Обзавеждане на жилище за шест членно семейство

3. Спалня

Пространството от цялото жилище, което трябва да осигури спокойствие и пълноценна почивка – това е спалнята и поради тази си основна функция, трябва да заеме най-тихата част от дома, за да изолира своите обитатели от шума на ежедневието, да разтоварва от напрежението натрупано през деня. В същото време много добре е като спалнята има пряка връзка със сервизното помещение, по специално с банята. Най-доброто разположение за спалнята е изток, североизток, югоизток. Мебелите предназначени за обзавеждане на спалнята се определят в зависимост на потребностите на човека, като могат да се подредят така: спане, съхраняване на дрехи, лично и постелно бельо, приготвяне на личен тоалет и съхранение на тоалетни принадлежности.

В зависимост от функциите, които изпълнява спалнята се обзавежда с необходимите мебели. Когато изпълнява главната си функция, а именно спане и почивка необходимите мебели са: легло, гардероб, нощно шкафче, тоалетка. Леглото е основна мебел при обзавеждане на спалня. То е предназначено за почивка на човека в легнало положение, а това е най-здравословната и добра почивка. В зависимост от материала от който са направени биват: легла от дървесина, легла от метал, и легла от други материали. Леглата от дървесина могат да бъдат направени от плочи от дървесни частици, фурнировани с естествени лакови покрития. В зависимост от носещата част, леглата могат да бъдат с крака или цокъл.

Когато основен и конструктивен елемент на леглата, който е единичен и съобразен с антропологичните размери на човешкото тяло, така че осигурява максимални удобства при лежане и сън, това е площта на лежане. Тя се изпълнява по два начина – с метална пружина или с матраци, леглата с метална пружина са с по-ниски експлоатационни качества. Върху пружината за удобство се поставя метална пружина с по-ниски експлоатационни качества. По ергономична и отговаряща на всички хигиенни изисквания е площта за лежане, оформена с матрак (той може да е еднолицев или двулицев). При производство на еднолицев матрак се използва рамка от иглолистна дървесина, върху нея пружинен пакет, който е омекотен с тапицерска вложка или облицовка. Двулицевият матрак се изработва от пружинен пакет, облицован двустранно с тапицерска вложка от пружинен пакет и се облича с лицев плат. При тях няма рамка от иглистна дървесина.

Наред с повърхността за лежане, трябва да се обърне внимание и върху естетическите решения при другите части, от които е изградено леглото. Чрез добре оразмерени и пропорционални чела, с подходящ дървесен фурнир, се осигурява връзка на леглото с останалите мебели в спалнята. Това не изключва възможността тези чела да бъдат изцяло тапицирани подходящ плат. При по-големи размери към това чело могат да се прикрепят нощните шкафчета, представляващи кутии, чекмеджета, малки затворени или отворени обеми. Желателно е да се правят разглобяеми. Това се прави поради големите им размери и възможността, която предлага разглобяемата конструкция за лесно и удобно транспортиране.

Съществено значение при обзавеждането на спалня имат и мебелите предназначени за съхраняване на дрехи, лично и постелно бельо. На първо място е гардеробът. Може да се каже, че гардероба е онази част от жилището, което отнема най-много място и то не толкова по площ колкото по обем. Според членението на гардероба във височина те могат да бъдат с надстройка, с подстройка, с надстройка и подстройка. В зависимост от броя на вратите гардеробите са еднокрили и многокрили. Многокрилите са с две и повече врати. Съвременната практика се използват все повече многокрилите гардероби с голям брой врати. По този начин той запълва пространствата между две срещуположни стени и не действа със своя обем в жилищното пространство.

Както за външното така и за вътрешното решение на гардероба има най-разнообразни начини. Има варианти, при които гардероба стъпва на пода чрез цокъл, цокълна бленда или крака.що се отнася до лицевото оформление на гардероба, кантовете на страниците и дъната могат да бъдат изцяло покрити или вратите изцяло или частично да ги покриват. Възможно е вратите да покриват само кантовете на дъната или само кантовете на страниците.

От голямо значение е и вътрешното разпределение на гардероба. За всичко което може да се съхрани в гардероба (дрехи, бельо и чанти) е необходим съответен обем.

За връхните дрехи е необходимо отделение с лост. Над лоста може да има рафт за шапки. За съхранение на лично и постелно бельо са необходими рафтове и чекмеджета. Поради това, че надстройката е висока е пригодена за съхраняване на не често използвани вещи (сезонни дрехи, одеала, куфари).

