Стоев, С. Научно-практически коментар към Закона за административните нарушения и наказания. Цит. съч., с. 122-124; Дерменджиев, Ив

Стоев, С. Научно-практически коментар към Закона за административните нарушения и наказания. Цит. съч., с. 122-124; Дерменджиев, Ив. Административно право на НРБ. Обща част. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1989, с. 351-352; Димитров, Д. Административен процес. С.: Сиби, 1993, с. 137-138.

13 Предвид на изложеното не мога да се съглася напълно с правния извод, който се среща в мотивите на някои съдебни решения, че „приложимостта на разпоредбата на чл. 415в КТ е функция от установяването на конкретното нарушение по Кодекса на труда по надлежния ред, но преди издаването на наказателното постановление”, както и че „нормата на чл. 415в КТ изисква само обективна възможност да бъде отстранено нарушението, като отстраняването следва да се реализира до издаване на наказателното постановление. Административнонаказващият орган следва да съобразява случаи, при които трудов договор е сключен до издаване на наказателното постановление поради специалната разпоредба на чл. 415в КТ” (има се предвид нарушение по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ) – вж. така реш. № 1618 от 23.11.2010 г. по КНАХД № 2105 от 2010 г. и реш. № 245 от 18.02.2011 г. по КНАХД № 2757 от 2010 г. на Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав. В мотивите на съдебните решения не е ясно разграничено посоченото в текста значение на двата момента в развитието на административнонаказателното производство и съответно, тяхното различно материалноправно значение във връзка с прилагането на чл. 415в КТ.

14 В мотивите на реш. № 426 от 14.06.2011 г. по КНАХД № 333 от 2011 г. на Административен съд София област са посочени аргументи, с които релевираният в касационната жалба довод за маловажност на случая по смисъла на чл. 415в КТ се приема за неоснователен. Въпреки, че нарушението е отстранено преди датата на издаване на акта за установяване на административно нарушение, касационният съд приема, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в КТ. Фактическата обстановка по казуса е следната:

На 11.09.2009 г. на работодателя е била извършена проверка от ДИТ, като е било установено, че работниците не са застраховани за риска „трудова злополука”. С оглед на това било издадено предписание, обективирано в протокол за проверка, според което предписание в срок до 01.10.2009 г. да бъдат застраховани за сметка на работодателя работещите в предприятието за риска „трудова злополука”, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗБУТ. На 15.11.2009 г. работодателят е застраховал работниците в предприятието си за риска „трудова злополука”. На 23.11.2009 г. отново била извършена проверка в предприятието, при която било установено, че не е изпълнено даденото задължително предписание в указания срок. На 30.11.2009 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, а на 21.12.2009 г. е издадено наказателно постановление, с което за нарушение по 415, ал. 1 КТ на ръководителя на предприятието е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2500 лв.

Касационната инстанция приема, че нарушението е установено на 11.09.2009 г., а е отстранено едва на 15.11.2009 г. Работодателят има задължение да застрахова работниците, което е предвидено с цел да се осигурят безопасните условия на труд, а с неизпълнение на това задължение работодателят е поставил работниците в необоснован риск, т.е. в периода, през който е липсвала сключена застраховка, е могло да се случи събитие, увреждащо здравето и живота на работниците, което не би могло да бъде обезщетено при липсата на сключена застраховка за риска „трудова злополука”. Следователно касационния съд приема, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 415в КТ, тъй като с оглед характера на извършеното нарушение не са налице кумулативно предвидените предпоставки в нея.

Тези мотиви на съда търпят възражения в две насоки. Първо, не е вярно, че увреждането на здравето и живота на работниците и служителите вследствие на трудова злополука, „не би могло да бъде обезщетено при липсата на сключена застраховка за риска „трудова злополука”. Независимо дали има или няма сключена такава застраховка, на основание чл. 200 КТ работодателят отговаря за вреди от трудова злополука при временна или трайна неработоспособност или смърт на работника или служителя. Отделно от държавното обществено осигуряване се дължат съответните обезпечения при реализация на професионалния риск „трудова злополука” – по чл. 40, ал. 2 и чл. 41 КСО обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука, а по чл. 78-79 КСО пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.

