Оценка на здравния риск Глобалният еквивалент CO2 - концентрацията на CO2, която би причинила същото ниво на радиационно форсиране като дадения тип и концентрация на определен парников газ;
ГПЗ (глобален потенциал на затопляне ) – нарастване на радиационното форсиране на емисията на 1 kg парников газ, отнесено към нарастването на радиационното форсиране на 1 kg CO2 за същoто време t;
ГТП (глобален температурен потенциал ) – оценява промяната в глобалната средна температура за дадена година в бъдеще, в зависимост от отклика на радиационното форсиране на определени емисии;
Принос на България към климатичните промени Резултати от изследванията
Ср. год. ФПЧ2.5 за България - от локалните източници - 38% , трансгранично замърсяване - 62%;
Трансгранично замърсяване - ФПЧ2.5 и сажди (Румъния към България, България към Гърция); озон (всички страни към България ; България към Сърбия, Черна Гора, Македония и Албания ); азотни оксиди - несъществен принос. Най-съществена промяна на ср. год. концентрация има в самата страна.
Най-съществен принос към ср. годишната концентрацията в България имат за: ФПЧ2.5 (енергетика, земеделие), озон (транспорт и корабоплаване), азотни оксиди (транспорт и енергетика);
Взаимовръзка между концентрацията на приземен озон и селскостопанската продукция - общите загуби при методиката AOT40 са приблизително 2.5 пъти по-големи спрямо тези, отчитани чрез М7, като пшеницата и царевицата се влияят много повече от озона, отколкото оризът и соята;
Кратко-съществуващи замърсители върху климатичните промени в България - регистрира се спад от средата до края на XXI век;
Принос на България към глобалния еквивалент на въглеродния диоксид - тенденция на намаляване в стойностите на ГПЗ за 20 г. и за 100 г. напред за различните сценарии през различните периоди;
