Основно училище „самара„
Изтегляне 70 Kb.
|
1 2
КУРСОВА РАБОТА -Организац. проектиране- Навигация на страницата:
- Нови организационни форми. Мрежова структура.
|
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ ФИСН КУРСОВА РАБОТА по дисциплината ОРГАНИЗАЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ Тема: Нови организационни форми. Мрежова структура. Изготвил: Маноела Димитрова Иванова Фак.№ 2008425001 Специалност: Корпоративно управление Ръководител: проф. д.ик.н Мария Сотирова 2022г.
В съвременната динамична среда и непрекъснат натиск за промени, практически е невъзможно да се изолира и усъвършенства един аспект от дейността на организацията и да се очаква съществено подобрение на непосредствените резултати. Корпоративният успех зависи от съвкупното въздействие на логически свързани фактори, условия и събития. Глобалната промяна изисква прилагането на комплексен подход едновременно на всички организационни нива. В нейния обхват се включват бизнесстратегията, лидерството, философията на управлението и практиките, структурата, ефективността на процесите, културните ценности и нагласи, както и адекватността на информационните системи и обучението. Това налага интервенции както в техническите, така и в социалните измерения на системата. Една от основните задачи на всеки висш мениджър е да формира организационната структура на управление на компанията, както и своевременно да я променя, когато има такава нужда. Организационната структура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мениджърите – организацията им да е ефективна и конкурентноспособна. Нови организационни форми. Мрежова структура. Структурата е основен елемент на организационния дизайн и атрибут на всяка организационна система. За тези с адаптивно поведение е характерна способността към целенасочено изменение на собствената структура в среда с висока степен на неопределеност. Затова при изучаването на адаптивността на организацията се анализират закономерностите и динамиката на техните структурни изменения. Организацията и структурата на системата са тясно свързани с нейните динамични характеристики и устойчивост. Начинът на съединяване на частите на системата в значителна степен определят нейната чувствителност към изменението на нейните параметри под въздействието на външната среда. Структурите на изкуствените системи обикновено се построяват по такъв начин, че изменението на параметрите на системата в определени граници да не води към загуба на необходимите динамични качества и устойчивост. Ако организационната структура не осигурява системата в даден момент от време, то се налага нейната адаптация.. Това става чрез реорганизация (препроектиране). Тя е важен фактор за организационната адаптивност, тъй като позволява да се измени начина на организиране в съответствие с новите изисквания. Реорганизацията решава успешно редица проблеми свързани с подобряване на структурата, на отношенията между елементите, рационализиране на процеса и други. Тя е свързана и с някои възможни отрицателни последствия: забавяне на темпа на развитие на организацията, нарушаване на определени връзки, възникване на потребности от решаване на нови проблеми. Тези недостатъци се проявяват с пълна сила тогава, когато реорганизацията се извършва без ясна концепция, при неясни цели и задачи и при неправилно провеждане. В социалната практика организационните модели непрекъснато се усъвършенстват. Формални механизми, като йерархично структуриране, права за вземане на решения, работни правила и планиране постепенно намаляват своята роля. Акцентът се поставя върху проектирането на неформална организация с високи нива на ефективност. Тази тенденция се налага от факта, че съвременните организации непрекъснато се променят и реорганизират. Непосредствен резултат от реорганизацията е съкращаването на мениджъри на средно ниво. Това създава условия за делегиране на права за вземане на решения на най-ниските нива в организацията. Информационните технологии са средството, което осигурява процеса. Така на практика не се създават предпоставки за филтриране и изкривяване на информацията. Вътрешно организационните граници не са строго дефинирани. По-голямата част от работата в организацията е по проекти, изпълнявана от временни екипи. Външните граници на организацията са трудни за идентифициране. Стратегията „точно на време“ , прилагана по отношение на резултата обвързва организацията все по-тясно с доставчиците, търговците на дребно, потребителите и дори конкурентите, които стават част от нея. В условията на разширяване и диверсификация на производството организациите постигат успех единствено чрез децентрализация на управлението си и това се превръща в основна тенденция за развитие на организационните форми в големите организации. Процесът на децентрализация и сегментация е свързан с поетапния преход от линейно-функционални към дивизионални и матрични структури на управление, а от тях към мрежови структури и организации - мрежи. Преходът към съвременната управленска парадигма е свързан много тясно с развитието на мрежовите организации и организационни структури. Този феномен е средство за възникване на нови организационни форми. Мрежовата организационна структура е от типа плоска. Тя е силно децентрализирана и проектно ориентирана. Дейностите се изпълняват от временни, полифункционални екипи. Разделението на труда се осъществява на база компетентност. Друга характерна особеност на мрежовата форма е, че този тип организация е информационно ориентирана. Мрежовите системи отразяват връзката между компонентите на вътрешната среда и факторите на външната среда на организацията.Формирането на мрежи със специфичните им мрежови връзки е свързано с и насочено към постигане на организационните цели в съответствие с потребностите и очакванията на партньорите и стопанската конюнктура. Мрежовите системи са еднакво приложими както в качеството им на системи за вътрешноорганизационно сътрудничество, така и за сътрудничество между отделни организации и групи организации. Традиционните йерархични структури, чрез функциите планиране и контрол осъществяват управление на операциите, както и прогнози относно бъдещото си развитие. Неговите форми (мрежови структури) са проектирани да реагират на промените в бизнес средата , като по този начин реализират конкурентно предимство на пазара. Те са създадени да функционират в непостоянна среда с висока степен на риск и несигурност. Служителите, ролите, правата за вземане на решения са условни в рамките на инициираните проекти. Това дава възможност на мрежовите форми адекватно да реагират на иновациите като внедряват нови технологии. Високата степен на адаптивност е основно предимство на този тип структура. От друга страна мрежовият модел създава условия за дублиране на ресурси и някои проблеми с отговорността на служителите при изпълнението на дейностите. Мрежовата структура на практика е приложима в динамична, непостоянна среда, където иновациите са условие за стратегическо предимство. При наличие на постоянна среда, йерархичните структури са по-ефективни от мрежовите модели. За мрежовите структури са характерни следните организационни параметри: унифицирана мисия на всички елементи на мрежовата структура, общи цели и ценности, оттук-обща визия за крайните резултати при поддържане на синхронизирани и координирани операции; независимост на членовете на екипите и елементите на мрежата; доброволна взаимовръзка и взаимозависимост, доброволно обединяване на партньорските усилия; липса на йерархия в управлението, равнопоставеност на мениджърите; Изтегляне 70 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2