Отчет за дейността на „ опитна станция по соята -павликени дп

СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ - СОФИЯ ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА – ПАВЛИКЕНИ 5200 Павликени, Бул. „Руски” №61, п.к. 159, Tел: 0610 52153; Факс: 0610 525 41; E-mail: oss_pavlikeni@abv.bg ; Web: http:// soystation.eu

 

годишен ОТЧЕТ

Павликени, 2012 г.

През годината е осъществена научно-изследователска дейност по три текущи научни проекта към ССА –София с утвърден срок на изпълнение за двата 2011-2013 вкл., и за третият 2012 – 2015 г., както следва:

- 377 образци от соя, 307 образци от пролетен грах, 78 образци леща, 84 образци зимен фуражен грах, 19 образци от зимен фий, 69 образци от пролетен фий, 15 образци от бобови фуражни треви – общо 949 образци. Поддържането им се осъществява в колекционни и селекционни питомници, СИП и ПО, ПБ посеви, на обща площ от 20 да. За разлика от 2009 г. когато получихме от ДФ Земеделие субсидия за поддържане на генофонда в размер на 2877 лв, то през 2010, 2011 г. и настоящата тази субсидия липсва. През м. април 2012 г. по нареждане на ръководството на ССА ОСС - Павликени изпрати до МЗХ искане за предоставяне на държавна помощ във вид на компенсация за услуга от обществен интерес – поддържане през 2011 г. на национален генофонд от селскостопански растения, съгласно Решение на Комисията 2005/842/ЕО. Сумата за разходи по дейността в размер на 17400 лв. не беше отпусната.

Изпълнението на проектите и задачата са възложени за изпълнение с Възлагателна заповед №299-д / от 15.05.2012 г. на директора на ДЗИ- Ген. Тошево.

Финансирането на тези проекти е на стойност 71128 лв. за годината, чрез двустранен договор меду ОСС и ДЗИ – Ген. Тошево. Към момента са изплатени едва 23709 лв.

За отчетния период са подготвени необходимите отчети по проектите, съгласно изискванията на ССА. Отчетите по задачи към проект „Р87” са представени на ръководителя на проекта за включване в годишният отчет и приемането му от Научен съвет на ДЗИ Ген. Тошево. За разлика от 2010 г. когато финансирането чрез тристранния договор беше издължено, то през 2011 г. и 2012 г. разходите по изпълнението на проектите бяха 75% за сметка на собствените приходи от дейността на ОСС- Павликени.

Резюме на отчета по Р109 и Р123 са включени в настоящия годишен отчет за дейността на ОСС – Павликени за 2012 г. Отчетите са изготвени съгласно изискванията на ССА, приети са на НС на ДЗИ – Ген. Тошево и са изпратени в отдел Наука на ССА. Важно е да се отбележи, че няма провалени и неизпълнени научни задачи, съгласно работните програми на проектите.

Пълният отчет по проекта е подготвен по изискванията на ССА и съдържа: текст, 26 таблици и 18 фигури, общо 38 стр.

Проект Р 109 е на етап втора година и през 2012 година по него работи колектив от 6 научни сътрудници по 3 теми с 12 научни задачи. За изпълнение на проекта са разработени и приети работни програми по задачи. За реализиране на проекта са заложени 36 полски опита на площ от 12 дка. Направен е анализ на 128 проби почва, 35 проби растителна маса. Производството на Предбазови семена е осъществено на площ от 31 дка.

По важните резултати през отчетната година са следните:

От тригодишното конкурсно изпитване в периода 2010-2012 г. най-високодобивна е линия №2, която превишава статистически доказано средния стандарт при поливни и неполивни условия от 10-14%. Линия №2 е с вегетационен период от 125 дни при неполивни до 130 дни при поливни условия и с маса на 1000 семена от 128-148 g и като перспективна може да бъде предложена за изпитване в системата на ИАСАС.

Средно за тригодишен период на изпитване при поливни условия, линия № 33 превишава по добив на зърно средния стандарт с 5 %, а линия №27 е с най – висока маса на 1000 семена - 165g. Тези линии могат да се използват като компоненти в бъдещи селекционни програми.

