НАРУШЕНИЯ В ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
Мозъкът, както вече казах, е съставен предимно от мазнини. Освен това е изключително богат на незаменими мастни киселини. Следователно няма нищо чудно, че много заболявания на централната нервна система може би са свързани с нарушения в айказаноидното равновесие.
Може би най-разпространеното от тези заболявания е алкохолизмът. Алкохолът е омайваща дрога с дълга история. Той се произвежда от около осем хиляди години, което го прави по-стар от повечето човешки цивилизации.
В малки количества той е благодат за сърдечносъдовата система. Увеличава производството на добри айказаноиди и това подсилва сърдечносъдовата система. Но, както всички добре знаем, той има и своята тъмна страна, чийто връх е алкохолизмът. Предполага се, че алкохолиците в САЩ са повече от двайсет милиона, а отрицателното му влияние върху смъртността, разходите за сърдечни заболявания и за опазване на обществения ред са добре известни. Разбира се, не всеки, който изпива една бира след работа или няколко коктейла на някое парти, става алкохолик. Същевременно алкохолизмът не поразява само слабоволевите натури. Съществуват много преуспели и изключително дисциплинирани хора, които обаче не могат да се преборят с желанието си за алкохол. Истината е, че алкохолизмът е генетично заложен, което навежда на мисълта, че съществува някакво генетично предавано предразположение.
За какво по-точно става дума? Оказва се, че у алкохолиците има генетично заложен дефект, засягащ производството на ГЛК, което в крайна сметка означава, че способността на тялото им да произвежда добри айказаноиди е компрометирана. (Нивото на ГЛК при алкохолиците е с 50% по-ниско, отколкото при нормалните хора.)
При повечето хора малките количества алкохол ускоряват производството на добри айказаноиди, поне за известно време. Това обяснява дълготрайната полза за сърдечносъдовата система и краткотрайната - от емоционално естество (добрите айказаноиди действат антидепресивно) на умереното пийване.
За нещастие у хората с генетично обременено производство на ГЛК, алкохолът потиска нормалното възстановяване на тази активирана незаменима мастна киселина. И така се стига до порочен кръг: жертвите на алкохолизма изчерпват ограничения си запас от ГЛК и същевременно възпрепятстват по-нататъшното му попълване. И в резултат алкохоликът се нуждае от все повече алкохол, за да произвежда добри айказаноиди, т. е., просто, за да се чувства нормален.
Попитайте който и да е бивш алкохолик и той ще ви каже, че дори след многогодишно въздържание, непрекъснато трябва да се бори с желанието си да не пие. Но когато подложих група лекуващи се от алкохолизъм хора на моята диета, първото, което им направи впечатление бе значителното намаляване и дори пълното изчезване на нуждата им от алкохол.
Какво е биологичното обяснение на този щастлив резултат? Едно от незабавните последствия от храненето в Зоната - нарастване активността на ензим делта 6 дезатураза, а това означава увеличено производство на ГЛК. Възстанови ли се веднъж нормалното количество на ГЛК, същото става и с нивото на добрите айказаноиди. Така че биологичната нужда от алкохол - като средство за поощряване производството на айказаноиди - изчезва.
През 1984 година Иън Глен доказа това в клинични опити с алкохолици, използващи добавки от ГЛК. В края на опита изследователите отбелязали значително намаляване на желанието на пациентите за алкохол.
За лекуващите се алкохолици пребиваването в Зоната означава освобождаване от биохимичния дефект, който е основната причина за алкохолизма - дефект в айказаноидния метаболизъм. А ето и предписанието как да постигнем тази свобода и да я поддържаме до края на живота си: малки дози от активирани незаменими мастни киселини, съчетани със спазване на моята диета.
Алкохолизмът не е единственото заболяване на централната нервна система, което се повлиява от храненето в Зоната. Същото се отнася и за депресията. Добрите айказаноиди имат забележителен антидепресивен ефект, тъй като увеличават отделянето и приемането на невротрансмитерите от нервите. (Невротрансмитерите са биохимични превключватели, които осигуряват комуникацията между нервите.) Ако нивото им спадне (или поради потискане на отделянето им от предаващите нерви, или поради потискане на поемането им от нервите-приемник), в резултат се достига до депресия.
