Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията



Дата23.07.2016
Размер313.99 Kb.
КОРПОРАТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ: ОТ ПРАВНА НОРМА КЪМ УПРАВЛЕНСКА ПРАКТИКА - ОТНОСНО ЕТАПИТЕ В ЕВОЛЮЦИЯТА

НА КОРПОРАТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ
проф. д.ик.н. Бистра Боева

УНСС – катедра “Международни икономически отношения и бизнес"1


Резюме

Статията е посветена на слабо проучен от българските изследователи проблем - теорията и практиката на корпоративното управление. Обект на анализ и оценка са съвременните тенденции в управлението на публичните акционерни дружества. Безспорно авторовата идея е да се докажат, макар и не чрез количествени проучвания и обобщения, няколко основни тези. На първо място развитието на корпоративното управление от система от правни норми в система от интердисциплинарни принципи и методи на управление. Успоредно с това се доказва и тясното взаимодействие в етапността и еволюцията на корпоративното управление с промените в социално-икономическите системи. В съответствие с достъпната теоретична информация и богатата емпирика се представят и анализират съобразно дефинираните тези характеристиките на корпоративното управление. Теоретичната насоченост на статията не е самоцел. Авторовата теза е, че чрез коректното теоретично осветляване на основните черти на съвременното корпоративно управление може да се предадат и по-вярно важните за практиката информация и знание. Последното има определено значение за икономики като българската, която в условията на частна собственост, слабо развит капиталов пазар и отвореност е в все още в началото на ефективното приложение на корпоративното управление. Разработването на материала е осъществено на основата на дългогодишна изследователска дейност на автора . Основните постановки са базирани както на обзор на теоретични разработки, така и на емпирични изследвания сред българските публични компании през периода 2002-2004 г.


JEL: G30, G38
Ключови думи: корпоративно управление; капиталов пазар; публични дружества; система от бариери и балансьори; жизнен цикъл.
Увод
Корпоративното управление е относително нова област на научните изследвания. Практическата насоченост на неговите принципи и методи определят като цяло огромния интерес на бизнеса към него в страните с пазарна, появяваща се пазарна и преходна икономика. Успоредно с това теорията и преди всичко неоинституционалната икономика в продължение на десетилетия в контекста на интереса на нейните привърженици към проблемите на правата на собственост има за свой обект и корпоративното управление. В настоящия материал обект на анализ и оценка са етапите в еволюцията на корпоративното управление и постепенното му утвърждаване като съвременна интердисциплинарна област на познанието и практиката. Доказването на няколко основни тези се базира на обзор на теорията в страните с развити капиталови пазари и на проучвания,осъществявани от автора, по различни проекти на българската практика за периода 2002-2004 г. Отчетен е и авторовият опит в качеството й на участник в Кръглата маса на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Югоизточна Европа по въпросите на корпоративното управление2.


  1. Корпоративно управление – основни измерения и насоки

Корпоративното управление е иманентен белег на съвременната пазарна икономика. В своето продължително развитие се налага като система от правила за ефективно управление на акционерната собственост. Кое определя неговата поява и утвърждаване в стопанската практика на водещите в икономическо отношение държави:



  • Корпоративното управление получава тласък в своето развитие в началото от обединения на акционерния капитал в САЩ и Великобритания, а впоследствие и в редица други преди всичко западноевропейски страни. Потребността от капитал за финансиране на мащабни индустриални и инфраструктурни проекти в тези страни диктува формирането на нов организационен и правен субект в националната икономика - корпорацията. Корпоративното управление става необходимост при наличието на множество собственици, като постепенно се извършва обективно обусловено отделяне на собствеността от управлението. Съвременната теория назовава този нов субект и компания на дисперсирана акционерна собственост на А.Бърл и Ч.Минз3. Именно този вид собственост ограничава или по точно прави невъзможно участието на акционера (индивидуален или институционален инвеститор) във воденето на делата на отделното предприятие. Акционерите прехвърлят управлението на екип, излъчен. Категорично е мнението на теоретиците, потвърено от практиката, че дисперсираната собственост в условията на развит капиталов пазар е в основата на генезиса на корпоративното управление. В течение на времето и на фона на стопанските процеси в други икономически и социални системи (Западна Европа, Азия, Латинска Америка) корпоративното управление се практикува и при други схеми на разпределение на собствеността4. Тази констатация е валидна и за типа компании, приели корпоративното управление в страните от Централна, Източна Европа, Русия, Украйна и други бивши съветски републики.

