Отново по въпроса за правната уредба на маловажното нарушение на трудовото законодателство
Изтегляне 492.85 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Стайков, Ив.
ІІІ. 1. Съгласно чл. 415в, ал. 2 КТ не са маловажни нарушенията по чл. 61, ал. 1, 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Чрез създаването на втората алинея на тази разпоредба законодателят дефинитивно изключи определени нарушения на трудовото законодателство от категорията „маловажно нарушение”. Тези нарушения са дисквалифицирани като възможни маловажни нарушения. Това означава, че дори в конкретния случай да са налице условията за прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ (налице е фактическият състав на маловажно нарушение), то административнонаказващият орган не може да квалифицира конкретното нарушение като маловажно. Административните нарушения на трудовото законодателство, които не могат да бъдат маловажни са: полагане на труд по трудово правоотношение без да е сключен трудов договор, т.е. прикрито трудово правоотношение с привиден граждански договор (чл. 61, ал. 1 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ); неспазване на императивно предписаната писмена форма на трудовия договор, която е форма за действителност (чл. 62, ал. 1 КТ); неуведомяване в срок на ТД на НАП за сключването, изменението или прекратяването на всеки трудов договор (чл. 62, ал. 3 КТ); непредставяне на работника или служителя преди постъпването му на работа на екземпляр от сключения трудов договор и заверено копие от уведомлението до ТД на НАП (чл. 63, ал. 1 КТ); допускане до работа на работника или служителя преди предоставянето на екземпляр от сключения трудов договор и заверено копие от уведомлението до ТД на НАП (чл. 63, ал. 2 КТ). Това са все нарушения във връзка с възникването на индивидуалното трудово правоотношение и началото на неговото изпълнение. Субекти на всичките тези състави на административни нарушения на трудовото законодателство са работодателят и длъжностните лица в предприятието. Посочените разпоредби на трудовия закон имат за цел да предотвратяват практиката под формата на граждански договор да се предоставя работна сила, защото тези обществени отношения следва да се уреждат в адекватната правна форма само като трудови правоотношения (чл. 1, ал. 2 КТ). Законодателят се абстрахира от обективната възможност в конкретния случай нарушението да може да бъде и маловажно, т.е. да е отстранено веднага след установяването му и да не са произтекли вредни последици за работници или служители. В съдебната практика по прилагането на чл. 414, ал. 3 КТ (било самостоятелно, било в съотношението на този административно-наказателен състав с разпоредбата на чл. 415в КТ, след нейното приемане в края на 2008 г.) нееднократно е отбелязвано в мотивите на съдебните решения, че нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ са едни от най-тежките нарушения на Кодекса на труда, тъй като те водят до сериозно засягане на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите24. До изменението на чл. 415в КТ в края на м. януари 2012 г. съдебната практика беше противоречива по въпроса дали нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ – полагане на труд по трудово правоотношение без да е сключен трудов договор, е от тези, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им, както и дали от нарушението са произтекли вредни последици за работника или служителя. Отделен е въпросът доколко това нарушение се различава откъм обективната си страна от нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ – полагане на труд без сключен трудов договор в писмена форма, предвид на това, че първото нарушение следва да се подведе под административнонаказателния състав на чл. 414, ал. 1 КТ, а второто – под състава на чл. 414, ал. 3 КТ. На трето място е това, че предвидените административни санкции и по двата състава са еднакви като минимални и максимални граници. Под линия са посочени примери на касационни съдебни решения в тази връзка25. Необходимо е да се посочи, че преди промените от м. януари 2012 г. нарушението на чл. 61, ал. 1 КТ не беше сред изрично посочените в административнонаказателния състав по чл. 414, ал. 3 КТ. С § 20, т. 1 от ЗИДКТ, обн., ДВ, бр. 7 от 2012 г., ал. 3 на чл. 414 КТ беше допълнена, като в текста се включи изрично и административното нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. По този начин се получи необходимият текстови синхрон между разпоредбите на чл. 414, ал. 3 КТ и чл. 415в, ал. 2 КТ. При действащата редакция на чл. 415в КТ, административнонаказващият орган при констатиране, че е извършено нарушение на някоя от изброените разпоредби от Кодекса на труда, не може да прави преценка дали в случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ, т.е. дали нарушението е маловажно, а следва да квалифицира нарушението като такова по чл. 414, ал. 3 КТ и да определи административната санкция в границите по този административнонаказателен състав. 2. Преди законодателната промяна от м. януари 2012 г. в съдебната практика се бяха оформили две становища на административните съдилища като касационна инстанция по тълкуването и прилагането на чл. 415в КТ в старата му редакция. Някои касационни състави на административните съдилища приемаха, че разпоредбата на чл. 415в КТ не урежда привилегирован състав спрямо нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 КТ. В част от влезлите в сила съдебни решения съдът изобщо не обсъжда възможността при установени нарушения на трудовото законодателство по посочената разпоредба да се изследва приложимостта на „отговорността за маловажно нарушение” по чл. 415в КТ, а в други са изложени особени мнения от членове на съдебните състави в смисъл, че този текст не е приложим спрямо всички нарушения по трудовото законодателство. Последните се основаваха на схващането, че след като нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ имат формален характер и извършването им е съставомерно без оглед на настъпилите от тях вредни последици, то винаги са налице предпоставките за прилагане на санкцията, предвидена за квалифицирания състав. В някои съдебни решения се навеждаше и доводът, че възприемането на чл. 415в КТ като привилегирован състав противоречи на целта на закона, прокламирана в чл. 1, ал. 3 КТ (за особена закрила на труда и на справедливите и достойни условия на труд), както и че нормата е приложима само в случаите на нарушения извън тези по чл. 413-415 КТ, в които законодателят е извел като самостоятелни нарушенията с особена значимост, което личи и от особено високите размери на предвидените административни санкции26. Други касационни състави на административните съдилища мотивираха съдебните си решения с правния довод, че разпоредбата на чл. 415в КТ урежда привилигирован състав спрямо всички нарушения по Кодекса на труда, включително и тези, описани в чл. 414, ал. 3 КТ. При установяване на условията за квалифициране на нарушението като „маловажно” по смисъла на чл. 415в КТ съдилищата приемаха, че е налице основание за налагане на санкция именно по привилегирования състав на тази норма27. Като следствие на тази теза се стигна и до противоречива съдебна практика и по въпроса за правомощията на касационната инстанция в случая, когато в наказателното постановление административното нарушение е квалифицирано по чл. 414, ал. 3 КТ, а в хода на съдебното производство се установи, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 415в КТ. Една част от касационните състави на административните съдилища приемаха, че неизследването на възможността за приложимостта на чл. 415в КТ от страна на административнонаказващия орган представлява нарушение на материалния закон, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и е самостоятелно основание за отмяната му. С оглед различните признаци от състава на нарушението, по който е бил санкциониран нарушителят, и това, за което е следвало да бъде санкциониран, се приемаше, че съдът е обвързан от изложената в наказателното постановление квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка само дали тя е приложена правилно, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация. Излагаше се и доводът, че ако съдът преквалифицира деянието, по този начин ще се лиши наказаното лице от защитата срещу новата квалификация на деянието му. В посочените случаи касационната инстанция считаше, че съдът не може да извършва преквалификация, когато са налице нови или различни признаци, а при констатирана незаконосъобразност на изложената в наказателното постановление правна квалификация, той следва да отмени наказателното постановление. При констатирано неправилно прилагане на закона от страна на районния съд касационната инстанция трябва да отмени решението на последния и вместо него да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление28. В другата група влезли в сила решения административните съдилища приемаха, че след като по конкретно дело е установено нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ, няма пречка касационната инстанция да вземе под внимание настъпилите нови юридически факти, имащи значение за правната квалификация на деянието, в т.ч. дали нарушението може веднага да бъде отстранено и настъпили ли са от него вредни последици. Приемаше се също, че ако по делото са установени от фактическа страна предпоставките по чл. 415в КТ, е налице основание административният съд да преквалифицира извършеното нарушение като „маловажно” и да измени издаденото наказателно постановление, като наложи глоба, респективно имуществена санкция на нарушителя, именно по привилегирования състав на посочената норма. В мотивите на подобни касационни решения е посочено, че неизследването на възможността за приложимостта на чл. 415в КТ от страна на административнонаказващия орган и съответно неприлагането на тази разпоредба в рамките на развилото се пред него производство, представлява нарушение на материалния закон, което обуславя незаконосъобразността и неправилността на постановеното наказателно постановление29. 