Оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „изграждане на съоръжения за производство
Изтегляне 3.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1.4. Въздействия върху земноводни, влечуги и риби включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС
- 5.1.5. Кумулативен ефект от въздействията
- 5.1.6. Бариерен ефект
5.1.3. Въздействия върху бозайницитеПредмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ са 7 вида бозайници. Въздействията върху всеки един от тях поради реализирането на инвестиционното предложение при което ще бъдат монтирани 11 ветрогенератора в северозападната и югоизточната част от землището на гр. Българово ще бъдат следните за всеки един от тях: Видра (Lutra lutra). Хищен бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот е свързан изключително с водни басейни, особено такива богати на рибни запаси от които районът е значително отдалечен и отделен чрез земеделски земи, горски площи, ливади и селища. Числеността и в защитената зона според стандартния формуляр е 3-4 индивида. Местообитанията на вида в защитената зона са в крайбрежните ивици на преминаващите през защитената зона реки и край някои микроязовири с достатъчно крайбрежна растителност позволяваща укриване. Видрата е вид, който не напуска местообитанията си и не се отдалечава на повече от 2 km от водните басейни, които обитава. Поради това не е възможно някой от обитаващите защитената зона да попадне в обхвата на въздействията на машините по време на строително монтажните дейности. Дейности водещи до промяна на хидрологичния режим на водоеми в защитената зона или премахване на растителност и строително монтажни дейности в заливните им тераси не се предвиждат и по тези причини реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже някакво въздействие върху състоянието и местообитанията на този вид. Европейски Вълк (Canis lupus). Води скрит начин на живот, като предимно през нощта излиза да си търси храна. През брачния период избира закътано и усамотено място по-високо в планината и близко до вода- поток, езеро, река. Инвестиционното предложение ще се реализира изцяло извън границите на защитената зона в землището на гр. Българово на площадки заобиколени от масиви с обработваеми земеделски земи, урбанизирани територии- гр. Българово и няколко зони по §4, застроени с вилни сгради. Районът е постоянно обитаван от хора заети със селскостопанските дейности. По тези причини районът е неподходящ като местообитание и за бърлоги на вълци. В ЗЗ „Айтоска планина” видът е регистриран, без да има данни за числеността му в стандартния формуляр на защитената зона. Видът е разрешен за отстрел през цялата година, съгласно Закона за лова и дивеча поради което числеността му зависи от броя на отстреляните през годината. Местообитанията му в ЗЗ „Айтоска планина” няма да бъдат засегнати или увредени поради реализирането на инвестиционното предложение тъй като същото изцяло ще се реализира на територия която е извън границите на защитената зона. Пъстър пор (Vormela peregusna). Рядък хищник, който се среща в югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът на разпространението му бързо се смалява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи пустини и полупустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания- гори, влажни места, храсталаци и покрай реките. Видът е нощно животно и през деня се укрива в подземни убежища, обикновено дупки от лалугери или други животни които разширява. Местообитанията му в ЗЗ „Айтоска планина” са отдалечени на повече от 5 km от площадките вкоито ще бъдат монтирани ветрогенератори поради което същите ще останат незасегнати от реализирането на инвестиционното предложение. Въздействията върху числеността и местообитанията му в ЗЗ „Айтоска планина” по време на монатжните дейности и експлоатацията на 11те ветрогенератора в предвидените за целта имоти в землището на гр. Българово ще бъдат незначителни. Дългоух нощник (Myotis bechsteini). Обитава влажни, широколистни гори, но също и смесени гори, паркове, като през лятото обитава почти само хралупи на дървета и по-рядко жилищни постройки и пещери, а през зимата зимува в пещери и галерии с висока влажност и температура между 4 и 11 градуса, по рядко при по-ниска от 1 до 7 градуса, като виси поединично или на малки групи (3-5 екземпляра). Видът не е установен в землището на гр. Българово и имотите в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите. Площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите са отдалечени от пещери и минни галерии поради което не се засягат зимни убежища на вида както в защитената зона така и извън нея. Строителните площадки са разположени в обработваеми и необработваеми земеделски земи, сред масиви от обработваеми земи в землището на гр. Българово, без дървесна растителност в тях поради което се изключва унищожаване на стари дървета с хралупи използвани като летни убежища на вида. По време на направеното проучване с ултразвукова записваща апаратура на територията в която ще бъдат монтирани ветрогенератори, както и в землищата на разположените на север от гр. Българово селища –ДрЯнков, 2007ец и Съдиево, във връзка с подобни инвестиционни предложения видът не е установен. Видът е включен в предмета на опазване на защитената зона, само на основа на експертна оценка на местообитанията му, без да са представени убедителни доказателства от вносителите на документацията за обявяване на защитената зона, че видът със сигурност е установен в югоизточната и част. Видовете прилепи, които са установени са кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus), натузиево прилепче (Pipistrellus nathusii), остроух нощник (Myotis blythii), голям нощник (Myotis myotis), полунощен прилеп (Eptesicus serotinus), ръждив вечерник (Nyctalus noctula) и малък вечерник (Nyctalus leisleri), но дългоухият нощник (Myotis bechsteini) не е установен. Защитената зона е разположена на около 4 km на север и 1,5 km на изток от площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите и на разстояние много по-голямо от обхвата на въздействията по време на строително монтажните дейности и експоатацията на ветрогенераторите поради което въздействията върху дългоухия нощник (Myotis bechsteini) и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни. Лалугер (Spermophilus citellus). Европейският лалугер е гризач от семейство катерицови. Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др). Живее на колонии под земята, като прави много резервни входове. Местообитанията му лесно се определят по множеството дупки. Предпочита черноземни, канелено горски и планинско ливадни почви. В pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ е регистриран като рядък (R). Видът е рядък за целия Черноморски регион, като отделни колонии са регистрирани в района на Калиакра, подържан резерват Атанасовско езеро и в района на Малко Търново (Фиг. 5.1.2-1). Европейският лалугер (Spermophilus citellus) избягва обработваемите земеделски земи, тъй като при обработката им подземните му убежища са подложени на разрушаване поради разораването им. Предпочита открити равни необработваеми места в съседство с обработваеми и без висока растителност за да може като излиза от убежищата си при търсене на храна да наблюдава територията си за наличие на хищници. При обрасване с висока трева на местообитанията му поради недоизпасване ги напуща. Избягва хълмове с храсти като тези в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите, поради което отвори на подземни убежищ в тях не са открити. Имотите в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите и кабелните трасета са разположени извън границите на защитената зона и не подлежат на опазване съгласно Закона за биологичното разнообразие. Въздействия върху местообитанията му в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ не се очакват поради разположениета на площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите и кабелните трасета извън границите на защитената зона. 
Фиг. 5.1.3-1. Разпространение на лалугера в България (по Koshev, Kosheva 2007) Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni). Добруджанският хомяк (Mesocricetus newtoni) е ендемитен вид характерен за северна България Добруджа, територии покрай р. Дунав, а в южна са наблюдавани отделни екземпляри край София и Казанлък. Мотивът за обявяването на вида като наличен в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ е, че на 13.05.2003 г в погадки от кукумявка (Athene noctua), намерени край с. Пещерско Айтоско са открити фрагменти от долна челюст от един екземпляр на добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni). Поради факта, че кукумявката е постоянен вид, с неголяма ловна територия (Cramp,1985) и че погадките са събрани през гнездовия период се предполага, че около с. Пещерско, което е в пределите на pSCIBG0000151 „Айтоска планина“, близо до северната и граница има стабилна популация от добружански хомяк, за което трябва да се направят необходимите проучвания (Георгив, Градев). В землището на гр. Българово следи от жизнената дейност на добруджански хомяк не са открити. Негативни въздействия върху местообитанията му в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ няма да бъдат предизвиканит поради разположение на територията в която ще бъде реализирано инвестиционното предложение извън границите на защитената зона. Мишевиден сънливец (Myomimus roachi) -Изключително рядък плеистоценски ендемитен вид. В южна България са регистрирани само две изолирани популаци, едната на територията на Балканския полуостров, а другата в Азия. За pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ е отбелязан, като регистриран, без да има данни за популацията му. В района на планината Сакар също е регистриран въз основа на наличието на костен материал в погадки от Забулена сова (Tyto alba) (Федерация на природни сдружения „Зелени балкани“ „Бюлетинът“ бр.7 2003 г). Няма представени убедителни доказателства от вносителите на документацията за обявяването на защитената зона за обитаването му в нея и местоположението на местообитанията му. Въздействия върху местообитанията му в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ няма да има поради разположението на територията в която ще бъде реализирано инвестиционното предложение извън границите на защитената зона. В pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ под защита са още три вида бозайници включени като „Други значими животински видове. Това са: Голяма /белокорема/ белозъбка (Crocidura leucodon) Малка белозъбка (Crocidura suaveolens) Източноевропейски /белогръд/ таралеж (Erinaceus concolor) Мотивацията за включването им като видове под режим на защита в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ е, че първите два вида са предмет на защита от Международни конвенции (С), а източноевропейският таралеж е включен в националната „Червена книга“. И трите вида са от категория (С) – широкоразпространени. Двата вида белозъбки предпочитат сухи деградирали биотопи, каквито представляват местообитанията от типа деградирали храстови съобщества с единични дървета, лозя на сухи терени и люцерни, разположени далеч от равнинни реки, при сухи и бедни условия и по-малко територи в близост до селища. От бозайниците, които са предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ само един вид източноевропейският /белогръд/ таралеж (Erinaceus concolor) може да бъде намерен в района на предвидената за осъществяване на инвестиционното предложение територия, предимно в имотите през които преминават кабелните трасета, но въздействието може да се оцени като незначително, поради това, че този вид често навлиза, главно нощно време в дворовете и градините на крайните къщи в малките селища, където си търси храна, голи охлюви и домашни мишки. Заплаха за източноевропейския таралеж е унищожаването му от моторните превозни средстава по пътищата и магистралите по време на придвижването му от едно местообитание към друго поради малката скорост на придвижване и неспособността му за избягване на сблъсъците с МПС. По- голямата заплаха за този вид са моторните превозни в случай на напускане на местообитанията му в защитената зона и пресичане на пътя Бургас – Айтос - София. Реализирането на инвестционното намерение в никакъв случай не застрашава този вид и не води до фрагментация на популацията му в защитената зона, тъй като всички дейности свързани с реализирането му ще се извършват извън границите й. Източноевропейският таралеж (Erinaceus concolor) обитава и площи в съседство с малки урабанизирани територии и може да бъде открит в дворове и градини и ще продължи да се среща в района и след монтирането на ветрогенераторите. Въздействия върху местообитанията на по-горе описаните бозайници, предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ не се очакват поради разположение на района в който ще се реализира инвестиционното предложение извън границите на защитената зона. 5.1.4. Въздействия върху земноводни, влечуги и риби включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕСПредмет на опазван в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ са местообитанията на един вид опашати земноводни, един вид жаби, един вид змии, два вида сухоземни костенурки и един вид водни костенурки. Опашати (Caudata): Голям (южен) гребенест тритон (Triturus karelini). Ветроенергийните кули ще бъдат издигнати в обработваеми и необработваеми земи в землището на гр. Българово. Местата за разполагането им са отдалечени от реки, безоточни водоеми и влажни зони които се обитават от големия (южен) гребенест тритон (Triturus karelini). При строителството и експлоатацията на ветрогенераторите няма да се потоци от производствени и битовофекални което изключва възможността за заустване на непречистени производствени и битовофекални води, замърсяване на водоприемници, пресушаване или унищожаване на съществуващи водни обекти служащи за размножаване и местобитания на възрастните или във ларвен стадий. Жаби (Anura) Предмет на опазване е видът червенокоремата бумка (Bombina bombina). Реализирането на инвестиционното предложение не е заплаха за нея, понеже не е свързано с пресушаването или замърсяването на някой от водоемите в защитената зона. Другите три вида жаби допълнително включени като други значими видове- зелена крастава жаба (Bufо viridis), жаба дървесница (Hyla arborea) и горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), са обитатели на влажни горски местообитания, като само по време на размножителния си период извършват оплождането и прекарват ларвния стадий до попова лъжичка във водни басейни. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаването на такъв тип метообитания в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ или замърсяването и пресушаването на водни басейни в които се размножават. Змии (Serpentes) Предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ като вид включен в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС е ивичестия смок (Elaphe quatrolineata). Като други значими видове в списъка на видовете под защита в защитената зона са включени и смокът синурник (Coluber caspius), сивата водна змия (Natrix tesselata) и пепелянката (Vipera amodites) с мотивацията, че сa защитени от международни конвенции - категория (С). Площадките на които ще бъдат издигнати ветрогенератори са разположени в околностите на гр. Българово в селскостопански обработваеми и необработваеми земи в които при обработката им змиите са се оттеглили в естествените тревни обитания, в съседство с гори и храсталаци и пасища мери по обезлесени хълмове в които поради слабата влагозапасеност тревната покривка е незначителна или на места почти липсва. Територията се пресича от полски пътища по които се придвижват селскостопанските машини заети при обработването на земеделските земи, които с шума си допълнително са допринесли за оттеглянето на змиите в етествените им местообитания. Между гр. Българово и пътя Бургас – Айтос е разположена зона по § 4, застроена с вилни сгради, като още две такива зони са обособени на север от пътя Бургас- Айтос поради което представителите на змиите в тази част от землището на гр. Българово са много редки. Районът е постоянно обитаван от хора и по тези причини ивичестият смок (Elaphe quatuorlineata) не се среща в района на инвестиционното предложение. Местообитанията му в ЗЗ „Айтоска планина” са храсталаци и тревни местообитания, отдалечени от населени места и на разстояние по-голямо от 5 km от площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите. Въздействията поради строителномонтажните дейности и експлоатацията върху вида и местообитанията му в защитената зона ще бъдат незначителни. Жълтоухата водна змия (Natrix natrix) и сивата водна змия (Natrix tessellata) обитават притоците на р. Айтоска и двата изкуствено създадени водоема в района на разклона на пътя от гр. Българово с пътя Бургас – Айтос. Тези два вида змии не се отдалчават от водоемите които обитват и попадането им в строителните площадки е малко вероятно. По тези прични въздействия върху тях от реализирането на инвестиционното предложение и експлоатацията му не се очакват. Костенурки Сем. Сухоземни костенурки (Testudinidae), Шипоопашата костенурка (Eurotestudo hermanni) Шипобедрена костенурка (Testudo gracea) Предвидените за монтиране на ветрогенератори площадки в землището на гр. Българово са заобиколени от обработваеми земеделски земи в които представителите на сухоземните костенурки могат да попаднат само случайно. Между защитената зона и площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите са обособени няколко вилни зони и преминава пътя Бургас – Айтос – София, който в значителна степен препятства обмена на индивиди между популациите на сухоземните костенурки в защитената зона и тези извън нея. Тези влечуги прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала) на практика е невъзможен. 
Фиг. ХХ. Разпространение на шипобедрената костенурка (Testudo gracea) в България 
Фиг. ХХ. Разпространение на шипоопашата костенурка (Eurotestudo hermanni) в България Районът на инвестиционното предложение е обходен двукратно в радиус 1 km от мястото на разполагане на всяка една от ветроенергийните кули. По време на двукратното обхождане сухоземни костенурки от видовете Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и Шипобедрена костенурка (Testudo gracea) не бяха открити. Местообитанията им в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ са разположени на разстояние по-голямо от 5 km от местата в които ще бъдат монтирани ветрогенератори и кабелните трасета, поради което няма да бъдат засегнати по време на строително монтажните дейности и експлоатацията на ветрогенераторите. Числеността и видовия състав на влечугите в района са определени от наличието на масиви от обработваеми земи и фрагментацията на територията от автомагистрала Тракия и удвоената ж п линия Бургас – София на юг, пътя Бургас – Айтос – София на север и р. Айтоска на запад и с монтирането на 11 ветрогенератора промени в района няма да настъпят, а още по-малко такива се очакват на разстояние по-голямо от 5 km от площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите и кабелното трасе.
Този вид костенурки са постоянни обитатели на водните басейни, като на 15-20 минути излизат над водата за да си поемат въздух. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си. Реализирането на инвестиционното намерение не е свързано с пресушаване или замърсяване на воден обект и не предствалява заплаха за тях. Гущери От представителите на влечугите гущерите от семейство Lacertidae са най- разпространени в защитената зона. Тези влечуги по време на строителните дейности, през по-студените дни ще бъдат във вцепенено състояние под земята и значително въздействие върху популациите им не се очаква. Въздействия върху местообитанията на влечугите предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ не се очакват поради разположението на района на инвестиционното предложение на разстояние на около 10 km от границите на защитената зона.
