Овладяване на Чудото Част 1: Основата Добре дошли!
Изтегляне 1.81 Mb.
|
| Невидимост
Невидимостта е изключително интересна способност, и в действителност е такава, с която вероятно ще имаш един от най-ранните ти успехи. За да разбереш как работи невидимостта, ти трябва да разбереш, че виждането не е функция на очите, а е функция на мозъка. Очите просто преобразуват потоци от светлина в електрически сигнали, но мозъкът разтълкува тази информация и реконструира умствения образ на това, което е било видяно. Това, което ние ще направим е да увием тялото си в облак от "полу-видима" психическа енергия, която обърква очите толкова лошо, че те не изпращат ясни зрителни сигнали към мозъка. Мисли за това като да се увиеш в цвят, който не е видим за очите. Може да си помислиш, че зрителя ще види нещо в тази ситуация, и е вярно, че в действителност очите изпращат някакви объркани зрителни сигнали към мозъка. Мозъкът разтълкува този неточен зрителен сигнал като някакъв вид малка зрителна грешка, точно както обичайно го прави, за да компенсира за сляпата ти точка. Мозъкът филтрира зрителната странност и ефективно "рисува върху" зрителната странност с последния спомен за това как би трябвало да изглежда областта зад зрителното изкривяване. Той(мозъкът) в действителност изтрива невидимият човек от умствената картина на гледащия! Истинският трик към направата на себе си невидим е, че ние трябва да се научим да разпознаваме този "не-видим цвят". Веднъж щом това се случи, ние можем да съберем големи количества енергия, настроени към тази специфична "не-видима" честота и тогава да се потопим в нея. За да изпълниш изкуството на Невидимостта, започни като седнеш удобно в стол, където можеш застанеш срещу едноцветна тъмно или светло оцветена стена. Ще искаш да опиташ и двете, за да видиш дали едната работи по-добре за теб от другата. След това, направи си малка зрителна мишена, която можеш да закачиш към стената. Мишената трябва да бъде малка, и за начинаещи, от цвят близък, но не идентичен с цвета на твоята стена. Аз използвам един сантиметър светло-жълта лепяща бележка на бяла стена като моя мишена. От там, където си седнал трябва да бъдеш способен да видиш мишената си ясно, когато погледнеш към нея, но тя трябва да бъде достатъчно неуловима, че бегъл поглед към стената да може да я пропусне. Техниката за създаване на енергията, която ще използваме не е трудна, но ние се опитваме да създадем изключително неуловим феномен, самата функция на когото е да излъже мозъка. Ще отнеме много търпение и практика, за да сме в добра форма да осъзнаем, когато имаме напредък. За да започнем, трябва вече да си приключил трите основни упражнения за ТДО, ЕСТ и ИНС и сме заредили Чакрите си напълно. След това, позволи на вихъра да се разсее и да "затвори" Чакрите, както го правеше в упражнението с психическа светлина. След това, фокусирай вниманието си върху празна част от стената на около 30 сантиметра от мишената ти. Дефокусирай очите си, сякаш се вглеждаш в нещо, което е на няколко крачки зад стената и се опитай напълно да отпуснеш очите си. Тази част е изключително пасивно упражнение. Просто се вгледай в стената в една точка, без да се опитваш да видиш или да си представиш нещо, но поддържай същото уверено очакване, което използваше в упражнението с психическата светлина. Нещото, което "уверено очакваш" е изключително финна промяна в цвета на стената в точката, в която гледаш. За много хора цветът ще изглежда нещо като образ на цвета, който виждаш след като си погледнал към камера със светкавица. Тя определено не е ярка или драматична. Тя е като следа от леко синьо петно. Ако фокусираш очите си върху точката на стената, то тя ще си отиде. Имаш нужда да тренираш себе си да не гледаш към нея. Трябва да гледаш през нея, но все още да разпознаваш нейното присъствие. Много вероятно е да ти отнеме много практика преди да постигнеш това. Отне ми почти два месеца преди да осъзная, че виждам това, което търсех. Точно както трябва да се научиш да мислиш по различен начин, за да разбереш как се случват чудесата, ти