3. Общото събрание на колегиите на ВАС постанови в диспозитива на тълкувателното си решение № 3 от 2011 г., че разпоредбата на чл. 415в КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс, както и че административният съд има правомощието като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като „маловажно нарушение” по смисъла на чл. 415в КТ. След изменението на чл. 415в КТ от края на м. януари 2012 г. и създаването на ал. 2 на тази разпоредба на практика т. 1 от диспозитива на тълкувателно решение № 3 от 2011 г. на ОСК на ВАС загуби сила. Законодателят изрично и изчерпателно посочи кои административни нарушения на трудовото законодателство не могат да бъдат маловажни по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. А това са нарушенията, които са предвидени като наказуеми по квалифицирания административнонаказателен състав по чл. 414, ал. 3 КТ. Така чл. 415в, ал. 1 КТ вече не е привилегирован състав на чл. 414, ал. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ следва да се разглежда като привилегирован състав на всички останали административнонаказателни състави, уредени в раздел втори на глава ХІХ от Кодекса на труда, без този по чл. 414, ал. 3 КТ. Разбира се, става въпрос за тези уредени административни нарушения на трудовото законодателство, при които субект на нарушението (нарушител) и административнонаказателно отговорно лице е работодател или негово виновно длъжностно лице30. Върху последната теза се обръща специално внимание поради следните съображения. С § 21 от ЗИДКТ, обн., ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г. се създаде нов чл. 414а, с който се въведе административнонаказателна отговорност на работника или служителя при предоставяне на работна сила без сключен трудов договор. Така за първи път в областта на административнонаказателната отговорност за нарушения на трудовото законодателство, субект на тази отговорност (нарушител и административнонаказателно отговорно лице) може да бъде и работникът или служителят като страна на индивидуалното трудово правоотношение. Новата разпоредба се нуждае от отделен и подробен теоретичен анализ, който излиза извън предметния обхват на настоящото изследване. В случая тя се споменава, за да се подчертае, че разпоредбата на чл. 415в КТ е несъотносима и неприложима към административнонаказателния състав по чл. 414а КТ. Това е така, защото в двете разпоредби изрично са посочени административнонаказателно отговорните лица и те са различни – по чл. 414а КТ това е работник или служител (което следва от изричното посочване на субекта в заглавието на разпоредбата, както и от описанието му на лице, предоставящо работната си сила в текста на ал. 1), а по чл. 415в КТ това са работодател или длъжностно лице в неговото предприятие. След създаването на разпоредбата на чл. 415в КТ (в първоначалната й редакция от края на 2008 г., както и след изменението й от м. юли 2010 г.) в правната теория, както и в съдебната практика винаги е застъпвано становището, че именно работодателят или негово виновно длъжностно лице са субектите на административнонаказателната отговорност за маловажно нарушение на трудовото законодателство по тази разпоредба31. Втората точка от диспозитива на тълкувателното решение продължава да има сила и значение на задължително тълкуване във връзка с правомошията на касационната инстанция по административнонаказателни дела да може да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като „маловажно нарушение” по смисъла на чл. 415в КТ. Но това правомощие има практически смисъл и е приложимо от законова гледна точка само за тези нарушения на трудовото законодателство, които не са сред посочените в ал. 2 на чл. 415в КТ, т.е. за всички останали възможни административни нарушения, извън тези по чл. 415в, ал. 2 КТ, респ. чл. 414, ал. 3 КТ.
1. Студията е съобразена с действащото българско законодателство, административната и съдебна практика към 25 януари 2012 година. 2. Студията е публикувана в уеб-базираното Юридическо списание на НБУ (Law Journal of NBU), издание на Департамент “Право” на НБУ, брой 2, 2012 г., с. 39-66. 1 Вж. за това, както и за другите промени в материята на контрола за спазване на трудовото законодателство и административнонаказателната отговорност за неговото нарушаване Мръчков, В. Основни въпроси на промените в Кодекса на труда от декември 2008 г. – Дайжест „Труд и право”, 2009, № 1, Приложение, с. 22-40. Анализ на първата редакция на разпоредбата на чл. 415в КТ съм изложил в научния си доклад на тема „Промените в Кодекса на труда от края на 2008 година в областта на административнонаказателната отговорност за нарушения на трудовото законодателство”, изнесен пред научния колоквиум „Българското трудово и осигурително право в модерния свят”, гр. София, 26 октомври 2009 г., организатори: Софийски университет „Св. Климент Охридски” – катедра по трудово и осигурително право и издателство „Сиби”. Все още предстои отпечатване на доклада в сборник с доклади от научната конференция. 