Оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „изграждане на съоръжения за производство

Изтегляне 3.62 Mb.

страница	20/28
Дата	22.08.2016
Размер	3.62 Mb.
	#7028

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 28

Таблица 5.2.2-2. Очаквано отрицателно въздействие върху видовете птици, предмет на опазване по т. 4 (подредени таксономично) в защитената зона “Атанасовско езеро” в резултат от реализирането на ИП. С удебелен шрифт са отбелязани чувствителните видове от Прил. 2 на „Насоките на МОСВ за извършване на преценка“

№	Видове птици предмет на опазване по т. 4 в SPABG0000270 „Атанасовско езеро“	Цялостна оценка ^{(A, B, C, D)}	^{Данни от мониторинга на Делов (2011)} ^{Пролет/Есен/Зима}	Отрицателно въздействие
№		Цялостна оценка ^{(A, B, C, D)}		Нe се очаква защото:	^{Очаква се}
1	Малък гмурец Tachybaptus ruficollis	B		1
2	Голям гмурец Podiceps cristatus	B		1
3	Червеногуш гмурец Podiceps grisegena	B		1
4	Черногуш гмурец Podiceps nigricollis	A		1
5	Голям корморан Phalacrocorax carbo	C		1
6	Сива чапла Ardea cinerea	A		1
7	Ням лебед Cygnus olor	A		1
8	Посевна гъска Anser fabalis	B		1
9	Голяма белочела гъска Anser albifrons	A		1
10	Сива гъска Anser anser	A		1
11	Бял ангъч Tadorna tadorna	A		1
12	Фиш Anas penelopе	A		1
13	Сива патица Anas strepera	A		1
14	Зимно бърне Anas crecca	A		1
15	Зеленоглава патица Anas platyrhynchos	A		1
16	Шилоопашата патица Anas acuta	A		1
17	Лятно бърне Anas querquedula	A		1
18	Клопач Anas clypeata	A		1
19	Червеноклюна потапница Netta rufina	A		1
20	Кафявоглава потапница Aythya ferina	B		1
21	Качулата потапница Aythya fuligula	B		1
22	Ледена потапница Clangula hyemalis	C		1
23	Кадифена потапница Melanitta fusca	A		1
24	Звънарка Bucephala clangula	C		1
25	Среден нирец Mergus serrator	A		1
26	Голям нирец Mergus merganser			1
27	Голям ястреб Accipiter gentilis	A	7/15/0		+
28	Малък ястреб Accipiter nisus	A	40/59/0		+
29	Обикновен мишелов Buteo buteo	A	1386/2151/0		+
30	Северен мишелов Buteo lagopus	A		1
31	Степен орел Aquila nipalensis	A		1
32	Черношипа ветрушка Falco tinnunculus	A	87/136/0		+
33	Сокол орко Falco subbuteo	A	2/9/0	1	+
34	Крещалец Rallus aquaticus	C		1
35	Зеленоножка Gallinula chloropus	A		1
36	Лиска Fulica atra	A		1
37	Стридояд Haematopus ostralegus	A		1
38	Черн. огърличник Glareola nordmanni	A		1
39	Речен дъждосвирец Charadrius dubius	C		1
40	Пясъчен дъждосвирец Charadrius hiaticula	C		1
41	Сребриста булка Pluvialis squatarola	A		1
42	Обикновена калугерица Vanellus vanellus	A		1
43	Трипръст брегобегач Calidris alba	C		1
44	Малък брегобегач Calidris minuta	A		1
45	Кривоклюн брегобегач Calidris ferruginea	A		1
46	Тъмногръд брегобегач Calidris alpina	A		1
47	Плоскоклюн брегобегач Limicola falcinellus	C		1
48	Малка бекасина Lymnocryptes minimus	A		1
49	Средна бекасина Gallinago gallinago	A		1
50	Черн. крайбрежен бекас Limosa limosa	A		1
51	Малък свирец Numenius phaeopus	A		1
52	Голям свирец Numenius arquata	A		1
53	Голям червен. водобегач Tringa erythropus	A		1
54	Малък червеноног водобегач Tringa tetanus	A		1
55	М. зеленоног водобегач Tringa stagnatilis	A		1
56	Г. зеленоног водобегач Tringa nebularia	A		1
57	Голям горски водобегач Tringa ochropus	A		1
58	Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos	A		1
59	Камъкообръщач Arenaria interpres	A		1
60	Среден морелетник Stercorarius parasiticus	B		1
61	Речна чайка Larus ridibundus	A		1
62	Чайка буревестница Larus canus	B		1
63	Малка черногърба чайка Larus fuscus	B		1
64	Жълтокрака чайка Larus cachinnans	A			+
65	Обикновен пчелояд Merops apiaster	B			+
66	Брегова лястовица Riparia riparia	B		1
Всичко				59	7

Както се вижда от двете таблици, видовете предмет на опазване, за които се смята, че ще претърпят отрицателно въздействие, са 27.

При втората стъпка от определените в горната таблица 27 вида са отделени видовете, за които вече е направена оценка за отрицателно въздействие в раздел 5.1.2 (Въздействия върху птиците предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“).

