1. Номер на обекта: BG 60 H
2. Наименование на обекта: Могила с цистов гроб м. „Кайряка” край с. Българска поляна, община Тополовград
3. Административна принадлежност
-
Държава:- България
-
Област: Хасковска
-
Община: Тополовград
-
Населено място (землище): с. Българска поляна
4. Местоположение:
-
Местност: м. Кайряка
-
Координати:
N 42. 055277 E 26.180117
-
Географско описание на обекта: могилата е разположена на език, с направление запад –изток, с денивелация на изток. От север е река Кайряка, от юг е селското дере-приток на Кайряка. НМВ- 365 м
-
Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:
-от центъра на с. Българска поляна: 3,2 км на северозапад от селото
5. Достъпност
-
Повърхност: обрасъл с трева
-
Пътна инфраструктура до обекта: 400 м асфалт, следват 3,7 км черен път
6. Подробно описание на обекта:
Могилата е част от некропол с около 40 могили в него. Тя е с размери: височина 0,30м и диаметър 7,0 м. Насипът на могилата е каменно-землен, ограден е с крепида изградена от вертикално побити плочести гранито-гнайсни камъни и размери: изток/запад 6.70м ; север/юг 5.80м. В центъра на могилата се намира цистов гроб, изграден от масивни каменни плочи. На база на откритите материали гробът се датира във втората фаза на РЖЕ (VІІІ-V- в.пр.Хр.).
Могилата е проучена през 2009 г.
7. Литература:
Д. Дичев. Археологически разкопки на две могили м. Кайряка, край с. Българска поляна, Тополовградско. - В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 225-227.
8. Статут на обекта:
Паметник с национално значение
9. Връзката на обекта с други обекти от региона.
С другите подобни обекти и долмени намиращи се на територията на община Тополовград.
10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:
След консервацията на обекта, той заедно с долмените от некропола е с голям потенциал за включването му в туристическа дестинация.
11. Други забележителности в близост до обекта:
Долмени намиращи се в некропола.
12. Историческа значимост на обекта:
Проучванията на този обект, както и на долмените от некропола са с голямо значение за изследването на мегалитната култура в Сакар.
Два долмена в м. Лозята край с. Граничар
1. Номер на обекта: BG 68 В
2. Наименование на обекта: Два долмена един до друг в м. Лозята (Ески Баалар, Фетваджик), край с. Граничар (Тикенджа), община Средец
3. Административна принадлежност
-
Държава: България
-
Област: Бургаска
-
Община: Средец
-
Населено място (землище): с. Граничар
4. Местоположение:
-
Местност: м. Лозята (Ески Баалар, Фетваджик)
-
Координати:
N 42. 133152 E 27. 230388;
-
Географско описание на обекта: Долмените са разположен в м. „Лозята” на билото на рид; от изток – стръмно дере. НВ 353 м
-
Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:
-от центъра на с. Граничар: 1,5 км западно от селото
5. Достъпност
-
Повърхност: обрасъл с трева и млада гора (цер)
-
Пътна инфраструктура до обекта: от селото 700 м асфалт; следва 1,5 км черен път.
6. Подробно описание на обекта:
И двата долмена са еднокамерни, без дромос, разположени успоредно един до друг на разстояние 1 м един от друг. Обърнати са с входовете на югозапад. Северозападният долмен е по-добре запазен- всичките му плочи са на място. Входният отвор има трапецовидна форма със заоблени ъгли и е отчасти засипан. Покривната плоча е плоска, с неправилна форма и е запазена на място. Югоизточният долмен е разрушен; на място са запазени задната плоча и части от двете странични и входната плочи. Покривната плоча липсва.
7. Литература:
К. Шкорпил. Мегалитни паметници и могилища. Старини в Черноморската област, част 1, С.,1925, 30-31.
Мегалитите в Тракия, част 2. Т ІІІ. София, 1982, 334.
Странджа. Древност и Съвремие. С., 1990, 172.
8. Статут на обекта:
Паметник с национално значение
9. Връзката на обекта с други обекти от региона.
С долмените край с. Белеврен и с. Кирово и с останалите 8 долмена в землището на селото.