  • Корпоративното управление е присъщо на компании, чиито ценни книжа са приети за търговия и се търгуват на организирани пазари. Капиталовият пазар и корпоративното управление са в непрекъснато взаимодействие: корпоративното управление чрез своите принципи и норми гарантира предлагането на качествен капитал за търгуване, а капиталовият пазар създава ефективни условия за търгуване на този капитал.

  • Публичността на компаниите - основни играчи на капиталовите пазари, има също определена роля в изследвания генезис на корпоративното управление. Традиционно корпоративното управление е управление на публичните компании, т.е. те са негов основен носител. Съвременните икономики свидетелстват за редица отклонения. Корпоративното управление се приема от редица затворени компании поради изключително важната роля на неговите принципи и норми за всяка една компания. Ефектите от разглежданото управление го правят привлекателно за големи и средни фирми, базирани на силна концентрация на собствеността, които не притежават статут на публични компании.

  • Макар и в по-ограничена степен коментирано от съвременните изследователи важно значение за утвърждаване на корпоративното управление има и неговата стабилизираща роля за устойчивото развитие на пазарните икономики. На практика това е производна на предшестващите отличителни черти. Съвремието и преди всичко кризите от деветдесетте години на XX век и началото на XXI век доказват категорично този важен момент за налагането на корпоративното управление. Подобни изводи се налагат и от приватизационните и следприватизационните процеси в бившите социалистически страни.

Приведените основни фактори, обясняващи генезиса на съвременното корпоративно управление, трябва да се отчитат при осмислянето на неговите първоначални проявления. В началото в модела доминират правно-нормативните характеристики. Продължително време корпоративното управление се развива преди всичко като надзор от страна на собствениците по отношение на назначеното от тях изпълнително ръководство. Това обяснение за развитието на практиката се съдържа и в част от теоретичните модели за корпоративно управление. Известно е например че корпоративното управление се характеризира с отношенията на принципала с агента - агентска теория за корпоративното управление. Собствениците на компанията са квалифицирани като принципал, а корпоративното производство действа в съответствие с принципите и логиката на агентския институт. Подобно на отношенията между принципала и агента се развиват и регулират отношенията между акционерите и наемните ръководители. Водещи норми за тези отношения са и фидуциарните задължения на изпълнителното ръководство. Практикуват се от компаниите от англосаксонската система, но навлизат и в други страни и правни системи. Чрез тези задължения ръководството на отделната компания приема и работи с грижата на добър търговец и лоялно по отношение на компанията като цяло и нейните акционери.

В този смисъл корпоративното управление в своите начални етапи на функциониране се ориентира преди всичко към контрол на спазването на тези основни изисквания от страна на ръководството. Акционерите упражняват надзорни функции спрямо действията на управителите и доколко те защитават интересите на собствениците. Нужно е ръководителите на компанията да поставят интересите на инвестиращите в нея над всичко и да не предизвикват ситуации водещи до конфликт на интересите. Лоялността и грижата на добър търговец предполагат спазване на изискването за разкриване на информация и прозрачност, както и забрана на търговията с вътрешна информация5. Чрез контрола и надзора се защитават и правата на акционерите - основно и определящо същността на корпоративното управление правило. Представителите на акционерите в ръководните органи, от една страна, и останалите акционери чрез утвърдените правни норми контролират, но не участват в оперативното и дългосрочно водене на делата на компанията. Разделянето на собствеността от управлението е това, което години наред отрежда единствено надзорна функция на инвеститорите на компанията и на техните представители. Безспорно редица фактори извън територията на корпорацията постепенно започват за внасят корекции в същината и механизмите на корпоративното управление. .

Години наред корпоративното управление функционира главно чрез спазването на правните норми и доминантата на правната теория и практика. Тази тенденция се наблюдава в повечето страни, в които се спазват неговите принципи и механизми. Правото дава най ефективни решения за овластяването на управителите с определени права за водене делата на компанията от страна на собствениците. Управленската теория и практика, занимаващи се с вътрешнофирмените процеси, не се интегрират чрез формализирани действия в корпоративното управление. През този период дори моделите на корпоративно управление се изясняват в съответствие с типа на правната система. Корпоративното управление се разкрива чрез спецификата на :



  • англосаксонския модел;

  • континенталния модел6.

Англосаксонският модел въплъщава нормите на правните системи на Великобритания и САЩ. Широко се ползва в страните на Общността - обстоятелство, определящо и мащабността на неговото приложение. Формален белег на този модел е едностепенната структура на управление: Съвет на директорите, интегриращ представители на акционерите, и висш наемен ръководен персонал.

Известен е със сливането на управлението и надзора от страна на акционерите в едно-единствено ръководно тяло - Съветът на директорите. Други съществени белези са: развитата система за защита правата на акционерите, гласуването чрез пълномощно и дисциплиниращата роля на капиталовите пазари както за стопанската дейност, така и за управлението на публичната акционерна компания.



Континенталният модел, практикуван предимно от страна на континентална Европа, е известен с двустепенна структура на управление: Надзорен и Управителен съвет. Чрез двете самостоятелни тела се постига разделение на собственост от управление и дезинтеграция на надзора от изпълнителската дейност. Както бе посочено, континенталният модел оперира в тясно взаимодействие с банковия сектор при сравнително по-слабо развит капиталов пазар. Надзорният съвет в част от страните включва и представители на служителите на компанията. Това обстоятелство е следствие от пазарно-социалния характер на развитие на редица западноевропейски страни след Втората световна война. Континенталният модел залага на организационното разделение на контрола на собствениците от управлението, осъществявано от наемен ръководен състав. Подобна схема на управление съществува и в азиатските страни и някои латиноамерикански страни7. В икономически план това е модел с концентрация на собствеността и по-ограничена роля на капиталовия пазар за сметка на банковия сектор.

С течение на времето доминиращата правна насоченост на действията на ръководните органи и видимото ограничаване на тяхното участие в управлението създава сериозни затруднения в отношенията принципал - агент. В основата на тези затруднения стои липсата на информираност на ръководните органи за делата на компанията. Информационната асиметрия между принципала и агента се засилва. Ръководните органи не познават управленските процеси. Като сериозен аргумент за споменатите проблеми внимание заслужава констатацията на проф. Мейс, направена въз основа на проучване на практиката на корпоративно управление в САЩ през 70-те години, че съветите на директорите при големите и средните по размер корпорации са престанали да функционират като смислен контролен орган по отношение на изпълнителния директор на корпорацията. Според него ”...членовете на Съвета на директорите не установяваха целите и стратегиите нито пък политиките в повечето големи и средни компании”8.

Приведените констатации са резултат от ежедневно възникващи проблеми по отношение реда и начина на огласяване на информация, скандали относно корупционно поведение на корпоративни ръководства в разрез с интересите на инвеститорите и капиталовите пазари.

С течение на времето различни организации на заинтересовани лица налагат изисквания за по-добро разкриване на информация от страна на наемния ръководен персонал и представяне на ясни и разбираеми отчети за вземане на информирани решения от страна на инвеститорите. Без да се абсолютизира, би могло да се заяви, че в условията на усложняваща се национална и международна среда и не на последно място на интернационализацията на капиталовите пазари се оказва проблематично едностранното развитие и практикуване на корпоративното управление единствено чрез спазване на правните норми от страна на корпоративните ръководства. Постепенно разглежданото управление еволюира и приема и други насоки на развитие.




  1. Финансовите кризи и принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за корпоративното управление: за новия етап в развитието на корпоративното управление

Сериозни промени в световен мащаб настъпват в теорията и практиката на корпоративното управление през 80-те и началото на 90-те години. То постепенно се развива като една интердисциплинарна система от управленски и правни инструменти за ефективно партньорство между инвеститори и изпълнително ръководство на компании. Макар и без претенции за изчерпателно представяне могат да се изведат следните по съществени фактори, наложили промяна и нов етап в жизнения цикъл на корпоративното управление. Става дума преди всичко за:



    • сериозни затруднения във функционирането на ръководните органи на компаниите и зачестилите конфликти в отношенията принципал-агент;

    • некоректно разкриване на информация, вкл. скандалите с пенсионните фондове във Великобритания в края на 80-те и началото на 90-те години, практически залагащо нарушаване правата на акционерите;

    • мащабни процеси на сливания и поглъщания през 80-те години;

    • криза в доверието към капиталовите пазари в резултат на сделки с вътрешна информация през средата на 80-те години и;

    • финансови кризи в Азия и Латинска Америка9.

