Отчет за дейността на обществения посредник

Общественият посредник на Столична община е създаден с решение на Столичния общински съвет от 23 май 2001 г. Институцията започва дейността си през март 2002 г. Първият обществен посредник работи до края на 2003 г. През юли 2004 г. Столичният общински съвет приема действащия към момента Правилник за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община, в съответствие с влезлите в сила през октомври 2003 г. промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. В Правилника са регламентирани подробно правомощията на обществения посредник, а документът е изменян и допълван с решения № 465 от 22.06.2006 г. и № 45 от 29.01.2009 г. на Столичния общински съвет (допълнен - Решение № 465 по Протокол № 82 от 22.06.2006 г., изменен и допълнен - Решение № 45 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г.).

Общественият посредник е независим в своята дейност, като се подчинява на нормите на Конституцията на Република България, българското законодателство и ратифицираните международни актове. Той съдейства за спазване на законните права и интереси на гражданите и юридическите лица пред органите на местната власт и гарантира справедливо отношение на местната администрация към гражданите и юридическите лица. Представлява институция, на която се доверяват и двете страни, и подпомага ефективната комуникация между тях. За разлика от медиацията, чрез която се решават спорове, преди да стигнат до съда, неговото посредничество по-скоро помага да се предотвратят конфликти, без да се стига до решаването им по съдебен ред.

Ролята на обществения посредник е да подобрява диалога, ако е прекъснат или нарушен, и да съдейства за увеличаване на доверието към местната власт. Посредничеството му се изразява в насочване на вниманието на общинските органи към проблеми на гражданите, като равнопоставени участници в институционалния диалог. Подпомага утвърждаването на внимателно отношение към гражданите от страна на общинската администрация, която в отделни случаи проявява хладно отношение към жалбите им. Поради факта, че общественият посредник e надпартиен, няма властови правомощия, не е контролен, не е санкциониращ орган, намесата му е ползотворна за всички страни. Сред задачите му е да стимулира такива действия на местните органи, чрез които гражданите да усетят подобряване на качеството на публичните услуги.

Конституцията на Република България (чл. 91а) регламентира Омбудсмана на Република България като национална независима институция. Правомощията му са уредени в Закон за омбудсмана, приет през 2004 г. Между националния омбудсман и обществените посредници в общините няма институционална връзка. Докато първият е задължителна държавна институция, то вторите не са задължителни по закон и техните правомощия се уреждат с правилник на общинския съвет (чл. 21а от Закона за местното самоуправление и местната администрация). Националният омбудсман има право да разглежда сигнали и жалби, свързани с дейността на органите на местното самоуправление, включително и в общини, в които има обществени посредници.

Общественият посредник е полезна за демократичната система институция, призвана да съдейства за повишаване на знанията сред местното общество за гражданските права, добро управление, прозрачност и добра администрация. В много случаи той се явява необходимата връзка между общинските органи и местната общественост за подобряване качеството на живот на хората в общината.

Местната власт в Столична община още от началото на 21-и век, вече 16 години, поддържа и съдейства за развитието на института на обществения посредник, като тясно свързан с принципа на субсидиарността и подпомагащ справедливите искания на граждани и юридически лица по техни жалби, сигнали и предложения към общинските органи.

Общественият посредник извършва проверки по постъпили жалби и сигнали, в рамките на своите правомощия, при спазване на принципите за независимост, обективност и равенство. Посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснати нарушения; дава становища или подава сигнали до органите на местното самоуправление, ако установи, че се създават пречки за реализиране на законови права и интереси на гражданите; отправя предложения за подобряване на мерките по спазване на законността в административната практика и за отстраняване на последиците от нарушаването й, както и за отстраняване причините за подобна практика.

С жалби към обществения посредник могат да се обръщат български и чуждестранни граждани и лица без гражданство, юридически лица и организации, които осъществяват дейност на територията на Столична община. Гражданите и техните организации подават жалби в случаи на: нарушаване изискванията за законосъобразност и правилност на административните актове и действия на органите на местната власт; неспазване на процедури за издаване на административни актове и предоставяне на административни услуги; предоставяне на невярна или недостатъчна информация за упражняване на правата и задълженията на гражданите и реда и условията за извършване на административни услуги; прояви на некомпетентност, недобросъвестност и незачитане на достойнството на гражданите. Общественият посредник действа и по своя инициатива, когато прецени, че с действия или бездействия на местните органи или администрация се създават условия за нарушаване на правата и интересите на гражданите и юридически лица, упражняващи дейност на територията на общината.

Функциите на обществения посредник включват: наблюдение на дейността на органите на местното самоуправление; на общинската администрация – по отношение на предоставянето на административни услуги и други публични услуги; формулиране на препоръки за решаване на възникващи проблеми; информиране и ориентиране на гражданите за осъзнаване на техните на техните права, задължения и интереси.

Може да осъществява и превантивна намеса, за да се предотврати възникването на недоразумения между органите на местното самоуправление и гражданите. Обикновено такива случаи се появяват поради слабо познаване или неспазване на права и задължения на страните във възникналия спор. Подробните разяснения на нормативни изисквания спомага за намаляване на напрежението и търсене на правилно решение. Във всички случаи, когато е необходимо, органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие с предоставяне на необходимите сведения и данни.

Общественият посредник не следва да дава оценка на работата на местната власт и местната администрация. Неговата роля е да посочи слабите, проблемните места, които пораждат съмнения за корупция, нарушаване на права или законни интереси, бездействие или неправилни действия на общински звена, включително и да подпомага вземането на правилни и законосъобразни решения.

