Органи на данъчния контрол
Извършване на ревизия при особени случаи
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Теоретична постановка на ДДС
| Извършване на ревизия при особени случаи
Характерното за ревизията при особени случаи е, че се касае до наличие на обстоятелства, водещи до невъзможност или значителна затрудненост при определяне на данъчната основа за определен период от време, поради което законът е предвидил особен ред за нейното формиране. Ревизията при особени случаи се образува по преценка на органа по приходите при наличие на обстоятелства за това, Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: 1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; 2. налице са данни за укрити приходи или доходи; 3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; 4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; 5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; 6. данните и сведенията, необходими за установяване на основата заоблагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция; 7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници наформиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства: 1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност; 2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания; 3. движението и остатъците по банковите сметки; 4. официалните документи и документите с достоверни данни; 5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността; 6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността; 7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването; 8. брутните приходи/доходи (оборота); 9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица; 10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му; 11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали; 12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия; 13. ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица; 14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина; 15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит; 16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата. Най-общо определянето на данъчната основа по особен ред се свежда до подробен анализ на определените обстоятелства. Целта на анализа е да се достигне до максимално точно определена данъчна основа. Не е задължително да бъдат анализирани всички обстоятелства, изводът, който е направен по отношение на основата на базата на анализа, да е максимално обоснован и достоверен. В тази връзка е важно да се отбележи че се считат за верни до доказване на противното, фактическите констатации направени от органа, стига наличието на основанията да се подкрепени със събраните доказателства, т.е. да са доказани. Също така при определяне на основата следва да се има предвид и „пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването”. Особеното в случая е свързано с това, че при преценката на имущественото състояние възникват спорове дали тя следва да бъде по пазарни цени или по це3ни на придобиване на това имущество. Едва при образуване на особеното производство и при извършването на анализа, органът по приходите разполага с правомощието да използва и пазарната цена на придобитото имущество, към момента на придобиването му, като я анализира в съответствие с всички останали обстоятелства по случая, в т.ч. и с цената, посочена в нотариалния акт, който е официален документ и следователно- обстоятелство. По този начин се постига ефективна защита на правата на лицата и се премахва възможността от субективизъм и злоупотреба при преценката на това, по отношение на кои лица следва да бъде реализирана ревизия по особен случай. Друга хипотеза касае придобиване на имущество от трети лица със средства на ревизираното лице, за което са налице основания за образуване на ревизия по особен ред, което е установено с влязло в сила съдебно решение. В този случай се приема, че това имущество е част от имуществото на ревизираното лице и следователно следва да бъде взето предвид при облагането му. Идеята на въпросната разпоредба е да бъдат ползвани констатациите от други производства, завършили с влязло в сила съдебно решение, с което да се обединят усилията на различните органи в системата на държавната администрация. данък добавена стойност Обща характеристика: Данъкът върху добавената стойност по своята икономическа същност представлява косвен данък, който се включва в цената на стоките и услугите и се внася в бюджета независимо от финансовото състояние на платеца. Теоретична постановка на ДДС Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|