Органи на данъчния контрол
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ревизионен доклад и ревизионен акт
Обезпечителни меркиВ хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт, органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налице е съществено изменение по отношение на обезпечителните мерки, свързано с условията и реда за тяхното налагане, компетентния орган, видовете и действието на обезпечителните мерки. Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника. Публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на бща сума до размера на вземането. Публичният изпълнител или съдът, след като обсъди възраженията на публичния взискател, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. Без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. В зависимост от времето на тяхното налагане, може да се разграничат следните видове обезпечителни мерки: - предварителни обезпечителни мерки; - обезпечителни мерки, наложени след установяване на задължението и настъпване на падежа на плащане. а) Предварителни обезпечителни мерки Налагането на предварителни обезпечителни мерки е продиктувано от нуждата за обезпечаване на евентуално бъдещо задължение, за което се предполага основателно, че ще възникне. Характерно за този вид обезпечителни мерки е обстоятелството, че все още не е налице установено задължение, а е налице само предполагаемо такова или задължението е установено, но все още не е изискуемо. В зависимост от това, в ДОПК е запазен принципът на отменения кодекс, за възможност от налагане на обезпечителни мерки в хода на ревизията, съответно при издаването на ревизионния акт. Като основание за налагане на предварителните обезпечителни мерки е заложено изискването за наличие на условия, при които без налагане на обезпечителните мерки ще бъде невъзможно или значително затруднено събирането на публичното задължение. Преценката за това, дали ще бъде невъзможно или значително затруднено събирането е оставена на компетентния орган, която от своя страна подлежи на контрол по пътя на евентуалното обжалване на неговите действия. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание. Длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение. Когато от данъчно-осигурителната сметка на лицето, от търговската му и счетоводната документация или от други налични данни може да се направи извод, че лицето дължи данъци, публичният изпълнител при НАП може да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа на мотивирано искане от орган по приходите. За разлика от ДПК, където компетентен да наложи предварителните обезпечителни мерки бе съответния териториален директор, с новия кодекс това правомощие е прехвърлено на публичния изпълнител към НАП. Обезпечителните мерки се налагат от него по мотивирано предложение на органа по приходите, извършващ ревизията. Обезпечението се налага по мотивирано искане от органа по приходите, извършващ ревизията с постановление на публичния изпълнител. Наличието на мотиви, относно евентуалното бъдещо задължение е съществена част от законосъобразността на наложената обезпечителна мярка. Това е така, тъй като смисъла на налагането на предварителните обезпечителни мерки е да се гарантира събирането на задължения, за които с голяма степен на достоверност би могло да се предположи, че ще възникнат. В противен случай, налагането на предварителните обезпечителни мерки би могло да се превърне в инструмент, който сериозно да накърни правата на задължените лица. Коренно нов момент в ДОПК, изцяло в защита на правата на задължените лица, е предвиждането на ограничен срок на действие на предварителните обезпечителни мерки, както и забрана за налагането им в определени случаи. Действието на предварителните обезпечителни мерки е обвързано от издаването на ревизионен акт, но не по-късно от четири месеца от налагане на първата обезпечителна мярка. Изключение от това правило се допуска в случаите, когато е направено искане до съда, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт, действието на мярката да бъде продължено. Искането може да бъде отправено както от публичния изпълнител, така и от задълженото лице. Съдът може да разреши продължаване действието на обезпечителната мярка, ако са налице условията за нейното налагане, но не по-късно от срока за приключване на ревизионното производство. Съдът проверява наличието на условията за налагане на предварителни обезпечителни мерки и изпълнението на изискванията и се произнася с определение в 14-дневен срок от постъпването на искането. Определението не подлежи на обжалване. Друг важен въпрос, който се поставя е във връзка с действието на наложената предварителна обезпечителна мярка след издаването на ревизионен акт. Действието на наложената обезпечителна мярка се преустановява, само ако в предвидения 4-месечен срок не е бил издаден ревизионен акт. Важно е да се отбележи, че няма пречка към момента на издаване на ревизионния акт, по предложение на органа по приходите да бъде наложена допълнителна обезпечителна мярка, която да покрие пълния размер на обезпечението. Именно в това се състои различието на наложените предварителните обезпечителни мерки по време на ревизията спрямо тези, които се налагат към момента на издаване на ревизионния акт. Докато в първия случай все още не е налице установено задължение, а само предполагаемо такова, то във втория случай, в периода след изготвяне на ревизионен доклад до издаване на ревизионен акт, размерът на задължението е установено с точност, но все още задължението не е станало изискуемо. Изискване на закона е предложението за налагане на обезпечителната мярка да бъде направено от органа по приходите при издаване на ревизионен акт. Важно условие, в защита правата на задължените лица е недопускането на налагане на обезпечителни мерки, които водят до сериозно възпрепятстване дейността на лицето. Преценката в случая отново е дадена на публичния изпълнител, но същата подлежи и на контрол по реда на обжалване на постановлението. За изпълнението на това условие в ДОПК е предвидена сравнително гъвкава система, с възможност за поискване за спиране на изпълнението, чрез отсрочване или разсрочване на задължението, разрешени неотложни плащания, както и възможност за споразумение при наложен запор върху стоки в оборот. Идеята на закона е да бъде осигурена максимално благоприятна среда за задълженото лице, която да му позволи да погасява своите задължения. б) Обезпечителни мерки, наложени след установяване на задължението и настъпване на падежа на плащане. Основанието за налагането на този вид обезпечителни мерки е същото като това, отнасящо се за предварителните обезпечителни мерки. В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяванеизвършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. За разлика от предварителното обезпечаване обаче, обезпечението на тази фаза е допустимо и по инициатива на публичния изпълнител до момента на погасяване на съответното задължение. Важно е да се отбележи, че на тази фаза обезпечителни мерки могат да бъдат извършвани, както от страна на публичния изпълнител при НАП, така и от публичния изпълнител при Агенцията за събиране на държавните вземания, в зависимост от това пред кой орган е висящо изпълнителното дело. Събирането на задълженията, определяни от органите на НАП се извършва от страна на публичния изпълнител на НАП в 6-месечен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Съответно в този срок и до изпращане на делото на публичния изпълнител на НАП може да налага обезпечителни мерки. Видовете обезпечителни мерки, които могат да бъдат наложени са: налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; запор върху движими вещи и вземания на длъжника; запор на сметките на длъжника; запор на стоки в оборот на длъжника; Сравнено с ДПК, е отпаднала възможността за налагане на обезпечение чрез т.нар „други подходящи мерки и”, с което са ограничени възможностите на публичния изпълнител. При анализа на обезпечителните мерки, прави впечатление, че редакцията е разширена спрямо тази от ДПК, като са прибавени и някои нови моменти. Нов момент в кодекса е и уредбата на запора върху паричните средства на длъжника. Парични средства на длъжника се смятат до доказване на противното всички онези средства, които са намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове. Запорът върху такива средства се извършва чрез описването им, изземването им и внасянето им по сметка на публичния изпълнител. Принудителното изземване на тези средства може да стане само от органите на МВР. Обезпечението се извършва по балансова стойност на активите, а когато такива няма в следната последователност: по данъчна оценка; по застрахователна стойност; по придобивна стойност на вещи- собственост на физически лица; По отношение на физическите лица придобивката стойност следва да бъде взета в предвид само, ако обектът на обезпечението няма данъчна оценка или застрахователна стойност. Важно условие е размерът на обезпечението да съответства на размера на задължението, като публичният изпълнител може да наложи и няколко вида обезпечения до размера на задължението. В случай, че е налице несъразмерност между наложеното обезпечение и размера на задължението, органът по приходите следва да отмени наложените обезпечителни мерки, респективно да ги замени с други над този размер, ако това е допустимо. Отказът за отмяна на обезпечителните мерки, както и отказът за тяхната замяна подлежат на обжалване по реда за обжалване на обезпечителните мерки. В ДОПК са предвидени кратки срокове за обжалване на обезпечителните мерки и произнасяне по жалбата. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, съответно пред директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по местонахождението на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата. Решението на органа може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на публичния изпълнител, съответно на териториалната дирекция, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия орган в установените сроковете се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне Ревизионен доклад и ревизионен актРевизионният доклад и ревизионният акт са основните документи, в които намират израз и резултатите от извършената ревизия. Същността, предназначението и разликата между ревизионния доклад и ревизионния акт се изразяват в следното: Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад трябва да съдържа: а) имената и длъжността на органите, които го съставят; б) номера и датата на доклада; в) данни за ревизираното лице; г) обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й; д) извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; е) направените фактически и правни изводи и основанията за тях; ж) предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; з) предложение за установяване на задълженията; и) опис на приложените доказателства; к) подписи на органите по приходите, съставили доклада. Приложените към ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него. Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец. В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, са длъжни да уведомят писмено органа, който я е възложил. След получаването на уведомлението органът, възложил ревизията, следва да определи със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Нов момент е това, че един орган по приходите извършва ревизия, а друг орган издава ревизионния акт или със заповед прекратява производството поради неспособност на претенциите, заложени в ревизионния доклад. Това означава, че ревизионният доклад и ревизионният акт се съставят от различни органи. Те могат да се различават съществено. Ревизионният акт е официален документ, с който се определят, изменят и/или прихващат данъчни задължения, както и се възстановяват суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон. Важно изискване е ревизионният акт да се издава в писмена форма и да съдържа съответните данни и реквизити: а) името и длъжността на органа, който го издава; б) номера и датата на акта; в) данни за ревизираното лице; г) обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й; д) мотиви за издаване на акта; е) разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им; ж) пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът; з) подпис на органа по приходите, издал ревизионния акт. Ревизорите изготвят ревизионния акт в два екземпляра, Неразделна част от акта са всички събрани в хода на ревизията доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра по акта, предназначен за органа по приходите, а копията от тях – към екземпляра, предназначен за ревизирания субект. Ревизионния акт се връчва на задълженото лице от ръководителя на екипа, извършващ ревизията. Също така той може да бъде връчен и от ревизор от екипа, при невъзможност на извършването на това от ръководителя на екипа. Акта се връчва в седем дневен срок от датата на издаването му. Процесът по връчването на акта минава през няколко етапа: 1. Ръководителят на екипа предварително уточнява датата и часа на връчване на акта, което може да се направи по телефона, на място или със съобщение. 2. Връчването на акта на физическо лице се удостоверява с негов подпис или с подпис на негов представител. Когато ревизорът не намери лицето той връчва акта на пълнолетен член на семейството, който се подписва в разписката със задължение да предаде акта. Ревизорът удостоверява с подписа си датата и начина на връщането, като отбелязва на кого е връчен. 3. Връчването на акта на юридическо лице се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило акта. Освен подписа се отбелязват трите имена, ЕГН и длъжността на получателя. 4. Отказът да се приеме акта се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя и на поне един свидетел като се отбелязват трите имена, ЕГН и адресите им. 5. Когато лицето не може да бъде открито за връчване на акта на адреса за кореспонденция или когато не е обявено, или не е намерено на адреса за кореспонденция лице, което да получава данъчни съобщения, ревизорът съставя протокол в два екземпляра, в който описва констатираните факти и обстоятелства. Протокола се подписва от един свидетел като се отбелязват трите имена, ЕГН и адреса му. За да се елиминира случайния характер на констатираното обстоятелство е необходимо повторно посещение на адреса за кореспонденция, като отново се съставя протокол в два екземпляра. Повторното посещение не е необходимо когато при предходни такива по безспорен начин е установено, че задълженото лице не е на този адрес. Обстоятелството, че лицето не може да бъде открито на адреса за кореспонденция може да се удостовери и с документ, изходящ от пощата. 6. Когато лицето не може да бъде открито за връчване на акта на адреса за кореспонденция се поставя съобщение за явяване на задълженото лице за връчване на ревизионния акт на определено за целта място в ТД на НАП. Датата на поставяне на съобщението се удостоверява чрез създаване на протокол, който се прилага към данъчната преписка. Ако лицето не се яви в 14-дневен срок от неговото поставяне актът, заедно със съобщението се прилага към данъчното досие и се смята за редовно връчен. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|