Оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „изграждане на съоръжения за производство



страница17/28
Дата22.08.2016
Размер3.62 Mb.
#7028
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   28
22. Вечерна ветрушка (Falco vespertinus). Гнездещо- прелетен вид и преминаващ вид от Червената книга на България. Гнезди колониално в колонии в изкуствено създадени горски площи от акация, топола и гледичия.. Числеността на гнездещата популация в България е 50-150 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона не са регистрирани гнездещи двойки или мигриращи индивиди. Цялостната оценка e „D”. На терена на ИП и в околностите му по време на мониторинга са установени 25 пролетни и 20 есенни мигранти; не са установени гнездещи двойки (Делов, 2011). .Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.


ЗЗ “Айтоска планина”

Вечерна ветрушка



Falco эеязеишсхкя

(за обяснения по таблицата

вж. точка 11)


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**







1,0

1,0










2,0

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







1,0

1,0










3,6
23. Бухал (Bubo bubo) – постоянен вид от Червената книга на България. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета в речни долини, скалисти места, близо до пасища, водоеми и населени места. Много от гнездата му са на места създадени от човешката дейност- изоставени кариериери поради което в такива райони се наблюдава увеличение на популацията му. Числеността на гнездещата популация в България е 420-490 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона е регистрирана една гнездеща двойка с цялостна оценка „D”. Не е установен на терена на ИП и в околностите му по време на мониторинга (Делов, 2011). . Предполагаемите места за гнездене в защитената зона са в скалистите места в южната част на защитената зона–землището на с. Банево. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.


ЗЗ “Айтоска планина”

Бухал


Bubo bubo

(за обяснения по таблицата

вж. точка 11)


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**







1,0

1,0










2,0

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







1,0

1,0










3,6
24. Козодой (Caprimulgus europaeus) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Гнезди на припечни места с тревна настилка или опадала шума, с добър обзор и положение позволяващо бързо излитане при опасност – просеки, покрай гората и каменисти места с храсти. В търсене на храна се отдалечава на значителни разстояния на места с изобилие от насекоми, торища, обори, ферми и блата. Числеността на гнездещата популация в България е 7000-10000 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона са регистрирани 10-15 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. Не е установен на терена на ИП и в околностите му по време на мониторинга (Делов, 2011). Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.


ЗЗ “Айтоска планина”

Козодой


Caprimulgus europaeus

(за обяснения по таблицата

вж. точка 11)


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**







0,5

0,5










1,0

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,5,

0,5










2,6
25. Синявица (Coracias garrulus) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид от Червената книга на България; световно застрашен вид. Обитава покрайнините на сухи гористи райони или открити местности с групички дървета, често каца по електропроводите. Гнезди в дупки по дърветата, в речни брегове, стръмни скалисти склонове. Числеността на гнездещата популация в България е 2500-55000 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона са регистрирани 2 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. По време на мониторинга е установен е терена на ИП с една тнездеща двойка (Делов, 2011). Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.


ЗЗ “Айтоска планина”

Синявица


Coracias garrulus

(за обяснения по таблицата

вж. точка 11)


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**







1,5

1,5










3,0

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







1,5,

1,5










4,6
26. Обикновен пчелояд (Merops apiaster) - гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава открити пространства. Гнезди в дупки по лрегонете на суходолия и отвесни земни стени. Числеността на гнездещата популация в България е 25000-50000 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона са регистрирани 40-120 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. Местата с колонии в защитената зона са отдалчени на повече от 10 km от местата в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите. По време на мониторинга е установен на терена на ИП с 10 пролетни мигранта (Делов, 2011). Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.


ЗЗ “Айтоска планина”

Обикновен пчелояд



Merops apiaster

(за обяснения по таблицата

вж. точка 11)


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**







0,5

0,5










1,0

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,5,

0,5










2,6
27. Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla) гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава предимно открити пространства с тревна растителност Числеността на гнездещата популация в България е 1200 – 3000 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона са регистрирани 500-650 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. По време на мониторинга не установена на терена на ИП (Делов, 2011). Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.


ЗЗ “Айтоска планина”

Късопръста чучулига



Calandrella brachydactyla

(за обяснения по таблицата

вж. точка 11)


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**







0,5

0,5










1,0

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,5,

0,5










2,6
28. Полска бъбрица (Anthus campestris) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава топли и припечни места, степни сухолюбиви съобщества, пустеещи места, пясъчни дюни, просеки в горите, кариери, открити рудници, като избягва обработваемите земи. Числеността на гнездещата популация в България е 1200-3500 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона са регистрирани 10-15 гнездещи двойки с цялостна оценка „D” . Среща се предимно в южната част на защитената зона. По време на мониторинга не е установен на терена на ИП (Делов, 2011). Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.


ЗЗ “Айтоска планина”

Полска бъбрица



Merops apiaster

(за обяснения по таблицата

вж. точка 11)


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**







0,5

0,5










1,0

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,5,

0,5










2,6
29. Червеногърба сврачка (Lanius collurio) гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава предимно открити, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Числеността на гнездещата популация в България е 300000 – 700000 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона са регистрирани 500-650 гнездещи двойки с цялостна оценка „D” . По време на мониторинга е установена на терена на ИП само пролетно време с единични екземпляри (Делов, 2011). Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.


ЗЗ “Айтоска планина”

Червеногърба сврачка



Lanius collurio

(за обяснения по таблицата

вж. точка 11)


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**







0,5

0,5










1,0

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,5,

0,5










2,6
30. Градинска овесарка (Emberiza hortulana) гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава храсталаци и тревни съобщества в разрдени гори или фрагментирани съсъ синури и храсти земеделски земи. Числеността на гнездещата популация в България е 250000 – 750000 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона са регистрирани 25-35 гнездещи двойки с цялостна оценка „D”. По време на мониторинга е установена на терена на ИП само пролетно време с единични екземпляри (Делов, 2011). Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.


ЗЗ “Айтоска планина”

Градинска овесарка



Emberiza hortulana

(за обяснения по таблицата

вж. точка 11)


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)

























Увреждане (0,5 т)**







0,5

0,5










1,0

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




0,8

Геогр. свързаност (0,8 т)




0,8

Общо







0,5,

0,5










2,6
Таблица 5.2.3. Обобщени данни за степента на отрицателно въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в рSCIBG0000273 „Бургаско езеро“

Степен на отрицателно въздействие

Брой видове

% от общия брой видове

Няма

132

83,0

Малка

27

17,0

Средна

0

0

Голяма

0

0

Общо

117

100,0

Като се има предвид изложеното по-горе може да се направи заключение, че въздействията от изграждането и експлоатацията на ветрогенераторите, които ще бъдат монтирани в землището на гр. Българово върху птиците и местообитанията им предмет на опазване в ЗЗ „Айтоска планина” BG0000151 ще бъдат незначителни.

Таблица 5.1.2. Обобщени данни за степента на отрицателно въздействие върху видовете птици, предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“

Степен на отрицателно въздействие

Брой видове

% от общия брой видове

Няма

87

74,3

Малка

30

25,7

Средна

0

0

Голяма

0

0

Общо

117

100,0



Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница