Отчет за дейността на „ опитна станция по соята -павликени дп

Фиг. 3. Разлика между валежите и изпаряемостта

ТЕМА1. СЕЛЕКЦИОННИ ПРОУЧВАНИЯ ПРИ СОЯТА

По темата са работили 2 научни сътрудници и 2 техници по 3 задачи.

По темата селекционни направления при соята могат да се направят следните по-важни изводи:

• 
  В демонстративен полски опит през 2014 г. от изпитаните 14 сорта соя с различен произход, най-високи добиви на зърно са получени от сортовете Роса 444 kg/da и Пионер 430 kg/da, които превишават средното на сортовете стандарти със 7 и 4%.
  
• 
  В селекционният питомник в генерациите от F₂ – F₁₀ e извършена оценка на растителен материал от 57 хибридни комбинации, като са отбрани 167 елитни растения и са реколтирани 32 изравнени линии.
  
• 
  В направление ранозрелост са създадени линии от ранен тип на узряване с дължина на вегетационния период от 110 – 114 дни в М₈ и от 115 - 117 дни в F₈. Интерес в това направление представляват линия № 8 и №24 и №26 от F_8.
  
• 
  В предварителното изпитване на 16 линии най-висок добив на зърно е получен от 6 линии (над 360 kg/da).
  

• 
  От КИЛ ІІІ година на десет линии, най-висок добив соево зърно е получен от линия №6, която превишава средния стандарт с 4%.
  
• 
  От КИЛ ІІ година, най-високодобивни е линия №2,4и5, които превишават статистически доказано средния стандарт от 5-14%.
  
• 
  Изпитаните по добив на зърно за първа година 6 линии соя са били по – ранозрели от стандарта с 2 до 11 дни. Линии с №4 и 5, които са с най – къс вегетационен период от 113 дни, са реализирали най – висок добив на зърно -382 и 385 kg/da при 361 kg/da за стандарта с превишение от 5.8 до 6.6%. От друг опит с девет изпитани линии в КИЛ І линии №2,4,5,6 и 9 са с добив над 415 kg/da.
  
• 
  Средно за тригодишен период на изпитване (2012 – 2014г.) проучените шест линии соя са потвърдили по- ранния срок на узряване (вегетационен период -114-119 дни) в сравнение със средния стандарт (125 дни). Най – висок добив на зърно е получен от двете най – ранни линии (№3 и №4), които превишават средния стандарт съответно с 11.9 и 18% (фиг.4).
  
• 
  От друго тригодишното конкурсно изпитване на десет линии соя в периода 2012-2014г. най-високодобивна е линия №7, която превишава средния стандарт при неполивни условия с 28%. Линия №7 е с вегетационен период от 114 при неполивни до 119 при поливни условия и с маса на 1000 семена от 142-167 g (табл.2).
  
• 
  Реколтирани са общо 4960 kg Предбазови семена от сортовете Роса, Ричи и Авигея при среден добив от 276 kg/da и са заготвени 4400 kg.
  

По темата са работили 3 научни сътрудници и 2 техници по 3 задачи.

• 
  Проучени са 24 образци леща в колекционен питомник и 10 сорта в демонстративен опит. Получени са добиви от 205 kg/da при Бела до 465 kg/da при Станка 2. От дванадесетте линии в ПИЛ -6 превишават по добив средното от 7-53%. През годината са реколтирани и 8 зимоустойчиви линии леща с добив от 150-295 kg/da
  
• 
  Осемте зимоустойчиви линии зимен фуражен грах, включени в Предварително изпитване са с вегетационен период 222-225 дни и продуктивност над 435 kg/da, като най-високопродуктивна е линия №3.
  
• 
  Проучените в конкурсно изпитване 8 линии зимен фуражен грах са с вегетационен период 222-225 дни и продуктивност от 415-730 kg/da.
  
• 
  В селекционен питомник от F2 до F9 е извършена оценка на 183 образци пролетен фуражен грах, като са отбрани 96 елитни растения и 30 изравнени линии. Извършени са 45 кръстоски при 4 хибридни комбинации.
  
• 
  В контролен питомник са реколтирани 7 изравнени, високопродуктивни линии пролетен фуражен грах с добив от 350-630 kg/da, с вегетационен период от 84-88 дни и добра устойчивост на полягане и болести.
  
• 
  В предварителното изпитване на 10 линии пролетен фуражен гарах, най-високодобивни са линии №1,2,3 с добив на зърно над 430 kg/da.
  
