Отчет №3 Име на проекта на български език

След като документацията беше внесена в МОСВ и се очакваше само подпис на Министъра, МОСВ преразгледа политиката си за обявяване на нови защитени територии. Всички предложения за нови ЗТ бяха отхвърлени в т.ч. и „Драгоманско блато” и „Чепън” с основен аргумент, че предмет на опазване са видове от Натура 2000, които се опазват в обявените защитени зони. Темата с отказа за обявяване на нови защитени ще бъде поставен отново за разглеждане от новото правителство.

Приложение 14: отговор от МОСВ за ЗМ „Драгомснко блато”.

Приложение 13: снимки от срещата.

Извършено е детайлно картиране на влажните ливади около Драгоманското блато и пасища на територията на защитена зона „Драгоман” и планиране на мерки за възстановяване на тревни съобщества. Бяха избрани 3 района за работа по възстановяване на ливади:

• 
  55 дка в югозападната част на блатото (в т.ч. земи собственост на Балкани)
  
• 
  42 дка в западната част на блатото
  
• 
  200 дка в югоизточната част на блатото.
  

След 2 годишно закъснение, на 27.01.2009 г. беше публикувана НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ. В съответствие с нея и с докладите на експертите по проекта от 2007 и 2008 година беше подготвен първоначален вариант на Интегриран план за управление на защитени зони „Драгоман” (21357 хектара) по Директивата за местообитанията и защитена зона „Раяновци” (13431 хектара) по Директивата за птиците. Предложение за възлагане на разработването и утвърждаването на ПУ според издадената наредба ще бъде отправено към МОСВ от партньорите по проекта след одобряване от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) на методики за картиране на видове и местообитания, методики за определяне на благоприятното природозащитно състояние и методики за мониторинг на видовете и местообитанията (изискване на Чл. 11. на Наредбата). Приложение 11: Интегриран план за управление с картен материал.

През 2008 г. бяха изготвени допълнителни карти на приоритетни видове и местообитания, които да залегнат в плана за управление на ЗЗ „Драгоман”. Приложение 7: карти на ведрица и теменуга.

Започна работата по подпомагане на устойчиви дейности в ЗЗ „Драгоман”, които са залегнали в препоръките на експертите по ПУ на зоната. Беше намерено допълнително финансиране за някои моделни дейности: отваряне на водни огледала, изнасяне на биомаса от блатото и ползването й за отопление, залесяване с космат дъб, възстановяване на Caldesia parnassifolia и виюн, опазване гнезда на грабливи птици.Бяха проведени серия от срещи със земеделски стопани от общините Драгоман и Сливница. Техните проблеми бяха взети предвид от наши експерти и бяха отправени предложения за решаването им към работните групи за промяна на нормативната база към Министерство на земеделието и храните. Бяха подпомогнати трима местни стопани за кандидатстване по агро-екологични мерки към фондовете на ЕС – за недоизпасани и свръх-изпасани територии.

• 
  Подготвен и одобрен е проект на общините Сливница и Драгоман за финансиране по Програма ЛИДЕР
  
• 
  В процес на подготовка са проекти за подпомагане на селски стопани в Община Драгоман.
  

Приложение 20: проект ЛИДЕР

Подготвен и внесен e проект „Опазване и устойчиво развитие на карстовия комплекс на Драгоманското блато в България” и осигуриха финансиране от Германската федерална фондация за околна среда (Deutsche Bundesstiftung Umwelt – DBU). Водещ партньор е германската фондация ЕУРОНАТУР (EURONATUR).

На 25.01.2008 СДП Балкани получи разрешение за повторно въвеждане в природата на алдрованда (Aldrovanda vesiculosa) и калдезия (Caldesia parnassifolia) в Драгоманското блато. Приложение 9: разрешение от МОСВ

През март-април за първи път бяха пуснати свободно растения алдрованда (Aldrovanda vesiculosa) в блатото (част от растенията продължиха да се отглеждат в клетки). Мониторингът на алдровандата в Драгоманското блато показва изключително добро развитие и адаптиране на вида към условията в него. Между април и септември 2008 популацията на вида се удвояваше ежемесечно. Април 2009 преброените изплували екземпляри бяха значително повече от 2008 (429 спрямо 105). Юли 2009 бяха преброени 3223 екземпляра спрямо 808 през юли 2008 и 309 внесени през 2007. От април до септември 2008 всеки месец броя на растенията се удвоява. Може да се счита, че Алдровандата се завърна успешно в българската флора, с Драгоманското блато като единствено находище. Приложение 8, 6: таблица мониторинг алдрованда и снимки.

През юни 2008 получихме и 12 туриона калдезия (Caldesia parnassifolia) от Институт Требон, Чехия. Реинтродукцията на калдезията в Драгоманското блато е на етап отглеждането й в изкуствени условия. Есента от 12-те туриона, отгледани в саксия с вода и натрупали значителна листна маса, се получиха 150 туриона. През 2009 продължава отглеждането на вида в изкуствени условия, като евентуално през 2010 може да се разсели в Драгоманското блато. Междувременно трябва да се провери новата информация за открито находище на вида в Черна гора. Това е допълнителна дейност (непланирана по проекта), осъществяваща се основно с доброволни усилия на членове на БАЛКАНИ. Приложение 6: снимки на калдезия

През пролетта на 2008 г бяха изследвани всички познати находища на ниска теменуга (Viola pumila) и шахматовидна ведрица (Fritillaria meleagroides) - Драгоманско блато, Алдомировско блато, влажни ливади Цръклевци, поляни над с.Кокаляне и ливади до гара Верила. През м. юни са събрани зрели семена и от двата вида от по-голямото им находище (на Алдомировското блато), с цел експерименталното им развъждане в контролирани условия. През 2009 година мониторинга на тези важни видове продължи. Приложение 6: снимки ведрица и теменуга.

Беше осъществен и мониторинг на ендемичните растения в Чепън планина: урумовото лале (Tulipa urumoffii), сръбското звънче (Edraianthus serbicus), вилмотианов клин (Astragalus wilmottianus), който показа популации в стабилно състояние, въпреки пожарите през 2007 г.

През 2008 и 2009 г. продължи мониторинга на птиците – в т.ч. изследване на чапловите колонии през гнездовия период и намиране на гнездата през зимата; опръстеняване на врабчоподобни птици; ежемесечен мониторинг на влажните зони; ранно и среднозимно преброяване на птиците; работа по схемата на БДЗП за мониторинг на обикновените видове птици.

Огледът на залесените през есента на 2007 г площи показва изключително добри резултати от акцията. Значителна част от жълъдите от космат и летен дъб са поникнали, а фиданките са в добро състояние. При залесяването с върби по брега на блатото при предишни акции също даде задоволителни резултати – от резниците са се развили млади дръвчета.

През есента на 2008 бяха извършени 3 акции по залесяване на космат дъб, летен дъб и върби, в които се включиха общо около 150 души. Бяха засадени около 2400 бр. жълъди на площ около 2 ха. Фиданките от космат дъб, отгледани в експерименталния разсадник също бяха посадени на блатото. Две от залесяванията бяха организирани като доброволческа акция за служители на частна фирма – IBM и Publicis Mark Group. Част от служителите помагаха за боядисване дограмата на фоайето на Посетителския център и оцветяване на надписите на фасадата. През март 2009 г. беше осъществено още едно залесяване с върби в средните части на блатото, като дърветата които там се развият могат да служат за гнездене на чапли след 10-15 години. Приложение 17: снимки от залесявания.

Поддържане на пасища и ливади: подготовка на договори:

Беше създаден много добър контакт с Експерта по земеделие, туризъм и екология към Община Драгоман, което ни позволява успешно сътрудничество с местни заинтересовани страни за постигане целите на опазване на ЗЗ „Драгоман.

С помощта на юрист са подготвени примерни договори, които ще бъдат сключвани със собственици на животни от Драгоман и околните села. Чрез договорите се уреждат пашата и косенето на ливади в ЗЗ Драгоман, собственост на СДП Балкани, които ще се предоставят безвъзмездно при спазване на планираните мерки за поддържане и възстановяване на пасища и ливади. СДП Балкани се ангажира да подпомага ползвателите на земите за кандидатстване по проекти към Програмата за развитие на селските райони на ЕС.

Приложение 24: примерни договори

От 3 до 5 април 2009 г бе проведен от Българска фондация „Биоразнообразие” обучителен курс по селски туризъм и проекти свързани с опазването на биоразнообразието в природен парк „Беласица" и с. Добърско. В  него участваха 10 души - представители на Община Драгоман и граждани на общината с интереси в развитието на селския туризъм. На семинара бяха засегнати инициативи за развитие на поминък на местните хора основан на близостта им до дивата природа, запазване на културните традиции характерни за определен район, съхраняване на биологичното разнообразие и устойчиво управление на природните ресурси. Целта на обучението бе да се покаже опитът в природен парк „Беласица"  в комбинация с традиционното гостоприемство и познания на местните хора.

