ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
КЪМ ГЕОЛОЖКАТА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
М 1:50 000
КАРТЕН ЛИСТ
К-35-75-Г (Николово)
Б. Йорданов1, С. Саров1, С. георгиев1, в.вълков1,
е. балканска1, в. гроздеВ1, Р. Маринова1, Н. Марков1
С участието на К. КОЛЧЕВА2, Б. БАНУШЕВ3, Д. Синьовски3
Редактори: Б. Йорданов1, С. САРОВ1
1 НИИ „Геология и геофизика“ АД
2 СУ „Св. Климент Охридски”
3 МГУ „ Св. Иван Рилски “
СОФИЯ 2008
ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”
възложител – Министерството на околната среда и водите
изпълнител – Консорциум Геокомплекс ООД
по Договор № 425/20.07.2004г.
© Министерство на околната среда и водите
Българска национална геоложка служба
Печат „Унискорп” ООД
Съдържание
4.1.6.2. Пъдарска свита (PdE3-Оl1) 27
Картен лист K-35-75-Г (Николово) с площ 384,4 km2 е разположен в юг–югоизточната част на страната (фиг. 1).
В морфографско отношение в площта попадат части от рида Чуката и вододелният рид между р. Боровица и р. Перперек, включени в планинската система на Източните Родопи. Релефът е нископланински с надморска височина 500–800 m, интензивно хоризонтално разчленен. В най-северните части попада южната окрайнина на Горнотракийската равнина с хълмист релеф.
В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. По-голямата част се отводнява от долинната система на р. Перперек, ляв приток на р. Арда. На север е развита долинната система на р. Харманлийска в горното ù течение.
Районът се характеризира със сравнително сложен нееднороден геоложки строеж, който е доминиран от палеогенски скали. В строежа на допалеогенската покривка участват Боровишката, Кърджалийската и Тракийската литотектонска единица. Палеогенските скали са представени от седиментите на Подрумченска свита и теригенния комплекс, вулкано-седиментни скали и вулканити от състава на Свободиновската и Кърджалийската вулкано-седиментна група, Нановишкия и Боровишкия вулкански комплекс, както и плиоцен-плейстоценски и кватернерни наслаги. Определящи по отношение на съвременния строеж са късноалпийските структурообразувателни процеси.
От тектонска гледна точка в района попадат части от следните късноалпийски тектонски единици – Централородопската подутина, фрагмент от Горнотракийската депресия и условно възприетата като първоразрядна структура, обединяваща палеогенското пространство в региона – Източнородопското комплексно понижение (ИРКП).
ИРКП включва части от второразрядните Североизточнородопско понижение и Звинишко-Ибреджекска комплексна структура, а в основата – фрагменти от Припекското съставно понижение от ранното развитие на областта. Към Североизточнородопско понижение от втори ред се отнасят части от Ранилисткото понижение, Източнородопския (крайбрежен, бариерен или плочовиден) риф, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог; „трансзоналната” Кърджалийска депресия, както и фрагменти от Боровишката вулкано-тектонска структура, преобразувана в калдера.
Звинишко-Ибреджекска комплексна структура включва малка част от Високополянското понижение.
Горнотракийската депресия е представена с незначителни по площ разкъсани фрагменти от южната периферия на Хасковското понижение.
Районът се характеризира със слабо развитие на полиметални и злато-сулфидни минерализации. Основно е проучван за неметални полезни изкопаеми, твърди горива, строителни и скално-облицовъчни материали.
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположение на картния лист
От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като сравнително опасен. Предпоставки са възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации, са геоложкият строеж и дълбокото разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.
Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Хасково, Ивайловград, Златоград и Кърджали“ с ръководител С. Саров.
Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад, който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите (Саров и др., 2006ф). Авторите на обяснителната записка са извършители на картировачните работи. Участието им в съставянето на записката е отразено в съдържанието.
Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкия университет – петрографски описания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”) и възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийския университет – петрографски (К. Колчева). Консултанти към проекта са: относно метаморфния терен – Ж. Иванов (СУ); вулкано-седиментен терен – Й. Янев (ГИ БАН).
Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (В. Георгиев и др., 1995ф, 1996ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS. Полевите работи са извършени през периода юли – ноември 2005 г.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова под редакцията на С. Саров и Б. Йорданов. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев под редакцията на Б. Йорданов и Х. Хрисчев.
Сподели с приятели: |