На второ място, въпреки че задължителното предписание не е било изпълнено в срок, то все пак е изпълнено, и то преди втората проверка и преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение. На основание чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН административнонаказващият орган е следвало да обсъди приложението на разпоредбите на чл. 28 ЗАНН и чл. 415в КТ в конкретния казус. Това е довело до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Касационната инстанция е следвало да приеме, че е налице маловажно нарушение по чл. 415в КТ (ред. ДВ, бр. 58 от 2010 г., действаща към датата на постановяване на съдебния акт), като забавянето в изпълнението на задължителното предписание се отчете като отегчаващо вината обстоятелство (чл. 27, ал. 1-3 ЗАНН), което да доведе до определяне на глобата в максимален размер.

15 Пример за административно нарушение на трудовото законодателство, което не може да бъде отстранено след неговото извършване и следователно не може да се квалифицира като маловажно по чл. 415в, ал. 1 КТ, дава съдебната практика – вж. реш. № 92 от 16.02.2011 г. по КНАХД № 984 от 2010 г. на Административен съд София област. Работодател е извършил административно нарушение по 414, ал. 1 КТ, защото не е гарантирал правото на трудово възнаграждение на работника за времето на престой по вина на работодателя, а е оправдал времето като платен годишен отпуск, като е разрешил на работника ползването на този отпуск с ретроспективно действие (молбата и заповедта за отпуск са от 02.02.2009 г., а отпускът е ползван на 10 и 13.01.2009 г.) в нарушение на чл. 267, ал. 1 КТ във вр. с чл. 172 КТ и чл. 177 КТ. Касационният съд приема, че нарушението не би могло да бъде отстранено и от същото са произтекли вредни последици, тъй като работникът е загубил два дни от платения си годишен отпуск при престой не по негова вина, поради което не е налице маловажен случай.

Казусът в реш. от 08.01.2010 г. по КНАХД № 4472 от 2009 г. на Административен съд-София град, VІІ касац. състав, е пример, в който съдът приема, че за административно нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ във вр. с чл. 146, ал. 2, т. 1 КТ – полагане на извънреден труд над съответните законови ограничения, е възможно отстраняване на нарушението след извършването му. Според касационната инстанция, нарушението се изразява не в полагането на извънреден труд над определените в нормата на чл. 146, ал. 2 КТ предели, а в допускането на такова наднормено полагане. В този смисъл по-нататъшно допускане на полагане на извънреден труд над установените норми е възможно да бъде преустановено след констатирането му или след даване на предписания за това. Също така е посочено, че доказателства за настъпили вредни последици не са представени по делото, което обаче е попадало в задълженията на административния орган, а не в доказателствената тежест на жалбоподателя, както неправилно е счел районният съд.

За сравнение могат да се посочат и мотивите на въззивния съд по същия казус. Той е приел, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 415в КТ, тъй като с него е допуснато засягане на трудови права на работника, които права са установени и гарантирани от закона с оглед защита на човешкия живот и здраве. В тази връзка е обосновал, че не е налице втората предпоставка по чл. 415в КТ, а именно: по никакъв начин не е била установена липсата на вредни последици за лицето, полагало извънреден труд, от което не може да се направи еднозначен извод за тяхното несъществуване.

16 В мотивите на реш. № 178 от 12.01.2011 г. по КНАХД № 8207 от 2010 г. на Административен съд-София град, ІV касац. състав, по повод на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ във вр. с чл. 62, ал. 3 КТ – задължението на работодателя да уведомява ТД на НАП при сключване, изменение или прекратяване на трудов договор, съдът посочва, че не са представени доказателства за уведомяване на НАП в съответния срок и не е ясно кой е авторът на справката, представена по делото и по какъв начин е генериран поставения входящ номер. Поради това се прави правният извод, че не са налице условията за прилагане на чл. 415в КТ, доколкото липсват данни за отстраняване на нарушението.

17 За улеснение приемаме, че работодателят не е платил цялото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя, като за случая не разглеждаме разпоредбата на чл. 245 КТ.

18 В реш. № 349 от 01.06.2009 г. по КНАХД № 357 от 2009 г. и реш. № 429 от 02.07.2009 г. по КНАХД № 358 от 2009 г. на Административен съд София област, се приема, че изводите на първоинстанционния съд досежно маловажността на нарушението са правилни. Няма спор в съдебната практика, че съдът може да извършва контрол за законосъобразност на преценката на административнонаказващия орган по чл. 28 ЗАНН. Касационната инстанция обаче намира, че решението на районния съд, с което е отменено изцяло наказателното постановление, е неправилно, постановено в нарушение на закона, тъй като същият е приложил чл. 28 ЗАНН, която е обща норма, след като в Кодекса на труда законодателят изрично е предвидил разпоредбата на чл. 415в, регламентираща „отговорност за маловажно нарушение”. Към момента на постановяване на съдебния акт на районния съд разпоредбата на чл. 415в КТ е била част от действащото законодателство и е следвало да бъде приложена от първоинстанционния съд. Касационната инстанция отменя решението на районния съд и прилагайки чл. 415в КТ като специална норма, изменя наказателното постановление, с което на работодателя на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., като намалява имуществената санкция в размер, определен в чл. 415в КТ – 100 лв.

Вж. и реш. № 696 от 04.10.2010 г. по КНАХД № 516 от 2010 г., както и реш. № 728 от 15.10.2010 г. по КНАХД № 515 от 2010 г., и двете на Административен съд София област, в които касационната инстанция приема, че неправилно районният съд е извършил проверка за наличието на условията по чл. 28 ЗАНН за определянето на административното нарушение като „маловажен случай”, вместо да изследва дали са налице предпоставките по чл. 415в КТ.

В мотивите на реш. № 426 от 14.06.2011 г. по КНАХД № 333 от 2011 г. на Административен съд София област (постановено след тълкувателното решение на ВАС) се посочва, че в Кодекса на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушение по този закон при маловажни случаи. Дали нарушението може да бъде квалифицирано като маловажно, както административнонаказващият орган, така и съдът следва да преценят въз основа на разпоредбата на приложимия в случая нормативен акт – чл. 415в КТ, която разпоредба изключва общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.

19 Вж. например реш. от 08.01.2010 г. по НАХД № 3077 от 2009 г. на Районен съд-Русе, VІІ наказ. състав. Казусът се отнася за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ – неизпълнение от работодателя в дадения срок на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство за изплащане на уговореното трудово възнаграждение на един работник. Съдът не е уважил за основателен довода за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, тъй като предписанието не било изпълнено само по отношение на един работник. Въззивният съд също така не е приел, че е налице маловажно нарушение по чл. 415в КТ, защото от това нарушение са произтекли вредни последици за работника, тъй като той е бил лишен от полагащото му се трудово възнаграждение.

Вж. също реш. от 08.11.2010 г. по КНАХД № 1897 от 2010 г. и реш. от 15.11.2010 г. по КНАХД № 1853 от 2010 г., и двете на Административен съд-Пловдив, ХХІІ касац. състав – не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, както и не са налице предпоставките на чл. 415в КТ, който е самостоятелен състав на административно нарушение. Наказателното постановление е по чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

С реш. от 18.11.2009 г. по НАХД № 355 от 2009 г. на Ихтиманския районен съд е отменено изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление за нарушение на чл. 414, ал. 1 КТ във вр. с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за структурата и организация на работната заплата – работодателят не е заплатил допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за период от шест месеца на двама работника.

Районният съд е обосновал правния извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, като е приел, че от обективна страна деянието само формално осъществява признаците на административно нарушение, но в конкретния случай се касае за „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН, което не е давало право на административния орган да наложи административно наказание, а е следвало да се предупреди нарушителя (както е сторил това в съставения протокол за извършена проверка), че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложена съответна санкция. Въззивният съд е изложил мотиви за това, че ЗАНН не дава определение на маловажен случай, но в съответствие с чл. 11 ЗАНН при субсидиарното прилагане на НК (в случая чл. 93, т. 9 НК) е приел, че маловажен случай на административно нарушение е налице тогава, когато извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобни административни нарушения.

Касационната инстанция с реш. № 293 от 16.04.2010 г. по КНАХД № 52 от 2010 г. на Административен съд София област оставя в сила съдебното решение на районния съд, като в мотивите приема, че отмяната на наказателното постановление е правилна като краен резултат, но по други съображения. Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на санкционирания работодател и обуславящо отмяната му, поради което първоинстанционният съд не е следвало да разглежда спора по същество, респ. да се произнася по въпроса съставлява ли извършеното нарушение маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Въпросът налице ли е маловажност на нарушението и този относно приложното поле на разпоредбата на чл. 415в КТ е въпрос по същество, поради което не е следвало да се обсъжда в конкретния случай.

20 Вж. Мръчков, В. Трудово право. VІІ изд. С.: Сиби, 2010, с. 945; Стайков, Ив. Административнонаказателна отговорност за маловажно нарушение на трудовото законодателство. Цит. съч., с. 190-191.

21 Така Дерменджиев, Ив. Административно право на НРБ. Обща част. Цит. съч., с. 342.

22 Така и в мотивите на реш. № 429 от 02.07.2009 г. по КНАХД № 358 от 2009 г. на Административен съд София област.

23 Това становище е отдавна обосновано и в правната теория. „Преценките, които административнонаказващият орган прави при определянето и индивидуализацията на административното наказание, вкл. и при прилагането на чл. 28 ЗАНН при маловажно нарушение, са преценки за законосъобразност и обоснованост и затова те могат да бъдат контролирани от надлежните съдебни инстанции на общо основание”. Дерменджиев, Ив. Административно право на НРБ. Обща част. Цит. съч., с. 341-342.

24 Вж. така реш. от 08.11.2010 г. по КНАХД № 1897 от 2010 г. и реш. от 15.11.2010 г. по КНАХД № 1853 от 2010 г. на Административен съд-Пловдив, ХХІІ касац. състав; реш. № 696 от 04.10.2010 г. по КНАХД № 516 от 2010 г., реш. № 728 от 15.10.2010 г. по КНАХД № 515 от 2010 г., реш. № 760 от 20.10.2010 г. по КНАХД № 632 от 2010 г., реш. № 938 от 07.12.2010 г. по КНАХД № 808 от 2010 г. и реш. № 232 от 14.04.2011 г. по КНАХД № 144 от 2011 г., всичките на Административен съд София област, и други.

25 В реш. от 06.06.2011 г. по КНАХД № 201 от 2011 г. на Административен съд-Добрич се приема, че по делото безспорно е установено, че с допускането до работа на работника на 26.07.2010 г. без да е сключен трудов договор, работодателят е нарушил забраната на чл. 61, ал. 1 КТ, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 414, ал. 1 КТ. Нарушението е от категорията на тези, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им, доколкото отстраняването на нарушението може да бъде извършено със сключване на трудов договор от датата на постъпване на работа на работника. Работодателят е отстранил веднага нарушението на чл. 61, ал. 1 КТ, като е сключил трудов договор от 26.07.2010 г., който е регистрирал в НАП на 27.07.2010 г. От нарушението не са произтекли вредни последици за работника. Трудовият договор от 26.07.2010 г. е бил регистриран на следващия ден в НАП, т.е. в рамките на 3-дневния срок по чл. 62, ал. 3 КТ. Следователно, по никакъв начин не са накърнени права и законни интереси на работника по възникналото трудово правоотношение. С оглед на това касационният съд приема, че за извършеното от работодателя административно нарушение по чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ кумулативно са налице и трите предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма. Касационната инстанция отменя решението на районния съд, в което е прието, че в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в КТ, като се е аргументирал с правата и интересите на работника, които нормата на чл. 61, ал. 1 КТ защитава.

В реш. № 232 от 14.04.2011 г. по КНАХД № 144 от 2011 г. на Административен съд София област се приема, че работодателят е извършил административно нарушение от категорията на формалните – с факта на допускането до работа на работника преди да бъде сключен писмен трудов договор с него преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 КТ е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ и е осъществил състава на чл. 414, ал. 1 КТ. Безспорно е установено по делото, че след констатиране на нарушението работодателят е сключил писмен трудов договор с работника на дата 29.09.2009 г. – след датата на проверката, но преди съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление, но за работника са произтекли вредни последици до тази дата – 29.09.2009 г. За определен период работникът реално е бил лишен от правата и защитата, която наличието на писмен трудов договор му осигуряват, в това число зачитането на положеният труд за трудов и осигурителен стаж, ползването на осигурителни права и т.н. Касационната инстанция отбелязва, че нарушенията на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ са едни от най-тежките нарушения на Кодекса на труда, тъй като те водят до сериозно засягане на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите.