трябва да се научиш как да виждаш по различен начин, за да забележиш този ефект. В моят случай, когато имах първият си успех, точката не се появи внезапно. Точката се оформи много плавно и беше толкова финна, че дори да я търсех, не осъзнавах, че беше там. Когато накрая я забелязах, беше повече осъзнаване, че виждах нещо, отколкото действително виждане на нещо. Имах чувството, че в действителност гледах в точката за известно време преди в действителност да я забележа. Ефектът е толкова неуловим! С времето и практиката, в края на краищата ще засичаш точката на стената много по-лесно и това е най-трудната част. След това, поддържай фокуса си на същата точка и създай много лек енергиен вихър с точката в центъра му. Точката трябва да става все по-голяма и след като сега знаеш как да я търсиш, би трябвало да е по-лесно да я намериш. Тя в действителност е триизмерен облак от енергия, но е толкова фин, че е почти невъзможно да подбереш измененията в плътността, което би ти дало загатването, от което имаш нужда, за да разпознаеш истинските й измерения. Продължи нежно да подхранваш облака с енергия, докато той направи сфера около 30 сантиметра и външният й ръб почти докосва зрителната мишена, която си поставил на стената. След това, посредством силата на волята и визуализация, позволи на точката да се понесе така, че центърът й да е точно върху зрителната ти мишена, като мишената изчезва от поглед! Практикувай тази техника за призоваване на облака, подхрането му с енергия, уголемяването и движението му. Когато станеш достатъчно опитен, за да правиш много масивен облак, ти си готов да го движиш, за да обградиш себе си и да практикуваш движенето му докато се движиш, за да държиш себе си обвит в него. Поддържането на облака цял и движението му в синхрон с физическото ти тяло, докато се опитваш да вършиш обичайни неща е трудно за правене, но с практика може да бъде направено. Моето първо преживяване с невидимостта беше с група от хора, участващи в нещо, което нарекохме "медитационен кръг". Имаше около осем човека, седящи в кръг на пода, всички от които бяха доста опитни в събирането на нашите лични енергии. След зареждането, вместо да направят "изворът" във въздуха, излишната енергия беше направлявана към центъра на кръга с идеята, че всеки, който има нужда от допълнителна енергия може да вземе толкова, колкото може да управлява от центъра и да я използва както си поиска. Един от нашите членове взе много, когато беше негов ред и бързо изчезна от поглед. В този момент, никой от нас нямаше преживяване от първа ръка с драматични способности като тази, така че кръгът беше прекъснат по-скоро внезапно, за да видим какво се е случило.(Нещо, което никога не трябва да правиш, съдейки по разцепващото главоболие, което много от нас имаха след това.) Ние го извикахме, и се протегнахме да докоснем пространството, в което той се намираше, защото мислехме, че може в действителност да се е телепортирал. Когато някой го докосна, всички го видяхме как се "появява" много бързо. Аз бях изключително развълнуван, защото това беше точният вид нещо, което съм изследвал през целият си живот и никога не съм бил достатъчно близо до някой, който е постигнал нещо толкова драматично, за да мога в действителност да чуя за преживяването от първа ръка, още по-малко да го видя сам. Когато го попитахме какво е направил, за да се превърне в невидим, той нямаше представа, че е изчезнал за нас. Всички ние опитвахме безброй много пъти да направим себе си невидими, използвайки тази техника, но това никога не проработи. Не и преди да се натъкна на изключителна книга от Стийв Ричардс "Невидимост: Овладяване на Изкуството на Изчезването", от която научих за природата и свойствата на облаците. Веднъж щом книгата запълни празнините в разбирането ми, аз имах много по-голям късмет в опитите си. Макар, че имаш всичко необходимо, за да започнеш сам да практикуваш невидимост с информацията, която ти дадох току що, не мога да не препоръчам книгата на Стийв Ричард на всеки, който е сериозен по темата. Тя е изключително добре проучена