Още нещо за мозъчната атака



Дата05.02.2018
Размер83.65 Kb.
ОЩЕ НЕЩО ЗА МОЗЪЧНАТА АТАКА


За баща на класическата мозъчна атака – Brainstorming - се счита американският психолог А. Ф. Осбърн. Методът е групова работа и означава използване на мозъка за щурмуване на творчески проблеми. В книгата си “Приложно въображение” Осбърн описва принципи и процедури на творческо мислене.

Мозъчна атака или още мозъчна буря, мозъчен щурм.

Етапи и правила на мозъчната атака


  1. Предварителен етап

Постановка на проблем, формулиране на въпрос.

  1. Генериране на идеи

Основният етап, от който много зависи успехът на цялата мозъчна атака. Затова е важно да се спазват следните правила:

- главното е количеството на идеи, като не се налагат никакви ограничения, защото колкото по-голямо е количеството, толкова по-високо ще е качеството при творческото решение на проблема;

- пълна забрана на критиката, а също и на положителната оценка, до момента, в който не се изкажат всички идеи;

- след като се дадат всички предложения, необичайните, оригиналните и даже абсурдните идеи, се приветстват;

- следва комбиниране и подобряване на всяка идея: първоначалните идеи могат да се развият, а старите - да бъдат модифицирани, изменени или обединени от новите;

- задължително е отсъствието на конфликти и налагане на лидери;

- равноправно участват всички, което включва даване на думата на плахите и задържане на най-активните;

- използва се демократичен стил на провеждане на метода от страна на водещия, който влиза в ролята на посредник и е отговорен за успешното провеждане на метода;



3. Групиране, подбор и оценка на идеите

Този етап често се забравя, но именно той позволява да се подберат най-ценните идеи и да се види окончателният резултат от мозъчната атака. Оценката не се ограничава.



Как се осъществява мозъчна атака при деца?

& Определят се целите, които са:

- да научим детето да генерира идеи;

- да може то да изказва смело своята идея пред групата.

- да научим детето да фантазира по поставен проблем;

- да научим детето да се изказва пред другите, да не прекъсва останалите и да уважава чуждото мнение;

- да поощряваме стеснителното дете и да хвалим неговата идея, дори тя да е слаба.

- да оценим общата активност на децата;

& Разделяме децата на две групи: "генератори на идеи" и "експерти".

& Обясняваме правилата на играта. Подчертава се, че могат да бъдат изказани всякакви идеи, най-невероятни и фантастични, но никой няма право да се присмива. Всеки е длъжен да каже поне една идея, а може и повече. За всяка идея могат да се раздават картинки с различен цвят.

& "Генераторите" казват своите идеи, а "експертите" внимателно слушат, за да запомнят или запишат онова, което чуят, но през цялото време мълчат. Ако "генераторите" шумят, това е нормално, даже е хубаво. Децата трябва да изразят своите емоции заедно с идеите си, но едновременно с това се учат да се изказват поотделно.



Добър пример за успокояване на шумния клас е предварителната уговорка, че щом учителят плесне и протегне ръце напред, всички трябва да замълчат. Даже е добре в течение на няколко дена да се потренира – "Шумите! Когато плесна с ръце, в този миг замълчете! "
 


& Всички идеи се записват на дъската.

& Когато идеите бъдат формулирани, се дава думата на "експертите". Нека те дружелюбно да оценят всички решения, да изберат най-добрите, а също така да предложат и свои.

Непременно трябва да се даде възможност на всяко дете да защити своето решение, защото така ще създадем у него ценното умение то да отстоява личното си мнение или да се съгласява с чуждото, при наличието на достатъчно силни доводи.

& Ролите на "експертите" и "генераторите" трябва да се разменят при следващ път.

& Деленето на две групи не е задължително. Методът може да се осъществи като всяко дете едновремено влиза и в двете роли.

& Великолепен стимул за активност е, когато се попадне в ситуация, в която е необходимо да се помогне на някого, да се спаси от нещо или да му се даде съвет. Този някой трябва да бъде добър човек.

Децата трябва да се научат да си задават въпроси, да разчленяват задачата на отделни части и да търсят във всяка част онази информация, която ще им помогне да решат проблема.

Например: Трябва бързо да охладим чаша с вряща вода. Как ще стане това? Нека бързо да намерим десет решения!

Започваме с въпроса: Какво имаме в условието на задачата? Чаша, вряла вода, ние, кухнята и всичко, което се намира в кухнята. Използваме знанията си за топлопроводимост на телата.

Решенията:

- да добавим студена вода;

- да излеем водата в широка чиния;

- много пъти да преливаме от чаша в чаша, като ги държим на голямо разстояние една от друга;

- да излеем водата в метален съд и да го поставим в тенджерка със студена вода или навън в снега.

Случва се децата да повтарят вече казани идеи и да не предлагат свои. Не бива да се изостря ситуацията с въпроса: "А ти какво свое ще предложиш?". Задайте въпроса на детето лично, без да чуят другите. Ако никой не предлага своя идея, можете да зададете провокиращи въпроси, като се обърнете към най-активното и съобразително дете. Активизирайте групата. Ако въпреки усилията ви, не започне процесът на генериране на идеи, значи предложената тема не е вдъхновила децата, скучно им е или се страхуват да вземат участие в обсъждането.



Теми за мозъчна атака при децата

Ето няколко "класически" въпроси за мозъчна атака:

- Как да постъпим, за да не се скараме с мама?

- Как да обезопасим пешеходците от падащите ледени висулки от покривите?

- Как да се стоплят хората на улицата, ако температурите са много ниски?

- Какво бихте предложили да направим, за да стане много весело?

- Как през суровата зима да спасим птиците от глад?

- Какво може да се нарисува на асфалта?