Реализирането на инвестиционното намерение не е свързано с пресушаването или замърсяването на водни обекти, потребление и заустване на води, така че целият клас риби не е застрашен от реализирането му. Въздействие върху безгръбначните Бисерната мида (Unio crassus), охлювчето вертиго (Vertigo angustior) и ларвата на водното конче (Coenagrion ornatum), са с местообитания водни басейни, влажни зони и влажни калцифилни съобщества за охлювчето вертиго. Същите са отдалечени от територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение и реализирането му не е свързано с унищожаването им. Останалите 4 вида насекоми от разред твърдокрили Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), бръмбар рогач (Lucanus cervus), буков сечко и алпийска розалиа (Rosalia alpina) са горски обитатели, като ларвите им се хранят предимно с изгнила дървесина. Обитават предимно стари широколистни гори, с мъртви дървета. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаване на такива местообитания в ЗЗ „Айтоска планина” и въздействието върху тях ще бъде незначително. Въздействия върху местообитанията на безгръбначните предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ не се очакват поради разположението на площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите извън границите на защитената зона 5.1.5. Кумулативен ефект от въздействиятаКумулативният ефект от реализирането на инвестиционното предложение може да бъде разгледан в два аспекта, кумулативен ефект по отношение на броя на предвидените за изграждане съоръжения свързан с отнемане на местообитания, предизвикване на бариерен ефект, антропогенно натоварване, прокарване на пътища и електропреносни съоръжения и кумулативен ефект от реализирането на инвестиционното предложение и съществуващи или предстоящи за реализиране инвестиционни намерения, който е в състояние да предизвика изменения в елементите на околната среда. Отнемане на местообитания. Строително монтажните дейности ще се извършат в ПИ № 121031, 000358, 085004, 085039, 000361, 000374, 000623, 000083, 000066, 000062 и 000141, землище на гр. Българово, област Бургас с обша площ 43,923 дка. От тях 32,133 дка са обработваеми земеделски земи които са извън границите на защитени зони от Националната екологична мрежа Натура 2000 и по тези причини не са предмет на опазване съгласно чл.6 и чл. 7 от ЗБР. По тези причини кумулативен ефект изразяващ се в отнемане на площи от местообитания, които подлежат на опазване не може да бъде отчетен.
При реализирането на подобни инвестиционни предложения опитът е показал, че на такава малка площ строителната механизация, която ефективно може да бъде използвана е 1 багер с обем на кофата 1-1, 5 куб. m, до 5 самосвала, до 5 бетоновоза и до 2 автокрана. Броят на заетите опеатори на строителни машини и спомагателни работници е много по-малък от броя на заетите с обработката на селскостопанските земи в околността и жителите на гр. Българово, а по време на експлоатацията постоянно човешко присъствие не е предвидено. Инвестиционното поредложение ще се реализира в имоти които са обработваеми и необработваеми земеделски земи в район в който не се наблюдават съсредоточаване на маси от хора и имиграционни процеси и който е без консервационно значение за българската флора и фауна. Основното човешко присъствие в района ще остане определящо от броя на жителите гр. Българово, обитаващите вилите в близките зони по §4 и заетите в обработката на земеделските земи в околността. Строително монтажните дейности и експлоатацията на ветрогенераторите няма да довдат до значително изменение в околнта среда по отношение на антропогенното натоварване тъй като по време на строителните и монтажните дейности въздействията ще бъдат краткотрайни до два месеца на всяка строителна площадка и до 10 души работещи в нея, а по време на експлоатацията се предвижда автоматичен режим, без човешко присъствие. 5.1.6. Бариерен ефектС реализирането на инвестиционното предложение се предвижда ветрогенераторите да бъдат разположени в севеозападната и югоизточната част от землището на гр. Българово. В югоизточната част от землището на гр. Българово са разположени 6 ветрогенератора в две взаимно перпендикулярни оси в посоките NS и WE, като в остта WE са разположени 3 ветрогенератора във фронт спрямо посоката на миграцията 2196м и разстояние по-голямо от 700м между два ветрогенератора разположени в оста WE. В северозападната част на землището на гр. Българово са разположени 5 ветрогенератора, чиито оси на разположение образуват правоъгълен триъгълник с дължина на остта WE 110м и минимално разстоние между два съседни ветрогенератора в направление WE 363м. При това разположение на ветрогенераторите са осигурени летателни коридори –с ширина 363 -714м спрямо посоката WE с което се създават възможности за безпрепятствена