ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
КЪМ ГЕОЛОЖКАТА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
М 1:50 000
КАРТЕН ЛИСТ
К-35-87-А (Ардино)
Б. Йорданов, С. Саров1, С. георгиев1, в.вълков1,
е. балканска1, в. гроздев,
Н. Марков1, Р. Маринова1.
С участието на К. КОЛЧЕВА2, Б. БАНУШЕВ3, Д. Синьовски3
Редактори: Б. Йорданов, С. САРОВ
1 НИИ „Геология и геофизика“ АД
2 СУ „Св. Климент Охридски”
3 МГУ „ Св. Иван Рилски “
СОФИЯ 2007
ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”
възложител – Министерството на околната среда и водите
изпълнител – Консорциум Геокомплекс ООД
по Договор № 425/20.07.2004г.
.
© Министерство на околната среда и водите
Българска национална геоложка служба
Печат „Унискорп” ООД
Съдържание
ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА 1
КЪМ ГЕОЛОЖКАТА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 1
КАРТЕН ЛИСТ 1
К-35-87-А (Ардино) 1
С участието на К. КОЛЧЕВА2, Б. БАНУШЕВ3, Д. Синьовски3 1
Редактори: Б. Йорданов, С. САРОВ 1
1 НИИ „Геология и геофизика“ АД 1
СОФИЯ 2007 1
Абревиатурни обозначения: 61
Геоложката карта включва картен лист К-35-87-А (Ардино) с площ 385 km2, разположен в Южна България.
В морфографско отношение площта попада в източната част на Западнородопската подобласт (Централни Родопи). Разделена е от долината на р. Арда на два дяла – Преспански и Жълти дял. От Преспанския дял са включени югоизточните му периферни склонове, дълбоко разчленени от р. Малка Арда и притоците ù, стъпаловидно понижаващи се на изток към долината на р. Арда от 1 300 m до 500 m. Релефът е среднопланински (вр. Вешката – 1310 m) с добре развити билни заравнености. Жълти дял е монолитен дъговиден асиметричен рид, изтеглен в североизточна посока. Северната му част, която попада в площта, се характеризира със среднопланински релеф (вр. Алада – 1241 m), интензивно разчленен от притоците на р. Арда.
В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от долинната система на р. Арда в средното ù течение. Формира всечена каньоновидна долина с отток към Долнотракийската низина. Същата морфология имат и долините на големите ù притоци – р. Малка Арда и р. Егридере.
Изследваната площ се характеризира със сравнително сложен и разнообразен геоложки строеж. В изграждането му участват скалите на Централнородопския метаморфен терен – Ардинската и Старцевската литотектонска единица, и на Източнородопския метаморфен терен – Боровишката литотектонска единица, ограничени от екстензионни зони на срязване. В най-източните части се разкриват палеогенски седименти от състава на: Крумовградската, Ивановската група и теригенния комплекс; Свободиновската и Кърджалийската вулкано-седиментна група; скалите на Нановишкия вулкански комплекс, както и на Устренския вулкански подкомплекс и Загражденския вулкански комплекс.
В рамките на площта попадат части от първоразрядните късноалпийски тектонски единици – Централнородопския и Източнородопския метаморфен терен.
Представен е северозападният („Устренски”) фланг на Галенитската тензионна зона с Давидковски клон и малка част от южния ограничителен контур на Загражденската тензионна зона.
В рамките на Източнородопското комплексно понижение са застъпени части от второразрядните Североизточнородопско и Момчилградско комплексно понижение. В основата на първоразрядната структура присъстват фрагменти от панизточнородопските Крумовградско и Припекско съставно понижение. Североизточнородопската комплексна структура включва непредставителни части от т.нар. Ранилистко понижение и Източнородопската рифова бариера, съответно постилащо и обрамчваща периметъра на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Момчилградската комплексна структура е представена от югоизточните дистални зони на Нановишкия вулкан. Застъпени са малки участъци от внушителната трансзонална (треторазрядна) Кърджалийска депресия.
Рудният потенциал на района е сравнително висок. Металните полезни изкопаеми са представени от кварц-полиметални орудявания с присъствие на сребро и злато: Ардинското рудно поле и рудоносните площи – Праховска, Мусево-Паспалска и Контилска. Неметалните полезни изкопаеми са от графит, мусковит, фелдшпат и перлит. Строителни материали – гнайси, мрамори и риолити, се разработват кариерно. Термоминерални води има при с. Баните.
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи
|
- Местоположение на картния лист
|
По отношение на геоложката опасност районът може да се разглежда като относително опасен. Сложният геоложки строеж, дълбокото разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия, са предпоставка са възникване на процеси и явления, създаващи рискови ситуации.
Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Ардино, Златоград, Джебел, Крумовград, Маджарово и Кърджали“. Полевите работи са проведени през периода август – ноември 2004 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров, Е. Войнова, М. Овчарова; палеогенски скали - Б. Йорданов, В. Вълков, С. Георгиев, Д. Камбуров, Е. Раева; неоген-кватернерни отложения - Р. Маринова; полезни изкопаеми - Н. Марков. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2005ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са посочени в съдържанието, част от тях са извършители на картировачните работи.
Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкия университет – петрографски описания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”), възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийският университет - петрографски изследвания (К. Колчева). Консултанти към проекта са: по метаморфните терени – Ж. Иванов; по вулкано-седиментните скали – Й. Янев.
Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Саров и др., 1998ф, 1999ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от С. Сарова, И. Георгиева, П. Петров, Р. Климова, Л. Московска под редакцията на С. Саров и Б. Йорданов. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.
Сподели с приятели: |
