Отчет за изпълнение на етап 2 „ Структурирано описание на археологическите паметници съгласно критериите за класификация и предложение за възможни тематични маршрути
Тематичен маршрут: ІІ. Одриското царство
Изтегляне 7.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Най-значими обекти, свързани с Одриското царство
- Тематичен маршрут ІІІ. Астейското царство
- Най-представителни обекти от периода на Астейското царство
- Тематичен маршрут IV. Странджа през Римската епоха
- Тематичен маршрут V. Странджа и Сакар през Късната Античност и Средновековието
- Най-значими обекти от Късната Античност и Средновековието в Странджа и Сакар
- Приложение 1. Подписи към образи по реда на тяхното срещане в отчета
Тематичен маршрут: ІІ. Одриското царствоИсторическа справкаСлед VIII в. пр. Хр. по Егейското и Черноморско крайбрежие на Балканския полуостров започнали да се появяват селища на елински колонисти. Персите също често водели борби с местното население. Отношенията на траките с останалите народи активизирало политическия живот, което довело до военна консолидация. За пръв път одрисите успели да създадат дълготраен съюз. Начело с цар Терес било сложено началото на първата тракийска държава – Одриската (V в. пр. Хр.), която е най-забележителното тракийско обединение, съществувало по нашите земи и е оказала голямо влияние върху понататъшната история на нашите земи. Одриската държава се разпростира в Югоизточна Тракия по горните течения на Марица и Тунджа до крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско море и от възникването си често се споменава като фактор в съседските отношения на Балканите. В посочената зона се сплитат редица благоприятни фактори, сред които изпъкват стратегическите предимства и близостта до удобните морски излази по протоците (Хелеспонта и Босфора) и в басейна на Мраморно море. Тази обширна, но и компактна област е прорязана от реки, от които р. Марица е плавателна чак докъм Филипополис (дн. гр. Пловдив), разполага с добра съобщителна пътна мрежа, с мек климат и е изключително плодородна. Положителна роля за появата на Одриското царство играят не само гръцките колонии и въобще процесът на колонизация на тракийските крайбрежия, които насърчават ответната консолидация и стимулират реакция и размах на военните мерки, но най-вече персийското присъствие. Борбите, които персите водят с местното население и с гърците, съдействат да се активизира политическия живот, да се постигне военна стабилност и крепкост на обединението. Продължителният, почти четиридесетгодишен престой на техните гарнизони в крайбрежните ключови места и особено в устията на реките, способства да се използва малоазийския и иранския управленски опит. „От държавите в Европа - пише древногръцкия историк Тукидид, - които се намират между Йонийския залив (Адриатическо море) и Евскинския понт (Черно море), тракийското царство е най-голямо по размера на своите доходи и по другите богатства" - една убедителна характеристика за най-преуспяващата държава в Югоизточна Европа през V в. пр. Хр. Династическата линия на одрисите започва с Терес (около края на VI - началото на 40-те години на V в. пр. Хр.). Тукидид пише, че той създава "обширното царство на одрисите" и доизяснява, че е "първият цар, който се сдобива с голяма мощ" и стабилизира трайно властта. Терес живее дълго, достига до 92 годишна възраст и е наследен от най-големия си син Спарадок (около началото - средата на 40-те години на V в. пр. Хр.). Владетелското му достойнство се вижда от монетите с неговото име, сечени в ателиетата на гръцките колонии. Оттам в хазната на одрисите се стичат ежегодно големи парични постъпления - израз на наложения на елините данък и на политическата им зависимост от траките. Явно Спарадок е първият одриски цар, който има официален договор с Атина и ръководения от нея съюз, а споразумението за изплащания трибут се урежда между двамата партньори в полза на траките. След Спарадок на престола застава Ситалк (около средата на 40-те години на V в. пр. Хр. - 424 г. пр. Хр.) - вторият син на Терес. При Ситалк, държавата се разширила значително. Били завоювани територии и на север от Хемус (Стара планина), чак до устието на р. Дунав. Според Тукидид, владенията на одрисите започвали от Абдера при устието на р. Места и се разпростирали чак до устието на р. Дунав. В пределите на Одриското царство влизали и земите на други тракийски племена, които били покорени от Ситалк и му плащали данък. Поради това той бил наричан още „цар на траките“. Ситалк сключил мирен договор с атиняните в навечерието на Пелопонеските войни през 431 г. пр. Хр. Амбициите на Ситалк били да разшири границите на държавата в западна посока, за сметка на Македония и на нейния владетел Пердика. През 424 г. пр. Хр. царят водил битка с трибалите, но претърпял неуспех и не закрепил новите западни граници на държавата по естествения перпендикуляр Тимок – Струма. През същата година Ситалк умрял, но не се разбира дали е загинал на бойното поле или смъртта го настига в резиденцията му. На престола се възкачил Севт, известен като Севт I. Това може да се обясни с евентуален дворцов преврат срещу законния приемник или срещу самия Ситалк. Новият цар продължил активните икономически и политически операции на своя предшественик. Известно е, че Севт е успял да поднови съюза с атиняните. През периода 424 – 421 г. пр. Хр. станало забележително увеличаване на данъците от всички варварски народи (преките поданици но одрисите) и от гръцките градове, над които властвали одрисите. Те достигали до 400 таланта в пари и се плащали в злато и сребро. Мощта на траките нараствала с пълна сила. Царят успял да открие правилната формула за управляването на една силна и могъща държава. Знае се, че той е събрал войска от наемници гети и започнал военна кампания срещу атиняните на югоизток, в района на Тракийския Херсонес. Севт разгромил противниците си и завладял един град, който най- вероятно бил Кардия. Събитието датира към 411 г. пр. Хр., но от този момент нататък сведенията за тракийския цар се губят в писмената литература. С управлението на първите си владетели Одриското царство застанало на прага на най-големия си разцвет, превърнало се в първостепенна военно-политическа сила и заявило недвусмислени претенции по отношение на съседите си. За пръв път държавната организация излязла смело на сцената на заплетените международни отношения на Балканския полуостров. Последният велик одриски цар бил Котис I (IV в. пр. Хр.). По време на неговото царуване Одриското царство постигнало своеобразен връх в политическия си живот. Според античните автори той заел престола след преврат. Царят влязъл в историята като съюзник на Атина, дори получил почетно гражданство в знак на приятелство. Далновиден и въоръжен с търпение Котис не прибързвал с военните действия. През 362 г. пр. Хр. всички предимства били на страната на траките. Преди това сражение Котис имал зад гърба си няколко неуспешни опита за експанзия над елините. Тракийските войски нахлули в Тракийския Херсонес и този път без особени усилия го покорили. Преди да довърши Херсоненската офанзива, Котис бил убит от двама братя от Енос, под внушението на атиняните. След смъртта на Котис Одриското царство се разделило на три части. Настъпил период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации. Последвали години години на упадък. Настаналите тежки времена за тракийския народ били използвани от македонския владетел Филип II, който нахлул с войските си в Тракия. Одриското царство било покорено от новата “суперсила” в античния свят – македонската държава на Филип II и Александър Македонски. Ала новата империя на Александър била мимолетна. Държавата на одрисите се възстановила и скоро укрепнала в стремежа си към независимост. При управлението на Севт III възроденото царство достигнало нов възход. Той бил силен владетел, поддържал голяма войска, строял непристъпни крепости. Преместил столицата на царството в новопостроен град, който нарекъл Севтополис (дн. на дъното на язовир Копринка край Казанлък). Пръв започнал да сече монети със своя образ. Одриското царство отново се превърнало в най-силната тракийска държава. Тя станала най-сериозният съюзник на Атина и Спарта и накарала македонците да се съобразяват с мощта й. През 313 г. пр. Хр., по време на борбата си с Лизимах – един от наследниците (диадохи) на Александър Велики, тракийският владетел направил опит да настани свои гарнизони по черноморските градове. Те обаче се вдигнали на въстание, което той не успял да потуши. След това събитие данни за одриския предводител Севт III не се срещат. След смъртта на цар Севт III от север нахлули келтите и завладели част от тракийските земи. Скоро нашествениците били прогонени, но тогава се появил друг, много по-опасен враг – римляните. Разпокъсаната Тракия изпаднала в зависимост от римляните и след 200 години съпротива и лавиране в средата на I в. сл. Хр., след смъртта на Реметалк III, който не оставил наследник, от Одриското царство в 45-46 г. сл. хр. била образуваната римската провинция Тракия. Най-значими обекти, свързани с Одриското царство
