Свитата е въведена от Коюмджиева, Драгоманов (1979). Типовият разрез се разполага при с. Драгойново (к. л. Искра – М 1:50 000).
Отложенията на свитата заемат съвсем ограничена площ в северозападния ъгъл на картния лист, южно от яз. Езерово.
В изследваната площ долната граница не е разкрита на повърхността. Седиментите се покриват с размив от плиоцен-плейстоценски и кватернерни алувиални наслаги.
Единицата е представена от неравномерно редуване на пясъчници, глини и песъчливи глини, както и конгломерати. На места, извън района на проучване, са описвани и тънки прослойки от сиви или сиво-зелени туфи (Коюмджиева, Драгоманов, 1979). Сред седиментите присъстват късове от добре запазени и силно окременени останки от дървета.
В състава на свитата преобладават пясъчниците. Те са жълтеникави, преобладаващо грубослоести, дребно- до едрозърнести. Често в тях се наблюдава коса слоестост. На места преминават до дребночакълни конгломерати.
Конгломератите са полигенни, с късове от метаморфни скали, както и преобладаващо среднокисели вулканити.
Глините са сиво-зелени до жълто-зелени, с масивна текстура. Боянов и др. (1963ф) ги характеризират като бентонитови.
Дебелината на единицата в рамките на картния лист достига 80 m.
Според Коюмджиева, Драгоманов (1979) свитата се е образувала в алувиално-езерна обстановка. Това се потвърждава и от по-късни изследвания (Нафтали и др., 1994ф). Допуска се, че Драгойновска свита е синхронно формирана с отложенията на Маришката свита (Каменов, Панов, 1976) в Тракийската депресия и на Вълчеполска свита (Горанов, 1960; Горанов и др., 1992) в Източнородопското комплексно понижение.
В предишни изследвания възрастта на свитата е възприемана като ранноплиоценска (Боянов и др., 1960ф; Вапцаров, 1962) или вероятна миоценска (Динков и др., 1968ф). Въз основа на спорово-поленови данни Коюмджиева, Драгоманов (1979) определят късноолигоценска-ранномиоценска възраст.