Както при леглата така и при гардеробите най-често използваните материали за производството им са: плочи от дървесни частици, фурнировани с естествени и изкуствени фурнири или повърхностно обработени с пигментни лакови покрития. Широко се използват също и плочи от дървесни влакна и шперплат. Масивната дървесина се използва рядко.

Друг вид мебели използвани при обзавеждането на спални са нощните шкафчета, които служат за съхраняване на тоалетни принадлежности. Те са малки неразглобяеми корпусни мебели. В общата аранжировка на спалнята те стоят непосредствено до леглото. Могат да са самостоятелни и прикачени. Самостоятелните нямат връзка с леглото. Прикачените са захванати подвижно или неподвижно към задното чело на леглото. Външно оформяне на шкафчетата – има много решения: с чекмеджета, ниши, вратички или комбинирани в различни варианти. На пода могат да стъпват чрез крака, цокъл, или чрез самите страници.

Тоалетките могат да бъдат много разнообразни, но въпреки това се разделят на: с огледало, прикачено към тоалетката и с огледало прикачено към стената. От своя страна огледалата могат да бъдат еднокрили, дву и трикрили. Огледалата могат да се разглеждат като горната част на тоалетката. Когато е прикачено то се закрива към носещата рамка или мебел на плоча, което пък се съединява неподвижно към задната част на корпуса чрез дибли, винтове или болтове. Долната част на тоалетката е не разглобяем корпус, решен по различни начини чрез самостоятелни или комбинирани по различен начин чекмеджета, ниши, рафтове и врати.

Основните конструктивни материали, които се използват при производството на нощни шкафчета и тоалетки са: ПДЧ фурнироване с естествени или изкуствени фурнири или пигментирани с пигментни лакове. Масивната дървесина се използва, когато корпусите се носят от крачета или когато във външното решение има елементи с декоративен характер.

Композицията от светли цветове – предимно бяло и кремаво правят стаята светла и просторна. Завесите са двойни – плътни в бледо кремаво и тюл в бяло. По-плътните се използват за пълно изолиране на помещението от слънчева светлина при желание. Тюлените също са подвижни. Те в завесено положение смекчават и разсейват слънчевата светлина.

Покривката на леглото също е в кремаво – кафяво, а осветлението в бяло.

Осветлението в спалнята е общо спускащо се от тавана. Така се дава възможност от разсейване на светлината и осветяване на цялата стая. На нощните шкафчета са поставени подвижни лампи, които излъчват ограничено осветление насочено успоредно на погледа, така че да не се получават големи контрасти между осветените и неосветените части.

Мебелите в стаята са в единен стил. Всички стъпват на пода чрез цокълна бленда, страничните лицеви ъгли са покрити с профилирани елементи от масивна дървесина, а останалите ръбове са заоблени. За производството им са използвани фурнировани и мебелни плочи с фурнир от ясен. Ясенът е кръгово –пореста, нежна, бляскава, бледо-жълта дървесина и придава голяма жизненост и свежест.

Спалнята е идеално място за извършване на писмена или умствена работа. Много добре е когато има отделно кътче с масичка, но не е фатално, ако просто използва пригодения плот на скрина или тоалетката с повече светлина.

Сега се произвеждат и почти всички изделия за децата, облекло, играчки, пособия, мебели и други. Традиционният подход при проектирането им е вече недостатъчен. Ето защо изделията за деца се създават въз основа на задълбочени проучвания на психо-физиологичните им особености и съобразно определени дидактически цели, които поставя съвременната педагогика. За децата е особено характерно емоционално отношение към обкръжаващата ги среда. За тях е съществена играта на чувства. Голяма грешка е когато средата за деца е умалено, копие на средата за възрастни, защото потребностите им са коренно различни.

През детството се формира първоначалната представа за света и се осъществява преходът от конкретно-образното към абстрактното мислене. Формира се индивидуалното и социалното поведение на децата, натрупва се опит за културата на общуването и се поставя началото на естетическото отношение и оценка на заобикалящата действителност. Ето защо предметно-пространствената среда е от съществено значение и за развитието на детето. Тя трябва да под­помага възпитаването у децата на инициативност, изобретателност и творческо отношение към обкръжението им. Предметно-пространс­твената среда на децата трябва да се променя успоредно с тяхното израстване, т.е от гледна точка на дизайна тя трябва да притежава по-голяма отговорност на формите, постепенно обогатяване на цветовете.

