Централна банка Централно (главно)
звено в банковата система, което има монопол по издаването (емисията) на паричните знаци. Наред с това издава (емитира) акции и други ценни книжа и извършва операции по отношение на държавата и търговските банки. Тъй като финансовите операции на централната банка са насочени предимно към обслужване на приходната и разходната част на държавния бюджет, може да се направи извод, че централната банка функционира и като банка на държавата. По принцип
централните банки са държавни, а там, където имат акционерна форма, държавата е основен акционер. По отношение на управленските държавни органи централната банка запазва известна независимост с цел тяхната дейност и предназначение да не попадат под непосредствен политически натиск.
Центрове на икономическо развитие Процесът на формиране на главните икономически центрове е най-силно изразен в началото на 70-те години на миналия век.
В център се превърнаха страните (група страни), които имаха решаващи позиции в световното производство и в научно- техническата област, в
стоковия и валутния пазар, бяха станали основни финансово-кредитни средища и разполагаха със значителна военна сила. Това им позволи да бъдат главни фигури в борбата за световно икономическо господство и да въвличат останалите страни в своята външноикономическа стратегия. Концентрирането на огромни по размери икономическа, финансова,
научно-техническа, военна и друга сила и наличието на мощни фирми, чиято дейност се простира далеч зад националните предели, им
осигурява “правото” и преди всичко възможностите и властта да имат решаващо участие в изработването и реализирането на световната политика.
Главните икономически центрове са САЩ, Западна Европа
(преди всичко страните от Европейския съюз) и Япония.
Шовинизъм По
името на френския войник Шовен, от армията на
Наполеон І и поклонник на крайния национализъм,
при който идеята за превъзходство на една нация над другите се трансформира в открита омраза и агресия към другите нации и те се възприемат като врагове.
Юридическа отговорност Система от произтичащи правоотношения при наличие на правонарушение със субекти, от една страна, по принцип един
или повече държавни органи, и от друга – правонарушител, като главното в съдържанието им е определяне и реализиране мярка на отговорност (санкция), с което се постига ограничаване, респективно лишаване на правонарушителя от съответни блага.