• 
  Изпитваните 6 линии в конкурсно изпитване 1 година са с добиви от 170-358 kg/da, като линия №4 е най-високодобивна и превишава стандарта с 12%.
  
• 
  От конкурсното изпитване на 5 линии втора година най-висок добив е получен от линия №3, която превишава стандарта с 28%.
  
• 
  От конкурсното изпитване на 7 линии трета година най-висок добив е получен от линия №5, която превишава статистически доказано стандарта с 60%.
  
• 
  Резултатите от тригодишно изпитване на линии в периода 2012-2014г. показват че най-високодобивна средно за периода е линия №5, която превишава Плевен 4 с 22% (фиг.5).
  
• 
  По отношение на устойчивостта към болестите Аскохитоза и Брашнеста мана при естествен фон на заразяване линия №5 и сорт Мишел са показали устойчивост през периода 2012-2014г., Плевен 4 –чувствителност, а останалите средна устойчивост към причинителите на двете болести.
  

• 
  Проучените в Конкурсно изпитване за първа година 5 линии пролетен фий превишават по добив на зърно от da Образец 666 от 51 до 110% със статистически значими разлики и са по – ранозрели от стандарта с 2 до 7 дни (линия №6G, която е от зимуващ тип, не е подходяща за отглеждане в зърнено направление, поради ниска продуктивност.
  
• 
  В М₈ са отбрани две линии (№6 и №9/1) пролетен фуражен фий, които се отличават с повишен брой разклонения и статистически значими разлики по елементи на добива в сравнение със стандарта.
  

• 
  Изпитан е за втора година в ИАСАС новия кандидат – сорт пролетен фий Боил.
  

По темата са работили 2 научни сътрудници и 1 техник по 3 задачи.

• 
  Времето за пълно засенчване на почвената повърхност от листната площ на посева е в пряка връзка с последващо заплевеляване и невъзможността за извеждане на борба с плевелите по механичен начин в по-късен етап, т.е. колкото за по-кратко време растенията засенчат напълно почвената повърхност, толкова по-минимално е заплевеляването в по-късен етап от развитие на посева.
  
• 
  Периода от пълното засенчване на почвената повърхност до реколтиране на посева може да се окаже също решаващ за липса на конкуренция от плевели и формирането на добива при биологичното производство на соя.
  
• 
  В случай, че успеем да унищожим плевелите до настъпването на пълното засенчване (с едно или две механични окопавания) напълно възможно е соята да се отглежда и без третиране с хербициди и да се получат високи и стабилни добиви.
  
• 
  За условията на 2014 г. (влажна година) при гъстота на посева над 65-70 хил. растения/dа и при двата сорта се наблюдава силно полягане- 90-100%.
  
• 
  Най-висок добив с добре доказана положителна разлика спрямо средният добив от всички варианти е получен при първа дата на сеитба (8 април) и междуредие 25 сm и при двата сорта: Ричи - 368 kg/dа, Авигея -348 kg/dа (табл3).
  
• 
  Приложението на почвените хербициди намалява заплевеляването над 12 пъти, в сравнение с нулевата контрола. Използваните почвени хербициди във фенофаза първи-трети троен лист осигуряват добра чистота от плевели преди първата вегетационна обработка, които са от 7 до 10 бр./m². Най-чисти от плевели са вариантите при използване на Нов Стомп 330 ЕК+Базагран 480 СЛ.
  
• 
  Получените добиви при използваните хербицидни комбинации+вегетационните обработки са от 280 до 325 kg/dа. В зависимост от броя на вегетационните обработки при проучваните хербицидни комбинации добивите са от 10 до 20% по-ниски, в сравнение с чистата контрола (350 kg/dа). Най-високи добиви соево зърно е получено при вариантите на Нов Стомп 330 ЕК+Базагран 480 СЛ с три междуредови вегетационни обработки (табл.4).
  
• 
  Пръскане с Лактофол-основен при 750 мl/dа във фаза начало на цъфтеж+второ пръскане след 14 дни, осигурява най-висока продуктивност при сорт Роса, като добивите са статистически доказани (табл. 5).
  
• 
  Вариантите на третиране с Лактофол 750 ml/dа осигуряват най-висока печалба, съответно 117,23 lv/dа. Приложението на Лактофол Бор 750 ml/dа също осигуряват висока принадена стойност над 115 lv/dа, а най-ниска е в контролния вариант (105 lv/dа). Приложението на Лактофол-основен 750 ml/dа и Лактофол Бор 500 ml/dа осигуряват по-висока рентабилност (103,5 и 102,2%) и по-висок коефициент на енергийна ефективност-2.02.%.