Среднокисели вулканити – субвулкански фациес (3GbτζOl1). Изграждат малки субвулкански тела, разположени южно от вр. Шиштепе и северно от с. Малко Попово – по пътя за с. Габерово. Телата са вместени всред Менекенските латити и скали на подкомплекса.
Субвулканските тела са изградени от сиви, тъмносиви със зеленикав оттенък до кафяви масивни грубо- до едропорфирни по фелдшпати латити до кварцлатити. Фенокристалите (10–20 % от обема на скалата) са представени от плагиоклаз (андезин), санидин, клино- и ортопироксен, биотит. Акцесорни са апатит, титанит и магнетит. Основната маса е пълнокристалинна, изградена от множество сравнително едри плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат?, редки кварцови зърна, хлорит, епидот и рудни минерали. В някои участъци от скалата се установяват редки неправилни по форма миндали, запълнени с опал и халцедон, а в други случаи– хлорит и опал.
4.1.9.7. Хипоабисални интрузивни тела (μ'Ol1)
За първи път монцонитоидни дайкови и хипоабисални интрузивни тела в района на Маджарово са установени от Маврудчиев (1956ф). Според Маврудчиев (1959) тези тела представляват апофизи на голям, неразкрит на повърхността плутон. Гравиметричният минимум и магнитните аномалии в централните части на Маджаровския вулкан Йосифов и др. (1987) интерпретират като „сиенитов плутон”, разположен на дълбочина от 1 до 4 km.
Интрузивните тела са разкрити на повърхността в околностите на Маджарово. Те са с малки размери (до първите стотици метри) и са вместени всред Менекенските и Юмурчалските латити. Контактите им са ясно секущи, интрузивни. Често скалите са интензивно засегнати от хидротермални и метасоматични изменения.
Подробна петрографска характеристика на хипоабисалните интрузивни тела е направена от Маврудчиев (1959). Описани са тъмносиви до черни, дребнозърнести монцогаброви и монцонитови порфирити, сиеномонцонитови порфирити, сиенит-порфири, и др.
Според K-Ar– 28,5–33 Ма (Lilov et al., 1987, Milovanov et al., 2005) и Ar-Ar – 32,2 Ma (Marchev, Singer, 2002) определения, възрастта на интрузивните скали е рупелска.