Отчет за изпълнение на етап 1 „ Критерии за класификация на археологическите паметници и структурирано описание на част от тях

Крепостта Урдовиза край Китен

• 
  Държава: България
  
• 
  Област: Бургаска
  
• 
  Община: Китен
  
• 
  Населено място (землище): град Китен
  

• 
  Местност: полуостров Урдовиза
  
• 
  Координати:
  

• 
  Географско описание на обекта: Полуостровът, на който се е намирала крепостта, е дълъг около 120 м и широк от 60 до 80 м, като шийката, която го свързва с континента, е широка около 40 м. Бреговете на полуострова са стръмни и високи от 10 до 15 м, което го прави непристъпен откъм морето. В древността площта му е била значително по-голяма, но поради факта, че основната скала е варовик и при бури стават срутвания, територията му намалява.
  
• 
  Разстояние и посока от центъра на селището до обекта: от центъра на Китен - на територията на града, в неговата най-източна част
  

Крепостта е проучвана от археолози. Тя е реставрирана и социализирана. Отворена е за посещения целогодишно

• 
  Повърхност: застроена, обрасла по периферията с храсти и млади дървета
  
• 
  Пътна инфраструктура до обекта: асфалтов път
  

Крепостта Урдовиза е разположена на едноименния полуостров в югоизточната част на днешен Китен. Проучването на крепостта започват пионерите в археологията у нас- братята Херменглид и Карел Шкорпил през осемдесетте години на XIX- ти век. През 1891 година те описват откритите на крайбрежните скали укрепителни съоръжения като "мощен крепостен зид с ширина до три метра, дълъг до сто разкрача" и "две полукръглисти кули, отстоящи на четиридесет разкрача една от друга". Намират останки от църква и жилищни сгради. Отбелязват, че от външната страна на стената е имало голям защитен окоп.

• 
  Крепостна стена: Крепостната стена е строена по времето на император Анастасий (492- 518 г.) и то по скоро във втората половина на управлението му . Тя е имала направление север-юг и е преграждала достъпа до полуострова от запад. Била е изградена от местен камък със спойка от бял хоросан. Ширината й е 2,10 м. Основата й е изградена от камъни, някои от които с големи размери. Строителите на крепостта са използвали новаторска за времето си техника за градеж, наречена Опус микстум (Opus mixtum). Това е техника в строителството, при която се редуват хоризонтални ивици от opus reticulatum и opus latericium. Целта на тези техника е да се избегне напукване и разрушаване. Единият петредов пояс от тухли образува надосновен цокъл и във височина (на 1,50 - 1,60 м над основата). В структурата на крепостния зид е констатиран втори пояс - също пет-редов. Спойката е от хидрофобен хоросан с късчета мляна керамика. Стените, изградени с opus reticulatum имат тенденцията да се разрушават диагонално, но чрез вмъкването на хоризонтални пояси от opus latericium, структурните поражения при напукване се редуцират значително. Използваната техника прави големите сгради по-устойчиви на земетресения. Находките от плоско прозоречно стъкло от територията на крепостта свидетелстват, че сградите са били с остъклени прозорци.
  
• 
  Кули: По стената на крепостта са се издавали две полукръгли кули за наблюдение, между които се е намирала главната порта на крепостта. Кулите са разположени на 28 м една от друга, като и двете кули са напълно еднакви: правоъгълни, с външни размери 8 х 8 м. Във външните им лица има значително по-широки тухлени пояси (при северната - 9 реда; при южната - 11). Подподовото пространство на кулите е използвано за склад. Първоначално кулите са имали правоъгълна форма, а по-късно са преустроени и удебелени. Кулите са изградени от добре оформени каменни блокове, подредени в правилни редове, със спойка от бял хоросан и обмазване на фугите. Същият градеж се наблюдава при страниците на входа на кулата.
  
• 
  Ров: Отвън стената е била подсилена с ров. Във вътрешността на крепостта са разкрити основите на църква с три апсиди, градени от ломен камък и тухли.
  

• 
  Средновековни поправки на стената: Античната крепостна стена през Средновековието е претърпяла преустройства: запушване на крепостната порта, разполагала се първоначално между кулите; преизграждане на вътрешното (вероятно и на външното лице); надзиждане във височина на южната крепостна кула. Поправките са направени с бял хоросан. За времето на поправките засега се съди единствено по намерената пред вътрешното лице на зазиданата порта следреформена монета на Алексий I Комнин. Най-значителен средновековен пласт (на места над 0,70 м до около 1 м) може да се свърже с времето от края на XI-XIII в. Датировката, предложена въз основа на луксозните вносни изделия се потвърди от намерените през 2008 г. монети на императорите Алексий I Комнин (1092-1118) и неговия наследник Йоан II Комнин (1118-1143). Просперитетът на селището вероятно е свързан с транзитна морска търговия.
  