Лекарството, което в момента се смята за вълшебното биле за депресията, е Прозак. То увеличава количеството на невротрансмитера, известен като серотонин. Това от своя страна подобрява връзката между нервите и намалява депресията.
Прозак действително върши работа. И то толкова добре, че продажбите му възлизат на милиарди долари. Съществува обаче и друг начин за лечение на депресията, и то без допълнителни разходи и евентуални неприятни странични ефекти.
Кое контролира пускането и прихващането на невротрансмитери като серотонина? Добрите айказаноиди. С увеличаване на тяхното количество ние подобряваме ефективността на комуникацията между нервите, независимо дали имаме или нямаме депресия. Ако страдате от депресия - т. е., от значително намалено количество невротрансмитери - храненето в Зоната ще увеличи пускането и улавянето на тези жизненоважни химически пратеници и това ще ви помогне да се върнете към нормалното си състояние.
През последните няколко години и медиите, и научните кръгове започнаха да отделят голямо внимание на една разновидност на депресията - сезонната. При някои хора, с намаляване на светлината през зимата, отделянето на хормона мелатонин от епифизата забавя значително темпото си. Недостигът на мелатонин може да доведе до т. нар. „зимна депресия".
Д-р Майкъл Нордън, психиатър-изследовател в Университета във Вашингтонската медицинска академия, през последните две години препоръчва моята диета на страдащите от зимна депресия. Майкъл ме уведомява, че много пациенти се хвалят със значително подобрение на състоянието си. Увеличеното производство на добри айказаноиди стимулира отделянето на мелатонин, въпреки понижената светлинна активност през зимата. Ако вие страдате от зимна депресия, животът в Зоната ще ви помогне скоро да я оставите в миналото.
Макар да не се определят като депресия (и, слава Богу, определено не са хронични), смущенията в биологичния часовник на организма са биологичен братовчед на зимната депресия. Те се причиняват от промяната в отделянето на мелатонин, изисквана от рязката промяна в цикъла ден и нощ. Моята диета може да ви помогне не само да облекчите, а дори напълно да се отървете от това състояние. (Аз лично имах големи проблеми да се пренастроя отново към часовото време в Източното крайбрежие след завръщането си от Западното. А сега очаквам с нетърпение да прекося континента, тъй като трябва ми дава възможност да чета и да пиша шест часа без прекъсване, без това да е съпроводено със смущения в биологичния ми часовник. Поредния благотворен ефект от живота в Зоната.)
Досега разглеждахме последствията от мудността на невротрансмитерната система. Противоположното състояние, свръхактивността й, води до хиперактивност на индивида. Разбира се обикновената хиперактивност може да бъде причинена и от ниско ниво на кръвната захар. Какъвто и да е случаят, моята диета ще се отрази благотворно. Ако хиперактивността е породена от хипогликемия (ниско ниво на кръвната захар), тогава храненето в Зоната ще помогне на тялото да нормализира нивото на кръвната си захар. Ако проблемът е в свръхактивните невротрансмитери, съществуват доказателства, че добавянето към храната на активирани мастни киселини може да помогне, особено при изключително хиперактивни деца. Това навежда на мисълта, че моята диета би помогнала и на тях.
А ако нямате нито депресия, нито смущения в биологичния часовник, нито пък сте хипеактивни? Ако количеството на невротрансмитерите ви е наред и мозъчните ви клетки ги чуват ясно? Храненето в Зоната пак ще ви донесе ценна награда от емоционално естество. То ще ви помогне да се справяте много по-добре със стреса и напрежението на всекидневието. Стресът и напрежението няма да се променят, но вашата централна нервна система, подсилена от увеличеното производство на добри айказаноиди, ще им отговори далеч по-самоуверено и ще направи живота ви много по-гладък.
Сподели с приятели: |