Тематичен маршрут ІІІ. Астейското царствоИсторическа справкаКъм средата на 1-то хилядолетие пр. Хр. Странджа планина е обитавана от тракийските племена тини и асти, подвластни на новосъздаденото Одриско царство. Траките-мелинофаги (просоядци), населяващи Салмидесос (днес Мидия, Турция) векове наред вдъхват ужас на мореплавателите с жестоките си пиратски набези. Тините, които по всяка вероятност населяват цяла Странджа, пък са сред най-войнствените от всички племена и най-опитни в нощните нападения. Името на нос Тиниада (днес Инеада, Турция) произлиза от племенното им название. На север от тините трябва да са били скирмиядите и нипсеите. След унищожаването на Келтското царство през последното десетилетие на III в. пр. Хр. наследниците на Одриската държава започват да обръщат все по-голямо внимание на Странджанската област. Нейното икономическо замогване се е проявило чрез развитие на металургията още през IV — III в. пр. Хр. От това време са много сребърни и бронзови монети на Аполония, Парион и Енос, а също така и златните, сребърните и бронзови монети на елинисти- ческите владетели Филип II и Александър Македонски. През ІІ в.пр.Хр. - периода на късния елинизъм, на територията на Одриското царство се издига последното мощно царство на траките – Астейското, което обхваща крайморската област със цяла Странджа планина, на запад обхваща Сакар и достига на северозапад до Кабиле (Ямбол) и по сила съперничи на най-могъщите царства от този период, каквито са Боспорското, Витинското и други понтийски царства. Това е все най-слабо проучения период от историята на Тракия. Столица на Астейското царство е била град Бизия в Южна Странджа. Тракийският град бил разположен, както повечето странджански крепости върху висок, скалист хълм, недалеч от съвременния град Виза, днес в Република Турция. За астите древните автори са писали, и то сравнително много. Едно от най-старите сведения, датиращи от І в пр. Хр., намираме у Псевдоскимнос. Ето какво пише той: „…след това се простира на седемстотин стадии един бряг с име Салмидес, твърде блатист, мъчнодостъпен и без никакво пристанище, място, много опасно за корабите. Следва нос Тиниада с добро пристанище, който е крайната точка на тракийската Астика, с него граничи град Аполония…”. Още по-конкретен е Страбон (63 г. пр. Хр. – 19 г. сл. Хр.), описвайки черноморското крайбрежие между Салмидесос и Аполония: „… Тия, които попаднат на този бряг, биват ограбвани от астите, тракийско племе, което живее там…” За племенната територия на астите пише и Плиний Стари (24-79 г.): „… В областта Астика имало един град Антиум, а сега Аполония…”. Клавдий Птоломей (ІІ в.), отбелязва: „… Покрай морския бряг от Перинт (Ергели), чак до Аполония се простира Астейската стратегия…” В края на II и началото на I в. пр. Хр. Митридат VI Евпатор — цар на Понтийското царство, разположено на Малоазийския бряг на Черно море — е създал мощна антиримска коалиция. Той обединил под скиптъра си всички народи, живеещи около Понта. В неговата коалиция влизал и тракийският цар Мостис, чиито бронзови монети и сребърни тетрадрахми са разпространени изключително в Югоизточна Тракия. Мостис е един от най-влиятените тракийски царе от времето на Астейското царство (последната четвърт на ІІ- първата четвърт на І в.пр.Хр.) - от този владетел, в укрепения дом край с. Синеморец е открито най-голямото съкровище от сребърни тетрадрахми в което се намират сечени от този владетел монети. По богатството на материалите открити в Синеморец и Бродилово виждаме, че тази част на Странджа е била изключително богата и е играела важна роля в политическото и икономическото пространство на Астейското царство. След смъртта на Мостис властта в Астейското царство преминава в ръцете на Котис, Садала, Котис ІІ, Садала; Раскупорис І и последния астейски владетел Реметалк. След победата на Рим над Митридат VI астейското тракийско царство със столица Визия започнало да живее под дългогодишната