Б. Йорданов1, С. Саров1, С. георгиев1, Й. Янев4, в.вълков1,
е. балканска1, в. гроздеВ1, Р. Маринова1, Н. Марков1
С участието на К. КОЛЧЕВА2, Б. БАНУШЕВ3, Д. Синьовски3 Редактори: Б. Йорданов1, С. САРОВ1
1 НИИ „Геология и геофизика“ АД
2 СУ „Св. Климент Охридски”
3 МГУ „ Св. Иван Рилски “
4 ГИ БАН
СОФИЯ 2008
ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”
възложител – Министерството на околната среда и водите изпълнител – Консорциум Геокомплекс ООД по Договор № 425/20.07.2004г.
Българска национална геоложка служба
Печат „Унискорп” ООД
Съдържание
1. Въведение 4 2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ 7 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ 10 4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 11 5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ 54 6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 77 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ 82 ЛИТЕРАТУРА 85
1. Въведение Картен лист K-35-75-A (Искра) с площ 383,4 km2 е разположен в южната част на страната (фиг. 1).
В морфографско отношение районът попада в североизточните отдели на Преспанския дял от източната част на Западните Родопи (Централни Родопи). На североизток е включен ридът Драгойна (Източни Родопи). Релефът е среднопланински с надморска височина 1000–1500 m, интензивно разчленен от дълбоко всечени долини. Северно от с. Тополово – с. Новаково попадат южните части на Горнотракийската равнина.
В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от р. Чинардере, р. Мечка, р. Каялийка, десни притоци на р. Марица. Характерно за долинната морфология на реките са дълбоко всечените, каньоновидни участъци и всечените меандри в планинските терени и широките, с полегати склонове долини в обсега на равнината.
Районът се характеризира със сравнително сложен нееднороден геоложки строеж. В него вземат участие метаморфитите на Тракийската литотектонска единица и палеоценски плутонити. Основната част от площта обаче на повърхността е заета от неозойски седименти и вулканити: седиментите на Крумовградската група, Ивановската група и теригенния комплекс; вулкано-седиментните скали на Свободиновската група; вулканитите и пирокластитите на Боровишкия и Бряговския вулкански комплекс; седиментите на Драгойновската свита и песъчливо-глинестата задруга; плиоцен-плейстоценски и кватернерни наслаги. Определящи по отношение на съвременния строеж са късноалпийските структурообразувателни процеси.
От тектонска гледна точка в района попадат части от условно възприетата като първоразрядна късноалпийска структура, обединяваща палеогенското пространство в региона – Източнородопско комплексно понижение (ИРКП) и Тракийската депресия.
В рамките на ИРКП са обхванати фрагменти от северозападната част на второразрядното Североизточнородопско понижение. Към нея са причислени окрайни участъци от двете понижения от ранното развитие на областта – Крумовградското и Припекското съставно понижение; северозападните флангове на Ранилисткото понижение и Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог; северните отдели на Боровишката вулкано-тектонска структура и част от Хайкънското понижение.
Към Тракийската депресия спадат малък периметър от южната периферия на Драгойновското и наложеното Пловдивско понижение.
Разкриващите се полезни изкопаеми са представени от магматични, хидротермални, седиментогенни, вулканогенни, вулканогенно-седиментогенни и разсипни генетични типове находища, проявления и индикации. Те характеризират металогенният облик на част от северозападната територия на Източнородопския руден район.
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположение на картния лист От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като сравнително опасен. Предпоставки за възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации са сложният геоложки строеж, дълбокото разчленение на релефа и високата сеизмичност на Горнотракийския район.
Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Хасково, Ивайловград, Златоград и Кърджали“ с ръководител С. Саров. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (С. Саров и др., 2006ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са извършители на картировъчните работи. Участието им в съставянето на записката е отразено в съдържанието.
Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкият университет – петрографски описания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия” и „Геолаб” – ГИ БАН) и възрастови определения (Д. Синьовски). Консултанти към проекта са: метаморфен терен – Ж. Иванов (СУ); вулкано-седиментен терен – Й. Янев (ГИ БАН), който е и съавтор на разделите 4.2.6 и 5.2.3.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова под редакцията на Б. Йорданов и Х. Хрисчев. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни е разработен от С. Начев и М. Аргирова.
2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ В геоложкия строеж на разглежданата област участват предимно седиментни, вулкано-седиментни и магмени скали с палеогенска и неогенска възраст. На тях е посветена разнообразна литература с богат картен материал, които засягат основните им характеристики – стратиграфия, литология, петрология, възраст, генезис, структурни особености, геодинамично развитие, металогения и др.
Първите геоложки изследвания засягат стратиграфията на палеогенските седименти от Хасковско (S. Boncheff, 1896; П. Гочев, 1928, 1930, 1935; Л. Антонов, 1943ф; Илиева-Вергилова, 1953), Станимъшката планина (Г. Бончев, 1919), орудяванията около Спахиево и с. Татарево (Г. Бончев, 1925) и др. Единственият автор, който пряко изследва Драгойновския дял от разглежданата площ е Л. Антонов (1943). Неговите изследвания на палеогена имат площен характер и са придружени с геоложка карта в М 1:100 000.
Основните геоложки дейности в областта са извършени през втората половина на XX век и включват геоложко картиране и картосъставяне, регионални и специализирани геоложки, геофизични, хидрогеоложки, металогенни и други изследвания.