Работата по изслушване, консултиране, съдействие и проверки по постъпили жалби и сигнали в Приемната на обществения посредник е всекидневна, с непрекъснато работно време от 9 до 17.30 ч. Организират се изнесени приемни във всички райони и кметства на територията на Столична община, с цел непосредствени контакти с местната общност и предоставяне на консултации. Екипът се състои от заместник и четирима сътрудници: двама юристи, технически сътрудник и специалист по информационни технологии. Те всекидневно се изправят пред предизвикателството да решават разнообразни задачи, свързани с познаване на широкия обхват на приложимата нормативна рамка.

В изпълнение на изискванията на чл. 21, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на обществения посредник, към Постоянната комисия за връзки с гражданското общество, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на Столичния общински съвет, в началото на всеки месец се дава писмена справка за постъпилите през периода сигнали и жалби. Общественият посредник участва в заседанията и изразява становища, отправя предложения и препоръки по отправени до комисията жалби.

През изминалата 2017 г. в действията си общественият посредник среща пълното разбиране и съдействие на Председателя на Столичния общински съвет, на общинските съветници, на Кмета на Столична община, районните и кметовете на кметства, както и на общинската администрация.

***

Структурата на отчета е съобразена с последователността, посочена в чл. 27, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община. В приложенията към него са посочени данни за броя на сигналите и жалбите през годината, класификацията им по различните общински дейности и информация за изнесените приемни в кметствата и кварталите.

Намалението на жалбите и сигналите е в резултат на повишената информираност за правомощията на обществения посредник, постигната чрез изнесените приемни и редовните контакти с представители на граждански сдружения и организации. Предварителната осведоменост кога общественият посредник има право и може да съдейства, ориентира жалбоподателите в определени случаи да се отнесат направо към националния омбудсман. Ограничените правомощия и ресурси често водят до невъзможност да се отговори на обществените очаквания и са предпоставка за пораждане на съмнение и несигурност в полезния резултат от работата. Своевременната намеса на обществения посредник невинаги води до решаване на случая в кратък срок. Често се налага неколкократно напомняне, подсещане и проследяване на действията на съответната служба, за да се стигне до справедливо решение. Сред част от обществеността съществува скептично виждане по отношение независимостта на обществения посредник от общинските органи, като се смята, че като общински служител не може ефективно да въздейства върху органите на местната власт.

Данните за общия брой подадени жалби и сигнали през 2017 година показват следното разпределение по отделните категории:

Брой жалби от физически лица – 150 бр. От тях 17 са колективни (от повече от едно лице), четири са от българи в чужбина (Австралия, Нова Зеландия, Германия). От юридически лица са подадени 13 жалби; от неправителствени организации и инициативни комитети – седем.

По начин на постъпване през 2017 г. жалбите и сигналите се разпределят така:

• 
  Писмени документи – 48 броя;
  
• 
  Регистрирани с протокол за устен сигнал – 59 броя;
  

През последните три години броят на подадените сигнали на място в Приемната се запазва до около една трета от общото количество. Забелязва се тенденция на по-малко писмени и регистрирани с протокол жалби за сметка на подадените по електронен път.

Справка за предмета на жалбите и сигналите е дадена в Приложение № 2, където те са класифицирани по теми според различните общински дейности.

Най-голям дял – 32 броя, или 19 % от общия брой, са свързани с устройство на територията и незаконно строителство. На следващо място са жалбите и сигналите във връзка с благоустройството – 28 бр., или 16 %. На следващо място – 22 бр., или 13 %, са жалбите и сигналите по въпроси, извън правомощията на обществения посредник.

В сравнение с 2016 г., през отчетния период има увеличение на жалбите и сигналите, свързани с обществен ред и шум, управление и разпореждане с общинска собственост, социални дейности. Намаляват тези във връзка с жилищно настаняване, административно обслужване, етажна собственост, екология, градски транспорт, реституция и обезщетяване, местни данъци и такси.

Извън регламентираната с Правилника за организацията и дейността на обществения посредник функционална компетентност остава разглеждането на жалби, свързани с дейността на общинските дружества, както и взаимодействията между клиенти и доставчици на мобилни услуги, търговски вериги, колекторски фирми, банкови услуги, запитвания на граждани от други общини. Като неотносими към правомощията на обществения посредник, през 2017 г. са постъпили 22 жалби. Три от тях са свързани с дейността на ЦГМ ЕАД и „Столичен електротранспорт“ ЕАД и са препратени по компетентност. Жалбите срещу „Топлофикация-София“ ЕАД (9 на брой) също се препращат към обществените посредници за топлофикационното дружество. От тях получаваме обратна информация основателна ли е жалбата, решен ли е проблемът и как. При запитвания по телефона и при посещение в Приемната по въпроси, извън правомощията на обществения посредник, се дават разяснения и подробни указания към кой компетентен орган да се обърнат хората при нужда; получените писмени жалби незабавно се препращат към съответния орган. Такива са запитванията например по повод актуване и закупуване на недвижим имот; по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, по затруднения при регистрация по настоящ адрес на лице с увреждания.

Броят постъпили и приключили преписки е само статистика, която не показва пълния обхват на всекидневна работа в Приемната. Има случаи, които се налага да бъдат преразглеждани след време, ако се установи, че съответният общински орган не е предприел действия, или те не са недовършени, или впоследствие не е упражнен необходимият контрол, или са настъпили нови обстоятелства.

През 2017 г. бе установена разнообразна практика в районните администрации по отношение изменението от март 2016 г. на т. 2 от Приложение 13 към Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. През месец юни бе отправено предложение, което се възприе веднага, за уеднаквяване на процедурата по предоставяне на административната услуга „Признаване и изпълнение на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд или друг орган“.