Туфо-туфитна пачка (1ZrOl1). Разкрива се в околностите на селата Летовник, Рахиловци и Остренци.
Прехожда от скалите на туфитно-туфозната задруга от Рабовския вулкански подкомплекс. Разполага се върху кисели пирокластити и варовици от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покрива се от лавови потоци от базични до среднокисели вулканити от по-високите нива на Зорнишкия подкомплекс.
Пачката е представена от сиви до кафеникави среднокисели пепелни до грубопепелни и бомбено-блокови туфи и съпътстващите ги туфити и епикластити.
Максималната дебелината достига 125 m.
Пачка на агломератовите туфи (2ZrOl1). Единицата има съвсем локално развитие източно от с. Житковец и северно от Кирсетепе.
Скалите на пачката се разполагат под- и всред базични до среднокисели вулканити на подкомплекса. Зацепват се с кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Просичат се от кисели вулканити от Светиилийския вулкански подкомплекс.
Пачката е представена от кафеникави базични до среднокисели бомбено-блокови агломератови туфи. Матриксът е неравномерно разпределен, пепелен до грубопепелен, туфозен. Кристалокластите са от плагиоклаз, пироксен и биотит. В някои случаи поради седиментацията във воден басейн туфите са размити, присъства теригенна компонента и тънки прослойки от органогенни варовици.
Дебелината на пачката достига 15 m.
Базични до среднокисели вулканити (3ZrαβOl1). Развити са в целия ареал на разпространение на подкомплекса в рамките на картния лист.
Вулканитите се разполагат върху скали от Рабовския вулкански подкомплекс. Постилат се от- и просичат кисели пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс. В района между с. Сушево и вр. Здравец се наблюдава неколкократно редуване на базични до среднокисели вулканити и кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. В дерето запад-югозападно от вр. Здравец се наблюдава зацепване на скалите от единицата с пъстри агломератови туфи и лавобрекчи от Момчилградския вулкански подкомплекс. Взаимоотношенията с лави от същия подкомплекс север-северозападно от Кирсетепе са прикрити от внедрените на границата кисели вулканити от Светиилийския вулкански подкомплекс, но вероятно лавите от Зорнишкия се разполагат върху тези от Момчилградския.
В състава на единицата преобладават предимно черни масивни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти, андезити и латити. Скалите често са плочесто или призматично напукани. Изграждат поредица от лавови потоци, секущи изометрични и линейно удължени тела. В основата на лавовите потоци и периферията на секущите тела често се наблюдават лавобрекчи.
Първичните минерали са представени от плагиоклаз, пироксен и биотит. Основната маса е хиалопилитова, изградена от вулканско стъкло и микролити от плагиоклаз, пироксен и рудни минерали.
В околностите на селата Сушево и Житковец лавовите потоци често алтернират с тънки прослойки от агломератови туфи и туфити.
Североизточно от с. Глухар се наблюдава линейно издължен вулкански канал от черни андезитобазалти. Скалите са с ясна ветриловидна и хоризонтална призматична напуканост. Малкият изометричен център, разположен източно от селото, е изграден от черни флудални андезити с перлитно напукване. Заграбен е блок от рифови варовици. Сходни по изглед са скалите от вулканския център непосредствено източно от с. Пропаст.
Изометричното тяло юг-югоизточно от с. Пропаст е изградено от черни афирни плътни андезитобазалти.
Характерна особеност за вулканитите от подкомплекса в района северно от Кирсетепе са масивните и блокови лавови потоци.
Възрастта на скалите от подкомплекса по стратиграфска позиция е рупелска. Съществуващите K-Ar датировки (съответно 29,3 Ма при с. Сушево и 35 Ма при с. Стари чал – к. л. Студен кладенец 1: 50 000), посочени от В. Георгиев и др. (1997ф), не съответстват на взаимоотношенията с коректно датирани скали от другите единици.