миграция на птиците. През пролетната миграция след като прелетят над землището на гр. Българово птиците прелитат над землищата на селата Миролюбово, ДрЯнков, 2007ец и Черна могила където общият брой на предвидените за монтиране и монтирани ветрогенератори е 39. Останалите предвидени за монтиране ветрогенератори в района са разположени на изток и на запад от миграционното трасе по което летят прелитащите над землището на гр. Българово птици поради което тяхният принос за формирането на бариерния ефект по това трасе ще бъде незначителен. Определящи за наличието или липсата на бариерен ефект за прелитащите над pSCIBG 0000151 „Айтоска планина“ птици ще бъдат фронта на разполагане на ветрогенераторите на възложителите на инвестиционни предложения в землищата на селата селата Миролюбово, ДрЯнков, 2007ец и Черна могила. По-подробно бариерният ефект е разгледан в по-горе в доклада, където е оценен като незначителен. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с прокарването на нови пътища, а за транспортиране на елементите на турбините ще бъдат използвани съществуващите полски пътища, използвани за придвижване на селскостопанските машини, които се използват за обработка на нивите в околността на гр. Българово както и съществуващите асфалтирани пътища от републиканската и общинската пътна мрежа. Инвестиционното поредложение ще се реализира в обработваеми и необработваеми земеделски земи, в район в който не се наблюдават имиграционни процеси и който не е с консервационно значение за биоразнообразието в България. Всичко това определя кумулативния ефект за образуване на бариерен ефект спрямо разположената на север и на изток pSCIBG 0000151 „Айтоска планина“ като незначителен и при въздействия близки до съществуващите, без да се очакват съществени промени в състава на флората и фауната в района. Смъртност на индивиди Изразен кумулативен ефект водещ до повишена смъртност на индивиди от преставители на риби, земноводни, влечуги и бозайници няма да има тъй като по време на сроителството на ветрогенераторни паркове такива не се отчитат. По- големи са очакванията за смъртност сред птиците, но при турбините от ново поколение, които са с по-малка ъглова скорост на въртене на пропелерите 9-16 об/мин колизиите с птици са епизодични и в границите на естествената смъртност, без това да влияе на числеността на популациите им. В двата ветрогенераторни парка Vansycle и Stateline в САЩ с общо 437 турбини е отчетена нулева смъртност, а общата смъртност за САЩ при общо 15000 турбини е отчетена през 2001г 2,19 - 0,033 птици/турбина годишно (Erixon et al 2001). За Европа данните за 2005 г са 0,001 – 0,003 (EU). При 156 турбини предвидени за монтиране в целия регион на Айтоска планина, в който е основния интерес на възложителите с монтирането на 11 ветрогенератора в землището на гр. Българово няма да бъде отчетен значителен кумулативен ефект по отношение на общата смъртност на прелитащите над тази част на страната птици, която ще бъде в границите на средната за Европа. Въз основа на това може да бъде направено заключение, че със строителството и монтажа на 11те ветрогенератора в землището на гр. Българово, общата численост на прелитащите над ЗЗ „Айтоска планина” птици ще се запази, а общата смъртност сред обитаващите защитената зона птици ще бъде в границите на естествената за всеки един вид.
5.1.7. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ BG0002044 с оглед на нейната структура функции и природозащитни целиОчакваните въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, чрез отделяне на емисии, генерирани отпадъци и други физични фактори, които пряко или косвено биха увредили компонентите на околната среда или оказали негативно въздействие върху местообитанията на птиците предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ BG0000151 могат да се характеризират като незначителни, поради начина на функциониране на съоръженията за производство на електроенергия посредством силата на вятъра. Технологията е безотпадъчна, не изисква доставянето на суровини и питейна или промишлена вода и не е свързана с отделянето на отпадъчни води и газове, като по време на експлоатацията е предвидена само подмяната на необходимите за функционирането на механизмите консумативи. Реализирането а на инвестиционното предложение не води до намаляване площта на обитанието на някой от вписаните в стандартния формуляр видове птици, предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ BG0000151, което не води до нарушаване на целостта и. Реализирането на инвестиционното намерение няма да доведе до фрагментация на популации, на видове предмет на защита в зоната, тъй като изцяло ще се реализира на територия разположена извън границите на защитената зона.
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.62 Mb. Сподели с приятели:
|