10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:
Тези долмени, заедно с останалите проучени долмени в землището на с. Белеврен и с. Кирово, както и култовите места – тракийски светилища в този район - са с изключително голям потенциал за развитието им в туристическа дестинация.
11. Други забележителности в близост до обекта:
Долмените в м. Капака и още два долмена разположени на същия рът.
12. Историческа значимост на обекта:
Липсват сведения в историческите извори.
Описания на обекти от Тракийската култура (2-та половина I хилядолетие пр. Хр.) Крепост “Вълчаново кале” край Приморско
1. Номер на обекта: BG 07 В
2. Наименование на обекта: Крепост Вълчаново (Ченгерско) кале край Приморско
3. Административна принадлежност
-
Държава: България
-
Област: Бургаска
-
Община: Приморско
-
Населено място (землище): град Приморско
4. Местоположение:
-
Местност: връх Петров баир („Лъвската глава”)
-
Координати:
N 42. 316180 E 27. 734998; N 42.317656 Е 27. 735684; N 42. 317037 Е 27.738560
N 42. 315895 Е 27.737315 център N 42.316561 Е 27.736285
-
Географско описание на обекта: Крепостта е разположена на връх Петров баир („Лъвската глава”), по западното разклонение на Ченгер баир (100 м), на 2,5 км от устието на река Ропотамо.
-
Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:
-от центъра на Приморско: 5, 500 км северно от града
5. Достъпност
-
Повърхност: почни изцяло обрасла с дървета и храсти
-
Пътна инфраструктура до обекта:
Крепостта се намира във вътрешността на природен парк Ропотамо. До нея се стига след 30-40 минути вървене по тясна горска пътека (обозначена с туристическа маркировка) от моста на Ропотамо на пътя Бургас-Приморско.
6. Подробно описание на обекта
Мястото на крепостта има стратегическо значение поради близостта на плавателната река, свързана с морето, както и с крайморския сухоземен път. Крепостта е с площ от 30 дка и е най-голямата по Медноридските възвишения. Откъм юг и запад е непристъпна, поради стръмни скални откоси. Укрепването е било необходимо на север и изток.
-
Крепостна стена: Градежът на крепостната стена е от плочести ломени камъни без спойка, като в него са включени и големи скални валуни с височина 5-6 м, пълнежът е от по-дребни камъни. Входът на крепостта се намира в източната стена и към него води път от седловината. Той е защитен от едната страна със стената, а от другата с естествен каменен валун. На места фасадата на входа е оформена с големи скални блокове; пълнежът е от по-дребни камъни.
-
Сгради във вътрешността: Във вътрешността на крепостта са запазени основите на правоъгълни градежи. Едните са градени със суха зидария, при други спойката е с бял хоросан.
Археологически разкопки на обекта не са провеждани. По откритите материали е видно, че обектът е обитаван през цялото І хил.пр.Хр. Крепостта е използвана и в следващите векове поради изключително стратегическото й положение. Животът в нея продължава до ХVв. В крепостта са запазени останките от малка средновековна църква.
7. Литература:
Шкорпил, X. н К., Паметници из Българско, дял I, част I, Тракия, София, 1888, 44.
П. Делирадев, Принос към историческата география на Тракия, т. I, София, 178.
Мегалитите в Тракия. Т І. С., 1976, 130-131.
Странджа. Древност и Съвремие. София, 1990, 148.
М. Гюзелев. Западният Понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие Пр. Хр. Бургас 2009, 111-112.
8. Статут на обекта:
С местно значение
9. Връзката на обекта с други обекти от региона.
Крепостта Фармакида, Маслен нос
10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:
На обекта не са извършвани разкопки, няма ефектни структури. Мястото привлича с природните си дадености – поречието на р. Ропотамо, природен парк „Ропотамо”.пясъчната ивица на реката до моста в м. Калдъръм Гечит.
Обектът има потенциал за туристическа дестинация, но след археологически разкопки.
11. Други забележителности в близост до обекта:
Крепостта Фармакида
12. Историческа значимост на обекта:
Не се споменава в исторически извори.
Сподели с приятели: |