Очертаните феномени имат своето място както във водещи, така и в появяващи се пазарни икономики. Очевидно новите условия на стопански и социален живот и високата степен на интернационализация и глобализация на икономиките налагат реформи не само в отделни страни, но и в световен мащаб по отношение на корпоративното управление. Очертаните проблеми, от една страна, и все по-голямото активизиране на участието на представители на акционерите в работата на съветите на директорите и надзорните съвети постепенно утвърждават корпоративното управление като една интердисциплинарна система от правни и управленски норми и техники за ефективно регулиране на взаимодействието между собственост и управление. В световен мащаб се предприемат мерки за утвърждаване на един нов формат за корпоративно управление: през 1996 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие инициира разработването на Международен кодекс за корпоративно управление.

Определено трябва да се посочи, че стартира един нов етап на унифициране на основните възгледи и практики на страните с традиции и добри постижения в областта на корпоративното управление10. В голяма степен изработеният и приет през 1999 година набор от Принципи за корпоративно управление на страните – членки на ОИСР, символизира новия етап от жизнения цикъл на корпоративното управление, от една страна, и високата степен на унификация на норми и принципи, от друга, независимо от различията, продължаващи да съществуват и да бъдат отстоявани в отделните региони и страни. Кои са най важните моменти за този етап:




  • В международен план е установен консенсус за същината на корпоративното управление и неговите основни принципи. Налице е един общоприет формат на добрата практика при съществуващи и в дългосрочен план различия. „Корпоративното управление включва отношенията между управляващите компанията, корпоративното ръководство, акционерите и заинтересованите лица. Корпоративното управление създава структурата, чрез която се залагат целите на компанията, определят се средствата за постигане на тези цели и се следи ходът на изпълнението. Доброто корпоративно управление трябва да осигурява подходящи стимули за преследване на цели, които са в интерес на компанията и акционерите, и да улеснява ефективния контрол, с което да насърчава фирмите към ефикасно изразходване на ресурсите”11. Внимателното анализиране на приведената дефиниция показва, че корпоративното управление се разбира и се препоръчва да се развива и чрез инструменти, използвани обичайно в управленската практика.

  • Корпоративното управление чрез система от принципи и норми се утвърждава като надзор и участие в управлението на корпорацията от страна на представители на акционерите. Корпоративните ръководства, съставени от представители на акционерите и изпълнителни директори, участват в определянето на насоките на компанията, запазвайки контролираща интересите на инвеститорите позиция. В съответствие с принципите на ОИСР и утвърждаващата се добра практика корпоративното управление се развива именно като модерна интердисциплинарна система от норми и техники на управлението и икономиката.

  • Определящи за съвременното корпоративно управление са принципите, заложени в Кодекса на ОИСР: защита правата на акционерите, справедливо третиране на миноритарните акционери, съобразяване със заинтересованите лица, разкриване на информация и прозрачност, отговорности на корпоративните ръководства. Всеки един от тях е ефективен при тясно взаимодействие с останалите. Защитата на правата на акционерите е възможна при коректно разкриване на информацията или чрез осъществяване на определени действия и функции от страна на корпоративното ръководство. В този смисъл принципите и съпътстващите ги действия от години и при корпоративното управление, както при обществените процеси в съвременната държава, се отъждествяват с бариери и балансьори (checks and balances)12.

  • Разпространяване на принципите на корпоративно управление на ОИСР в страни с появяващи се пазарни икономики и страни в преход. До голяма степен разглежданият етап от еволюцията на корпоративно управление се определя и от разрасналата се територия на неговото приложение - обстоятелство, което не внася фундаментални промени, но при всички случаи влияе върху феномена корпоративно управление.

