Тоническо стихосложение – най-слабо разпространено /Младен Исаев, Пеньо Пенев/. Осн.признак е равноудареността, изотонизма. Във всеки стих има абсолютно еднакъв брой ударения. Няма никакво отнош-е колко неударени срички има.
Рима. Същност и функции. Трудно е да се каже кога се появява римата, но исторически е свързано с появата на “провансалската лирика” /VII-IX в. във Франция/. Дотогава римата не е позната като явление. След появата си, римата постепенно навлиза в стиховата реч и става един от най-характерните белези на поезията. Римата представлява звуково явл-е, особен тип звукова повторителност, предимно в края на стиха. Не всяка звукова повторителност или съзвучие между две думи – е римово! Трябва да съвпадат двете словоформи и задължително еднакви, ударени, акцентувани гласни.