угроза на новия завоевател. Сигурно това е било нещо страшно за астите от Странджа, но то се оказало полезно за историята. Защото през този период римските писатели доста често говорят за царете от Визия, за техните богатства, за политическото и военното им поведение. Едва при Реметалк I се стигнало до усмиряване на Тракия. Той изтеглил печеливша карта като подкрепил Август в битката му с Марк Антоний при нос Акций в 31 г. пр. Хр. и впоследствие станал негов васал. С помощта на римляните започнал да управлява цяла Тракия. От 10 г. пр. Хр. Реметалк сякъл сребърни монети в големите градове Бизантион и Калхедон. Неговите бронзови монети са най-често срещани в Ахтопол, който през този период играел роля на едно от пристанищата му. В този град са намерени редки амфори, които свидетелствуват за директни контакти със самия Рим и със Западното Средиземноморие. Бронзови монети на Реметалк I били сечени и в Месамб- рия. В негова чест бил откриван сезона на корабоплаването през пролетта според един надпис, открит в Бизантион, който е бил посветен на Изида. През 45 г. от н.е. император Клавдий обявил анексия на Реметалковата държава със столица Бизия, превръщайки я в римската провинция Тракия - това е и края на последното тракийско царство- Астейското, а в края на ІІІ в. Странджанската област попаднала в провинция Хемимонт. Най-представителни обекти от периода на Астейското царство
Тематичен маршрут IV. Странджа през Римската епохаНай-значими паметници от Римската епохаІ. Землището на община М. Търново – Централна Странджа
ІІ. Землището на Елхово – Западна Странджа
Тематичен маршрут V. Странджа и Сакар през Късната Античност и СредновековиетоИсторическа справкаКогато Бизантион става Константинопол, в него започват да се съсредоточават всички ресурси на Анатолия и Европа. И ако в територията на стария град влизали само южните предпланини на Странджа, то хинтерландът на Nea Roma обхванал не само Странджа и Сакар, но и цялото Източно Старопланиние. Периодът на късната античност (ІV-VІ в.сл.Хр.) представлява свързващо звено между древността и съвремието. Странджанският и Сакарският край изобилстват от материали и находки от тази епоха. Това е и основния културен пласт върху повечето крепости и селища; известни са и много случайни находки. Различни са факторите обусловили това явление. На първо място трябва да се отбележи, че икономическият разцвет на Странджа през периода на късната античност се дължи на близкото разположение до столицата Константинопол. Районът се превръща в естествен икономически и стратегически хинтерланд на столицата, което обяснява и активното крепостно строителство, започнало още през ІV в.. На второ място, поради планинския си характер и географското си положение този край е избягнал в доста голяма степен ударите на варварските нашествия, разтърсили по това време целия Балкански полуостров. От V-ІV в. датират много раннохристиянски базилики на територията на Странджа и Сакар. Нуждите от метали и дървени въглища били огромни и това предизвикало нов тласък в развитието на металургията и въглищарството. Огромният град бил ненаситен консуматор на мед, месо, восък, мрамор и т.н. В този период интензивен живот има както в Ахтопол и Урдовиза, така и в селищата около съвременния Бургас и Средец, така и в цяла Странджа. Към средата на VІ в. при царуването на Юстиниан Велики Странджанска и Сакарска област са застрашени от непрестанните набези на славяни и авари. Към края на VІ-началото на VІІ в. славяните започнали да се заселват в Югоизточна Тракия. Раждането на Българската държава през 681 г. се отразило в Странджанската област още в първия век на съществуването й. В 705 г., когато българският хан Тервел получил за награда областта Загоре, главното било на Странджа станало граница между България и Византия. Впоследствие тя често сменяла конкретното си разположение. В определени моменти това бил граничният окоп „Еркесия“ в северните предпланини – граничещи със Сакар. Точното й разположение през вековете едва ли някога ще бъде фиксирано. Безспорно е обаче, че тя е минавала през Странджанско-Сакарския масив и оттук той е получил назва¬нието си Парория (Пригранична област). През 971 г., още в началото на покоряването на България, за цели два века Странджа става византийска провинция, но запазва българския си характер.