Приложение 25: снимки от обучението

Обучение на местни жители – работен лагер:

На 24 и 25 април 2008 в читалището на гр. Драгоман, с помощта на лектор експерт по устойчив туризъм бе проведена от Българска фондация „Биоразнообразие” двудневна среща с 20 участника, представители на Община Драгоман, кметства и други заинтересовани граждани. Бяха представени и дискутирани възможностите за развитие на селски туризъм в района. Организирана бе обиколка из местните природни и културни забележителности, както и посещение с демонстрационна цел на действащи места за настаняване в района.

Приложение 25: снимки от обучението

Разработване на методично ръководство:

Разработено бе методично ръководство за преподаватели за провеждане на извънкласни занимания и образователни екскурзии за ученици на Драгоманското блато. Ръководството е представено под формата на модел на екскурзия „Приключения в приказния свят на Драгоманския карст” за ученици от 4-ти до 7-ми клас.

Приложение 26: методично ръководство

Програма за развитие на туризма в община Драгоман и туристически продукти:

Партньорите по проекта със съдействие на експерт на Пирински туристически форум разработиха Програма за развитие на туризма в Община Драгоман и ролята на Центъра за опазване на влажните зони „Драгоманско блато”. Бяха осъществени серия от срещи със заинтересовани страни, обучения по туризъм и проучвания на туристическия потенциал. Акцент се постави върху посетителската инфраструктура изградена или планирана от СДП БАЛКАНИ – Център за опазване на влажните зони, мостчета в блатото, пътека по Чепън планина, кула за наблюдение на птици, укритие за снимане на птици. На базата на тази програма Община Драгоман разработва проект по ТГС България-Сърбия, а СДП Балкани развива дейностите на Центъра. Приложение 23: Програма за туризъм

Беше разработен екотуристически продукт, който акцентира на природата на Драгоманското блато и Чепън. Като резултат, районът вече се предлага като дестинация от 3 туристически агенции:

http://www.birdwatchingbulgaria.com/?page=birdwatching_bulgaria&in=one_day_trips

http://www.odysseia-in.com/?page=4&subpage=2&lang=en

http://buro-radetsky.bg/excurzia_330-176-0.html

С помощта на местни хора и участници от доброволческия лагер бяха възстановени 100 м от дървените мостчета, които преди това бяха наводнени поради покачване нивото на блатото. Изградена бе и нова дървена платформа за посетителите. Беше маркиран Интерпретативен маршрут „Чепън – в света на бухала и бадема”. Той е с дължина 13 км и продължителност 5 часа.

Приложение 21: табела за маршрута.

По време на една от залесителните акции бе осъществено почистване на района на блатото и бяха поставени дървени кошчета за боклук в близост до местата където се установяват най-много рибари и има по-голям брой посетители.

В периода от 1-14 септември 2008 г., с подкрепата на ГЕФ малки проекти, Програма KNIP MATRA на Холандското посолство и Дунавски екологичен форум се състоя доброволчески лагер в района на Драгоманското блато, в който се включиха повече от 20 участника от цялата страна, на възраст между 18 и 30 г. Участниците помагаха на местни хора в работата по възстановяването на посетителската инфраструктура (мостчета в блатото, маркиране на еко-пътека на Чепън, изхвърляне на строителни отпадъци и др. ).

По време на лагера бяха извършени наблюдения на есенната миграция на птиците, опръстеняване на птици, преброяване на Алдрованда. Организирани бяха лекции и беседи на природозащитни теми за което бяха поканени лектори и експерти от Института по зоология към БАН, от Българско дружество по фитоценология, от Изпълнителна агенция по околна среда и СОУ „Хр. Ботев”. С доброволците бяха обсъдени и дискутирани идеи за развитието на Центъра за влажните зони.

По време на лагера бе извършено събиране на научна информация, необходима за подготовката на документация за предлагане на района на Драгоманското блато за влажна зона със световно значение – Рамсарско място. Доброволците бяха настанени на палатки над Драгоманското блато. Приложение 17: снимки от лагера,

Приложение 12: предложение за Рамсарско място.

Назначеният местен сътрудник на СДП Балкани в гр. Драгоман излезе в майчинство и е заместван от други местни сътрудници. В същото време подкрепата на дейностите на Балкани расте в Драгоман.

За изграждането на Посетителския център бяха предвидени около 10000 лв, което се оказа крайно недостатъчно за целите на проекта. Ето защо като устойчиво решение през 2008г. беше подписано 10 годишно споразумение между СДП Балкани и Читалище Драгоман за ползване на сградата на старото кино срещу ремонт.