От мига, в който очите на детето започнат да отделят сянка­та от светлината, да различават формите и цветовете, домът със своята обстановка и атмосфера започва да влияе върху формирането на характера и навиците му, да се отразява върху здравето му.

Детето е най-скъпото нещо в един дом и все пак, макар и странно да звучи, много често в този дом няма място за него. Не винаги поради липса на достатъчно жилищна площ, а просто защото родителите забравят, че децата имат свой свят, свои занимания, че те трябва да имат едно кътче, където да живеят по своему, по детски.

При обзавеждането на детския кът или детската стая, родите­лите би трябвало да се опитат да станат за малко деца, за да успеят да устроят обстановка, хубава, от гледище на детето, а не такава, каквато се харесва на възрастния човек. На помощ на родителите, които често са с друга професионална насоченост, идва­ме ние като специалисти по вътрешно обзавеждане.

Всяка творческа поръчка изисква и от проектанта да приложи натрупани професионални знания в нова, конкретна ситуация. За да се доближим максимално до детския свят, трябва мислено да се по­топим в него. Умението ни да почувстваме нуждите, желанията, възможностите на "малките клиенти" е ключ към успешното решение на задачата.

Явно е, че нашите решения трябва да бъдат адекватни на про­менливото детско състояние, т.е. да бъдат мобилни (отворени). При това условие детската среда ще търпи промени, отговарящи на детските нужди във времето.

Формите на изделието за децата могат да бъдат отворени или затворени по отношение на функцията, конструкцията или стилово (външно, формално) им изграждане. Например, отворени са по-абстрактните форми. Те служат на детето по-дълго време, докато по-сюжетните, натуроподобните форми бързо доскучават.

Ето защо, абстрактните форми отприщват творческата свобода у децата.

Затворената форма е еднозначна по отношение на функцията. Тя е строго индивидуализирана, пригодена е към определена дейност много често е еднофункционална. Затворената форма има предел в свободата на потреблението. Тя не може да се приспосо­бява към изменящи се потребности относно функцията.

Затворена в конструктивно отношение форма не търпи промени в обемно-пространствената си структура, а относно стилното си изграждане формата е затворена, когато свързването на съставните и части е очевидно, е отношението към обкръжението – еднозначно.

Многофункционалната форма е отворена. Освен, че служи за удовлетворението на няколко функции, тя може да се адаптира и към новите изисквания на децата, а дори съдържа в себе си и въз­можности за по-рано незапланувани промени.

От гледна точка на конструкцията се смята, че в самата идея за отворена форма на изделията за децата, символично се изразява представата за развитието, за вечното обновление, което е свойс­твено на природата. А по отношение на стила на изграждане тя не е строго подчинена на някакъв формален принцип, ето защо прите­жава по-голяма свобода в отношение към обкръжението. Отворената форма позволява да бъде трансформирана безконфликтно, като раз­витие в бъдеще до голяма степен предопределен, т.е. запрограмирано при проектирането.

Промяната, развитието е белег на нашето време. Това опре­деля и основните насоки на проектирането на изделия за деца, като намираме на изменящи се форми, които могат да се развиват. Отворената форма може да съдържа в себе си такава възможност за трансформация, за преосмисляне на значението и за удовлетворя­ване на нови функции, за които дори и проектантът в началото не е подозирал.

За постигане на отвореност в предметно-пространствената „среда на децата сега са най-подходящи системите от елементи на модулен принцип, даващи възможност за многократно комбиниране. Само изделия за деца замислени като отворена форма могат да бъдат полезни за децата.

Те насърчават детското въображение, формират активно-отно­шение към обкръжението, изобретателност и творчество.

Правилното функционално зониране на нерядко ограничената по площ детска стая е много по-важна от избора на вида на мебе­лите. Например в годините, когато игрите са все още главно занимание на децата, ще трябва да осигурим достатъчно място за дви­жение. В най-ранна детска възраст, столчетата в детската стая са почти излишни.

Подът е най-притегателно място и е добре ако успеем да по­крием част от мястото за игра с дунапренови възглавници. Те освен за сядане са и отличен "строителен материал”. С тяхна помощ стаята може да се "изпълни" със замъци, камиони и локомотиви. Разбира се, не трябва да ни дразнят някои прояви на авторство при децата. Ако се появи рисунка върху стената - то е защото не сме им осигурили място за реализиране на творческият им дух. Винаги може да се намери място за "черна дъска". А ако няма та­кава, то част от вратата или специално боядисана стена биха оси­гурили на децата кът за често сменящи се детски изложби.