През X в. Странджанската и Сакарската област била завладяна от император Йоан Цимисхи и задълго останала под скиптъра на константинополските владетели. По време на Второто българско царство непрестанните българо-византийски войни я “прехвърлят” ту във византийски, ту в български ръце. Границата се мести на север или юг от планината, но най-често минава по централното й било. През 1308 г. през странджанските проходи преминават каталаните, испански наемници на византийска служба, които след бунт опустошават византийската източна Тракия и заедно с турски съюзници нахлуват в Южна България. До разгрома им от българските войски те извършват нечувани жестокости, споменът от които е запазен в народните предания и до днес, 700 години след събитията. В първата половина на XIV в. и по времето на Иван Александър в граничната област „между българи и гърци“ възникнал и се развил Парорийският манастир на Григорий Синаит. При този създател на дълбоко мистичното монашеско движение на исихазма е учил забележителният български книжовник Свети Теодосий Търновски. Много от крепостите изградени в периода на Късната Античност през Средновековието са възстановени и обитавани отново. Най-значими обекти от Късната Античност и Средновековието в Странджа и СакарІ. Приморска Странджа 1. Крепостта „Порос” , п-ов Форос, кв. Крайморие, град Бургас 2. Ранновизантийска крепост Акра, край град Черноморец 3. Късноантичен град Хрисосотира – град Черноморец 4. Крепостта Урдовиза – град Приморско 5. Крепостта при Ахтопол ІІ. Вътрешността на Странджа
ІІІ. Западна Странджа
ІV. Сакар
Приложение 1. Подписи към образи по реда на тяхното срещане в отчетаОбр. 1. Долмен в м. „Лозята” край с. Белеврен (BG 45 В) Обр. 2. Долмен №1 в м. „Пещерите” край с. Голям Дервент, община Елхово (BG 46 Y) Обр. 3. Долмен в м. „Капаклийка” край с. Сакарци, община Тополовград (BG 47 H) Обр. 4. Долмен в м. „Клифтинова нива” край с. Сакарци, община Тополовград (BG 48 H) Обр. 5. Долмен в м. „Гайдарова пещера” (Купанов долап) край с. Хлябово, община Тополовград (BG 49 H) Обр. 6. Долмен в м. „Славова курия” край с. Българска поляна, община Тополовград (BG 51 H) Обр. 7. Долмен № 2 в м. „Мангъра” край с. Хлябово, община Тополовград (BG 52 H) Обр. 8. Долмен м. „Евджика” край с. Хлябово, община Тополовград (BG 53 H) Обр. 9. Долмен в м.”Лъките” край с. Евренезово, община Малко Търново (BG 56 В) Обр. 10. Долмен № 1 и долмен № 2 в м.”Лъгът” край с. Заберново, община Малко Търново (BG 57 В) Обр. 11. Долмен в м. „Големият рът” край с. Хлябово, община Тополовград (BG 61 H) Обр. 12. Долмен в м. „Желюв дол” край с. Сакарци, община Тополовград (BG 62 H) Обр. 13. Долмен в м. „Коруба” край с. Кирово (Мадлеш), община Средец (BG 67 В) Обр. 14. Могила с каменно съоръжение в м. „Големия Кайряк” край с. Българска поляна, община Тополовград (BG 59 H) Обр. 15. Могила с цистов гроб м. „Кайряка” край с. Българска поляна, община Тополовград (BG 60 H) Обр. 16. Два долмена в м. Лозята край с. Граничар (BG 68 B) Обр. 17. Крепост Вълчаново (Ченгерско) кале край Приморско (BG 07 В) Обр. 18. Крепост „Маджуриско кале” край с. Бродилово (BG 14 В) Обр. 19. Кула в м. „Кастрич” край с. Резово (BG 21 В) Обр. 20. Укрепен владетелски дом в м. Татар маша край с. Княжево, община Тополовград (BG 50 H) Обр. 21. Гробница край с. Ружица, община Болярово (BG 58 Y) Обр. 22. Светилище в м. Кюстерлъка” край с. Срем, община Тополовград (BG 63 H) Обр. 23. Тракийско скално светилище в м. Мочуковите камъни, край с. Мелница, община Елхово (BG 66 Y) Обр. 24. Укрепена римска вила в тракийския култов комплекс в м. „Мишкова нива”, край Малко Търново (BG 25 В) Обр. 25. Гробница № 1 в м. Пропада край Малко Търново (BG 27 В) Обр. 26. Гробница № 2 в м. Пропада край Малко Търново (BG 28 В) Обр. 27. Гробница № 3 в м. Пропада край Малко Търново (BG 29 В) Обр. 28. Гробница № 4 в м. Пропада край Малко Търново (BG 30 В) Обр. 29. Римска вила в м. „Манастирчето” край с. Сройно, община Елхово (BG 64 Y) Обр. 30. Късноантична и средновековна крепост „Горното градище” в м. „Калето” край град Средец (BG 44 В) Обр. 31. Крепост в м. „Калето” в землището на с. Българска поляна, община Тополовград (BG 54 H) Обр. 32. Крепост и светилище „Палеокастро” край Тополовград (BG 55 H) The project is co-funded by EU through the Interreg-IPA CBC Bulgaria–Turkey Programme April 2018 Page of Изтегляне 7.83 Mb. Сподели с приятели:
|