От Наредбата за условията и реда за извършване на
Други дейности, свързани с
Изтегляне 1.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Подробна
Други дейности, свързани с инвестиционното предложение (например добив на строителни материали, нов водопровод, добив или пренасяне на енергия, жилищно строителство, третиране на отпадъчните води) Предвид на това, че всичките машини, които ще работят в кариерата, са с автономни двигатели с вътрешно горене и ще се работи само през светлата част на денонощието, не е необходимо прокарването на електропроводи за електрозахранване. Не са нужни и водопроводи или някакви други комуникации, тъй като използваните технологични комплекси не се нуждаят от такива. Транспортирането на добитите плочи от участъка на инвестиционното предложение до базата в с. Крибул ще става с автомобили на разстояние от 0,5-1,0 km .
В процеса на добива, след утвърждаване на Годишен работен проект при нужда ще се извади Разрешително за технологични /повтарящи се/ взривни работи, но те ще се извършват в краен случай по утвърден от Инспекцията по труда проект.
3.1. План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа. Находище „Скрибин” се намира в ЮЗ България на около 1 km С-СЗ от с. Крибул, в землището на с. Крибул, община Сатовча, ЕКАТТЕ 39726. Находището е с площ от 48 193 т2.
Определената концесионна площ попада в земи от ДГФ - публична собственост / №Г02485, с. Сатовча/.
Участъка на инвестиционното предложение попада в землището на с. Крибул. Определената концесионна площ попада в земи от ДГФ - публична собственост / №Г02485, с. Сатовча/.
Находище „Скрибин" се намира в ЮЗ България на около 1 km С-СЗ от с. Крибул. Не попада и не е в близост до чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др. Най-близко намиращата се защитена зона - /Долна места - BG0000220/ от НАТУРА 2000 е на повече от 1,5 km в западна посока. Другата защитена територия в района от НАТУРА 2000 - Места - BG0002076. е на повече от 7.5 km в югозападна посока Площадката на инвестиционното предложение - Находище „Скрибин" е с защитен „ГЕОЛОЖКИ ДОКЛАД за резултатите от извършените детайлни проучвателни работи в площ „Ридо", находище „Скрибин“, област Благоевград с изчисляване на запаси от скално - облицовъчни материали - гнайсипо количества и състояния към 01.09.2014 година" за скално-облицовъчни материали - гнайси. Геоложките запаси и ресурси са изчислени на площ от 480193 т2. Находището се намира в югозападните части на Западни Родопи, в землището на с.Крибул, община Сатовча. Територията на обекта не засяга и не е в близост до съществуващи защитени територии съгласно Закона за защитените територии (ДВ бр. 133/98 изм. и доп ДВ бр.28/2005 г.).
Изборът на местоположението на инвестиционното предложение е направен съобразно следните условия:
4.1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми. Биологично разнообразие Растителен свят Според геоботаническото райониране на страната, обектът се отнася към Македоно-Тракийската провинция на Европейската широколистна горска област, Местенски окръг - Гоцеделчевски район. Окръгът обхваща долината на р. Места и се характеризира с разнообразна растителност. Естествената растителност на окръга е представена от ксеротермни гори от благун (Quercus fraineto) и космат дъб (Quercus pubes-cens), а в по-северните части от ксеромезофитни с доминанти горун (Quercus dalechampii), воден габър (Ostrya carpinifolia), мизийски бук (Fagus orientalis) и черен бор (Pinus nigra). В южните части на областта, по долината на р. Места (района на с. Дъбница) виреят чинарови гори (Platanus orientalis). По-широко са разпространени и други средиземноморски видове като смокинята (Ficus carica), а някои от тях образуват формации - на пърнара (Querceta cocciferae), червената хвойна (Junipereta oxycedri), кукуча (Pistacieta jerebinthi), драката (Paliurreta spina-christi). В окръга се срещат македоно-тракийски и балкански ендсмити. Гоцеделчевския район заема територията на юг от пролома „Момина клисура". Естествената растителност се характеризира с ксеротермна растителност с преобладаване на гори от благун и космат дъб с участието на средиземноморски видове, като червената хвойна и чинара, които са формирали растителни формации. Около Гоце Делчев и Огняново реликтният вид чинар образува горски ценози най-вече край реките с добра аерация на почвата. Тук са разпространени и съобщества от дребния храст румелийска жълтуга. На места са се образували и вторични съобщества от червената и обикновена хвойна, основно по сухите склонове на долината. За района на инвестиционното предложение коренната растителност е представена от неморална растителност с доминиране на широколистни летезелени видове, рзпространението на които е свързано с Европейската широколистна горска област - летен дъб (Quercus rubra), обикновен габър (Carpinus betulus), космат дъб (Quercus pubescens), цера (Q.cerris), полския ясен (Fraxinus охусагра), мъждряна (Fraxinus ornus) и др. За непосредственият район на инвестиционното предложение е характерна формацията на косматия дъб (Querceta pubescens) представена от;
Екотопите й представляват полегати склонове с изпъкнал релеф с южно изложение, върху плитки и ерозирали почви. В резултат на въздействието на антропогенни фактори растителността е претърпяла изменение и постепенно е преминала в производна. Растителността на територията на находището е представена от храсталачни съобщества на формацията на червената хвойна (Juniperus oxycedrus), представляващи краен етап от деградацията на ксеротермните дъбови гори. Съобществата са ниски и силно разредени. Развиват се върху силно ерозирали канелени горски почви, като в голямата си час почвената покривка е разкъсана с излаз на основната скала. В съобществата не се отчита присъствието на отделни дървесни видове - космат дъб (Quercus pubescens); вергилиев дъб (Quercus virgiliana) и келяв габър (Carpinus orientalis). Оформен е храстово-тревен комплекс на формациите на садината (Chrysopogoneta grylli) и белизмата (Dichanthieta ischaemi), принадлежащи към ксерофитния екологичен V тип. В тревните съобщества доминират: садината (Chrysopogon gryiius), белизмата (Di- chanthium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), стройна метлица [Poa concinna), мащерка (Thymus atticus), бледолистен родакс (Rhodax canus), еспарзетов клин (Astragalus onobrychis), птиче грозде (Ligustrum vulgare), конски босилек (Salvia viridis), пурпурна детеллина (Trifolium purpureum), теснолисна детелина (Trifolium angustifolium), червена съсенка (Anemone pavonia), гръцка ведрица (Fritillaria gracea) и др, Съобществата имат изцяло производен характер, очертаващ крайните етапи на деградация на растителността под влиянието на антропогенните фактори и развтието на ерозията. Използват се за паша. Поради преобладаването на разредени тревостои те нямат съществено значение като едафичен и хидрологичен фактор. Очаквани въздействия Въздействията върху растителността от реализацията на предлаганата дейност в обхвата на инвестиционното предложение (разработвания участък) ще се изразяват в разчистване на наличната плитка почвена покрика заедно с растителната компонента. Технологията на добива предвижда поетапно усвояване на разрешените запаси на площ от 48 193 т2. Годишната откривка Каталог: ovos Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|