Извършено е размножение на нов кандидат – сорт пролетен фий с цел подаване за изпитване в системата на ИАСАС.

При селекция на панонски фий в тревно-фуражно направление, популация №3 (с произход от Германия) може да бъде използвана като подобрител по признаците брой семена в боб и тегло на семената, а популация №7 (с произход от Чехия) – по брой бобове на генеративно стъбло.

За условията на 2012 г. (суха година по обезпеченост) увеличението на добива спрямо ненапоявания вариант при различните поливни режими се движи от 43 до 133 kg/dа или от 34 до 116%. За условията на сухи години варианта - една поливка във фаза ”масово-бобообразуване” се очертава като икономически и агрономически най-ефективен.

Най-рентабилно е производството при отглеждането на соята чрез оран 30-35 cm, при което се създават оптималните условия на растеж и развитие на соята, както и благоприятно съчетание на приходи – разходи, което определя най-високо ниво на доходност и възвръщаемост от производството. Намаляването на дълбочината на основната обработка намалява рентабилността и ефективността от соевото производство, а най - ниско рентабилно е отглеждането на соята с оран на 10-15 cm - 65%.

Приложението на листните торове: Лактофол 0+Бор и Лактофол О в дози 500 мл/да през сухата 2012г., осигуряват висока рентабилност и висок коефициент на енергийна ефективност - 2.01-2.05%.

Доц., д-р Росица Тодорова – 04.01.05 - селекция и семепроизводство

Доц., д-р Георги Георгиев - 04.01.14 – растениевъдство

Доц., д-р Аксения Алексиева –04.01.05 - селекция и семепроизводство

Доц., д-р Васил Събев – 04.01.14 – растениевъдство

Доц., д-р Генчо Милев - 04.01.01 – растениевъдство, общо земеделие

Гл. ас., д-р Галина Найденова -04.01.14 - селекция и семепроизводство

Описание на проекта

1. Цели на проекта:

1. Създаване на нови сортове соя от различни групи на зрялост с повишен продуктивен потенциал на зърно и зелена маса, толерантни на биотичен и абиотичен стрес, с подобрени качествени характеристики (устойчиви на травмиране и начупване, с по-високо белтъчно съдържание, балансиран аминокиселинен състав и намалено съдържание на антихранителни съставки). Сортоподдържане и производство на качествени предбазови семена от сертифицираните сортове соя.

2. Създаване на нови линии и сортове пролетен и зимен фуражен фий с повишен продуктивен потенциал за зърно и зелена маса, устойчиви на биотичен и абиотичен стрес, с подобрен качествен състав на зърното и зелената маса. Оценка на потенциала на видове зимен фий за поддържане продуктивността и качеството на биомасата от зимни житно-бобови смески за зелен фураж, сенокосно или пасищно-сенокосно използване в условията на Централна Северна България.

3. Оптимизиране на агротехническите параметри при производството на соя за по-пълно използване на агроекологичния (климат, почва) и биологичния потенциал (сорта). Прилагане на нови и усъвършенствани системи за почвообработки, листни торове и биостимулатори, борба с плевелите, поливни режими и др., целящи съхраняване и подобряване на почвеното плодородие, рационализиране на разходите за производство и формирането на оптимални добиви и качество на продукцията при пазарно реализуема себестойност.

