Запаметяваща функция – много по-лесно се наизустяват римувани, отколкото “бели” стихове; римата набива думите в съзнаннието ни.
Метрическа функция – сигнализира края на стиха /стигайки до римата, стигаме до края на стиха/.
Римата не е просто приумица, тя играе важна роля, връщайки ни към предходния ред, заставяйки ни да си го припомним. През много интересни етапи минава развоя на римата в бълг.л-ра. Промените в римовата стилистика са значещи и показателни. Първият етап е безримов. Римата се появява заедно с авторската поезия. Използвана е за пръв път от възрожденците – опитват се да преобразуват еднакви граматични форми в рими /пр.живея-пея/. През първите десетилетия на XIXв., преобладава граматичния тип рима. Третият етап в някаква степен има ревизия във Вазовата поезия и достига апогея си в епохата на символистите – там преобладава наситената, точната, богатата рима. Акцентът е в благозвучната функция на римата. Спазват се ред неписани изисквания и ред неписани забрани, редуват се само еднородни куаузули /кръв-пръв/. Този тип римова стилистика обхваща времето от края на XIX до средата на 20-те години на XX. В следващия етап се наблюдава противоположна тенденция – на преден план излиза неточната рима, в поезията на “градските поети” /Далчев, Вапцаров/. Донякъде действа и в наши дни, където римите имат смислово-провокираща стойност.