Важен възпитателен момент е прибирането на играчките. Деца­та постепенно трябва да се приучават да се грижат за стаята си да прибират играчките. Отначало в кошове, а по-късно в ракли и шкафове.

Намирането на място за прибирането на дрехите е също важен момент при възпитанието на чувство за ред и отговорност.

Хубаво е всяка детска стая да има собствено гардеробче – отделно или в комбинация с библиотека-шкаф. Добре би било, ако гардеробът е вграден и така не нарушава целостта на обема на стаята. Най-го­лямо внимание трябва да се обърне на подбора на подходящо място за разполагане на леглата. Необходимо е така оформената спалня на детската стая лесно да се проветрява и ослънчава. Леглата се разполагат обикновено успоредно, под ъгъл или на два етажа, далече от студените външни стени. Децата винаги предпочитат двуетажно разположение на леглата си, защото горното легло им осигурява "романтично", "тайнствено гнездо" или "превозно средство".

В същото време така се освобождава допълнително място за работа и игри.

Децата растат бързо и неусетно настъпва денят, в който дет­ската стая превърнала се вече в ученическа, трябва да изпълняват и други функции. Новите проблеми са свързани с избора на максимално осветление и удобно работно място. Добре е бюрото да е леко с проста конструкция, а столът с променлива височина. Необходимо е в близост до работния кът да се поставят лавици за книги и учебници. Не бива да се плашим, че в този период от израстването на децата, стените ще са основен притегателен момент в ученическото въображение.

Несръчните някогашни пейзажи се заменят от плакати на състави, спортисти, коли. Трябва разумно да възприемаме промените в интересите на децата си, техният твърде различен от нашия вкус, а от там и стаята, в която живеят. Естествено е тази стая да играе роля и на "гостна". С помощта на наличните още от най-ранна възраст дунапреновите възглавници, облечени в цветна материя, може лесно да се оформи кътът за гости в детската стая.

Възможностите на нашите жилища рядко осигуряват отделна самостоятелна стая за всяко дете в семейството. В същност, твърде често се налага да се мисли за обзавеждане на стая, в която съжителстват две, дори три деца. В такива случаи е наложително разде­лянето на общо пространство с шкафове, гардероби, решетки и временни прегради. Не бива да се забравя, че всяко дете има собствена индивидуалност и нужда от свой собствен, макар малък кът.

Голяма част от времето децата прекарват в своята стая. Ко­гато играят, учат, или спят. Те са в пряк допир с вещите, които ги заобикалят.

Корпусните мебели трябва да отговарят на специфичните за всяка възраст потребности да "растат” с детето, като му служат от раждането до студентските години. Обзавеждането за деца от пред­училищна възраст е семпло, с минимален набор от елементи:

легло, малък шкаф за облекло и бельо, едно, две лесно подвижни кутии за играчки, стол, който може да се комбинира по подходящ начин с ку­тиите и да се ползва за игра. В училищната възраст с нарастването на потребностите, се увеличава и обемът на корпусните мебели. На какви основни изисквания трябва да отговарят те, за да са подходящи за всички възрасти?

- да бъдат отворени системи, които дават възможност за до­пълване, обогатяване и разширяване на набора;

- да дават възможност за пренареждане, комбиниране, премес­тване и да бъдат конструирани така, че изцяло или на части да служат за игра. Нека не се забравя, че необходимостта от активни движения при децата е голяма и вместо да се забранява качването по мебелите или свалянето на обеми (или части от тях), по-добре е тази възможност да се предвиди и заложи общо в проектите.

- да бъдат с чисти, ясни форми, но да имат и душа "характер”;

- да бъдат със здрава, устойчива конструкция;

- да нямат остри ръбове и стърчащи твърди части от тях, ко­ито биха могли да предизвикат нараняване;

- повърхността им лесно да се почиства и да е устойчива на надраскване или други механични повреди.

Комбинирането на функционално оправдани корпусни елементи в различни равнини е характерно за детските мебели. Нежелателно е застрояването на голям обем. Мобилността на композициите се постига по различен начин:

- чрез стелажни конструкции със стойки от дървесен метал и дори от пластмаса, (например: тръби от поливинилхлорид);

- чрез комбинация от елементи, стълби, които дават възмож­ност за тях да се окачват етажерки, шкафове, работни плотове и други;

• 
  чрез носещи елементи от плочести материали.
  

