РЕЧНИК ЗА ПОДГОТОВКА ЗА ИЗПИТА ПО “ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА” Аd hoc За дадения случай, за момента, мярка или действие, продиктувано от конкретните обстоятелства (от лат.).
Абсолютизъм От лат.
Absolutus – безусловен).
Форма на държавно управление, характерна с това, че основните видове власт
(изпълнителна, законодателна и съдебна) са съсредоточени в ръцете на едно лице, стоящо начело на държавата.
Авария Внезапна
технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове, пожари,
замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението.
Автономия От гр.
ауто (сам) и
номос (закон), самоуправление. Частично самоуправление на една област в границите на по-голяма суверенна държава. Като начин на управление автономията се противопоставя на централизацията, откъдето
“автономизмът” се
свързва с борба за права, срещу дискриминация или чуждо потисничество.
Авторитаризъм Неограничена власт на едно лице или група хора, недопускащи политическа опозиция, но запазващи автономията на личността и обществото в извънполитическата сфера.
Аксиология От гр.
axios (ценност) и
logos (учение, наука). Учение за ценностите, философска теория за
общозначимите принципи, които определят насочеността на човешката дейност, мотивацията на човешките постъпки.
Анклав Територия или част от територия на държава, заобиколена от всички страни от друга държава или няколко други държави и нямаща излаз на море.
Асиметрична война Военен конфликт,
причинен от слабости, а не от наличието на голяма военна мощ на държавата. Асиметрията се изразява в превъзходство на методите и средствата за водене на военните действия.
Балканизация “Нещо, което става като на Балканите”. Взаимно преплитане и засилване на противоречия (национални, религиозни, икономически, исторически и др.), изострено
противопоставяне на съседни страни до
степен всеки срещу всички, непредсказуемост на поведението на участниците и бързо преминаване от противоречия към конфликти и война.
В преносен смисъл – като синоним на непризнаване и противопоставяне на централната власт. Крайните форми на балканизация се определят като ливанизация (във връзка със събитията на религиозна и културна основа в Ливан през 70- те и 80-те години на миналия век, довели до големи кръвопролития, разрушения, раздробяване на страната и отслабване на държавната власт).