• 
  Хронологически следващият етап на обитаване се отнася към периода XIII – XIV в.. Вероятно с него са свързани някои ремонтни дейности по фортификацията - поправки на куртината и удебеляване на кулата. На терена те са отбелязани с масивни струпвания от ронлив бял, силно песъклив хоросан, непосредствено до вътрешното лице на стената, които показват, че ходовото ниво е повдигнато до (на места малко над) горния край на първия тухлен пояс. Че това е станало именно през този период свидетелстват няколко фрагмента от характерната за района през XIII - XIV м. керамика с украса в техника сграфито, попаднали в пласта, съответстващ на тези хоросанови струпвания. По същото време кулата е пригодена за обитаване, за което се съди по частично запазеното огнище и небрежно изградена настилка в югоизточния ъгъл. Покрай вътрешното лице на стената през ХІV в. се развива грънчарско производство - под проучената през 2007 г. пещ за изпичане на съдове е установена друга, вероятно от същия тип.
  
• 
  Епохата на Възраждане За допълване картината на обитаването на днешния п-ов Урдовиза допринася намирането на артефакти, показващи наличието на живот на това място през XVIII (евентуално началото на XIX в.). Засега това са отделни фрагменти от глазирани съдове и характерни фрагменти от лули. Те се откриха непосредствено под повърхностния пласт в запълването на южната кула. Подобни бяха намерени при обхожданията през пролетта на миналата година и на възвишението южно от устието на р. Караагач. Те са напълно синхронни на проучвания потънал кораб в южния Китенски залив.
  

Мегалитите в Тракия. ТІІІ, част 2. С., 1982, 451-454.

М. Даскалов, Кр. Панайотова 2008, 460-462

8. Статут на обекта: паметник с национално значение

9. Връзката на обекта с други обекти от региона.

Крепоста Фармакида; крепостите на Маслен нос и крепостта Вълчанове кале.

Обектът е в непосредствена близост с курортния град Китен, както и с един от големите установени туристически центрове какъвто е Созопол. Обектът е преминал реставрация и консервация и е достъпен за посещение целогодишно.

Как се е наричало селището в античната епоха? В едно изследване на Черноморския път по Певтингеровата карта, се посочва, че римската пътна станция Буатикум трябва да се локализира при развалините на Китенския полуостров. Името Урдовиза обаче спада към тракийските поселищни имена, образувани с корен νϊζ3, които се срещат в две области на Черноморска Тракия. Първата е районът около Варна, където са Καραβνζία (при с. Балата) и Βιζονε — тази територия се населява от племето χροβυζοι. В Югоизточна Тракия са Βυζιά, Βυζανθ-η и Урду- виза. Ще допълним, че в българската част на Странджа, близо до някогашната Урдовиза, съществува днес село Визица. Селището според изследователите спада към малкото странджански села, чието население не е сменено поне от последните векове на средновековието, преди края на Втората българска държава. Изследователите - езиковеди дават значение Горна Бизия’, т. е. дават на представката ’кара’ значение ’горен’, ’горе’. В такъв случай името на кробизите, като „горни бизи“. Тогава Урдовиза ще означава Долна Бизия и ще трябва да се мисли, че в определен засега неизвестен хронологически интервал в Югоизточна Тракия трябва да се разположи едно неизвестно досега на историческата география племе „долни бизи“. При всички случаи независимо от значението на името засега е ясно, че в античността селището на Китенския полуостров е носило едно чисто тракийско име, спадащо към най-древните тракийски поселищни имена. Обстоятелството, че и през средновековието българското пристанище е носило античното тракийско име, а не наложеното от римляните име Буатикум, свидетелствува, че както на много места в България местното тракийско население е пазило ревниво своята самобитност, а също така и за това, че въпреки варварските нашествия при идването на българо-славянските заселници, в района е съществувало тракийско население, което е погълнато и претопено от пришълците и което ни е дало част от своите топоними на района.

При всички случаи независимо от значението на името засега е ясно, че в античността селището на Китенския полуостров е носило едно чисто тракийско име, спадащо към най-древните тракийски поселищни имена. Обстоятелството, че и през средновековието българското пристанище е носило античното тракийско име, а не наложеното от римляните име Буатикум, свидетелствува, че както на много места в България местното тракийско население е пазило ревниво своята самобитност, а също така и за това, че въпреки варварските нашествия при идването на българо-славянските засел¬ници,в района е съществувало тракийско население, което е погълнато и претопено от пришълците и което ни е дало част от своите топоними на района.

Крепостта Урдовиза е описвана в италианските морски и навигационни помагала, както и в гръцко навигационно помагало от ХV в.