При оразмеряването на столовете и масите се отчитат точно размерите и пропорциите на детската фигура. Освен статичните антропометрични свойства под внимание се вземат и техните биомеханични възможности. Неправилно пропорционираните мебели влияят пагубно върху физическото развитие на децата.

Стара истина е, че правилната позиция на тялото при сядане или на масата още от предучилищна възраст става основна предпоставка за нормалната, здравословна стойка на гръбначния стълб и по-късни години. По данни на Научния институт по хигиена и професионални заболявания към Медицинската академия – София, у нас 5 - 8% от учениците в първи клас и дори от малките палавници в детските градини имат гръбначни деформации и неправилно телосложение.

Не по-малко важен факт е отрицателното влияние на мебелите с травмопасни ръбове, остри ъгли и тъй нататък върху психологическото състояние на най-малките. Конструирането на табуретки, столове и кресла за децата поставя пред дизайнерите комплекс от специфични изисквания. За разлика от мебелите, адресирани към възрастните размерите на дет­ските маси и столове не могат да бъдат определени категорично. Детските мебели трябва да "растат" заедно със своите малки "собственици", затова нашите държавни стандарти се ориентират към няколко възрастови групи и съответстващият им ръстов толеранс.

Под удобство и пропорциониране на стола и масата (като не­разделен комплект) се разбира необходимостта от осигуряване на подходящи височини за сядане и на работния плот за детето, заедно със съответстващата им широчина на седалката. Височината на сядане се измерва така, че когато кракът е опрян с цялата си стъпална плоскост на пода, долните мускули на бедрото лежат леко и без натиск върху седалката.

Отмина времето на гладките, лъскави, "стерилни" детски мебели от ламинирани плочи. Днес дървото е предпочитан и ценен материал при тези типове мебели. Тук широко се използват естестве­ни фурнири. Не малко са и елементите от масивна дървесина, предназначена за изграждането на скелета при ажурно застрояване на корпусни мебели в детските стаи, за кантирането със заоблени про­фили с цел предотвратяване на евентуални удари, при построяването на шведски стени, така необходимите за нормалното физическо развитие при подрастващите.

Обикновено светлите дървесни видове са предпочитани при ме­белите за деца. Иглолистните материали са меки, леки за обработка и в натурален вид са много подходящи. От тях може да се направи и обшивка на една от стените на детската стая (обикновено студена или влажна стена). Предпочитани фурнири са "ясенът" и "яво­рът". Много освежаващо при тези решения действува оцветяването на някои конструктивни елементи (вратички, чела на чекмеджета, кутии, контейнери) в цвят червено, синьо, жълто, бяло, за да се избегне монотонността. Ако се откажем от оцветяването, ролята на цветовия акцент следва да се поеме от текстила в стаята – покривки, възглавници, завеси, килими или от комбинацията: под – стена – таван.

Цветовете, както и осветлението имат значение за всяко жилищно помещение, но за детската стая те придобиват изключителен смисъл. Цветовете трябва да са преди всичко жизнерадостни, свежи, светли и топли. Ярките цветове на играчките могат смело да се противопоставят на стените и останалите големи плоскости.

Друг подходящ за употреба в детската стая материал е букът. Поради твърдостта си той е надежден и желан особено при изграж­дането на конструктивни елементи (стени, стълби, шведски стени). В натурален вид може да се използва след съответна обработка (избелване) поради естествените различия в оцветяването. Букът може да стане и привлекателен и след леко оцветяване с тониращи лакове, които уеднаквяват цвета, без да го потъмняват и без да скриват структурата му.

През последните години дървото намери голямо приложение и в производството на играчки, давайки неподозиращи възможности за творчество. Играчките от дърво отговарят напълно на задължителните изисквания: да бъдат трайни и да носят емоционален заряд; да не крият опасност за децата; да са добре изработени; да имат яс­на, проста форма и красиви цветове.

Както при играчките, така и при мебелите от дървото един въпрос тревожи производителите – токсичността на лаковите материали. Няма спор – нужни са пигментни, нитроцелулозни и полиуретанови лакове, които гарантират липсата на вторично отделени, вредни за здравето химически елементи и вещества. Това се отнася в не по-малка степен и за плочестите материали, използвани при направата на детските мебели, (например: проблемът с отделянето на сво­боден формалдехит при плочите от дървесни частици). За сега този въпрос не е получил пълното си разрешаване. Ето защо необходи­мостта от употреба на естествена дървесина при детските мебели нараства неимоверно, превръщайки я от моден повик в ежедневна необходимост по здравословни, психологически, конструктивни и есте­тически съображения.

