Овладяване на Чудото Част 1: Основата Добре дошли!
Изтегляне 1.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Всезнанието и "Гобленът": Повече Експерименти с Времето
| Глава 8: Финални Мисли
Дори ако току що си свършил с четенето на тази книга за първи път преди да пробваш каквото и да било от това, което съм написал, изминал си дълъг път. В зависимост от това къде се намираш на своята пътека, вероятно има неща в тази книга, които мигновенно ще разпознаеш като истина. Това е почти като да си спомниш нещо, което вече си знаел. Някои идеи "щракват". Нови идеи идват. Започваш да гледаш на нещата различно и внезапно светът наистина е различно място. Вероятно има други неща в тази книга, които те карат да разтърсиш главата си и да помислиш "Сигурно се шегуваш". Може би всичко в тази книга! Това е справедлив отклик. Самият аз бях там едно време. Скептицизмът е здравословен. Бъди скептичен, но моля те да бъдеш с отворен ум. Това е наръчник "Как-Да", и имаш всичко необходимо, за да го пробваш сам за себе си точно сега. Дай му шанс и наистина вярвам, че ще бъдеш доволен, че си го направил. Надявам се, че си развълнуван да му дадеш шанс, но не забравяй, че ако започнеш да бягаш надолу по пътеката може напълно да пропуснеш това, което търсиш, и е по-вероятно да се спънеш. Върви бавно. Наслади се на малките победи, и се наслади на пътуването! Всезнанието и "Гобленът": Повече Експерименти с Времето Макар че наблягането в тази книга е напълно отдадено на явни, осезаеми, "чудотворни" психически феномени, много вероятно е да се срещнеш с множество други странни "мистични" преживявания също така. Компютърният програмист в мен има склонност да мисли логически и да ги поставя спретнато в съществуващата рамка от факти и преживявания, които вече имам. Има едно преживяване по-специално, което съм имал, и с което логическият ми ум и подход не може да се примири. Това не е "осезаемо" психическо умение, и нямам дори бегла идея за това как може да работи, така че наистина не се вписва в тази книга. Въпреки всичко, поради това че има такова огромно влияние върху мен и върху други, които познавам, които също са го преживявали, аз исках да го спомена като едно от тези "Маркери за Проследяване", за които да се оглеждаш, за да може да го разпознаеш, когато го видиш. Наричам го "Гобленът", и когато спомена този термин на някой, който е имал преживяването, то той мигновенно знае за какво говоря. Нека да ви опиша моето преживяване: В моментът от моят живот, когато го преживях, бях изучавал психически способности за известно време, но наскоро бях решил, че започвам "да го търся" и започнах да правя редовни всекидневни упражнения. Бях работил с ТДО и медитация от няколко месеца и работех по отварянето на Чакрите за няколко седмици. На този особен ден имах странен разговор с някого, докато чаках автобус по-рано същата сутрин, и се опитвах да се спомня нещо, което каза. Опитах се да раздвижа паметта си като се настаня комфортно и си представя сцената толкова ясно, колкото мога, така че да мога да повторя детайлите от този разговор. Настаних се комфортно, и ми хрумна да пробвам ТДО. По някаква причина, бях способен да стигна много по-дълбоко в отпускането, отколкото някога преди съм успявал да направя, и докато бях наистина отпуснат имах това странно чувство, което се получава в зоната на стомаха, сякаш пропадаш с асансьор, и внезапно умственият ми образ от автобусната спирка се появи внезапно с разтърсващ фокус. Беше ТОЧНО сякаш бях там. Всичко беше идеално. Погледът, миризмите и звуците от разговорите около мен бяха възпроизведени с идеална яснота. Въпреки факта, че сцената беше толкова ярка, осъзнах че не я гледах от оригиналната позиция. В действителност гледах леко надолу от сцената. Изгледът ми беше от същата позиция, в която стоях онази сутрин, но около две крачки по-високо от обикновенно. Когато осъзнах това, цялата сцена замръзна, и аз погледнах надолу и видях върха на главата "ми" в