Обяснителна записка към геоложката карта на република българия



страница19/36
Дата27.01.2024
Размер2.29 Mb.
#120128
ТипЗадача
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   36
k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya

4.2. НЕОГЕН

4.2.1. Пясъчниково-брекчоконгломератна задруга (sbcgN1)


Седиментите на тази новоотделена за района неофициална литостратиграфска единица са отнасяни към състава на Вълчеполската моласа (Кожухаров и др., 1991, 1995).
Единицата се разкрива в североизточната част на площта между селата Свирачи и Белополяне. Покрива с размивна граница различни нива на конгломератно-пясъчниковата задруга, мергелно-варовиковата, туфозно-теригенно-карбонатната и пирокластично-варовиковата задруга. Горната граница е ерозионна.
Задругата е изградена от незакономерно редуване във вертикална и хоризонтална посока на пясъчници, полимиктови конгломерати и брекчоконгломерати. Пясъчниците са сиво-жълтеникави или кафеникави, масивни, преобладаващо дебелослойни, средно- до едрозърнести. Спойката е глинесто-песъчлива и по-рядко варовито-глинеста, неравномерно разпределена. Теригенният компонент е представен от минерали и литокласти от метаморфни, вулкански и седиментни скали. Конгломератите и брекчоконгломератите са изградени от обработени в различна степен късове с чакълни до валунно-блокови размери. Преобладават тези с големина от 5 сm до 30–40 сm, но нерядко присъстват блокове с размери 2–3 m3, изградени от рифови варовици и розови среднопорфирни риолити. Матриксът е песъчлив, неравномерно разпределен. В изключително пъстрия късов състав участват биодетритни и рифови варовици, среднокисели вулканити, риолити, пегматити, кварцити, амфиболити, гнайси и пр. Наблюдават се латерални преходи, характеризиращи се с постепенно издребняване и изчистване на късовия компонент до пластове и пачки от псефо-гравийни здравоспоени пясъчници.
Дебелината на единицата се изменя от 3–4 до около 50 m.
Конкретни данни за възрастта на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга в изследваната площ липсват. По литоложки характеристики, сходни с останалите ареали на разпространение в Тракийската депресия се приема миоценска възраст.

4.3. НЕОГЕН–КВАТЕРНЕР


Отделянето на континенталните плиоцен-плейстоценски наслаги е направено въз основа на литостратиграфски и морфографски данни. По литоложки и генетични особености тези седименти са с алувиален генезис.

4.3.1. Алувиални наслаги (аN2-Q1)


Алувиалните наслаги се разкриват северозападно от с. Долно Луково, в околностите на вр. Петрова могила и източно от с. Орешино. Покриват с неравна размивна граница пъстра подложка. Горната им граница е ерозионна.
В първите две разкрития наслагите са представени в основата си от дребнокъсови предимно кварцови чакъли, жълтеникаворъждиви, разнозърнести кварцови пясъци и глинести пясъци с тънки глинести прослойки. Чакълите са заоблени до полузаоблени. Изградени са предимно от ожелезнен кварц, но се срещат и късове от амфиболити, гнайси, мрамори, гравелити и варовици.
Дебелината на наслагите варира от 1–2 m до 30 m.
Източно от с. Орешино по билните части се разкрива хаотичен блокаж без наличие на сортировка. Валуните са заоблени в различна степен. Големината им достига 0,7 m, но преобладават тези с големина 0,1–0,3 m в диаметър. В късовия състав участват риолити, гравийни пясъчници, ортогнайси, дребнозърнести биотитови гранити. Късовете от окарстени органогенни варовици са ръбести. Доколкото присъства, матриксът е от по-дребнокъсови чакъли от млечен и ожелезнен кварц, аплити, гнайси и пегматити. Заоблени, двустранно сплеснати са чакълите от бежови варовици и дребнозърнести слюдени пясъчници. Голяма част от наслагите (матриксът) е преотложена по и в основата на склона. По литоложки особености най-вероятно се касае за алувий руслов фациес.
Дебелината на тези наслаги не превишава 10 m.


Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   36




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница