Обсебена от теб

Чети свободно…
www.readbg.com
Силвия Дей
КРОСФАЙЪР: Обсебена от теб

КРОСФАЙЪР
Поредицата, която води до обсебване
#1 NEW YORK TIMES БЕСТСЕЛЪР
#1 SUNDAY TIMES БЕСТСЕЛЪР
#1 PUBLISHERS WEEKLY БЕСТСЕЛЪР
#1 WALL STREET JOURNAL БЕСТСЕЛЪР
#1 WASHINGTON POST БЕСТСЕЛЪР
#1 CANADIAN BOOKSELLERS БЕСТСЕЛЪР
„Това е поредица за съвременните жени, които са силни, умни и знаят какво искат в отношенията и секса. Тя разбива един много силен мит, който съществува в нашето общество – че за да получаваш удоволствие от секса, първо трябва да се влюбиш. Понякога точно чрез секс можеш да се научиш да обичаш и да откриеш истинската си същност. Това откритие се случва на най-първично ниво – секса!“
— Наталия Кобилкина, сексолог и семеен терапевт
„Силвия Дей има невероятно въображение. Тя всъщност си е направо гений! В тази история има повече обрати и любовна мъка, и усложнения, и гняв, отколкото в която и да е друга. И е наистина блестяща.“
— Smitten‘s Book Blog
„Силвия е създала неостаряваща, секси и предизвикателна история и ние нямаме търпение да работим с нея, за да създадем сериал, който едновременно да развълнува и да изгради връзка с публиката, както направиха книгите ѝ.“
— Крис Селак, вицепрезидент на Lionsgate

Силвия Дей е световнопризнат автор на повече от двайсет романа, отличени с
престижни награди и издадени в над 40 страни.
Преди да се посвети изцяло на литературата, американската писателка трупа опит в
крайно любопитни и разнообразни поприща – от работа в увеселителен парк до
преводачески услуги от руски за Американското военно разузнаване.
Днес Publishers Weekly нарича романите ѝ „вълнуващо приключение“, а Booklist ги
определя като „дяволски забавни“. Тя е носител на наградата за най-добра книга на RT
Book Reviews в категория „Избор на рецензентите“, наградата EPPIE, Националната
награда „Избор на читателите“ и приза на RomCon – Readers’ Crown, и е многократен
финалист в номинациите за най-престижните американски отличия за любовна
литература – RITA.
Поредицата „Кросфайър“ донесе на Силвия номинация за най-добър автор в наградите на
Goodreads, а Аmazon отличи творбите ѝ в категория „Любовни романи“. Повече
информация за нея и книгите ѝ можете да намерите на официалния сайт
http://www.sylviaday.com/
, както и в профилите ѝ:
https://www.facebook.com/AuthorSylviaDay
и
https://twitter.com/SylDay
.

Посвещавам този роман на читателите, които изчакаха търпеливо следващата
част от историята на Гидиън и Ева.
Надявам се, че ще го обикнете толкова, колкото и аз!

БЛАГОДАРНОСТИ
Има безкрайно много хора, които стоят зад гърба ми и правят всичко, за да мога да пиша,
да спазвам ангажиментите си и да не загубя здравия си разум.
Благодаря на Хилъри Сеърс, която невероятно много помага на работата ми, редактирайки книгите ми, докато ги пиша. Разчитам на теб много повече, отколкото си мислиш.
Благодаря на Кимбърли Уейлън, един необикновен агент, за всичко, което прави, но най- вече за подкрепата. Благодарна съм ти всеки ден.
Благодаря на Самара Дей за целия стрес, който сваля от раменете ми. Дори не мога да си представя колко много бих изостанала без теб.
Благодаря на децата си, които понасят липсата ми през дългите периоди от време, през които работя (както и всички неудобства, свързани с това). Не бих могла да свърша работата си без вашата подкрепа. Обичам ви.
Благодаря на целия забележителен екип на „Пенгуин рандъм хаус“: Синди Хуонг, Лесли
Гелбман, Алекс Кларк, Том Уелдън, Рик Паскочело, Крейг Бърк, Ерин Галоуей, Франческа
Ръсел, Кимбърли Аткинс... и това са само някои от членовете му в САЩ и Великобритания.
Освен тях има екипи, които работят здраво в Австралия, Ирландия, Канада, Нова Зеландия,
Индия и Южна Африка. Благодарна съм на всички вас за времето и усилията, посветени на издаването на книгите ми.
Благодаря на Лиз Пиърсънс и екипа на „Брилянс аудио“ за това, че накараха любителите на аудиокнигите да се влюбят в тях.
Освен това благодаря и на всичките ми международни издатели, които работят неуморно в страните си. Бих искала да мога да благодаря лично на всеки един от тях. Искам да знаете,
че се чувствам благословена за това, че имам възможността да работя с вас.

1
Ледени водни иглички обстрелваха прегрялата ми кожа, острата болка прогонваше лепкавите сенки на кошмара, който дори не помнех.
Затворих очи и застанах точно под струята на душа, искаше ми се остатъците от страха и гаденето да изтекат в канала под краката ми. Спазъм разтърси тялото ми и мислите ми се насочиха към жена ми. Моето ангелче, което спеше спокойно в съседния апартамент. Имах спешна нужда от нея, исках да се изгубя в нея и ми беше ужасно неприятно, че не мога да го направя. Не можех да я прегърна силно. Не можех да притисна сочното ѝ тяло под себе си и да потъна в него, така че допирът ѝ да прогони всички спомени.
– По дяволите!
Подпрях длани в студените плочки и оставих студа на бичуващите ме водни струи да проникне в костите ми. Бях егоистичен гадняр.
Ако бях по-добър човек, щях да подмина Ева Крос в момента, в който я видях.
Вместо това я направих своя съпруга. Освен това исках новината за брака ни да бъде разпространена по всички възможни канали, вместо да остане тайна, споделена само между шепа хора. И още по-лошо, тъй като нямах никакво намерение да я пусна да си отиде,
трябваше да намеря начин да компенсирам факта, че бях такава развалина, че дори не можех да спя в една стая с нея.
Насапунисах се и бързо отмих от себе си лепкавата пот, с която се бях събудил. След минути се отправих към спалнята, където нахлузих един анцуг, преди да отида в домашния си кабинет. Беше едва седем сутринта.
Само преди няколко часа бях напуснал апартамента, в който Ева живееше с най-добрия си приятел Кари Тейлър, исках да я оставя да поспи малко преди работа. Бяхме правили секс цялата нощ – и двамата бяхме незадоволени и ненаситни. Но имаше и още нещо. Усещах в
Ева някаква припряност, която ме терзаеше и ме караше да се притеснявам.
Нещо тревожеше жена ми.
Погледът ми се плъзна към прозореца и гледката към Манхатън, която се разкриваше от него, след това се спря на стената, където бяха закачени нейни и наши общи снимки; те висяха на същото място, както и в кабинета ми в дома ни – мезонета на Пето авеню. Можех съвсем ясно да си представя колажа, тъй като през последните няколко месеца бях прекарал безброй часове в изучаването му. Преди, гледайки навън през прозореца, определях границите на своя свят. Сега постигах същото, наблюдавайки Ева.
Седнах зад бюрото си, раздвижих мишката и събудих компютъра, бавно си поех дълбок дъх,
когато лицето на жена ми изпълни екрана на монитора. На снимката, която ми служеше за фон на десктопа, тя беше без грим и няколкото светли лунички по носа ѝ я караха да изглежда по-млада от своите двайсет и четири години. Погледът ми се плъзна по чертите на лицето ѝ: по извивката на веждите ѝ, по блясъка в сивите ѝ очи, по плътните ѝ устни. В
моментите, в които си позволявах да мисля за тях, почти можех да усетя устните ѝ върху кожата си. Целувките ѝ бяха за мен истинска благословия, обещание на ангелчето ми, което придаваше смисъл на живота ми.
Издишах шумно и решително, взех телефона и с натискането на един бутон набрах номера

на Раул Херера. Въпреки ранния час той отговори веднага, гласът му звучеше съвсем бодро.
– Госпожа Крос и Кари Тейлър ще пътуват днес за Сан Диего – започнах аз и при тази мисъл неволно свих ръка в юмрук.
Не беше необходимо да казвам нищо повече.
– Разбрах.
– Искам до обяд на бюрото ми да има актуална снимка на Ани Лукас, както и подробна справка за това къде е била снощи.
– Ще ги имате най-късно до обяд – потвърди той.
Затворих телефона и вперих поглед в пленителното и красиво лице на Ева. Бях я снимал,
без да ме забележи, в момент, в който бе щастлива, и бях твърдо решил да направя така, че до края на живота си да се чувства по същия начин. Но снощи тя беше разстроена, най- вероятно се бе сблъскала случайно с една жена, която навремето използвах. Пътищата ми отдавна не се бяха пресичали с тези на Ани, но ако тя по някакъв начин притесняваше жена ми, щеше отново да се сблъска с мен. Скоро.
Отворих пощата и започнах да преглеждам имейлите си, отговорих набързо на най- неотложните и постепенно напредвах към писмото, което привлече вниманието ми от самото начало.
Почувствах присъствието на Ева още преди да я видя.
Вдигнах глава и пръстите ми забавиха движението си по клавиатурата. Неочаквано появилото се желание успокои напрежението, което изпитвах, когато не бях с нея.
Облегнах се назад, за да мога по-добре да се насладя на гледката.
– Станала си рано, ангелчето ми.
Ева стоеше до вратата с ключовете в ръка, русата ѝ коса бе секси разрошена и падаше до раменете, бузите и устните ѝ бяха поруменели от съня, а пищното ѝ тяло беше облечено в потник и шорти. Не носеше сутиен, сочните ѝ гърди образуваха мека извивка под памучната материя. Дребна и с фигура, която караше мъжете да падат на колене, тя често ми напомняше колко различна е от жените, с които бях сниман, преди да се срещна с нея.
– Събудих се и веднага усетих, че ми липсваш – отвърна тя с онзи гърлен глас, който винаги ми действаше възбуждащо. – Кога стана?
– Преди малко. – Бутнах клавиатурата, за да ѝ направя място да седне на бюрото.
Доближи до мен с босите си крака, прелъстявайки ме без каквото и да е усилие. В момента,
в който я видях, разбрах, че тя ще ме унищожи. Видях това обещание в очите ѝ и в начина, по който се движеше. Където и да отидеше, мъжете се обръщаха след нея. Желаеха я. Също както я желаех и аз.
Хванах я за китката, когато се приближи, и реших да я придърпам да седне в скута ми.
Наведох глава и обхванах с устни зърното на гърдата, започнах да го смуча с дълги силни движения. Чух как пое дълбоко въздух, усетих как тялото ѝ се изви и вътрешно се усмихнах.
Можех да правя с нея каквото си поискам. Тя ми беше дала това право. Това бе най-големият подарък, който някога бях получавал.
– Гидиън.
Сложи ръце на главата ми и прокара пръсти през косата ми.
Вече се чувствах безкрайно по-добре.
Вдигнах глава и я целунах, усетих аромата на канела от пастата ѝ за зъби, както и още един,

който можеше да бъде единствено неин.
– Хм?
Докосна лицето ми и ме изгледа изпитателно.
– Пак ли имаше кошмар?
Въздъхнах шумно. Винаги успяваше да разбере какво е станало. Не съм сигурен, че някога ще свикна с това.
Прокарах палеца си по влажната памучна материя, залепнала за зърното ѝ.
– Бих предпочел да говоря за мокрите сънища, за които ме вдъхновяваш в момента.
– Какъв беше кошмарът ти?
Свих устни, подразнен от настоятелността ѝ.
– Не помня. Гидиън...
– Зарежи това, ангелче.
Ева настръхна.
– Искам само да ти помогна.
– Знаеш как да го направиш.
– Сексманиак.
Гушнах я по-силно. Не можах да намеря думите, с които да ѝ обясня какво изпитвах, когато я прегръщах, затова зарових глава в извивката на врата ѝ и вдишах аромата на кожата ѝ,
който така много обичах.
– Шампионе.
Нещо в тона ѝ ме накара да застана нащрек. Отдръпнах се бавно и плъзнах поглед по лицето ѝ.
– Кажи ми какво има.
– Става въпрос за Сан Диего... – Сведе поглед и прехапа долната си устна.
Стоях неподвижно в очакване да разбера накъде води този разговор.
– „Сикс-Найнтс“ ще бъдат там – изрече тя най-накрая.
Не се бе опитала да скрие това, което и бездруго знаех, и това ми подейства успокояващо.
Но усетих как постепенно ме обзема друг вид напрежение.
– Искаш да ми кажеш, че това е проблем за теб. – Гласът ми беше равен, но далеч не бях спокоен.
– Не, не е проблем – отвърна тя тихо, а пръстите ѝ неспокойно подръпваха косата ми.
– Не ме лъжи.
– Не те лъжа. – Пое дълбоко дъх и ме погледна право в очите. – Нещо не е както трябва.
Чувствам се объркана.
– Какво по-точно те обърква?
– Не ми говори по този начин – каза тя тихо. – Не искам изведнъж да ставаш студен към мен и да ме изолираш.
– Ще трябва да ме извиниш. Когато чувам как съпругата ми казва, че се чувства объркана по отношение на друг мъж, не мога да бъда в добро настроение.
Тя се извъртя и стана от скута ми, оставих я да го направи, за да мога да я наблюдавам – да вперя поглед в нея, – докато се намирахме на известно разстояние един от друг.
– Не знам как да го обясня.
Съзнателно не обърнах внимание на ледената топка в стомаха ми.

– Опитай.
– Просто... – Тя продължи да гледа надолу и да дъвче устната си. – Има нещо...
незавършено.
Стана ми горещо, нещо притисна гърдите ми.
– Той възбужда ли те, Ева?
Тя застина.
– Не е това.
– А какво е? Гласът му? Татуировките? Магическата му пишка?
– Престани. И без това не ми е лесно да говоря за него. Не го прави още по-трудно.
– На мен също ми е ужасно трудно – срязах я и се изправих.
Огледах я от глава до пети, исках да я изчукам и накажа в същото време. Исках да я завържа, да я заключа, така че да е далеч от всеки, който би могъл да застраши влиянието ми над нея.
– Той се отнесе към теб като към боклук, Ева. Да не би да си го забравила, след като видя клипа на „Златна“? Нуждаеш ли се от нещо, което аз не мога да ти дам?
– Не ставай глупак.
Тя скръсти ръце и застана в отбранителна поза, което ме ядоса още повече.
Обичах я открита и нежна. Нуждаех се изцяло от нея. Понякога полудявах от това, че означаваше толкова много за мен. Тя беше единственото нещо, което не можех да си представя да загубя. А тя казваше единственото нещо, което нямах сили да чуя.
– Моля те, не се дръж грозно по този повод – прошепна тя.
– Държа се невероятно цивилизовано, като се има предвид колко бесен се чувствам в момента.
– Гидиън.
Чувството за вина помрачи сивите ѝ очи и след малко в тях заблестяха сълзи.
Отместих поглед.
– Недей!
Но тя както винаги прозря в мен.
– Не исках да те нараня.
Диамантеният пръстен на безименния ѝ пръст – моят знак, че я притежавам – отрази светлината и хвърли по стената множество искри в различни нюанси.
– Никак не ми е приятно, че си разтревожен и сърдит. Мен също ме боли, Гидиън. Не го искам. Кълна се, че е така.
Чувствах се неспокоен, отидох до прозореца и се опитах да намеря онзи покой, който щеше да ми помогне да се справя със заплахата Брет Клайн. Бях направил всичко по силите си. Бях изрекъл клетвата, сложил пръстена на пръста ѝ. Бях я обвързал по всякакъв възможен начин.
И въпреки всичко това не беше достатъчно.
Градът се простираше пред мен, но гледката бе закрита от по-високите сгради. От мезонета си виждах километри напред. Но от апартамента ми в Горен Уест Сайд, който бях наел в съседство с този на Ева, изгледът беше ограничен. Не можех да видя безкрайната плетеница от улици, задръстени с жълти таксита, или отблясъците, които слънцето хвърляше по безбройните стъкла на небостъргачите.
Можех да дам на Ева Ню Йорк. Можех да ѝ дам света. Невъзможно бе да я обичам повече,

