П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- Сензитивността, е всеобщ закон, който лежи в основата на съставянето на учебните планове и програми.
| Първият етап обхваща периода от 3-6-годишна възраст. Той може да бъде условно наречен етап на първоначално натрупване на предпоставки за развитие на личността. Започва около тригодишната възраст с откритата от А. Н. Леонтиев способност на децата да съподчиняват мотивите на своето поведение. Именно способността на детето да отдаде предпочитание на обществения мотив и да потисне силата на егоистичния, е първият признак за началото в развитието на личността. Това начало не бива да се свързва точно с третата година от живота на човека. В някои случаи това става малко по-рано, а в други случаи - малко по-късно. Единодушно е мнението обаче, че този етап е твърде важен за по-нататъшното развитие и формиране на личността. З. Фройд нарича тези години фатална възраст, защото тогава се поставя началото на основните конфликти, които дават отражение и поражение върху личността за цял живот. А. С. Макаренко смята, че този период е решаващ за насочеността, възпитанието и развитието на всяко дете и младеж. Но досегашните изследвания са достатъчно основание, за да се подчертае отговорността, ролята и мястото на предучилищното възпитание в цялостното развитие на личността.
Вторият етап обхваща периода 6 до 12-годишна възраст. В този период се формират основите на личността, а това означава, че тук се поставя началото - от интелектуалното, нравственото, естетическото, трудовото до техническото и творческото начало. В този период се залага всичко, което по-късно може да бъде развито на качествено нова основа у всяка отделна личност. Третият етап обхваща цялостното и особено светогледното формиране на личността, което включва периода от 12 до 18-годишна възраст. Този етап завършва с относително устойчиво равнище на развитие на личността. Това не означава, че тук спира развитието, а че то в основни линии е приключило. По-нататък радикални изменения в насочеността на личността са редки изключения. Сензитивността, е всеобщ закон, който лежи в основата на съставянето на учебните планове и програми. Очертаните етапи в развитието на личността имат пряко отношение към общата и косвено - към специалната сензитивност. Периодите на общата сензитивност съвпадат с етапите на развитието, от което произтичат важни изводи за стратегията на педагогическата дейност, насочена към формиране на личността. Защото пропускането на специалните периоди на сензитивност се отразява неблагоприятно върху отделни сфери на развитие, докато игнорирането на общите - върху цялостното развитие на личността Както вече беше казано, всеки индивид става личност като усвоява обществено-историческия опит на човечеството и го осъществява в продукти на труда - материални и духовни. По този начин той се превръща в самосъзнаваща се, саморегулираща се и саморазвиваща се система. Основен неин белег става активността към природната и обществената действителност, към себе си. Решаващ фактор за формирането на личността на ученика е обучението, защото то осигурява най-благоприятни условия за усвояване на обобщен обществено-исторически опит. Колкото по-богати са отношенията, в които личността се включва, толкова по-богати стават нейните потребности, интереси, склонности. Процесът на интегриране на тези отношения в цялостната структура на личността засега не е достатъчно изучен. Духовното богатство на индивида зависи от богатството на неговите отношения, но тази зависимост не е абсолютна нито по съдържанието, нито по формата на тези отношения. Този вероятностен характер на възпитателния процес е една от най-типичните негови характеристики. Системата на „обществените отношения” в училищни условия се моделира чрез типа организация на дейността на учениците. Чрез съвременна организация на съвместната дейност се създават условия за взаимодействие на учащите се, за общуване в съответствие с ценностната система на обществото. Това ще бъде показано в една от следващите глави. Междуличностното взаимодействие обаче не се отразява в еднаква степен нито върху всички участници в комуникативния процес, нито върху всички сфери на една и съща личност. Без отчитане на тази неравномерност в развитието на психиката и личността не могат да се приложат психологически обосновани педагогически средства за обучение и възпитание. Във връзка с това, особено значение има феноменът „зона на близкото развитие”, открит от Л. С. Виготски. Правилното определяне на тази зона, която е различна за различните сфери на личността, означава правилно програмиране на качествените изменения в развитието на личността, а това означава и по-високи учебно-възпитателни резултати. Зоните на близкото развитие се очертават най-ярко в онези области, дейността и поведението, в които индивидът има най-благоприятни природни заложби, или в онези периоди, когато той е най-чувствителен и възприемчив към определен вид обществени отношения и въздействия. Неоснователни са опасенията, че това дисхармонизира целостността на личността. Срещу тази тенденция се изправя друга - тенденцията за пренос и взаимно влияние на различните сфери на личността - интелектуалната върху естетическата, нравствената върху трудовата и т.