3.2. Темите и задачите за 2012 г. са описани в приложената работната програма.
работна програма

Го-дина	Съдържание на етапа (теми, задачи)	Изпълнител	Срок От – До	Резултати
2012	Тема 1. Селекционни проучвания при соята Събиране, проучване и създаване на изходен материал.	А.Алексиева Р.Тодорова	01.01.2012-31.12.2012	Изходен материал Обновяване на колекцията. Създаване на генетично разнообразие чрез класически методи. Демонстративни опити.
	1.2. Създаване на нови сортове соя със скъсен вегетационен период, толерантни на абиотичен и биотичен стрес	А.Алексиева Р.Тодорова	01.01.2012-31.12.2012	Генетичен материал получен чрез хибридизация и експериментален мутагенез. Отбор на елитни растения в хибридния и мутантния питомник по направления.
	1.3. Проучване на биологичния потенциал и качеството на зърното на нови сортове и линии соя при поливни и неполивни условия	Р.Тодорова А.Алексиева	01.01.2012-31.12.2012	Излъчване на линии с висок продуктивен потенциал при поливни и неполивни условия Излъчване на линии с високо съдържание на протеин или мазнини
	1.4. Проучване на различни генотипове соя за глифозатна толерантност”	А Алексиева П.Серафимов	01.01.2012-31.12.2012	Установяване чувствителността на проучваните генотипове соя към високи концентрации глифозат в полски опит. Годишен отчет.
	1.5. Сортоподдържаща селекция на новосъздадени и сертифицирани сортове	Г. Найденова	01.01.2012-31.12.2012	Получаване на качествени семена от сертифицирани сортове. Годишен отчет
	Тема 2. Селекция на пролетен и зимен фий ЗАДАЧА 2.1. Проучване биологичния потенциал и качеството на зърното при линии и сортове пролетен фуражен фий за зърно.	А.Алексиева	01.01.2012-31.12.2012	Конкурсно изпитване. на елитни мутантни лини пролетен фий ІIгодина.Оценка на генетичния напредък на мутантни линии в М6. Биохимична оценка на материалите. Годишен отчет.
	ЗАДАЧА 2.2. Селекция на зимен фий за тревен фураж	Г. Найденова	01.01.2012-31.12.2012	Получаване на F1 генерация от Кръстоските
	ЗАДАЧА 2.3. Селекция на зимен фий за сидерация	Г. Найденова	01.01.2012-31.12.2012	Отбор на линии в различни видове зимуващ фий в направление за сидерация. Годишен отчет.
	Тема 3. Агротехнически проучвания при соята 3.1. Обработката на почвата, като фактор за повишаване продуктивността и ефективността от соята	Васил Събев	01.01.2012-31.12.2012	Експериментални данни. Годишен отчет.
	3.2. Установяване продуктивността и ефективността на нови сортове соя при  въздействието на биостимулатори и листни торове.	Васил Събев Генчо Милев	01.01.2012-31.12.2012	Експериментални данни. Годишен отчет.
	3.3. Оптимизиране на поливния режим на нови сортове и кандидат сортове соя при условия на воден дефицит.	Георги Георгиев	01.01.2012-31.12.2012	Експериментални данни. Годишен отчет
	3.4. Ефективни комбинации от химични и механични средства за борба с плевелите, отговарящи на критериите за екологосъобразност, икономическа изгода, устойчивост и качество на добива;	Васил Събев	01.01.2012-31.12.2012	Експериментални данни. Годишен отчет

Полските опити са изведени в опитното поле на Опитната станция по соята. Почвения подтип е средно излужен чернозем, с мощност на хумусния хоризонт 40-50 см. ППВ за слоя 0-100 см е 27%, обемното тегло е 1,37 г/см³­­­­, порьозността – 47%, а влажността на завяхване – 15,2%. Предполивната влажност за слоя 0-100 см е 78% от ППВ, а за слоя 0-60 см, 80% от ППВ.

Метеорологичните условия за периода ІV-ІХ (периода на вегетацията) са представени чрез сумата на валежите, средноденонощната температура на въздуха, относителната влажност на въздуха и дефицита в баланса на атмосферното овлажнение–табл. 1.

По отношение на сумата на валежите и тяхното разпределение се вижда, през 2012 г. са паднали 270 мм, което е с 84 мм по-малко от средните валежи за 116 годишен период. За отбелязване е, че валежите бяха изключително неблагоприятно разпределени по време на вегетацията на соята, като две трети от тях са паднали през април и май, а през останалите 4 месеца са доста под средните за многогодишен период. Според обезпечеността с валежи за периода ІV-ІХ, 2012 г. се характеризира като суха година /Р=68%/ -фиг. 1, с валежи значително под оптималните за развитието и продуктивността на соята.