Корпусите следва да се развиват чрез кубични или призматични обеми, като позволяват лесен демонтаж и преместване. Мебе­лите за най-малките трябва да бъдат различни по изграждане и внушение от мебелите на възрастните. Особено важно при проектирането им да не се следват сляпо формата, композицията и дори цветовите комбинации от интериора, на "големите”.

В процеса на проектирането и производството известна роля трябва да имат и психолозите. Въз­приемането на цветовете зависи от възрастта и пола на детето. Бе­бетата например почти не възприемат емоционално влияние на цветовете. Децата от 1 до 6 год. предпочитат червения цвят. Малките момичета реагират положително на бледо розово, светло жълто или синьо. Момчетата харесват по-ярките цветове: пурпурно червено, синьо или оранжево. Резултатите от един курс за оцветяване на мебели, проведен сред деца до 14 годишна възраст, говорят красноречиво: децата приемат цветовете в комбинации, които често са необичайни за нас възрастните. Например чекмеджетата в различни интензивни цветове или рисунки на палячовци и същата по вратите. Тенденция е мебелите да бъдат светли, оцветени например в комбинация от естествени фурнири за повърхностна обработка (иглолистни видове, бук) и синтетични материали (цветни ламинати, фо­лиа от поливинилхлорид, пигментни лакове) или съчетания само от синтетични материали за повърхностна обработка в два или повече цвята.

Подът – любимото място за игра, може да бъде дървен (пар­кет или дюшеме-корк). Освен, че е топъл, със своята гладка и равна повърхност той е чудесно място за различни механизирани играчки. Цветът на пода също участва в общата композиция. Той може да бъде естествен или оцветен с анилинова боя или байц, например в зелено, синьо, бледо розово. Разбира се, възможност са и други решения – мокет или килим с интересен рисунак, съчетан хармонично с цвета на пердетата и стените. Килимът може да оформя определен кът или централна част на пода.

Стените са изключително важен елемент от интериора на дет­ската стая. Те участвуват активно в него. Цветът и материалът тук са от особено значение. Те трябва да създават атмосфера, подходяща за детски занимания, игри и лудории. Традиционните тапети и латексови бои не са най-практичните. Те задържат прах, повреждат се от закачване на рисунки, картинки, плакати, пипани с ръце.

Чудесно решение е покриването им с плат в подходящи разцветки. Платът се окачва върху корнизни летвички, на различна височина и се опъва в первазите на пода. Така стената "диша", поема или отдава влага. Такава стена е много подходящо място за закачване (с карфици) на рисунки, снимки или други плодове на детската фантазия от хартия, плат и т.н., без да се наранява нейната фрактура. Пердетата могат да се направят от същия плат, от чист десен в подходящ тон, кореспондиращ с други елементи в стаята.

При южно изложение се изисква бягство от пряката, ослепителна слънчева светлина чрез щори, които допускат дозирано слънцето в стаята.

Радиаторите, ако не са скрити зад декоративни решетки, също участват в цялостната композиция. Те могат да бъдат оцветени в цвета на стената, контрастиращи с нея или интересно оформени в различно цветови композиции на глидерите (ребрата).

Като изключим естествения цвят на фрактурата на дървото, всички други (метал, пластмаса...) присъствуват в детската стая с изкуствени цветове. Тук е мястото, където проектантът може да предложи богатство от цветове, така близки до детската сетивност. Изборът на цветни елементи може да бъде многовариантен. Кой е най-добрият? Умението да комбинираме цветовете в хармонич­ни или контрастни композиции гарантира добър резултат. Важно е да отчетем, че за разлика от другите помещения в дома, тук присъствуват множество дребни предмети (играчки, книжки, дрешки) със собствена цветна бъбривост. За да не се допусне прекомерна цветна натовареност, проектантът трябва да предвиди такъв багров фонд, който да позволи обкичването с веселите детски дреболии.

При избора на помещение за детско обитаване се търсят най-светлите и добре отоплявани.

Естествената светлина прониква като пряка и непряка. Слънчевото греене носи светлина и топлина. Доброто познаване на "теорията на колорита" ни учи, как с подходящ подбор от цветове да внесем в стаята ефект на обилно слънчево греене, или как да понамалим при нужда. В стаи със северен компонент на изложение се препоръчва участието на жълтия цвят, който има способността компенсира, недостатъчната слънчева светлина. В стаи с южен компонент на изложение (ЮИ, ЮЗ) се препоръчват така наречените студени цветове и техните нюанси.

Осветлението трябва да бъде обилно и меко. Централното раз­положение на осветителните тела е възможно, но не пряко осветяване чрез разсеяна светлина, отразена в белия таван, обикновено е по-приемливо и привлекателно.

Нощното осветление трябва да бъде меко, затова са подходящи матовите лампи или абажури.

Детската стая трябва да се мебелира по такъв начин, че да създаде у детето (децата) усещане за собствен свят. За разлика от другите помещения в жилището, които се използват от всички членове на семейството за специфични дейности, тук светът на детето е в пълното си многообразие (тихи и динамични игри, хоби, склад, почивка….).

Горната особеност крие опасност от претрупаност и хаос. Това усложнява задачите на проектанта.

Мебелите да са едностилни, мобилни и да позволяват оптимална среда за развиващото се дете.

За цялостното решаване на интериора на помещенията познанието на мебелите и начина им на подреждане не е достатъчно. Необходими са допълнителни познания по множество други проблеми, свързани с редица въпроси. Цветовете, осветлението, картините, мебелните платове, килимите, завесите и още много други дребни предмети, декоративни елементи и други, които придават на помещението съвременен и завършен вид.

Цветове

Характерна особеност на съвременния жилищен интериор е широкото прилагане на цветовете както за елементите на обзавеждането, така и за стените, пода, тавана и осветлението. Голяма роля в това отношение играят съвременните цветови решения на мебелите при употребата на нови видове материали и повърхностна обработка. Умелото свързване на елементите на интериора ведно хармонично колоритно цяло води до създаване на условия за уют, топлина и отмора.

Съчетаването на цветовете в жилищния интериор не може да се извърши по конкретни правила, защото подбирането, въздействието и начина на използването им са тясно свързани с индивидуалните усещания на човека. При вземане на решение за цвета на стените в помещенията трябва да се съобразяваме преди всичко с естетическите и функционални аспекти на интериора, а също така с психическото въздействие на цветовете.

Може да се приеме принципът, че цветът на стените, които са фон за мебелите, тъканите, картините и хората, трябва да бъде устойчив и неутрален – само тогава с него ще се хармонират всички елементи на интериора. Равновесието на багрите в този случай се постига по-лесно и няма опасност от цветови дразнения.

Жълтите цветове в интериора създават илюзия за топлота и предизвикват спокойствие и весело настроение. При усилена работа те действат успокояващо и градивно, като активизират мозъчните функции. Омекотени до зелено или оранж, те създават чувство на оптимизъм, богатство и плодородие.

Оранжевите цветове са едни от най-активните.Те действат силно емоционално и възбуждащо, настройват към радост и веселие, олицетворяват здраве и деен живот, но намаляват оптичното пространство. В интериора оранжевите цветове се прилагат с интензивен тон за подсилване на зоните на активните процеси. Боядисването на стените с тези цветове трябва да се избягва или да се прилагат умерено, и то само в стаи с малък достъп на слънчева светлина. “Убити” като охра, те са подходящи за боядисване на стените и таваните в дневната. Употребени в ярките си нюанси, но в малки петна, тези цветове успешно подсилват емоционалността на интериора.

Зелените цветове изразяват сигурност, настройват успокояващо и създават добри условия за почивка. В интериора се прилагат в омекотени тонове, предимно като цвят за стените в спални и по-рядко в дневни. 0т нюансите на тези цветове са познати и светло зеленият, резедавият, масленият и други.

Сините цветове излъчват спокойствие и предразполагат към съсредоточаване на мисълта. В интериора те са подходящи особено за слънчеви помещения. Употребени за стените и тавана в дневната и спалнята, действат успокояващо и създават чувство за просторност.

Виолетовите цветове се получават като смес на червения и синия цвят. Предизвикват чувство на сериозност и достойнство и са израз на тържественост и блясък. Те са ефектен контраст към зеленожълтите цветове в интериора.

Кафявите цветове внасят чувство на топлота, уют и отмора. В композицията на интериора тези цветове се оказват много необходими. Без тях липсва търсената устойчивост и закътаност на жилището ни.

Ахроматичните (неутралните) цветове също влияят за емоционалното въздействие на интериора.

Белите цветове в жилищните помещения се смятат за багри на чистотата и светлината.

