глава двадесет и втора
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ НА ОБРАЗА НА НОВИЯ ЙЕРУСАЛИМ. УВЕРЕНИЕ ЗА ИСТИННОСТТА НА ВСИЧКО КАЗАНО, ЗАВЕЩАНИЕ ДА ПАЗИМ БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ И ДА ОЧАКВАМЕ ВТОРОТО ХРИСТОВО ПРИШЕСТВИЕ, КОЕТО ИДЕ СКОРО
Непрекъснатото блаженство на членовете на небесната Църква се изобразява с редица символи. Първият символ е чистата река с вода на живота, бистра като кристал. Тази река, непрекъснато изтичаща от престола на Бога и Агнеца, символично изобразява благодатта на Животворящия Дух, която изпълва стъгдите на Св. град, тоест цялото множество негови обитатели, които, по думите на Псалмопевеца, “са по-многобройни и от пясък” (Пс. 138:18). Това е благодатта и милостта Божия, която неизтощимо ще се излива върху всички жители на небесния град, изпълвайки сърцата им с неизразимо блаженство (ср Йс. 35:9-10). Вторият символ е “дървото на живота”, подобно на онова, което някога е имало в земния рай преди грехопадението на прародителите. “Дървото на живота” в небесния Йерусалим ще притежава особени чудни качества: дванадесет пъти в годината то ще дава плодове и листата му ще служат за изцеление на народите. Св. Андрей смята, че “дървото на живота означава Христос, разбиран в Духа и за Духа Свети: защото в Него е Духът, и Той е покланяем в Духа и е подател на Духа. Чрез него и дванадесетте плода на Апостолския лик ни даруват неоскъдняващия плод на Богопознанието. Листата на дървото на живота, тоест на Христа, са най-тънките му и превисши и пресветли определения на Божествените съдби, а плодовете му - най-съвършеното знание, което ще се открие в бъдещия век. Тези листа ще бъдат за изцеление, тоест за очистване на незнанието на народи, по-ниски от другите при извършването на добродетелите. Защото “един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите” (1 Кор. 15:41) и “в дома на Отца Ми има много жилища” (Йоан. 14:2), така че според делата един да удостостои с по-малка, а друг - с по-голяма светлина”. “И не ще има вече никакво проклятие” - всякакво проклятие ще бъде снето завинаги от обитателите на този небесен град, “престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им” - сподобилите се да станат жители на този град ще видят Бога лице в лице, “не в гадания, но, както свидетелства великият Дионисий, в този вид, в който е бил видим за светите Апостоли на Таворската планина. Наместо златната плочица, която носел древният първосвещеник (Изх. 28:36), ще имат написано името Божие, и не само на челата, но и в сърцето, тоест ще имат твърда, непреходна и дръзновена любов към Него. Защото написаното на челото означава украшение на дръзновението” (Св. Андрей). “И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков” - с всички тези черти се посочва непрекъснатото и най- пълно общение на членовете на небесната Църква с техния Владика, съчетано с видимото Му присъствие. Именно това ще бъде за тях източник на непрестанно блаженство (срв. Иезек. 47:12) (ст. 1-5).
В заключителните стихове на Апокалипсиса (ст. 6-21) св. Апостол Йоан удостоверява истинността и верността на казаното и говори за скорошното изпълнение на всичко, което му е било показано, а също така и за скорошното Второ Христово Пришествие и за възмездието според делата на всеки. “Ето, ида скоро” - тези думи, според обяснението на св. Андрей, показват или краткостта на настоящия живот по сравнение с бъдещия, или пък внезапната и бърза кончина на всекиго, тъй като напускането на този свят за всекиго означава край. Й понеже не знаем “в кой час ще дойде крадецът”, заповядано ни е: “да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени” (Лук. 12:35). Трябва да помним, че Бог не гледа нашето време, че “за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден” (2 Петр. 43:8). Той иде скоро, защото иде безусловно - нищо не ще спре Неговото пришествие, както нищо не спре и не ще разруши Неговите неотменими определения и обещания. Човекът брои дни, месеци и години, а Господ изчислява не времето, но човешките правди и неправди и с мярата на Своите избраници определя мярата на приближаването на онзи велик и просветлен ден, когато вече не ще има време, а ще започне невечерния ден на Неговото Царуване. Духът и невестата - Църквата Христова, призовават всички да дойдат и да почерпят от водата на живота даром, за да се сподобят да станат граждани на небесния Йерусалим. Св. Йоан завършва Апокалипсиса с облажаване на ония, които изпълняват Божиите заповеди и със строгото предупреждение да не се изопачават думите на пророчеството, защото на такива Бог “ще наложи поразите, за които е писано в тая книга”. В заключение св. Йоан изразява пожелание за скорошно пришествие на Христа с думите: “Амин, да, дойди, Господи Иисусе!” и подава обичайното апостолско благословение, от което се вижда, че първоначалното предназначение на Апокалипсиса е послание към малоазийските църкви (ст. 1:11).
Съдържанието на Апокалипсиса ясно показва, че той има историческо основание и голямо значение на Църквата през всички епохи. Той представлява естествен завършек на канона на свещените книги и, изобразявайки бъдещите и последните съдби на Църквата и света, като че непосредствено ни изправя пред лицето на идещия Съдия.
Край и Богу слава
СЪДЪРЖАНИЕ
Значението на Апокалипсиса и интересът към него 3
За автора на Апокалипсиса 5
Време и място на написване на Апокалипсиса 7
Главният предмет и цел на написването на Апокалипсиса 9
Възгледът на Църквата за съдържанието на Апокалипсиса 10
Правила за тълкувание на Апокалипсиса 11
Съдържание и разделение на Апокалипсиса 13
Екзегетичен разбор на Апокалипсиса 15
Архиепископ Аверкий Апокалипсис или
Откровението на Свети Йоан Богослов
Руска, първо издание
Превод: Стела Велчева Редакция: Йлия Христов
Сподели с приятели: |