Осмислянето на развитието на корпоративното управление в края на 80-те и 90-те години изисква по-внимателно да се изследват споменатите принципи. Всеки един от тях отразява практика и положителен опит и стремеж или възможност те да бъдат предоставени на различни по националност участници в стопанските процеси. Като цяло всяко едно от тези водещи правила въплъщава добри резултати и сериозни усилия за отстраняване на пропуски и нарушения. Водещо е правилото за защита правата на акционерите. На практика това означава, че чрез корпоративното управление се полагат грижи преди всичко за собствеността. Може би и най-елементарната дефиниция за корпоративно управление е грижа за собствеността. В контекста на съвременните трансформации на икономическите и социални системи в редица страни и континенти е важно да се отчете, че чрез корпоративното управление се създават условия за защита на фундаментални за пазарната икономика права - правата на собствеността. Формулирано по друг начин чрез корпоративното управление се дава възможност за ефективно функциониране на икономическите системи на основата на частната собственост. В теорията са известни различни школи, изследващи това направление на корпоративното управление. Несъмнено трябва да се очертае ролята на неоинституционалната икономическа теория, проследяваща базисните права на акционерна собственост. Внимание заслужават възгледите на една по либерална икономическа школа, обединяваща хора с възгледи около тези на Ернандо де Сото13. Докато неоиституционалната икономика се занимава с изследване на правата, както и с разходите по сделката, известният перуански икономист в по прагматичен план защитава тезата, че пазарната икономика е възможна само там, където има зачитане на правата на собственост. Теза, защитавана от него въз основа на проучвания, проведени както в страни от Латинска Америка, така и в бивши социалистически страни.

Спазването на принципа за защита правата на акционерите има и своето правно регламентиране в нормативните системи на отделните страни. Корпоративното управление както чрез споменатите принципи на ОИСР, така и чрез спазване на съответните правни норми предоставя и определена управленска практика, към която трябва да се придържат съответните корпоративни ръководства. Като пример могат да се посочат различни инициативи за обучение на акционерите и разясняване на техните права от страна на специализирани звена за връзки с инвеститорите в публичните компании, асоциациите за защита на инвеститорите или националните регулатори на капиталовите пазари. Правната норма де факто се спазва чрез разнообразни управленски и стопански дейности. Безспорно приведените аргументи са само част от фактическите управленски действия. Съвременната практика обогатява правните норми с разнообразни управленски и дори маркетингови инициативи, особено що се отнася до ползване и на Интернет за информиране на акционерите.
Сериозно внимание заслужава и все по-разширяващото се приложение на принципа за съобразяване с позициите на заинтересованите лица - един от принципите, чрез който се доказва тезата за еволюцията на корпоративното управление. Едната линия на доказателство трябва да се търси в ангажирането на корпоративното управление със социалната отговорност на отделната компания (corporate social responsibility; corporate citizenship). Самото въвеждане на темата за заинтересованите лица в съвременното управление е израз на линията за ангажиране на стопанските субекти в решаването на социални проблеми или на теорията и практиката за социалната отговорност на тези субекти. Корпоративното управление приема една по-широка концепция за заинтересованите лица: представители на неправителствени организации за защита на акционери, за опазване на околната среда, както и клиенти, доставчици и кредитори. В хода на разпространение на тези принципи ОИСР съвместно с други международни организации насърчава и участието на профсъюзите в корпоративното управление14. В този смисъл съобразяването със заинтересованите лица надхвърля съвременната постановка за корпорацията като социално отговорна и като корпоративен гражданин.

Важно е да се отбележи зачитането на заинтересованите лица при вземане на решения от корпоративните ръководства. В съвременната теория подобни възгледи се споделят от известния икономист Й. Стиглиц. Според него отношенията в корпоративното управление се развиват по начин, различен от агентския институт. Известна е неговата теза за множеството агенти и акционери (multiple principal-agent theory), позната и като теория за заинтересованите лица (stakeholders theory). Известно е, че проблемът за корпоративната социална отговорност бе поставен от теорията и практиката още през седемдесетте години. Принципите на корпоративното управление, и по-специално новият му прочит от страна на съвременните теоретици, предлагат една по-широка визия. Корпоративното управление се ангажира със социални проблеми. Компаниите, подписали глобалния компакт по инициатива на генералния секретар на ООН - Кофи Анан са и компании с определено добри постижения в областта на корпоративното управление15 16.