За сравнение може да се посочат две съдебни решения от 08.11.2010 г. по КНАХД № 1897 от 2010 г. и от 15.11.2010 г. по КНАХД № 1853 от 2010 г. на Административен съд-Пловдив, ХХІІ касац. състав, в които се излагат мотиви, че за нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ в конкретния случай не се установява условията по чл. 415в КТ да са били изпълнени. Нарушението не е било отстранено веднага, защото не се установява с работника да е бил сключен трудов договор. От друга страна, неизпълнимо е второто условие, защото при полагане на труд без трудов договор за работника неминуемо настъпват вредни последици, изразяващи се в липса на плащане на социални и здравни осигуровки, което влече след себе си лишаването му и от други трудови и осигурителни права.

Касационният съд също така не приема, че са налице обстоятелства, характеризиращи случая като маловажен по чл. 28 ЗАНН. Липсват каквито и да било основания, които биха могли да се квалифицират като множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Не може да се говори за липса или незначителност на вредните последици, доколкото с извършеното нарушение се засягат основни трудови и осигурителни права на работниците, от една страна, а от друга страна, се засягат интересите на фиска относно плащането на данъци и осигурителни вноски, свързани с трудовите правоотношения.

26 Следва да се отбележи, че в мотивите към законопроектите, с които се създаде разпоредбата на чл. 415в в края на 2008 г. и за изменението й от м. юли 2010 г., се съдържат аргументи за приложимост на привилегирования състав по чл. 415в КТ в хипотезите на всички установени по Кодекса на труда нарушения, в т.ч. и тези по чл. 414, ал. 3 КТ, при наличието на определените в закона предпоставки.

Впоследствие в мотивите на тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 7 от 2010 г. се приема, че в Кодекса на труда не е изрично уредено изключение относно приложимостта на чл. 415в спрямо нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ. Целите по чл. 1, ал. 3 КТ за осигуряване на свободата и закрилата на труда, както и на справедливи и достойни условия на труд, несъмнено не изключват възможността при наличие на определените в закона предпоставки, изследвани спрямо конкретно нарушение от кръга на визираните в чл. 414, ал. 3 КТ, последното да бъде прието за „маловажно” и да бъде приложена санкцията, предвидена за привилегирования състав по чл. 415в КТ.

27 Вж. така реш. № 1618 от 23.11.2010 г. по КНАХД № 2105 от 2010 г. и реш. № 97 от 21.01.2011 г. по КНАХД № 2559 от 2010 г., и двете на Административен съд-Пловдив, XXIII касац. състав; реш. № 60 от 01.02.2011 г. по КНАХД № 966 от 2010 г. на Административен съд София област, и други.

28 Вж. така реш. от 20.10.2010 г. по КНАХД № 1400 от 2010 г. на Административен съд-Пловдив, ХХІ касац. състав; реш. от 08.01.2010 г. по КНАХД № 4472 от 2009 г. на Административен съд-София град, VІІ касац. състав, и други.

29 Вж. така реш. № 60 от 01.02.2011 г. по КНАХД № 966 от 2010 г. на Административен съд София област.

30 За понятието „длъжностно лице” в трудовото право вж. Мръчков, В. Трудово право. Цит. съч., с. 194.

31 Вж. Стайков, Ив. Административнонаказателна отговорност за маловажно нарушение на трудовото законодателство. Цит. съч., с. 191-192.

В реш. № 1618 от 23.11.2010 г. по КНАХД № 2105 от 2010 г. и в реш. № 245 от 18.02.2011 г. по КНАХД № 2757 от 2010 г. на Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, специално е посочено, че разпоредбата на чл. 415в КТ намира приложение само при ангажиране на административнонаказателната отговорност на лице, различно от работник или служител, с оглед на изискването за тях да не са налице неблагоприятни последици.

Това положение е посочено изрично и в мотивите на тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 7 от 2010 г. във връзка с анализа на съотношението на чл. 414, ал. 3 КТ и чл. 415в КТ.

32 По въпросите относно диференциацията на административнонаказателните санкции за маловажно нарушение на трудовото законодателство по вид и размер, съобразно това кой е извършителят на нарушението, както и за специалната правна уредба в чл. 416 КТ на установяването на маловажното нарушение, издаването и изпълнението на наказателното постановление, доколкото по отношение на тях няма законодателна промяна, вж. анализа в Стайков, Ив. Административнонаказателна отговорност за маловажно нарушение на трудовото законодателство. Цит. съч., с. 192-193.