н. Много важно за общото развитие на личността е да отчита сензитивността - т.е. предразположението й към оптимално развитие на определени качества в определен възрастов период. Всяко преждевременно или закъсняло обучение по чужд език, по музика, изобразително изкуство, както и несвоевременно възпитание на редица морални и естетически качества, се оказва по-малко ефективно в сравнение с обучението и възпитанието, осъществявано в съответствие със сензитивните периоди. Чувството за дълг например, се възпитава най-добре в началната училищна възраст, способността за адекватна самооценка - най-добре между 12 и 14-годишна възраст. Формирането на личността е процес на количествено-качествени изменения в резултат на противоречивостта между старите и новите форми на поведение, между наличните възможности и новите по-високи изисквания. То е процес на социализация, т.е. на активно „присвояване” на социален опит, и на индивидуализация, т.е. на известна автономност и самостоятелност на поведението. Същността на формирането на личността се свежда до възникване на психични и личностни качества на ученика в резултат на външни въздействия и на тяхното вътрешно осмисляне на базата на достигнатото равнище на развитие.16 Съдържанието на личността в процеса на нейното формиране се изменя в следните насоки: обогатяват се знанията й за същността на нормативната система на обществените отношения; усъвършенства се мотивационната система за обществено поведение на личността; развиват се умения и похвати за приложение на знанията в обществено поведение; обогатяват се привичките за социално поведение, за общуване в съответствие с нормативната система на обществото. Усвояването на обобщен обществено-исторически опит като основен механизъм за формиране на личността има своя специфика в училищната възраст. В усвояването на опита, обобщен в оръдията на труда, в нормите на поведение, особено важна роля има подражанието. Подражанието е специфичен начин, чрез който младото поколение усвоява опита на по-възрастните. Изследванията показват, че две са формите на подражание, които способстват за формиране на личността - идентификация, чрез която децата и юношите се превъплъщават, идентифицират с реални или въображаеми образи и по този начин приемат сугестивно нормите на поведение, възгледите, начините на поведение, маниерите на своите реални или въображаеми кумири. Идентификацията обаче не е особеност само на детската, юношеската или младежката възраст, а и на всички други възрасти. Елементи на идентификация, макар и не в такава ярко изразена форма, съществуват и при възрастните хора. Тя се усвоява от някои хора като професионална способност. В зависимост от типа нервна дейност, склонността към идентификация у някои е изразена по-добре, у други - по-слабо. Втората форма на подражание е имитацията. За разлика от идентификацията тя има съвсем друга функция в обществените отношения, друга педагогическа стойност във формирането на личността на децата и юношите. Когато имитацията се отнася до съзнателно подражание или съзнателно осмиване на недостатъци у околните хора и животни, тя има своето значение за възпитанието на младото поколение. Но тъкмо тук проличава различието и ограничените възможности в сравнение с идентификацията. Поради високата социализираща стойност на подражанието, е необходимо да се посочат етапите, през които то преминава: - за две - тригодишната възраст е характерно непосредственото копиране на образци от възрастните хора. Копирането обхваща главно външни белези и става непреднамерено, без да се осъзнава и без усилие на волята; - за три - шестгодишна възраст е характерно преминаването от непосредствени към опосредствани форми на подражание. Децата подражават и на външни качества и белези, но вече без непосредствено възприемане на тези качества. Към този етап се отнасят и първите опити на децата за „преработка” на образците, на които те подражават; - за шест - деветгодишна възраст е характерно подражанието със значителна преработка на образците и с известна избирателност в зависимост от отношението към лицето, на което се подражава; - за девет - четиринадесетгодишна възраст е характерно подражанието на авторитети, взаимното подражание и груповото подражание на общи кумири; - за четиринадесет – осемнадесетгодишната възраст е характерно подражанието със собствена позиция, с критично отношение към образците. В този си вид подражанието се запазва и в другите периоди на човешкия живот. Общата тенденция е към намаляване, но като начин на общуване и елемент на целеобразуването, самовъзпитанието и саморазвитието, то никога не изчезва. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|