Видовете птици, за които не е извършена такава оценка са 5 и ще бъдат разгледани последователно:

1. Черна каня (Milvus migrans)-гнездещо-прелетен и ипреминаващ вид от Червената книга на България. Гнезди в алувиални гори по речни долини и разнообразни водоеми. Не е установен като гнездящ вид в района. Числеността на гнездещата популация в България е 140- 200 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона има 100 (60-140) преминаващи птици с цялостна оценка „А“. Предполагаемите места за гнездене са отдалечени на разстояние по-голямо от 20 km от района на ИП. Ветрогенераторите ше бъдат монтирани в открити земеделски земи, които не са предпочитани от вида. На терена на ИП и в околностите му по време на мониторинга са установени 8 пролетни и 18 есенни мигранти. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ “Атанасовско езеро” Черна каня Milvus migrans (за обяснения по таблицата вж. точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща Оценка
	Гнезда Яйца Малки	Места за		Места за		Места за
	Гнезда Яйца Малки	Гнездене	Хранене	Хранене Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)
Увреждане (0,5 т)**				1,0				1,0
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо				1,0				2,6

2. Голям ястреб (Accipiter gentilis) – постоянен, преминаващ и зимуващ вид от Червената книга на България. Гнезди в разнообразни гори до около 1900-2000 m надм. в. Числеността на гнездещата популация в България е 800- 1200 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона има 32 (12-51) преминаващи птици с цялостна оценка „А“. Не е установен като гнездящ вид в района. Предполагаемите места за гнездене са отдалечени на разстояние по-голямо от 20 km от района на ИП. Ветрогенераторите ше бъдат монтирани в открити земеделски земи, които не са предпочитани от вида. На терена на ИП и в околностите му по време на мониторинга са установени 7 пролетни, 15 есенни мигранти и 3 зимуващи птици, две от които на теретироията на ветропарка. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ “Атанасовско езеро” Голям ястреб Accipiter gentilis (за обяснения по таблицата вж. точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща Оценка
	Гнезда Яйца Малки	Места за		Места за		Места за
	Гнезда Яйца Малки	Гнездене	Хранене	Хранене Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)
Увреждане (0,5 т)**				1,0		1,0		2,0
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо				1,0		1,0		3,6

3. Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид от Червената книга на България. Гнезди предимно в речни долини, покрай големите наши реки и суходолията в Добруджа. Предпочита по-влажни терени и обикновено местообитанията му не съвпадат с тези на другите два вида ястреби. Обитава гористи местности в околностите на езера и реки, в предпланините и основно в равнините. Числеността на гнездещата популация в България е 200-340 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона има 400 (350-450) преминаващи птици с цялостна оценка „А“. Не е установен като гнездящ вид в района. Предполагаемите места за гнездене са отдалечени на разстояние по-голямо от 20 km от района на ИП. Ветрогенераторите ше бъдат монтирани в открити земеделски земи, които не са предпочитани от вида. На терена на ИП и в околностите му по време на мониторинга са установени 1 пролетен и 11 есенни мигранта. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ “Атанасовско езеро” Късопръст ястреб Accipiter brevipes (за обяснения по таблицата вж. точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща Оценка
	Гнезда Яйца Малки	Места за		Места за		Места за
	Гнезда Яйца Малки	Гнездене	Хранене	Хранене Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)
Увреждане (0,5 т)**				1,0				1,0
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо				1,0				2,6

4. Царски орел (Aquila heliaca) – постоянен, преминаващ и зимуващ вид от Червената книга на България. Обитава открити пространства с отделни тополови дървета и колонии от лалугери. Числеността на гнездещата популация в България е 17-20 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона има 3 (2-4) преминаващи птици с цялостна оценка „А“. Не е установен като гнездящ вид в района. На терена на ИП по време на мониторинга е установен 1 пролетен, мигрант. Ветрогенераторите ше бъдат монтирани в открити земеделски земи, които не са предпочитани от вида. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ “Атанасовско езеро” Царски орел Aquila heliaca (за обяснения по таблицата вж. точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща Оценка
	Гнезда Яйца Малки	Места за		Места за		Места за
	Гнезда Яйца Малки	Гнездене	Хранене	Хранене Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)
Увреждане (0,5 т)**				1,0				1,0
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо				1,0				2,6

5. Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) -постоянен, преминаващ и зимуващ вид. Гнездящ върху сградите на всички черноморски селища вид. Среща се често в землището на гр. Българово.. Числеността на гнездещата популация в България е 5000-7000 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона има 566 (3-1130) преминаващи и 179 (24-335) зимуващи птици с цялостна оценка „С“. Среща се често в землището на гр. Българово. На терена на ИП и в околностите му по време на зимния мониторинг са установени 96 птици. В изградените в Североизточна България ветрогенераторни паркове е много чест вид, а по време на оран търси храна в изораните площи между ветрогенераторите.Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ “Атанасовско езеро” Жълтокрака чайка Larus cachinnans (за обяснения по таблицата вж. точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща Оценка
	Гнезда Яйца Малки	Места за		Места за		Места за
	Гнезда Яйца Малки	Гнездене	Хранене	Хранене Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)
Увреждане (0,5 т)**			0,5	0,5		0,5		1,5
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо			0,5	0,5		0,5		3,1

Таблица 5.2.3. Обобщени данни за степента на отрицателно въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в SPABG0000270 „Атанасовско езеро“

Степен на отрицателно въздействие	Брой видове	% от общия брой видове
Няма	131	83,0
Малка	27	17,0
Средна	0	0
Голяма	0	0
Общо	158	100,0

Каталог: files
files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения

Изтегляне 3.62 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 28