Другата линия на доказателство е определено по-ограничена от гледна точка на факти и аргументи. Ангажираността на корпоративното управление е по отношение включването на представители на служителите в корпоративните ръководства. Като правило това е практика на социалното пазарно стопанство, която датира от средата на 70-те години като норма на управление: надзорните съвети при двустепенната континентална система включват представители на служители. В съвременните условия тази практика продължава въпреки атаките и критиките за нейната ефективност. Интересно е да се отбележи противоречивото отношение на бившите социалистически страни към интегрирането на служители в ръководството17. Част от тях държат на работническо участие в управлението, други не. В качеството на собственици на акции или на ваучери служителите участват в общите събрания, но не ефективно.

Вниманието към заинтересованите лица, т.е. политиката на съобразяване със заинтересованите лица, е и едно от доказателствата за еволюцията в корпоративното управление. Тази еволюция е плод и на разбирането за множеството участници във формирането на стойността на компанията и изгодата на акционера, от една страна, и нейното устойчиво развитие от друга.



Ключов принцип на корпоративното управление, чието прилагане обогати с нови инструменти и дейности съвременната компания, е разкриването на информация и прозрачност. Всъщност този принцип определя и насоките, и огласяването на финансова и на друга нефинансова съществена (материална) информация, разкриващи важни аспекти от функционирането и управлението на една компания. С приемането на принципите на ОИСР стана възможно публикуването на важни за информираното решение на акционерите данни като: рискове, съпътстващи дейността на компанията, възнагражденията на членовете на корпоративните ръководства и др.

Най ярко доказателство на тезата за еволюцията на корпоративното управление са изработените от ОИСР правила за отговорностите и функциите на ръководните органи. Класическият надзор, осъществяван от корпоративните ръководства, се развива в участие в стратегически дейности и контрол, участие в управление на риска, и ангажиране в кадровата политика чрез подбор на бъдещите членове на корпоративните ръководства. В този смисъл в част от компетенциите на членовете на корпоративните ръководства се включват и дейности от областта на управление на човешките ресурси. Силни аргументи за изследваната еволюция са ангажиментите на корпоративните ръководства в планово стратегическите начала на компаниите. Управленските функции в една или друга степен се вменяват на корпоративните ръководства. В качеството на подкрепящи виждания могат да се предложат и появяващите се на този етап фирмени кодекси по корпоративно управление, прилагани преди всичко от американските компании, както и линията на професионализация на тези ръководства. Известно е например, че в редица страни асоциациите на корпоративните директори (САЩ) или институтите на директорите (Великобритания, страните от Британската Общност, както и редица други страни от континентална Европа) поеха линия на утвърждаване формата на съвременния член на корпоративното ръководство с оглед гарантиране на компетентно корпоративно управление18. Разбирането за необходимостта от професионализъм и за защита интересите на компанията се подкрепя и от утвърждаването в страните с развита практика на корпоративно управление на института на външния, независимия директор19 20. Това е статут, включващ изисквания за защита правата на акционерите и гарантиране на професионализъм. Идеята за включване в съветите на директорите, а впоследствие и в надзорните съвети в континентална Европа на лица, които не са в трудовоправни отношения с дадената компания21, е подчинена на фундаменталните принципи на корпоративното управление. Необходимостта да се гарантира защита и справедливо третиране и на миноритарните акционери, както и безпристрастност и професионализъм за коректна делова преценка22 са в основата на включването на независимите директори в корпоративните ръководства. Като правило те са символ на професионализъм и почтеност. Изключенията не са малка част от това правило, както ще бъде посочено в следващите редове.

Линията на управленската трансформация на корпоративното управление се определя от промяната в поведението на корпоративните ръководства чрез промяна на обхвата на техните функции и действия. Принципите на ОИСР за корпоративно управление са само част от индикаторите на тази промяна. Внимателното запознаване с действията на отделни компании потвърждават това. Същевременно преходът от чисто правни норми и задължения към управленски действия включва и субективни промени по отношение на новия тип ръководен персонал, както и изисквания към неговата управленска и професионална компетентност.