тази сцена. Мръднах посредством мисъл, точно както човек прави при Астрална Проекция, и започнах да бордя през и около замръзналите хора на автобусната спирка. Тъй като можех да се движа с мисъл, реших да излетя по-високо, за да получа по-добър поглед върху сцената, защо да не летиш, когато можеш! Излетях до височина от може би 20 крачки и погледнах надолу към сцената, и внезапно осъзнах, че мога да знам всичко за всичко във сцената. Не беше сякаш знаех всичко едновременно. Можех да погледна към някой и да знам, че е там, защото е имал телефонно обаждане по пътя от вратата си и е изпуснал по-ранния автобус, или можех да погледна някой друг и да знам, че той обичайно не се вози на автобуси. Той е там днес, заради катастрофа с автомобил няколко дни преди това и той в момента е в сервиз. Докато обръщах все повече и повече внимание, получавах все повече и повече детайли. Видях как изглеждаше автомобила. Видях как се случва катастрофата. Всичко, което исках да знам беше на мое разположение. Видях другият шофьор, замесен в катастрофата и знаех, че е минал през светофара на червено, защото е закъснявал за среща. Беше сякаш съзнанието ми прескачаше през времето и пространството, за да ми покаже всичко, което желаех да знам. Тогава прескочих обратно към сцената на автобусната спирка и тя започна да се движи отново. Този път когато хората се движеха можех да видя нещо почти като слабо червен "следа от дух" откъдето идваха хората и слабо синьо на мястото, където отиваха. Можех да си представя този човек в която и да било точка от личният му път и цялата сцена би се променила, за да ми покаже как изглежда всичко друго, когато този човек се намира в тази точка. Можех мислено да пътувам напред и назад по пътя и да гледам цялата сцена наново или да се движа напред с каквато скорост си избера. Бяше сякаш бях извън времето. След като си поиграх с този ефект няколко минути, усетих че се ускорявям нагоре и зрителното ми поле започна да става все по-широко и по-широко. За всяко ново нещо, което видях, от птици до коли, можех да знам каквото и да било за тях на момента, минало, настояще или бъдеще. Издигнах се много бързо до точката, където можех да видя около 4 квартала от целия град, тогава нещата преминаха от точно определени към абстрактни. Всички различни червени/сини пътеки се преплитаха и сменяха цветове в спиращ дъха сплетен мотив... точно като всички отделни нишки, които формират образа на гоблена. Моята позиция продължи да се издига все по-високо и тази все по-заплетена картина изцяло запълни зрението ми. Имах впечатлението, че има МНОГО повече отвъд периферното ми зрение. Спрях да се движа нагоре и тогава всички цветни линии започнаха да се движат... вероятно с времето започваха отново и всички разклонения, където линиите променяха цветът си между червено и синьо трябва да е било мястото, където действително се намират хората в този момент. Тогава, точно толкова внезапно, колкото започна, това спря. Бях обратно в апартамента си, излизайки от парализата, свързана с отпускането и тялото ми беше изтръпнало толкова много, че беше почти некомфортно. Това премина много бързо и тогава се почувствах напълно ободрен! Беше невероятно. Това, което също така беше интересно беше, че времето на преживяването ми се струваше приблизително 20 минути, но според часовника в стаята ми бяха минали около 5 минути от последния път, когато го погледнах. Във всички случаи почти цялото това време съм използвал за влизането в ТДО и за възстановяване от парализата при отпускането. Действителното преживяване изглежда не е отнело почти никакво време. Просто си мислех, че бих могъл да споделя с вас това много интересно приключение, което имах. Надявам се сами да го изживеете. Често опитвах да пресъздам това преживяване, но нямах никакъв късмет. Както често се случва при мен, моите най-добри и най-вълнуващи преживявания се случват, когато не ги търся! Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|