Оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „изграждане на съоръжения за производство

Изтегляне 3.62 Mb. страница 10/28 Дата 22.08.2016 Размер 3.62 Mb. #7028

Навигация на страницата:

• Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)
• Фиг. 8-3)
• СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ Размножаване
• Биокоридори
• Досега в България няма регистрирани случаи на сблъсък

Всичко

87

30

*Данните за зимния период са по Зехтинджиев (2012).

При втората стъпка отрицателното въздействие е разгледано в количествено отношение за определените в горната таблица 30 вида както следва:

1. 
   Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)-преминаващ и зимуващ вид, включен в Червената книга на България. Обитава обширни естествени и изкуствени стоящи водоеми, богати на риба. Не гнезди в България. Според СФ на територията на защитената зона е регистриран по време на миграции (без посочен брой) с цялостна оценка „D“. По време на мониторинга са установени 4966 екз. през пролетта и 5250 екз. през есента. От тях 600 са прелетели над ветропарка, а 183 птици са преминали над площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенераторите. Преобладаващата част от маршрутите на прелитащите ята остават източно от терена на проектирания ветропарк (Фиг. 8-3), но явно част от ятата летят и в района на ИП. Очакваните въздействия върху числеността на вида ще бъдат незначителни –поради липсата на доказателства за риск (ЕU), голямата височина на която лети – 400 m и ниската честота на срещаемост и относително демографско изобилие (RA). Бургаското езеро е място за нощуване и хранене по време на миграцията с голямо консервационно значение, но поради отделачеността си (11,4 km) може да се очаква отрицателно въздействие с малка степен.
   

ЗЗ „Айтоска планина” Розов пеликан Pelecanus onocrotalus (за обяснения по таблицата вж. точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване				Миграция		Зимуване		Обща Оценка
	Гнезда Яйца Малки	Места за			Места за		Места за
		Гнездене	Хранене		Реене	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)
Увреждане (0,5 т)**					1,0				1,0
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)									0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)									0,8
Общо					1,0				2,6

2. Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) - преминаващ и зимуващ световно застрашен вид, включен и в Червената книга на България. Обитава обширни естествени и изкуствени стоящи водоеми, богати на риба. Числеността на гнездещата популация в България е 14-128 двойки (Янков, 2007). Според СФ за защитената зона се среща по време на миграции (без посочен брой) с цялостна оценка „D“. По време на есенния мониторинг е регистриран с 18 птици (Делов, 2011), а през зимата – 1 (Зехнтинджиев, 2012). Атанасовското езеро е място за нощуване, а Бургаското - и за хранене по време на миграцията с голямо консервационно значение, но поради отделачеността им (съответно 3,3 и 11,4 km) се очаква отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ „Айтоска планина” Къдроглав пеликан Pelecanus crispus (за обяснения по таблицата вж. точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща Оценка
	Гнезда Яйца Малки	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Хранене Реене	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)
Увреждане (0,5 т)**				1,5		1,5		3,0
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо				1,5		1,5		4,6

3. Черен щъркел (Ciconia nigra). Гнездещо-прелетен вид от Червената книга на България с численост на гнездовата популация в България между 300 и 550 двойки (Янков, 2007). Гнезди в скалисти места край речни долини, гори и скални стени. Ловните територии се простират на растояние 5-10 km от гнездото. Числеността на гнездещата популация в България е 300-550 двойки (Янков, 2007). Според СФ на територията на защитената зона са регистрирани 4 гнездещи двойки; установен е и по време на миграции (без посочен брой) с цялостна оценка „С“. В района на ИП няма регистрирано гнездо. По време на мониторинга са установени 51 екз. през пролетта и 96 екз. през есента. От тях 67 са прелетели над парка на височина 300-500 m. Досега в България няма регистрирани случаи на сблъсък с роторите на вече работещи ветрогенератори, но при степен на избягване (Avoidance Rate) 98% се очаква сблъсък на най-много 1 щъркел на две години. Малкият брой на ветрогенераторите и разположението им в различни части от землището на гр. Българово не предполагат образуване на бариерен ефекти прогнозите са за отрицателно въздействие с малка степен.

ЗЗ “Айтоска планина” Черен щъркел Ciconia nigra (за обяснения по таблицата вж. точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване		Обща Оценка
	Гнезда Яйца Малки	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Хранене Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)
Увреждане (0,5 т)**				1,0				1,0
Влошаване (0,3 т)**
Обезпокояване (0,1 т)**
Фрагментация (0,1 т)
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)								0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)								0,8
Общо				1,0				2,6

Изтегляне 3.62 Mb.

Сподели с приятели: