От проф дфн Руселина Ницолова

за дисертацията за присъждане на научната и образователна степен „доктор”, професионално направление 2.1. филология (немски език), на МИЛКА ВЛАДИМИРОВА ЕНЧЕВА Формален и семантичен анализ на мотивационните отношения между непосредствено съставящите на немски сложни съществителни в специализирани текстове по химична технология и техните съответстия в български език

от проф. дфн Руселина Ницолова

Дисертацията на Милка Енчева, докторантка на самостоятелна подготовка, има за обект сложните немски съществителни и техните български съответствия в текстове по индустриална химия, а за предмет – формалния и семантичен анализ на мотивационните отношения на непосредствено съставящите на разглежданите изрази. Избраната тема е дисертабилна, тъй като досега не е проучвана, а предложената от авторката проблематика има важно теоретично и практическо значение. Положително трябва да се оцени и фактът, че материалът за дисертацията е доста голям – 2022 специални термини, ексцерпирани от немски университетски учебник и от специализирано немско списание и преведени на български.

М. Енчева е вече зрял научен работник и представя много добре основните понятия и терминологията, използвани в германистиката и българистиката, като демонстрира отлична библиографска осведоменост и за двата езика, както и за някои славянски езици. Тъй като терминологичните различия в българистиката и германистиката в разглежданата област са големи, дисертантката взема правилно решение да направи унилатерално сравнение, като изходен език е немският, а целеви език – българският. В дисертацията е разработен подробен модел за описание въз основа на субстантивната валентност, който позволява да се опишат добре както сложните немски съществителни, така и номиналните фрази, които в повечето случаи са техни български съответствия. Напълно споделям мнението на авторката, че номинализациите не са единствените съществителни с валентност (стр. 73 ). За основа на модела си Енчева взема многоаспектния модел на Хьолцнер (2007) за субстантивната валентност и прави анализ на семантичните мотивационни отношения на две равнища. На първото равнище тя представя отношенията между главна част (носител на валентността) и зависима част с помощта на 14 семантични роли (списъкът е отворен и добре обмислен), а на второто по-високо равнище прави обобщение с помощта на трите макророли, както при Примус (1999): прото-агенс, прото-пациенс и прото-гоул. Анализът на Енчева потвърждава напълно тезата за различието между глаголната и субстантивната валентност и в квантитативен план - макроролята прото-гоул е най-застъпена, следвана от прото-пациенс и най-накрая – от прото-агенс, докато при глаголната валентност макроролята агенс е най-честа.

Според съдържащите се семантични предикати в значението на валентните съществителни последните се делят на: евентуалности, съществителни, означаващи роли, и релационни съществителни. Към тези групи, известни от работата на Хьолцнер (2007), Енчева добавя още композитуми с валентен елемент (прилагателно, конфикс или предлог) като първа непосредствено съставяща и композитуми с обстоятелствени пояснения като първа съставка (те са за време, за място и модални). Налице е една подробна и прецизна семантична класификация на немските композитуми, която е валидна и за техните български съответствия. Авторката предлага и едно много подробно формално описание на своя обект в двата езика, съпроводено и с точни количествени данни. Положително трябва да бъде оценен и стремежът й навсякъде да прави качествени и количествени съпоставки, ако има налични проучвания, и с общонародния език – немски или български, за да може да открои спецификата на проучваната специализирана лексика. При това трябва да се има предвид, че наличната литература за немски и български доста се различава по обем и по съдържание, тъй че при описанието на българския материал, както и при контрастивното проучване, авторката в много случаи няма предходници. Въпреки това тя в общи линии много добре се е справила със задачата си. Енчева прецизно описва предложните групи в български, като представя точно семантиката на предлозите, повечето от които са граматикализирани. Не ми е ясно обаче кои са нейните основания да смята, че за разлика от структурния тип S+ p + S , който отговаря на аналитичния характер на българския език, въвеждането на термини именни групи от структурен тип Adj + S противоречи на типологичните особености на българския език (стр. 196-197). Трябва да се има предвид, че този вид съчетания съществуват през цялата история на нашия език и също така са засегнати от развоя към аналитизъм – прилагателните, както и съществителните, са загубили своите падежни окончания.

Би било интересно дали в проучваната лексика в двата езика има композитуми от вида на българските началник гара, началник влак, и дори ръководител катедра с изпуснат предлог, които едва ли са строго нормативни, но все повече намират място в узуса.

Съпоставителното проучване на материала от двата език се прави както на равнище на формалните особености, така и на семантично равнище, като авторката различава три вида случаи: на еквивалентност, на конвергенция и на дивергенция. Добре би било при формалната съпоставка да се добави и случаят, когато на немски префикс в български съответства цяла дума, напр. на префикса ab- Abgasanalyse – анализ на отработени газове, Abwasserbelastung – замърсяване с отпадъчни води и др. Изследването не потвърждава хипотезата на авторката, че семантичните мотивационни отношения в български се проектират върху повече формални структури, отколкото в немски.

При съпоставянето на двата езика много важен е изводът, че в 91% от случаите са избрани еднакви номинационни признаци за назоваване на понятията. Това би следвало да се очаква, тъй като значението на термините се определя с дефиниция, в която не участват много признаци, тъй че няма много различни възможности за избор на номинационен признак. Жанрът на този текст не дава възможност за подробно разглеждане на тази интересна и богата с идеи дисертация. Мисля, че целта на авторката да предложи не само подробно описание по дадената тема, но и да даде модел за контрастивно проучване в разглежданата област въз основа на субстантивната валентност е напълно постигната. Много ценно допълнение към работата освен останалите приложения с научно значение е приложеният корпус с термини от двата езика, който има и важно практическо значение като двуезичен терминологичен речник. Освен това Енчева установява и някои грешки в съществуващ вече терминологичен речник за специалността.

Авторефератът представя точно както съдържанието на дисертацията, така и приносните моменти в нея. Езикът на работата е много ясен и точен, сложното изложение е много добре структурирано.