това чувство изцяло ме поглъщаше. И въпреки това някакъв глупак от миналото ѝ се опитваше да ме измести.
Спомних си я в прегръдките на Клайн, целуваше го отчаяно – така, както би трябвало да целува само мен. Като си представех възможността все още да изпитва страст към него, ми идваше да унищожа нещо пред себе си.
Стиснах юмруци така силно, че кокалчетата ми изскочиха.
– Необходимо ли е вече да си дадем почивка един от друг? Да отделиш известно време на
Клайн, за да изясниш чувствата си? Може би и аз трябва да постъпя по същия начин и да помогна на Корин да се справи със своето объркване?
Ева пое тежко въздух, когато чу да споменавам името на бившата си годеница.
– Сериозно ли говориш?
Настъпи ужасно мълчание.
След това тя каза:
– Поздравления, мръснико. Току-що ме нарани повече, отколкото той някога го е правил.
Обърнах се точно навреме, за да видя как тя излиза от стаята, ходеше вдървено, гърбът ѝ
беше напрегнат. Ключовете, които бе използвала, за да влезе в апартамента, бяха на бюрото и като видях, че ги е оставила там, усетих, че ме обхваща отчаяние.
– Спри!
Хванах я, а тя започна да се съпротивлява, случващото се между нас ми беше толкова познато – Ева бягаше, а аз я преследвах.
– Пусни ме!
Затворих очи и притиснах лице в нея.
– Няма да му позволя да те отнеме от мен.
– В момента съм ти толкова бясна, че ми идва да те ударя.
Исках да го направи. Исках да усетя болката.
– Хайде, давай.
Тя впи нокти в ръцете ми.
– Пусни ме, Гидиън.
Обърнах я и я притиснах в стената на коридора
– Какво очакваш да направя, когато ми казваш, че се чувстваш объркана заради Брет Клайн?
Имам чувството, че вися на ръба на скала и ръцете ми постепенно се изплъзват.
– Значи се нахвърляш върху мен, за да успееш да се задържиш? Защо най-после не проумееш, че нямам намерение да ходя никъде?
Стоях, вперил поглед в нея, и се опитвах да измисля какво да кажа, така че да оправя нещата между нас. Долната ѝ устна започна да трепери и аз... се предадох.
– Кажи ми как да се справя с това – казах аз дрезгаво, хванах я за китките и леко я притиснах. – Кажи ми какво да направя.
– Искаш да кажеш, как да се справиш с мен, така ли? – попита тя и изпъна рамене. – Защото аз съм сбърканата тук. Познавах Брет в онзи период от живота си, когато се мразех, но исках другите да ме обичат. А сега той се държи с мен точно така, както ми се искаше тогава, и това ме побърква.
– Господи, Ева. – Притиснах тялото си по-силно към нея. – Как да не се чувствам заплашен при това положение?

