Особености на стиховата реч, стихосложение
Изтегляне 23.97 Kb.
|
Разделяме на срички; Виждаме в кои срички има силна и слаба позиция /важен е усетът за интонация/. Върху всяка сричка се слага конкретният знак. Пет основни метрични закона: ямб и хорей - двусрични ямб – редуване на неударена и ударена сричка; включва две срички. При този метър в силна позиция са само четните срички. при хорея е обратно – стъпката обхваща две срички и в силна позиция се намират само нечетните срички. дактил, амфибрахий и анапест - трисрични дактил – първа позиция е от силната, следват две слаби. амфибрахий – редуват се неударена, ударена, неударена сричка. анапест – редуват се първа, втора слаба и трета силна. *пирихий – отклонение от ритъма, но не нарушение! Силаботоническото се характеризира с равносричковост и равноудареност. Появата му е стимулирана от руския стих. Силаботониката у нас се въвежда от възрожденеци, руски възпитаници – Найден Геров, Добри Чинтулов, Петко Славейков. Това е бавен и постепенен процес. Основни ритмоопределитеи на силаботониката: ритмична стъпка – с нея обхващаме поседователността на силни и слаби звукове; клаузула – има определяща роля, защото е тип повторителност /различните клаузули имат разл.зн-е/. рима – тип закономерна повторителност; пауза – когато се появява, пряко оказва влияние върху ритъма. анжамбан – своебразен израз на напрежение между ритъм и синтаксис; появява се, когато ритмичната цялост не съвпада със синтактичната. Силабика – с нея свързваме бълг.народна песен. Осн.признак е, че ритъмът се основава на абсолютно еднаквия, равен брой срички. Почти винаги има медиана, цезура. Руското стихознание дефинира още един признак – появата само на две константни, постоянни ударения /преди паузата и в края на стиха/. Характерно е в езиците с константно ударение /полски, чешки/. Изтегляне 23.97 Kb. Сподели с приятели:
|