Основни теоритични положения при очертаването на маршрутите
Научната стойност на всяка теория се обуславя от това до каква степен може да се овладее действителността въз основа на нея.
Благодарение на теорията, ние не се лутаме в тъмнина, не работим на халос.
Теорията ни дава нещо, към което можем да се придържаме и по което можем да се справяме.
В най-голяма степен това важи и за ТЕОРИЯТА НА МАРШРУТА, където ясната представа и солидните знания са необходимо условие за практическа работа.
ЕЛЕМЕНТАРНИ ПРАВИЛА
СТРОИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ И ТЪНКОСТИ
ЕЛЕМЕНТАРНИ ПРАВИЛА
или четирите
КРАЙЪГЪЛНИ КАМЪНИ
1. КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ
2. ЧЕТЕНЕТО НА КАРТАТА
3. МОМЕНТА НА СЛУЧАЙНОСТ
4. СТАРТ И ФИНАЛ
Първият краѝъгълен камък
КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ
КОНТРОЛНАТА ТОЧКА ДА БЪДЕ:
НА ОБОЗНАЧЕНОТО МЯСТО
ТОЧНО ФИКСИРАНА
ПОДХОДЯЩА ЗА ЦЕЛТА
КОНТРОЛНАТА ТОЧКА ДА БЪДЕ НА ОБОЗНАЧЕНОТО МЯСТО
КОНТРОЛНАТА ТОЧКА ДА Е РАЗПОЛОЖЕНА ПРАВИЛНО:
СПОРЕД КАРТАТА и ОПИСАНИЕТО
ПО РАЗСТОЯНИЕ
ПО ПОСОКА НА КОМПАСА
КОНТРОЛНАТА ТОЧКА ДА БЪДЕ ТОЧНО ФИКСИРАНА
ФИКСИРАНА НА КАРТАТА
ФИКСИРАНА НА МЕСТНОСТТА
ПЛАСИРАНЕ НА КОТРОЛНИЯ ЗНАК
КОНТРОЛНАТА ТОЧКА ДА БЪДЕ ПОДХОДЯЩА ЗА ЦЕЛТА
Като завършек на отсечката
ПРАВИЛНА СТЕПЕН НА ТРУДНОСТ съобразяване с вьзможностите на участниците (не на прекалено лесни и прекалено трудни КТ)
ПРАВИЛЕН подбор НА КОНТРОЛНАТА ТОЧКА не на острите ъгли
ПРАВИЛНА ПРЕДСТАВАне на лупата
ПРАВИЛЕН ХАРАКТЕРда отговаря напълно на означаването (на знаците)
КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ В ТЯХНАТА ГОЛЯМА ВРЪЗКА – ОТСЕЧКИТЕ
КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ са и цел, и средство, и логически краѝ на отсечката.
НЕ ТРЯБВА ДА СА ПРЕКАЛЕНО ЛЕСНИ И ПРЕКАЛЕНО ТРУДНИ, ПРЕКАЛЕНО МАЛКО И ПРЕКАЛЕНО МНОГО
Никакво “съперничество” между ОТСЕЧКА и КОНТРОЛНИ ТОЧКИ не бива да съществува.
Отсечките и контролните точки трябва да образуват едно цяло. Характерът на едното не бива да отнема ценността на другото, като проблем на ориентирането, и обратното. ОТСЕЧКАТА И КОНТРОЛНАТА ТОЧКА ТРЯБВА ЗАЕДНО ДА ОБРАЗУВАТ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОРИЕНТИРАНЕТО.
Втори краѝъгълен камък
ЧЕТЕНЕТО НА КАРТАТА
Всеки момент от бягането, да принуждава към МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ.
На лов за проблеми при четене на картата
Никакви “изгубени” километри
Съзнателно търсене и “внимателно избягване”
Третият крайъгълен камък
МОМЕНТЪТ СЛУЧАЙНОСТ
СЛУЧАЙНОСТТА ПОД КОНТРОЛ
ЛИЧНА(ЗАКОННА) СЛУЧАЙНОСТ
МАЛКО ГОЛЕМИ ИЛИ МНОГО МАЛКИ
ЗАБРАНЕНАТА(НЕЗАКОННА) СЛУЧАЙНОСТ
ОСТРИ ЪГЛИ
Всяка решаваща задача в ориентирането, която не може да се реши по най-правилен начин с разумно мислене е незаконен момент на случайност.