По отношение на средноденонощните температури на въздуха по месеци и тяхната сума за периода ІV-ІХ, данните показват че в сравнение с многогодишен период, температурите бяха доста над нормата, и то през цялата вегетация на соята. Като температурна сума за периода ІV-ІХ (3977^оС) тя е по-висока от средната за многогодишния период с +499 ^оС, както и най-висока за последните 4 години.

Според обезпечеността на температурната сума /Р=3%/, 2012 г. сравнена с многогодишния период се характеризира като година с много по-високи температури от нормалните стойности, особенно през юли и август, като вероятността да се наблюдават подобни температурни суми е 1 година от всеки 10 години –фиг. 2.

Относителната влажност на въздуха оказва съществено влияние върху нормалния цъфтеж и бобообразуването при соята. Прави впечатление, че през 2012 г. средната относителна влажност е по-ниска в сравнение с 2008, 2010 и 2011 години, както и за многогодишен период (табл.1). Средно за месеците юни, юли и август, относителната влажност е още по-ниска – 66,8 % , при 67,9% за последните 18 години. При валежи под нормата и температури доста по-високи от нормата, имахме по-ниска относителна влажност, което оказа съществено влияние върху формирането на добива.

Много по-точен критерий за оценка и характеризиране условията на овлажнение е балансът на атмосферното овлажнение (разликата между сумата на валежите за съответния период и изпаряемостта) –фиг. 3. Конкретно за условията на района, той се характеризира с дефицит, като за 2012 г. е -379 мм, или със 164 мм по-висок от средния за последните 15 години и най-висок за последните 4 години. За отбелязване е, че през месец май вместо дефицит имаме профицит, което се случи и през 2011 г., но е много рядко, т.е. валежите да надвишават изпаряемостта.

В демонстративен полски опит през 2012 година от изпитаните 17 сорта соя с различен произход, a най-високи добиви на соево зърно са получени от сортовете Авигея и Неопланта, които превишават средното на сортовете стандарти с 8 и 16%.

В F₆ в направление ранозрелост, са отбрани две линии от комбинацията Мира -96 х №46, които са по – ранозрели с 14 дни от стандартите. Линия №7 е оценена с ранг 1 по елементи на продуктивност, като разликите са доказани в сравнение с останалите линии, което показва предимството на ранните материали в направление продуктивност в сухи години като 2012 г..

От КИЛ ІІІ година най-висок добив соево зърно при поливни условия е получен от линии №2 и 6 които превишават средния стандарт с 11-13%, а при неполивни условия превишението при линия №2 е 12%.

От КИЛ ІІ година, най-високодобивни са линии №2 и 4, които превишават средния стандарт с 12% при поливни условия, а при неполивни условия линия №9.

От десетте изпитани линии в КИЛ І линии №7 и 9 са най-високодобивни.

От тригодишното конкурсно изпитване в периода 2010-2012 г. най-високодобивна е линия №2, която превишава средния стандарт при поливни и неполивни условия от 10-14%. Линия №2 е с вегетационен период от 125 при неполивни до 130 дни при поливни условия и с маса на 1000 семена от 128-148g –табл. 2.

Средно за тригодишен период на изпитване при поливни условия, линия № 33 превишава по добив на зърно средния стандарт с 5 %, а линия №27 е с най – висока маса на 1000 семена - 165g. Тези линии могат да се използват като компоненти в бъдещи програми по селекция –фиг.4.

Реколтирани са 5120 kg предбазови семена от новите български сортове Ричи и Авигея и сорта Сребрина при среден добив от 165 kg/da и са заготвени 2440 kg. Най- висок среден добив при поливни условия е получен от сорта Авигея – 300 kg/da.

По тема 2. „Селекционни проучвания при пролетен и зимен фий”.

По темата са работили 2 научни сътрудници и 2 техници по 3 задачи.

