Представи на Арениус за киселини и основи
Според класическата теория на Арениус за електролитната дисоциация (1889) киселините са електролити, които във воден разтвор се дисоциират на водородни катиони и киселинни аниони, а основите — на хидроксидни аниони и метални катиони. Например:
НС1 → Н+ + Сlֿ ; NaOH → Na+ +ֿ OH .
Съобразно разглеждането на Арениус киселини са: HC1, HNO3, H2S04, Н3РО4..., а основи: NaOH, КОН, LiOH и други.
Киселинно-основните взаимодействия най-общо се представят като взаимодействие между Н и ОН¯
Н+ + ОН¯ Н20
Основен недостатък на теорията на Арениус е допускането, че процесът на дисоциация на киселините и основите на йони във воден разтвор протича спонтанно, без активно участие на разтворителя. Друг недостатък е, че съществуването на киселините и основите се ограничава само с водни разтвори.
Сподели с приятели: |
