Ефектът на активираните незаменими мастни киселини върху болни от ARC c хронична умора
Таблица 15-1
ЕФЕКТ НА АКТИВИРАНИ НЕЗАМЕНИМИ МАСТНИ
КИСЕЛИНИ ВЪРХУ ЗАРАЗЕНИ С HTV ПАЦИЕНТИ,
СТРАДАЩИ ОТ ХРОНИЧНА УМОРА
Параметър
|
Активна
група
|
Плацебо
група
|
Р-фактор
|
Пациенти, които не
|
6 човека
|
6 човека
|
|
приемат AZT
|
|
|
|
Оценка на умората
|
+1,5
|
-1,0
|
р<0,005
|
след 6 месеца
|
|
|
|
Промяна в Т4
|
-30%
|
-14%
|
р<0,010
|
клетките
|
|
|
|
Пациенти, които
|
5 човека
|
4 човека
|
|
приемат AZT
|
|
|
|
Оценка на умората
|
+ 1,0
|
-0,5
|
р<0,025
|
след 6 месеца
|
|
|
|
Промяна в Т4
|
-58%
|
0%
|
р<0,025
|
клетките
|
|
|
|
Това подобрение се осъществи дори въпреки факта, че по време на пробните шест месеца броят на Т-клетките - клетките, убивани от HIV - намаляваше по-бързо в активната, отколкото в контролната група, приемаща плацебо. Колкото и парадоксално да звучи, това е факт - състоянието на пациентите, особено на онези, които пиеха и AZT, се подобряваше. В групата с плацебото броят на Т-клетките не намаляваше и въпреки това болните се чувстваха все по-уморени и по-уморени. Всъщност, това не е чак толкова изненадващ парадокс; всеки клиничен лекар на болни от СПИН ще ви каже, че много пациенти с относително висок брой Т-клетки умират, докато други, с много по-малко от тях, остават живи. Имахме дори един пациент, чийто Т-клетки бяха спаднали драматично (по-малко от 10). но това не му пречеше да играе тенис всеки ден.
Окуражени от получените резултати, ние започнахме да даваме на болните, пили до този момент капсули със зехтин, същата комбинация от активирани незаменими мастни киселини, които бяха пили болните от активната група, която от своя страна също продължи да ги взема в продължение на още шест месеца. Резултатите бяха същите - значително намаляване на умората.
Групата, която приемаше от самото начало активираните мастни киселини (но не и AZT), продължаваше да се подобрява. Още по-важно, групата, приемала досега само плацебо, започна да проявява значително подобрение в нивото на умората с р-фактор по-малък от 0,01, което означаваше, че резултатите при 99 от всеки 100 пациента ще бъдат същите. Почти същите цифри бяхме получили и от първата група. Онези
Ефектът на активираните незаменими мастни киселини върху болни от ARC с хронична умора, причинена от AZT
болни, които пиеха AZX също се уморяваха по-малко, но резултатите не бяха от статистическо значение (което се дължи просто на факта, че работехме с ограничен брой пациенти.) Тези резултати за дадени в Таблица 15-2 и са представени графично във Фигура 15-2.
Таблица 15-2
Сподели с приятели: |