Сивите цветове са неутрални. За интериора сивите цветове са особено важни, защото смекчават яркостта на останалите цветове до поносими граници. Те са прекрасен фон за открояване на други цветова в интериора.

Черните цветове са символ на скръб и тъга, но същевременно те са изразител на сдържаност, самообладание и власт.

Сребърните багри хармонират най-много с червения и синия цвят. Създават веселост и добро настроение.

Златните багри са символ на разкош. Предизвиква чувство на топла и пищност. Хармонират с всички цветове.

Подборът и съставянето на цветовите гами са сравнително трудни проблеми, особено за лица нямащи практически опит.

В някои случаи интериора на жилището по отношение на кулорита няма замисъл и се притрупва със случайни цветове. Наложително е при създаването на всеки елемент, необходим за подреждането на дома, предварително да се обмисли цветовото му оформление.

Светлината е важен компонент, определящ съществуването на всеки жив организъм. По-голямата част от времето си човек прекарва на изкуствено осветление, затова светлината и осветлението са решаващ фактор за правилното функциониране на жилището. Съвременните източници на изкуствена са електрическата крушка, луминесцентните и живачни лампи.

Изкуственото осветление може или да подобри, или да унищожи въздействието на обзавеждането. Правилно изграденото осветление подчертава цветовете и формите, като потапя в сянка онази част, която е наложително да стане на заден план Добре оразмереното осветление стопля жилището и дава усещане за сигурност и спокойствие. Неправилно използваното осветление умъртвява интериора, като променя цветовете или блести и дразни очите. В зависимост от начина на въздействие съществуват няколко основни вида осветления, които се прилагат в съвременното жилище.Това са: общо, локално, сигнално и специално осветление.

Общото осветление се реализира от едно или няколко осветителни тела с достатъчно мощност, разположени предимно на тавана на помещението. Това осветление позволява голяма свобода и пластичност на формите и подходящи композиционни решения. Благородното въздействие на различните видове стъкла, съчетано с подходящи форми, дава необходимото за единно интериорно настроение. Единичните осветителни тела за общо осветление се наричат “пендели”, а групираните по няколко осветителни тела в едно цяло се наричат полилеи.

Локалното осветление подчертава отделните части от едно помещение. В много случаи то е в комбинация или допълва общото осветление. Най-често срещано решение на локалното осветление е спускането на голям пендел или на два три по-малки ниско над мястото за храна, почивка и т. н. Към локалното осветление може да се отнесе и осветлението с аплик, който се закрива към стената и служи за осветяване на определен предмет – закачалка, огледало и други. Апликът дава голяма възможност за пластична изява, защото се намира в зрителното поле на обитателя.

Сигналното осветление показва своето собствено съществуване или осветява малък обем около себе. 3а жилищния интериор това са нощните лампи в спалнята, специалните сигнални светлини в дневната, кухнята, банята и антрето.

Специалното осветление задоволява специални нужди на човека при труд и почивка. Такова осветление е нужно в дневната, кабинета, детската стая. Общата светлинна атмосфера в помещенията се получава чрез пряко, непряко и дифузно осветление.

С дифузното осветление се “провокират” разпръскваща и идваща от всички страни мека светлина. Постига се чрез разполагане на разсейващо светлината тяло около осветлителя чрез равномерно разпределени слаби светлинни източници, скрити в ниши, опасващи тавана. Чрез плафониери и бели отражатели също се създава добър ефект за общо дифузно осветление.

В сегашната практика на нашето жилищно строителство във всяко помещение независимо от функцията му се предвижда само един излаз на осветително тяло, обикновено централно разположено на тавана. Това решение на електроинсталацията диктува по-нататъшното оформление на осветлението на дадено помещение, което вече съвсем не задоволява съвременните изисквания за едно пълноценно осветление.

Основно за осветлението е да се подберат удачно самите осветителни тела, както по форма и количество, така и по цвят.

Формата на осветителните тела е предмет на грижлив подбор. Простите и красиви геометрични форми все повече изместват неудобните за чистене и пожароопасни абажури. Широко приложение в интериора намират хромираните осветителни тела в комбинация с различни по фрактура и цвят стъкло и пластмаси. Много често се купуват осветителни тела само заради формата или цвета им. Това е особено важно, но същевременно твърде недостатъчно, защото по този начин те не се свързват с характера на цялостното подреждане. Съществена роля за създаване на добро настроение от изкуствено осветление играят силата и насочването на светлинния поток, което се съобразява с конкретните изисквания на жилището и изискванията на обитателите му.