Четвъртият крайъгълен камък
СТАРТЪТ и първата отсечка, последната отсечка и ФИНАЛЪТ
ПОСЛЕДНАТА ОТСЕЧКА И ФИНАЛЪТ
Открит и свободен обзор и идване от едно направление
Ориентиране до последния момент, никакви “изгубени километри”
Наѝ-често удачна е една малка, къса маркирана финална отсечка.
СТАРТЪТ И ПЪРВАТА ОТСЕЧКА
КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПО-МАЛКО МАРКИРАНЕ СЛЕД ЗАСИЧАНЕТО НА ВРЕМЕТО
Да не се виждат на къде тръгват състезателите по първата отсечка
ФИКСИРАНО начало на маршрита
ПЪРВАТА ОТСЕЧКА няма специали изисквания.
СТРОИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ И ТЪНКОСТИ
ИЗБОРЪТ НА ПЪТ И ВАРИАЦИИ
ИЗБОР НА ПЪТЯ
РАВНОСТОЙНИ ВАРИАНТИ – НО НЕ ЛОТАРИЯ
НЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАЙТЕ СПЕЦИАЛИСТИТЕ
УЖАСНИ ПЪТИЩА ЗА БЕГАЧА ПО АЗИМУТ
ВАРИАЦИИ
БОГАТСТВО НА ВАРИАЦИИ дава по-големи възможности да се изпита състезателят и от към неговите слаби страни.
ДАЙ НА ВСЕСТРАННО ПОДГОТВЕНИТЕ ПО-ГОЛЯМ ШАНС
ОРИЕНТИРАНЕТО Е МНОГОБОЙ
Вариации на КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ
Вариации на ДЪЛЖИНИТЕ НА ОТСЕЧКИТЕ
Вариации на НАПРАВЛЕНИЯТА
Вариации на МЕСТНОСТТА
Вариации във всичко
ОБОБЩЕНИЕ
Накрая ще обобщим ТЕОРИЯТА НА МАРШРУТА с няколко думи, които трябва да се запомнят:
КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ трябва да са преди всичко правилно пласирани, да бъдат фиксирани и подходящи. Контролните точки освен това трябва да се избират в зависимост от отсечките.
ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЧЕТЕНЕ НА КАРТАТА трябва да минава като червена нишка през цялата работа по очертаването на маршрута. На всяка цена трябва да се избягват свободни от четене на картата (изгубени) километри.
МОМЕНТИТЕ НА СЛУЧАЙНОСТ трябва да се сведат до минимум. Не бива да се пестят сили, за да се направи състезанието справедливо от начало до край.
Един фиксиран и целенасочен старт и един правилен финал (с къса финална отсечка) трябва да заграждат всичко останало.
Трябва винаги да се стремим към ИЗБОР НА ПЪТ, но повече за практическото му прилагане, отколкото заради теорията и външния вид на маршрута.
Желателно е да има ВАРИАЦИИ на контролните точки, дължините на отсечките, направленията и местността.
За съставяне на това представяне е използвана книгата Теория на маршрута на
Братя Ѝегерстрьом издание 1955 година.
Ето някои интересни извадки от кигата:
Заслугата за тази необходима работа се пада на първо място на един човек, който е направил повече от всеки друг за провеждането на ориентирането по правилни състезателни форми. Това е УЛЕ ЕКБУМ, почти легендарния старши лесничей от Гапенберг и баща на изкуството на очертаване на маршрута.
Сега, когато читателят очаква да навлезе в проблемите на очертаване на маршрута, добре е да знае, че теорията на маршрута за състезание по ориентиране, която се предлага в тази книга, във всички основни моменти е изградена изцяло върху теориите на ЕКБУМ.
Независимо как ще се развива ориентирането като спорт, можем обаче да предвидим, че тези правила ще останат неизменни. Те са ЕЛЕМЕНТАРНИ ПРАВИЛА в работата по очертаване на маршрут.
ПРЕМАХВАНЕ на неудачно планиран елемент от маршрута е най-болезнената и най-непривлекателна операция, но най-често най-разумната.
16 и 17 януари 2016 година, Велико Търново-Ксилифор
Никола Беделев
Край
Сподели с приятели: |