и дава много, много обяснения, истории и подробности за редица методи. Илюзии. Психическите илюзии се разделят на два вида. Първият е форма на телепатия, която вкарва образи в умът на мишената по начини, подобни на това как хипностизма го прави. Вторият е много напреднало разклонение на феномена Психическа Светлина. Никога не съм напредвал по-далеко от спонтанно преживяване в телепатията, така че не мога да говоря за спецификите на първия метод, но бих желал да споделя някои прозрения за втория. В курса от експерименти, свързани с психическата светлина, ние научихме техниките за събиране и манипулиране на огромни количества енергия от най-близката ни заобикаляща среда. Това е началната точка за психическите илюзии, и предшественика на истинските материализации! За да опиташ сам, следвай инструкциите за психическата светлина точно докато не стигнеш до точката, където плътно си сбил топка от енергия. Тогава, вместо да пожелаеш тя да заблести, имаме нужда да "изпратим" умствено изображение на това, което искаме да създадем, наречено "мисъл-форма" в облака. Мисъл-формата е нещо като семе, към което облака се прикрепя и напълва. Препоръчвам ти да започнеш с нещо много просто, като едноцветна, неподвижна геометрична форма. Ти можеш винаги на добавиш повече сложност, докато ставаш все по-опитен. Тази способност изисква изключителни сили на визуализация, защото не само трябва да поддържаш Чакрите си да светят ярко и равномерно, докато поддържаш вихъра, но също така трябва да си представиш илюзията, която желаеш да обективизираш с пълна яснота в същото време. Поддържането на това ниво на фокус за каквото и да било време е изключително предизвикателно, но постоянните практики с твоите медитации ще бъдат извънредно полезни за теб, докато се учиш да развиваш тази способност. Промяната на характеристиките на облака е пасивно преживяване, и това е причината, поради която всички способности, които изискват манипулация на облака ни задължават да поддържаме умствена настройка на уверено очакване. Не прилагай "усилие" да променяш облака. Просто гледай облака и продължи да го захранваш с енергия, докато поддържаш образа на това, което очакваш да видиш, силно фокусиран в умът си. Отлична практика, която да ти помогне както в създаването на невеществени психически илюзии, така и в подготовката за действителни материализации на твърди обекти е да усъвършенстваш силите си на визуализация до точката, където можеш в действителност да видиш това, което визуализираш дори с отворени очи. Визуализация на такова ниво на опитност е изключително рядка, но определено си струва усилията, които отнема за развиването й. Много изключителни артисти и скулптори твърдят за тази способност, включително Микеланджело и Леонардо ДаВинчи. Всъщност, когато Микеланджело бил попитан как може да създаде такъв шедьовър като неговата статуя "Давид", той казал, че просто "гледал във вътрешността на камъка, за да види статуята, която вече била там" и тогава е било проста работа да премахне материала, който не бил част от статуята! Докато продължаваш да гледаш облака и да съставяш образа, който търсиш в него, трябва в края на краищата да видиш как облака приема образа на тази форма. Той ще започне да се променя почти недоловимо отначало, но ще продължи прогресивно по-бързо, докато поддържаш своя фокус. Това е почти като това облака да е наклонено изображение на обекта, но това изображение е извън фокус. Когато фокусът се коригира, облака започва да проявява главните характеристики на това, което проектираш, като цвят и размер. Облака става по-твърд и по-плътен, докато накрая "светва" в идеален фокус. Илюзията е интересна в нейната подобност на одна от чертите на твоята "пред-светлинна" енергийна маса от експериментите с психическа светлина: Когато имаш успех, твоят обект ще изглежда осветен, дори ако е създаден в затъмнена стая, но макар, че изглежда ярък, не хвърля никаква светлина. Като светлината, когато спреш да се фокусираш върху нея, тя ще се разпръсне моментално. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|