Отчет на бюджетното предприятие (общини) 3 Специфика на осчетоводяване на сделките и събитията в общините 58
Изтегляне 1.88 Mb.
|
| б) авансово облагане на доходите от друга стопанска дейност
В нормата на чл. 43 от ЗДДФЛ е регламентиран редът за авансово облагане на доходите от друга стопанска дейност, попадащи в обхвата на чл. 29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 43, ал. 1 от закона, лице, придобило доход от стопанска дейност, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия авансов данък се изчислява, като тази разлика се умножи по данъчна ставка от 10 на сто (чл. 43, ал. 2). Съгласно чл. 43, ал. 4 от закона, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от бюджетното предприятие, платец на дохода при изплащането му. Изключение от това правило е предвидено в чл. 43, ал. 5, когато лицето придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство пред бюджетното предприятие, платец на дохода с писмена декларация. В тези случаи, платецът на дохода не следва да удържа авансов данък при изплащането на дохода от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ. Задължението за авансово облагане е на получателя на дохода (чл. 43, ал. 6). За да се приложат нормите на ал. 5 и ал. 6 от закона е необходимо кумулативно да се спазят следните условия: - получателят на дохода да е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО; - получателят на дохода е представил писмена декларация за горното обстоятелство пред бюджетното предприятие, платец на дохода. При наличие на тези обстоятелства бюджетното предприятие: - не удържа авансов данък; - не издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка” по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Разходите се класифицират като разходи за външни услуги по сметките от подгрупа 602 „Разходи за външни услуги” и по § 10-20 „Разходи за външни услуги”. Документирането на дохода се осъществява от физическото лице по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Данъчно задължените лица не издават касова бележка от фискално устройство, но те издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч – фактура, квитанциите на адвокатите и др. подобни. Ако първичните документи не съдържат реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч, документа не се признава от бюджетното предприятие. Когато лицето не е декларирало писмено обстоятелството, че е самоосигуряващо се лице, авансовото облагане се извършва по общия ред. В този случай се удържа авансов данък и бюджетното предприятие, платец на дохода издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”, които предоставя на лицето, придобило дохода. Разгледаният механизъм е приложим единствено за доходите от друга стопанска дейност, попадащи в обхвата на чл. 29 от закона. Не е приложим за доходите от трудови правоотношения по смисъла на т. 26, § 1 от ДР на ЗДДФЛ, от стопанската дейност на едноличен търговец и др., изброени в чл. 10 от ЗДДФЛ. Изтегляне 1.88 Mb. Сподели с приятели:
|