– Би трябвало да ми имаш доверие. Казах ти го, защото не искам да се въртят разни глупости из главата ти и да почнеш да си правиш изводи. Исках да бъда честна с теб, така че да не се чувстваш застрашен. Знам, че има някои неща, които трябва да изясня сама за себе си. Този уикенд ще се срещна с доктор Травис и...
– Психоаналитиците не могат да решат всеки проблем!
– Не ми викай.
Опитах се да потисна желанието си да забия юмрук в гипсовата стена зад гърба ѝ. Сляпата вяра на жена ми, че терапевтите могат да решат всеки проблем, направо ме вбесяваше.
– Не можем да ходим при проклетия доктор всеки път, когато имаме някакъв проблем. В
този брак сме само ти и аз. А не всички психиатри на този свят!
Тя вирна брадичка, стисна челюст и прие онова решително изражение, което ме влудяваше.
Никога не отстъпваше, освен когато бях вкарал члена си в нея. Тогава се оставяше изцяло в ръцете ми.
– Ти може и да си мислиш, че нямаш нужда от помощ, шампионе, но аз знам, че имам.
– Това, от което се нуждая, си ти – отвърнах аз и обхванах главата ѝ с ръце. – Имам нужда от жена си. Имам нужда тя да мисли за мен, а не за друг мъж.
– Започвам да си мисля, че щеше да е по-добре да не ти бях казала нищо.
Извих подигравателно устни.
– Знам какво чувстваше. Видях го със собствените си очи.
– Господи. Ти, луд ревнивец... – простена тя тихо. – Защо не можеш да разбереш колко много те обичам? Брет изобщо не може да се сравнява с теб. Изобщо. Но, честно казано, в момента въобще не ми се спори с теб.
Усетих съпротивата ѝ, опитваше се да се освободи от мен. Държах се за нея, сякаш бе спасителен пояс.
– Не виждаш ли какво ми причиняваш?
Ева омекна в ръцете ми.
– Не те разбирам, Гидиън. Как можеш просто да натиснеш ключа и да изключиш чувствата си? След като знаеш какво изпитвам към Корин, как можеш да ми говориш такива неща за нея?
– Ти си причината, поради която дишам, не мога да изключа това – казах аз и плъзнах устни по бузата ѝ. – Мисля само за теб. През целия ден. Всеки ден. Каквото и да правя, все ти си ми в ума. Там няма място за никой друг. Това, че ти можеш да мислиш и за него,
просто ме убива.
– Изобщо не ме слушаш.
– Просто стой далеч от него.
– Това означава да избегна проблема, а не до го реша – заяви тя и впи пръсти в кръста ми. –
На парчета съм, Гидиън, много добре го знаеш. Сега се опитвам отново да ги събера.
Обичах я точно такава, каквато си беше. Защо това не ѝ беше достатъчно?
– Благодарение на теб сега съм по-силна отвсякога – продължи тя, – но в мен все още има пукнатини и когато ги открия, трябва първо да разбера какво ги е причинило, а после да се опитам да ги запълня. Завинаги.
– Какво, по дяволите, означава това?
Мушнах ръце под потника ѝ, исках да усетя голата ѝ кожа.

Тя настръхна и ме бутна назад, отхвърляше ме.
– Гидиън, не...
Впих устни в нейните. Вдигнах я и я сложих да легне на пода. Започна да се бори с мен, а аз изръмжах:
– Не се съпротивлявай.
– Не можем да решим проблемите си с чукане.
– Само искам да те изчукам.
Вкарах палци в ластика на шортите ѝ и ги смъкнах. Изпитвах неистово желание да проникна в нея, да я обладая, да усетя, че се предава. Бях готов да направя всичко, само и само да заглуша гласа, който ми казваше, че съм прецакал всичко. Отново. И този път нямаше да ми бъде простено.
– Пусни ме – каза тя и се завъртя по корем.
Обвих ръце около бедрата ѝ, когато тя се опита да изпълзи далеч от мен. Можеше да ме отблъсне, използвайки наученото по време на тренировките, както и да ме отреже само с една дума. Нейната кодова дума за сигурност...
– Кросфайър.
Ева замръзна, когато чу гласа ми и тази единствена дума, която трябваше да предаде силата на емоциите, бушуващи в мен.
И тогава – точно в окото на бурята – нещо като че ли се пречупи. Усетих как в мен избухна жестока позната тишина, която заглуши паниката, унищожаваща самоувереността ми.
Замрях, готов да поема неочаквано появилото се спокойствие. Много отдавна не бях изпитвал това зашеметяващо преминаване от състояние на хаос към пълен контрол. Само
Ева можеше да ме разтърси така дълбоко и да ме върне обратно във времето, когато бях оставен на благоволението на всичко и всеки.
– Ще спреш да ми се съпротивляваш – казах съвсем спокойно. – А аз ще ти се извиня.
Тя се отпусна в ръцете ми. Подчини се незабавно и безусловно. Контролът отново беше в мои ръце.
Вдигнах я и я придърпах към себе си, така че да седне на бедрата ми. Ева се нуждаеше от контрола, който упражнявах над нея. Когато се колебаех, тя се опитваше да ме отхвърли,
което още повече ме вадеше от равновесие. Получаваше се порочен кръг и трябваше да се постарая да овладея ситуацията по-добре.
– Съжалявам.
Съжалявах, че я нараних. Съжалявах, че загубих контрол над нещата. Чувствах се напрегнат след кошмара – нещо, което тя интуитивно беше усетила, – и тъй като непосредствено след това ме бе бомбардирала с приказките си за Клайн, не бях имал достатъчно време да дойда отново на себе си.
Щях да се справя с него. По никакъв начин нямаше да я изпусна. Точка. Нямаше други варианти.
– Имам нужда от подкрепата ти, Гидиън.
– Трябва на всяка цена да му кажеш, че си се омъжила.
Облегна глава на бузата ми.
– Ще го направя.
Преместих я така, че да седне в скута ми, облегнах се на стената и я притиснах до себе си.

