Протолитна теория на Брьонстед – Лаури

Вижда се, че и в двата случая частицата, която се обменя (отдава или присъединява), е протонът. Следователно той играе решаваща роля при изясняване на киселинно-основните свойства на веществата. Киселините са протонодонори, а основите -протоноакцептори. Те се означават обшо като протолити, а равнове­сията, в които участват, се наричат протолитни. Самият процес е протолиза.Вещества, като НСОֿ₃ , HPO₄²ֿ и др., които могат да се проявя­ват и като киселини, и като основи, се наричат амфолити. В теорията па Брьонстед-Лаури киселините и основите не се разглеждат независимо едни от други, както е при теорията на Арениус. Съгласно протолитната теория всяка киселина освен протона съдържа част (компонент), която представлява основа и се нарича спрегната основа на киселината. Ако киселината се означи най-общо с НА,

НА  Н⁺ + Аֿ ,
където Аֿ е спрегнатата основа на киселината НА. По аналоги­чен начин се обобщава, че на всяка основа съответства спрегната киселина. Взаимодействието между една киселина и основа може да се представи в следния най-общ вид:
киселина ₍₁₎ + основа ₍₂₎  основа ₍₁₎ + киселина ₍₂₎
Теорията на Брьонстед-Лаури не разглежда последното вза­имодействие като спонтанен процес, както е при Арениус. За да се прояви едно вещество като киселина, е необходимо то да вза­имодейства с друго вещество, което да има по-голям афинитет към протона, за да го откъсне от киселината, да го притъкми към себе си и следователно да се прояви като основа. Горното взаимодействие се характеризира с равновесна константа, която в случая се нарича протолизна (Кр) и се представя с израза:

_ _