- Как да си разбъркаме захарта в чая или млякото, ако нямаме лъжичка или бъркалка?

- Какво ще се случи, ако слоновете станат големи колкото синия кит? Височината на слона достига 4, 5 метра и тежи до 5 тона, а синият кит е дълъг 30 метра и тежи 100 тона.

- Какви качества на птиците би искал да имаш?

- Измислете насекомо с необикновени възможности.

- Как кокошката да спаси своите пиленца от орела?

- С какво е полезен и с какво е вреден комарът?

- Как да спасим героя от приказката? Какво трябва да направим?

- Как може да се поздрави някой?

- Аборигените в Австралия ловят костенурки, когато те изпълзят на брега. Обръщат ги по гръб и животинките стават абсолютно безпомощни. Как да им помогнем?

- Населението на Земята стремително се увеличава. Идва време, когато няма да стига храната, водата, горивата и местата за живеене. Какво да се направи?

- Вождът на племето трябва да определи кои са повече: мъжете или жените, но за съжаление той може да брои само до десет, а хората в племето са повече от 100. Как да постъпи?

- Какво може да се сложи в тортата, за да стане много вкусна?

- Как да обезпечим 100%-на посещаемост в училище?

- Как да бъде намерен най-умният човек в царството?

- Как можем да определим колко е часът, ако не разполагаме с часовник?

- За какво са ни автомобилите? Какво щяхме да правим без тях?



КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАКСОНОМИЯТА (КЛАСИФИКАЦИЯТА) НА БЛУМ?

     Бенджамин Блум предлага модел на когнитивна структура, според която има йерархия от когнитивни (познавателни) умения, притежавани от който и да е човек. Ученето се извършва на различно равнище в зависимост от познавателната структура. Различните равнища показват равнищата на зрялост на понятията и обобщенията. Познавателната структура на всеки човек показва на какво равнище той ще усвоява новата информация. Затова преди въвеждането на нова тема в училище се правят тестове, за да се определят познавателните структури на учениците в класа и да се обоснове методиката на обучение.



Познавателни равнища

      Знание (Възпроизвеждане) Ученикът запомня и възпроизвежда специфични факти (примери, термини, дефиниции) или просто казано, си припомня необходимата информация, наблюдения на факти и събития, имена, дати, символи, понятия, обобщения, теории.

      Разбиране Ученикът превежда, размества и преподрежда информация; открива връзки на индуктивна основа (от конкретните факти към изводите); формулира изводи, обобщения (индуктивно разсъждаване); обяснява резултати (от експерименти); използва понятия; конкретизира понятия (от понятието към приложението).

      Приложение Ученикът прилага заучени понятия в нови практически или непознати ситуации; решава конкретни проблеми; при среща с проблем правилно преценява кое знание да използва.

      Анализ Ученикът може да разлага цялото на неговите съставни части; може да разлага обект, ситуация, процес на съставни части; открива скрит смисъл и връзки, зависимости, тенденции; прави изводи, умозаключения, прогнози, хипотези.

      Синтез Ученикът събира съставни части за изграждане на цялото; изгражда нова структура или модел; разработва експеримент; предлага начини за проверка на хипотеза; показва въображение, творчество.

      Оценка Ученикът прави преценка на валидност, точност, обективност, логика (оценка въз основата на критерии); установява критерии за оценка и оценява (хипотеза по отношение на вероятни резултати, валидност на съждение на основата на резултати от експеримент) и др.

Глаголи, използвани при формулиране на задачи или цели

      I равнище:   назови,   означи,  определи   (проблем,   принцип, обект), изброй, опиши, посочи, избери, подреди, дефинирай, повтори (правило, закон, принцип), очертай, допълни (таблица), пресметни (резултат), разграничи (факти от   теории), напиши (формула, уравнение), разкажи, прекопирай, разпознай.

      II равнище: изкажи (със  свои  думи), свържи (причина - следствие, структура - функция), опиши (таблица,   графика), превърни (трансформирай текст в таблица, таблица в текст и т.н.), направи извод, предложи, обясни (графика, формула и др.), направи (схема, диаграма), измери, изчисли (количествени зависимости), дай пример, сравни (прилики, различия), илюстрирай, групирай, продължи   (разказ), перифразирай, подреди по нов начин, събери данни,  запиши данни, разкажи.

      III равнище: подчертай (връзки, принципи при практически решения), приложи,    използвай (понятия, принципи, закони), демонстрирай (метод), следвай (алгоритъм), избери (уред), направи опит), построй (графика, диаграма), моделирай, реши, модифицирай (опрости), нарисувай, противопостави, (състояние през деня и нощта), предскажи (какво ще стане, ако), сравни (експериментални постановки), разграничи данни от изводи.

      IV равнище: приведи факти, разложи на съставни  части, идентифицирай (хипотеза, контрола, допускания), открий (скрит смисъл, принцип на организация), докажи (теза, предположение), подреди последователно (събития), предскажи (последици), обсъди (проблем), формулирай, (проблем, хипотеза), разграничи (значими от незначими факти).

      V равнище: напиши (есе,   съчинение), предложи (план, хипотеза, процедура),   състави (задача), сглоби (факти, части), разработи (игра, експеримент, проект), конструирай, комбинирай, планирай, организирай, създай,  направи обобщение (заключение). 

      VI равнище: оцени (хипотеза, експеримент, мнение, изводи, логика,    съответствие, валидност), защити, одобри, отхвърли, коментирай, прецени (точност, стойност), разработи критерии за оценка (идеи, процедури, умения), направи качествена и количествена оценка (доколко идеите удовлетворяват критериите), обсъди критично, открий слабости.

      КАК ДА УЧИМ УСПЕШНО?



ДОЦ. ЗДРАВКА КОСТОВА


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница