Отчет Съдържание Една година по пътя на европейското развитие на страната 1
Изтегляне 1.33 Mb.
|
КултураРеформите в областта на културата бяха наложени от нуждата за усъвършенстване на националната нормативна рамка и привеждането и в синхрон с европейското законодателство, както и от необходимостта от повишаване на ефективността на ограничения финансов и кадрови ресурс в условията на криза. Започна осъществяването на реформа в Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности с цел разграничаване на административните от научните функции на института. В контекста на защитата на интелектуалната собственост беше изготвен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, с който се предвиждат промени в правната уредба по създаването и функционирането на дружества за колективно управление на авторски права, за да се гарантира ефективност и законосъобразното протичане на авторските правоотношения. Стартира инициативата за реформиране на държавната сценична мрежа за постигане на ефективност в управлението и финансирането на държавните културни институти. Второстепенните разпоредители към министъра на културата ще бъдат оптимизирани чрез съкращение, преобразуване и сливане в посока на по-добро административно и финансово управление и разширяване на зрителския достъп до художествената им продукция. Реформирането на държавната сценична мрежа наложи и разработването на нов Закон за сценичните изкуства, който да уреди цялостно материята в тази сфера на културата. Министерският съвет одобри Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, като с него се предвижда целесъобразното разпределение на задачите по опазването на недвижимите културни ценности между министъра на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство. Прецизирани са законовите разпоредби, отнасящи се до подлежащите на съгласуване документации по отношение на недвижимите археологически културни ценности. Приет беше „Стратегически план за развитие на културния туризъм в България”,с който се цели разработване и внедряването на туристически продукти свързани с културата и опазването на културното наследство. Министерският съвет одобри Закон за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Проектозаконът предвижда всички произведени в Република България периодични печатни произведения да публикуват в първия си брой за всяка година информация, идентифицираща действителния собственик на издателя. Въвежда се и изискването издателите на периодични печатни произведения да подават декларация по образец в Министерството на културата, която идентифицира действителния собственик на издателя. По този начин се създава механизъм за гарантиране на прозрачност на собствеността на печатните медии, с оглед осигуряването на ефективна защита на основни права на гражданите каквито са честта и доброто им име. В напреднал етап е процесът на сближаване на нормативната база на библиотеките със законодателството на развитите европейски страни. Беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, с който се целеше усъвършенстване на законовите разпоредби, уреждащи необходимия кворум за провеждане на конгрес на Съюза на народните читалища, сроковете за свикване на конгреса и срока, в който регистрираните читалища и читалищни сдружения привеждат уставите си в съответствие с изискването на закона. Законът за радиото и телевизията беше изменен и допълнен във връзка с въвеждането на принципите и нормите на Директива 2007/65/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност. При последващото изменение на закона беше прието намаление в състава на СЕМ от 9 на 5 човека, като се целеше постигане на по-голяма гъвкавост и ефективност, при запазване на заложените принципи. Количественото съотношение между представителите, избирани от Народното събрание и Президента е запазено, като от двете квоти отпадат еднакъв брой представители. По този начин се продължава традицията за взаимен контрол между двете институции.
В областта на културата се изяви волята на правителството за провеждане на ефективни реформи в областта на опазването на културното наследство и се отчитат първите резултати – активизиране на местните власти в процеса на опазване, повишаване информираността и съпричастността на обществото като цяло, привличане на голяма част от професионалната общност в решаването на проблематиката; повишаване на интереса на все по-широк кръг икономически субекти в процеса на опазване. В процес на постигане е утвърждаването на политиката на устойчиво развитие, чрез прилагане на принципа на интегрираната консервация, особено важен за археологическото наследство в градска среда. Показателен пример в това отношение е оформянето на подземното археологическо ниво във връзка с изграждането на софийския метрополитен в центъра на София. Стартираха дълго забавени процедури по актуване на археологическите обекти у нас като държавна собственост. Това беше първата крачка, за да могат общини, които имат на територията си културни ценности от национално, регионално и местно значение да кандидатстват по оперативни програми за тяхното социализиране и запазване. Беше приет и първият стратегически документ за развитието на музейното дело – „Концепция за водещи столични музеи”, който поставя основата за изграждане на дългосрочна и устойчива музейна политика и създава предпоставки за успешното изработване на национална стратегия за културното наследство. В ход е подготовката на промени в Закона за закрила и развитие на културата по отношение на някои клаузи в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, касаещи театралните дейци. В областта на библиотечното дело беше започната втората фаза на проекта „Глобални библиотеки”, която ще осигури достъп до интернет и обучение по компютърна, езикова и информационна грамотност на хората в малките населени места. Продължава работата по изпълнение на проекта „Виртуална библиотека”, целящ изграждането на Единна национална библиотечно-информационна система. Започна работата по изработване на цялостно нова концепция за функционирането на българските културни институти в чужбина. Едно от най-сериозните постижения е успешното подписване на договори за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” на стойност 57 млн. лева. Тези средства ще бъдат разпределени за реконструкции, развитие на културната инфраструктура, обновяване на сгради на културни институти, опазване на паметници на културата и за развитие на устойчив културен туризъм. Укрепено беше сътрудничеството с неправителствени организации в борбата срещу нарушенията на правата на интелектуалната собственост като има спад в регистрираните нарушенията. Успешно се прилага изготвената програма за активно представяне на България в международния фестивален и панаирен културен календар. Всички тези инициативи допринасят за утвърждаването и популяризирането на държавата и културата ни в национален и световен мащаб. Все още предстои изготвянето на обща база данни на движимите културни ценности, приемането на Националната културна стратегия и интегрирането на културното наследство, със сферите на туризма, образованието и науката. Ще се работи по дигитализацията на културно-историческото наследство и създаване на публични регистри. Основните цели за втората година на управление са:
Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|