Проучените в Конкурсно изпитване за втора година 6 линии пролетен фий отстъпват по добив на зърно от da на стандарт Образец 666 от 8 до 12%, а съдържанието на суров протеин в зелената маса е в границите 22,4-23,4% -табл. 3.

Извършено е размножение на нов кандидат – сорт пролетен фий с цел подаване за изпитване в системата на ИАСАС

Тринадесет генотипа панонски фий са с най-висок селекционен индекс по: ранозрелост, разклоняема способност, височина на растението, устойчивост на полягане и болести, височина на залагане на първи боб, брой бобове на генеративно стъбло, абсолютно тегло на семената, добив на семена от растение. Добивът на зелена маса от растение при е в границите 200-250 g за подвид pannonica и 399-670 g за подвид striata, а добива на семена е от 28 до 51 g/растение.

При панонският фий от подвид striata, селекцията е насочена към едновременно узряване и неразпукливост на бобовете, а при подвид pannonica признаците брой бобове на генеративно стъбло, брой изхранени семена в боб и маса на 1000 семена са критерии за ефективна селекция в тревно-фуражно направление. Популация 3 (популация на сорт Angerner, Германия) трябвa да бъде използвана като подобрител по признаците брой семена в боб и тегло на семената, а популация 7 (сорт Pisareska Panonska, Чехия) – по брой бобове на генеративно стъбло.

По темата са работили 3 научни сътрудници и 3 земеделски техници по 4 задачи.

Почвената влага /в слоя 0-20 cm/ е с най-високи стойности /26%/ при оран на дълбочина 30-35 и 20-25 cm, което потвърждава влагозапасяващата роля на по-дълбоко обработените варианти.

Средно в слоя 0-40 cm твърдостта на почвата е в интервала от 30.84 до 45.87 kg/cm². Най-ниски са стойностите на твърдостта (30 kg/cm²) при вариантите оран на 30-35 и 20-25 cm, в следствие на което соевите растения образуват по-добре развита коренова система, и се създават условия за по-висока продуктивност.

Най-рентабилно е производството при отглеждането на соята чрез оран 30-35 cm. Намаляването на дълбочината на основната обработка намалява рентабилността и ефективността от соевото производство. Най - ниско рентабилно е отглеждането на соята с оран на 10-15 cm, съответно 65% -фиг. 5.

Установено, че най-голям дял във формирането на ЕТ и при сортовете Ричи и Роса имат валежите – от 50% при вариант 1-ви с три поливки до 67% при вариант 6-ти – без напояване фиг. 6 и фиг. 7.

Най-висок добив соево зърно е получен от оптималния 1-ви вариант с три поливки и при двата изпитвани сорта, от сорт Ричи -238 kg/dа и от сорт Роса -246 kg/dа. За условията на 2012 г. (суха година по обезпеченост) увеличението на добива спрямо ненапоявания вариант при различните поливни режими се движи от 43 до 133 kg/dа или от 34 до 116%- табл. 4 и табл. 5.

От вариантите с една поливка, най-висок добив се получава, когато същата е извършена в периода R5-R6 (масово бобообразуване)- вариант 4, съответно при сорта Ричи – 203 kg/da и при сорта Роса 228 kg/da. Увеличението на добива спрямо ненапоявания вариант е съответно със 90 и 103 kg/dа или с 79 и 82%.

С най-висока продуктивност на поливната вода се характеризира също вариант 4-ти - К=1,50 при сорт Роса и К=1,70 при сорт Ричи - табл. 6. За условията на сухи години една поливка във фаза „масово бобообразуване” се очертава като икономически и агрономически най-ефективен вариант.

Приложението на листните торове: Лактофол 0+Бор и Лактофол О в дози 500 ml/dа, осигуряват висока рентабилност и висок коефициент на енергийна ефективност-2.01-2.05%.

Приложението на вегетационните хербициди: Експрес 50 СГ и Секатор ОД за борба срещу паламидата не водят до унищожаване на плевелите и оказват негативно влияние върху структурните елементи и добива от соя.