Тя обви ръце около врата ми и всичко отново си дойде на мястото.
Плъзна ръка по гърдите ми.
– Шампионе...
Познавах тази нотка в гласа ѝ, като че ли се опитваше да ме придума за нещо. Моментално се възбудих, горещата ми кръв закипя. Подчинението винаги възбуждаше Ева, а нищо друго не ме възпламеняваше така, както тази нейна реакция.
Прокарах ръка през косата ѝ и стиснах в юмрук меките златисти кичури, забелязах как клепачите ѝ натежават в резултат от нежното подръпване. Движенията ѝ бяха ограничени,
беше изцяло под мой контрол и това ѝ харесваше. Нуждаеше се от това усещане точно толкова, колкото и аз.
Впих устни в нейните.
След това я обладах.
* * *
Докато Ангъс ни караше към службата, прегледах ангажиментите си за деня и се замислих за полета на жена ми тази вечер в осем и половина.
Хвърлих поглед към нея.
– Ще летиш с един от самолетите ми до Калифорния.
През това време тя гледаше през прозореца на бентлито и изучаваше града с обичайния си жив интерес. Сега извърна поглед към мен.
Аз съм роден в Ню Йорк. Израснал съм в този град и в околностите му и след време започнах да го чувствам като свое родно място. В някакъв момент просто престанах да го забелязвам. Но Ева бе привлечена и очарована от родния ми град и това ме накара да го преоткрия отново. Не го изучавах със страстта, която тя проявяваше, но въпреки това започнах да гледам на него по нов начин.
– Така ли? – попита тя с тон, който предизвикваше, но погледът ѝ издаде привличането,
което изпитваше към мен.
Погледът ѝ, който сякаш казваше „Ела ме изчукай“, ме държеше в непрекъсната готовност.
– Точно така – отговорих аз и затворих калъфа на таблета си. – Така ще пътуващ по-бързо,
по-комфортно и по-безопасно.
Тя изви устни.
– Добре.
Начинът, по който едновременно ме дразнеше и развеселяваше, направо ме побъркваше;
караше ме да искам да се държа лошо и грубо с нея, докато почувствам, че напълно ми се е подчинила.
– Ти ще кажеш на Кари – продължи тя, прехвърли единия си крак върху другия, така че се видя дантеленият ръб на чорапите ѝ, и за миг мернах част от жартиера ѝ.
Беше облякла червена блуза без ръкави, бяла пола и сандали на висок ток с много каишки.
Облеклото ѝ бе напълно подходящо за офиса, но тялото ѝ го правеше невероятно секси.
Между нас сякаш протичаше ток, съвсем ясен знак, че двамата бяхме създадени един за друг и си пасвахме идеално.
– Покани ме да дойда с теб – казах аз, никак не ми беше приятна мисълта, че ще прекара целия уикенд далеч от мен.

Усмивката изчезна от лицето ѝ.
– Не мога. Щом ще започна да съобщавам на хората, че с теб сме женени, ще трябва да започна с Кари, а не мога да го направя, ако ти си наоколо. Не искам да го карам да се чувства изхвърлен от живота, който започвам да създавам с теб.
– И аз не искам да се чувствам изхвърлен.
Тя стисна ръката ми.
– Това, че всеки един от нас прекарва известно време с приятели, не омаловажава факта, че сме двойка.
– Предпочитам да прекарвам времето си с теб. Ти си най-интересният човек, когото познавам.
Тя отвори широко очи и впери поглед в мен. След това най-неочаквано се раздвижи, преди изобщо да разбера какво прави, вдигна полата си и седна в скута ми, като ме яхна. Взе лицето ми в ръце, притисна покритите си с гланц устни до моите и започна да ме целува,
докато загубих ума и дума.
– Ммм – простенах аз, когато тя се отдръпна от мен, останала без дъх.
Пръстите ми обвиха пищната извивка на прекрасното ѝ дупе.
– Направи го отново.
– Толкова те желая в момента – каза тя, докато изтриваше с пръст гланца от устните ми.
– Това ми харесва.
Дрезгавият ѝ смях се плъзна по цялото ми тяло.
– В момента се чувствам страхотно.
– По-добре, отколкото се чувстваше в коридора?
Доброто ѝ настроение беше заразно. Ако можех да спра времето, бих го направил точно в този момент.
– Това е по-друг вид страхотно усещане.
Започна да барабани с върховете на пръстите си по раменете ми. Когато беше щастлива... тя направо сияеше и щастието ѝ озаряваше всичко около нея. Дори мен.
– Това беше най-добрият комплимент, шампионе. Особено като се има предвид, че идва от устата на знаменития Гидиън Крос. Ти всеки ден срещаш невероятни хора.
– И искам веднага да си тръгнат, за да бъда отново с теб.
Очите ѝ блестяха.
– Господи, толкова много те обичам, че чак изпитвам болка.
Ръцете ми се разтрепериха и стиснах силно бедрата ѝ, за да го прикрия. Погледът ми започна да се движи наоколо, търсех нещо, което да ме върне обратно на земята.
Само ако знаеше какво ми причиняваше с тези думи.
Прегърна ме.
– Искам да направиш нещо за мен.
– Каквото пожелаеш.
– Хайде да организираме парти.
Възползвах се от възможността да сменя темата на разговора...
– Добре, ще закача люлката.
Ева се отдръпна и ме бутна по рамото.
– Не такова парти, маниак такъв.

– Колко жалко – въздъхнах аз.
Тя ми се усмихна палаво.
– Искаш ли да ти обещая люлката в замяна на партито?
– А, това вече е друга приказка. – Облегнах се назад, беше ми страшно приятно, че сме заедно. – Кажи ми какво имаш предвид.
– Пиене и приятели: твои и мои.
– Добре – съгласих се аз и обмислих възможностите. – Приемам пиенето и приятелите и предлагам да те изчукам набързо в някой тъмен ъгъл.
Тя преглътна бързо, а аз се усмихнах вътрешно. Много добре познавах ангелчето си.
Задоволяването на скрития ѝ ексхибиционизъм беше нещо абсолютно необичайно за мен и въпреки че все още се удивлявах, когато си помислех за това, нямах нищо против да го правя.
Бих направил абсолютно всичко, за да стигна до онзи момент, когато единственото, което я интересува, бе да бъде изцяло изпълнена от члена ми.
– Предлагаш ми твърде тежка сделка – каза тя.
– Точно това и възнамерявах.
– Добре тогава – съгласи се тя и облиза устни. – Приемам бързото изчукване и предлагам да те обработя с ръка под масата.
Вдигнах учудено вежди.
– Облечен – отвърнах на предизвикателството ѝ аз.
Чу се звук, подобен на котешко мъркане.
– Мисля, че трябва отново да си помислите, господин Крос.
– Смятам, че трябва да положите повече усилия, за да ме убедите, госпожо Крос.
Както винаги договарянето с нея бе най-приятният разговор, който трябваше да проведа през деня.
* * *