Като официална литостратиграфска единица се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008d). Наименована е на с. Соколино.
Р. Иванов (1960, 1961) отнася разглежданите скали към част от „хоризонт на III и IV среднокисел вулканизъм”. В. Георгиев и др. (1998ф) ги причисляват към „Момчилградски кварцлатитов комплекс” и „Звезделски андезит–андезитобазалтов комплекс”.
В пределите на картния лист скалите се разкриват в околностите между селата Хубавелка и Ветрен. По-широко разпространение имат на север, в пределите на к. л. Кърджали – М 1:50 000. Изграждат Соколинския вулкан.
Подкомплексът е изграден от среднокисели лапилно-блокови туфи и вулкански тела и куполи от черни, плътни, със смолест блясък дребно-среднопорфирни дацити до андезити. Подразделя се на пачка на лапилно-блоковите туфи и среднокисели до кисели вулканити.
Пачка на лапилно-блоковите туфи (1SkOl1). В пределите на картния лист скалите се разполагат съгласно върху епикластити на Звезделския вулкански комплекс. Просичат се и се покриват от Момчилградския вулкански подкомплекс. Просичат се и от продуциращи туфите канали на вулкана.
Пачката е изградена от лапилно-блокови туфи. Матриксът е сиво-бял, пепелен до грубопепелен, неравномерно разпределен и най-често в подчинено количество. Литокластите са изключително от ювенилни ръбати фрагменти от черни със смолест блясък дребно-среднопорфирни дацити до андезити. Те имат идентични петрографски характеристики със скалите на лавовите тела от подкомплекса.
Дебелината на пачката в пределите на картния лист достига 150 m.
Възрастта, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.
Среднокисели до кисели вулканити (2SkαζOl1). Лавовите тела просичат скали от пачката на лапилно-блоковите туфи. Покривката не е запазена в разкритията.
Вулканитите изграждат линейно удължени, по-рядко изометрични вулкански тела и куполи.
Скалите на единицата са черни, масивни, със смолест блясък дацити до андезити. В много случаи притежават ясна ветриловидна или хоризонтална призматична напуканост. Структурата им е порфирна. Порфирните минерали изграждат под 15% от обема на скалата. Плагиоклазите (андезин) са преобладаващите порфири. Те са призматични, зонални. Съдържат включения от кафяво изотропно вулканско стъкло, ксеноморфни клинопироксенови зърна и иглест апатит. На места са гломеропорфирно струпани. Фемичните минерали са пироксен (авгит) и амфибол. Акцесорните минерали са представени от безцветен до бледокафеникав апатит и магнетитови зърна. Основната маса е с хиалопилитова структура. Съставена е от светлокафяво вулканско стъкло, частично кристализирало с плагиоклазови микролити, които на места са със субпаралелна ориентировка и обтичат фенокристалите. В основната маса присъстват и множество кристалити, както и изометрични рудни минерали.
Възприетата възраст, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.