2 С изменението на Кодекса на труда от м. декември 2008 г. драстичното увеличение на размера на административнонаказателните санкции за нарушения на трудовото законодателство неслучайно беше осъществено едновременно с въвеждането на административнонаказателния състав по чл. 415в КТ, уреждащ отговорността за маловажни нарушения на трудовото законодателство. Видно от мотивите към законопроекта за изменението на Кодекса на труда, обн., ДВ, бр. 108 от 2008 г., от законодателят е съобразено, че многократно завишеният размер на санкциите ще има превантивен ефект, но и че в същото време уредбата на „маловажни” случаи ще стимулира работодателите към незабавно отстраняване на нарушенията, което само по себе си е в съответствие с общите принципи за законност и съразмерност. 3 Според първоначалната редакция на разпоредбата на чл. 415в КТ (ДВ, бр. 108 от 2008 г.) за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. След изменението й с ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., са предвидени диференцирани наказания, като в посочените случаи работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв. Вж. анализ на промяната в чл. 415в КТ от м. юли 2010 г. в Стайков, Ив. Административнонаказателна отговорност за маловажно нарушение на трудовото законодателство. – В: Юридически сборник на Бургаски свободен университет – Център по юридически науки. Том ХVІІІ, 2011, с. 192. 4 Настоящото изследване е съобразено с действащото законодателство и съдебната практика към 25 януари 2012 г. 5 От гледна точка на елементите от обективната страна на нарушението, то може и да е резултатно, но поради законовото изискване „да не са произтекли вредни последици за работници и служители”, като краен правен резултат извършеното нарушение следва да е формално. Това не означава, че по принцип едно формално административно нарушение на трудовото законодателство откъм обективна страна не може да бъде маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. При формалните нарушения по дефиниция в обективната им страна липсва противоправния резултат (вредни последици) и затова на по-голямо основание те могат в конкретния случай да бъдат и маловажни. Вж. така и съдебната практика: „трябва нарушението да не е резултатно, или ако е формално, да не са настъпили други неблагоприятни за работника или служителя негативни последици, като обратното следва да се установи надлежно пред наказващия орган, респ. пред съда (реш. № 1618 от 23.11.2010 г. по КНАХД № 2105 от 2010 г. и в реш. № 245 от 18.02.2011 г. по КНАХД № 2757 от 2010 г., и двете на Административен съд-Пловдив, XXIII състав); „същественото е, че разпоредбата на чл. 415в КТ допуска отстраняване и на формално нарушение (каквото е извършеното нарушение в процесния случай – уведомлението за сключения трудов договор е връчено на работника след постъпването му на работа), от което не са произтекли вреди за съответния работник или служител (реш. № 60 от 01.02.2011 г. по КНАХД № 966 от 2010 г. на Административен съд София област). 6 В съдебната практика се посочват повече характеризиращи белега на административното нарушение по чл. 415в, ал. 1 КТ, но по същество двата посочени в текста белега са тези, които определят нарушението като маловажно. Т.напр. в реш. от 06.06.2011 г. по КНАХД № 201 от 2011 г. на Административен съд-Добрич се приема, че по аргумент от чл. 415в КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: 1. извършено нарушение – т.е. да е налице съставомерно от обективна и субективна страна деяние, установено по реда на КТ; 2. нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му и 3. от нарушението да не са произлезли вредни последици. В реш. № 1618 от 23.11.2010 г. по КНАХД № 2105 от 2010 г. и в реш. № 245 от 18.02.2011 г. по КНАХД № 2757 от 2010 г. на Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, са посочени следните предпоставки за прилагането на чл. 415в КТ: 1. нарушението, което законът квалифицира като маловажно, може да е само за неизпълнение на задължение, вменено на съответното административнонаказателно отговорно лице с разпоредбите на КТ, а не на друг нормативен акт, тъй като самото нарушение следва да е отстранимо съобразно предписана в КТ (а не в друг закон) процедура; 2. приложимостта на разпоредбата е функция от установяването на конкретното нарушение по КТ по надлежния ред, но преди издаването на наказателното постановление; 3. разпоредбата намира приложение само при ангажиране на отговорност на лице, различно от работник или служител, с оглед на изискването за тях да не са налице неблагоприятни последици; 4. следва нарушението да не е резултатно, или ако е формално, да не са настъпили други неблагоприятни за работника или служителя негативни последици, като обратното следва да се установи надлежно пред наказващия орган, респ. пред съда, който е инстанция по съществото на спора. 