С осигуреното от ГЕФ финансиране ремонтът на Посетителския център (фасадата, антрето и малката кабина) беше започнат от местна строителна фирма с 2 местни работници и 3 външни. В ремонта бяха ангажирани и още местни хора - железар, електричар, фирма за дограма шофьор. През 2008 беше изрисувана фасада на центъра, измазано антре и подготвена малка стаичка. В ремонта се включиха участници от доброволческия лагер „Драгоман 2008” съ-финансиран от Дунавския екологичен форум и КНИП Матра.

Въпреки всички вложени усилия и средства, това не беше достатъчно към края на 2008 Центърът да функционира и нашите усилия бяха насочени към осигуряването на допълнително финансиране. През Март 2009 стартира проекта на БАЛКАНИ „Драгоманското блато – пример за опазване на влажните зони в България” финансиран от Фонда за НПО на Европейското икономическо пространство. Сега бъдещето на Центъра е осигурено с постъпилите нови финансови ресурси и приходите от туристически и ученически групи, които стартираха през 2009 година. Той вече се нарича Център за опазване на влажните зони „Драгоманско блато”.

Към датата на внасяне на финалния отчет вече е изграден Центъра. Първо бяха ремонтирани антрето и стаята за офис, които да позволят осигуряването на информация за посетители и предлагането на различни услуги. Впоследствие беше ремонтиран и големия салон с размери 15 на 7 метра. Салона разполага с 4 модулни маси, бюро за водещ и 30 стола и позволява осъществяването на разнообразни образователни дейности, семинари, работни срещи. Приходите от около 2500 лв са от ученически групи (7), тимбилдинг програми (4), организиране на работни посещения (2), продажба на материали.

Приложение 16: снимки от сградата преди, по време на ремонта и след ремонта.

СДП Балкани кандидатства и беше одобрен от Фонда за НПО на Европейското икономическо пространство по проект, с който се реализират допълнителни дейности на Посетитеския център (единственият в България център за опазване на влажните зони): разработване на интерактивна изложба, аквариум, моделно отопление на тръстика, Интернет портал. Проектът „Драгоманското блато – пример за опазване на влажните зони” е с продължителност 15 месеца (март 2009 – юни 2010). Част от средствата по настоящия проект се използват като съ-финансиране.

Приложение 18: формуляр за проекта към Фонда за НПО.

През 2008-2009 г. районът на Драгоманското блато се превърна в предпочитано място за природозащитни доброволчески акции и за извънкласни образователни акции с ученици. Районът и посетителската инфраструктура на БАЛКАНИ вече редовно (с изключение на студените месеци декември-февруари) се посещават от:

1. 
   Ученици от Драгоман – кръжок по природозащита и рисуване с всички ученици от 5 и 6 клас, изнесена презентация на учениците от 12 клас от СОУ „Хр. Ботев” гр Драгоман, представяща възможностите за устойчив туризъм в района на Драгоманското блато;
   
2. 
   Ученици от София – проведени 12 образователни акции на терен с 400 деца;
   
3. 
   Студенти (бакалаври и магистри) от Биологическия факултет към СУ, ЛТУ, НБУ и др. – написани 2 дипломни работи с тема Драгоманското блато, 5 посещения на магистри от БФ (80 студента), участие на много студенти в различни акции по проект „Място за бъдеще” (70 доброволеца) - www.placeforfuture.org;
   
4. 
   Служители на фирми които участват в доброволчески инициативи - 3 акции с IBM, Publicis Mark и MTEL (45 човека);
   
5. 
   Участници в различни природозащитни семинари и обучения – 6 работни посещения със 110 човека, организирани от НПО и МОСВ по теми свързани с мониторинг на биологичното разнообразие, образование в Натура 2000, управление на защитените зони.
   

На 29 март бе организирано посещение на група от 14 ученици от еко-клуб при 131-во СОУ гр. София. Освен разходка по мостчето и в кулата в блатото, учениците наблюдаваха птици и пролетни растения.

На 17 май на Драгоманското блато и хълма Чепън се състоя еднодневната практика по биоразнообразие - част от курс за планински водачи организиран от Асоциация „Планини и хора”. В него взеха участие 23 обучаващи се.

На 30 май бе проведена практика по „Ботаника” на 65 студенти от Биологически факултет при СУ „Св. Кл. Охридски”, специалности Биология и химия, Биология и география и Екомениджмънт.

На 19 май блатото беше посетено от ученици от 2ри клас от Немско Училище „София”, които наблюдаваха водолюбиви птици и брояха редки растения.

СДП Балкани кандидатства в партньорство със СОУ „Хр. Ботев” за проект за извънкласни дейности по схемата „Да направим училището привлекателно за младите хора”.

По време на една от залесителните акции бе осъществено почистване на района на блатото и бяха поставени дървени кошчета за боклук в близост до местата където се установяват най-много рибари и има по-голям брой посетители.