7 Приложимостта на чл. 9, ал. 2 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН и спрямо административните нарушения на трудовото законодателство, както и съотношението между малозначително деяние и маловажно нарушение по чл. 415в, ал. 1 КТ, съм обосновал и в цит. по-горе моя статия Стайков, Ив. Административнонаказателна отговорност за маловажно нарушение на трудовото законодателство. Цит. съч., с. 190. 8 Вж. така при анализа на съответните разпоредби на ЗАНН Стоев, С. Научно-практически коментар към Закона за административните нарушения и наказания. С.: Наука и изкуство, 1975, с. 97-106 и с. 141-142. 9 Мотивите на това съдебно решение са интересни с това, че съдът обстойно е разгледал и обосновал не само приложимостта на чл. 9, ал. 2 НК по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, но и приложимостта на разпоредбите на чл. 28 ЗАНН и чл. 415в КТ. Поради това те ще бъдат представени накратко. Касационният съд е приел, че нарушението на трудовото законодателство по чл. 414, ал. 3 КТ във вр. с чл. 63, ал. 2 КТ е доказано по категоричен начин. Работодателят е допуснал до работа работничката на 17.11.2008 г., като тя е започнала изпълнението на трудовия договор преди да й е било връчено заверено копие от уведомлението до ТД на НАП, като същото и е връчено на следващия ден – 18.11.2008 г. Работодателят е бил длъжен да вземе всички мерки да не допусне работничката до работа, преди да й връчи документите по ал. 1 на чл. 63 КТ. С това работодателят е нарушил административното задължение по чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 КТ, а именно: да не допуска до работа работника, преди да му връчи съответния документ – уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, надлежно заверено от ТД на НАП. Без значение е фактът, че на работничката е връчен екземпляр от трудовия договор. Меродавно за осъществяване състава на нарушението е липсата (установена от контролните органи) по отношение на работничката на предоставяне на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП преди постъпването й на работа. Касационната инстанция приема, че казусът не може да се квалифицира като маловажен случай и поради това не може да намери приложение разпоредбата на чл. 415в КТ, въпреки обективния факт, че нарушението е било отстранено близо година преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, но от друга страна нарушението е формално и не е необходимо от същото да са произтекли вреди. Касационният съд потвърждава становището на районния съд, че нарушенията на чл. 62 КТ и чл. 63 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ са едни от най-тежките нарушения на трудовото законодателство, тъй като те водят до сериозно засягане на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите. В случая деянието, обявено от Кодекса на труда за наказуемо, не е резултатно. Достатъчно е наличието на бездействие от страна на работодателя, за да възникне административнонаказателна отговорност. Наказуемото деяние не предполага наличие на вредни последици, за да е възможно тяхната липса или маловажност, да обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН и специалната разпоредба на чл. 415в КТ. Във връзка с анализа на разпоредбата на чл. 415в КТ, в действащата към постановяването на съдебния акт редакция, могат да се направят някои възражения. Но по-същественото в казуса са мотивите, с които касационният съд прилага чл. 9, ал. 2 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН. Наказаният работодател е изпълнил законовата разпоредба на чл. 63, ал. 1 КТ един ден след като работничката е започнала да изпълнява трудовите си задължения и почти една година (без един ден) преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение и близо една година и един месец преди издаване на наказателното постановление, за което му е и наложена имуществена санкция. Според касационната инстанция в този казус обществената опасност на осъщественото формално деяние е толкова ниска – малозначителна, че то не следва да бъде третирано като нарушение, макар и формално да осъществява състава на чл. 414, ал. 3 КТ във вр. с чл. 63, ал. 2 КТ. 10 Държавните контролни органи са: Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика с нейните териториални органи – областните инспекции по труда (чл. 399, ал. 1 КТ), както и органите на външноведомствения общ и специализиран контрол (чл. 400 КТ) и специализираните органи на вътрешноведомствения контрол (чл. 401 КТ). 11 За сравнение може да се посочи, че в чл. 416, ал. 7 КТ е уредена необжалваемостта пред съда на наказателните постановления, с които се налагат административни наказания по чл. 415в, ал. 1 КТ. Това е пример за нещо, за което е установен друг ред в Кодекса на труда и затова препращането в разпоредбата на чл. 416, ал. 6 КТ относно обжалването на наказателните постановления по реда на ЗАНН е неприложимо при хипотезата на прилагане на чл. 415в КТ. 12 За правната същност и за функциите (особено установителната (констативна) функция) на акта за установяване на административно нарушение вж. Изтегляне 492.85 Kb. Сподели с приятели:
|