Очертаните управленски аспекти на еволюцията на корпоративното управление следва да се оценяват и в съответствие с постигнатите икономически резултати на отделните корпорации. Същевременно се налага изводът за водещата роля на пазара, както и на инвеститорите и заинтересованите лица за установяване на новите характеристики на това управление. В страните с развити пазарни икономики и пазарна демокрация държавата традиционно е на втори план в налагането на нормите и механизмите на корпоративно управление. Очевидно е ,че корпоративното управление се налага като една система от правни, управленски и морално-етични норми, следващи общи насоки и тенденции на социално-икономическо развитие, и отчитаща не на последно място стопанските, политически и културни традиции. Изведеният модел в съответствие с формата на ОИСР се развива в различни обкръжения и правни системи. От всяка една биха могли да се изведат и прибавят и нови характеристики и аргументи в подкрепа на тезата за управленската еволюция. Тезата за влиянието на културните различия върху конкретните измерения на корпоративното управление се доказва от нарастващ брой изследователи23. Възгледите на Г. Хофстеде24 са доразвити от учените на примера на различията в нормите и ценностите на корпоративното управление предимно в страните с пазарна икономика. Интересно изключение представлява динамично развиващият се модел на корпоративно управление в Република Южна Африка. Както бе посочено в предшестващите редове, представители на тази страна чрез доклада Кинг (Кинг’s report) участват в разработването на Кодекса за корпоративното управление на ОИСР. Промяната в системата и премахването на апартейда дават тласък на нови насоки в развитието на корпоративното управление. Фундаменталната отлика на Република Южна Африка – съчетание от белези на развита и слабо развиваща се икономика при активното участие на местното африканско население в стопанските и ръководни процеси на макро- и микроравнище определя и интегрирането на ценностите и на населението в корпоративното управление. Последният формат на доклада на Кинг разкри и нови черти на управлението като: духовна колективност, консенсус вместо насилие, вярност към лидера, доверие и вярност25.

В заключение може да се отбележи, че както генералните тенденции, така и тези, валидни за отделни социално-икономически и правни обкръжения през 80-те и 90-те години, доказват тезата за еволюцията на корпоративното управление от правни норми към съчетание от управленски принципи, механизми и правни норми. Това е и следващият етап от жизнения цикъл на корпоративното управление.



3. За кризата на доверието, или развенчан ли е митът за непоклатимостта на корпоративното управление като един от стълбовете на пазарната икономика

Краят на 90-те години и началото на ХХІ век се свързва с нови моменти в развитието на корпоративното управление . Безспорно може да се говори за нов етап, макар и протичащ доста различно: от една страна, това е нормативното, принудително въвеждане на корпоративното управление в страните в преход, а от друга - кризата в доверието към корпоративното управление и принудителните мерки на държавата за възвръщане на добрия му имидж.



Трансформацията на собствеността в страните от Централна и Източна Европа и бившите съветски републики доведе до модели на собственост, характерни за страните с пазарна и появяваща се икономика: частна , при това както концентрирана, така и дисперсирана26. Различните модели приватизация насърчават появата на нови собственици - дребни или миноритарни и мажоритарни акционери. Съпътстващите ги процеси - некоректното изкупуване на акции и ваучери от дребни собственици и последващото уедряване, източването на дружества и други измами, ускоряват въвеждането на нов тип субекти - публичните дружества и нормативното утвърждаване на корпоративното управление. В преобладаващия брой страни в законите за публично предлагане, следващи в голама степен духа и практиката на регулаторнатата система в САЩ, се въвеждат, макар и със закъснение, нормите за защита правата на акционерите, разкриването на информация и отговорностите на корпоративните ръководства. В определена степен корпоративното управление се наложи като съчетание от прави норми, но не и като манталитет, философия и практика на управление. В теорията този подход на въвеждане на корпоративно управление е квалифициран „отгоре надолу“ (top down approach), за разлика от присъщия на страните с пазарна демокрация- „отдолу нагоре“ (bottom down)27. Би било опростенчество да се твърди,че се повтарят явления от по-ранни етапи на развитие на корпоративното управление в страните с утвърдени пазарни икономики. Факт е, че именно този начин на навлизане на корпоративното управление и доминирането на правни норми забавя ефективното му възприемане и прилагане от деловите кръгове. Макар и за кратко време този етап в неговия чист вид просъществува, за да отстъпи постепенно място на утвърждаването на управленските начала и инструменти на корпоративното управление в бившите социалистически страни. Трудно е да се прокара граница в констатираната постъпателност, трудно е да се откроят и факторите, ускорили прехода от правно-нормативния към управленско-правния формат на корпоративно управление. По примера на България, както и на съседните страни, могат да се очертаят:



  • Инициативите на ОИСР за насърчаване разпространението на съвременния формат на корпоративно управление - Кодексът за корпоративно управление. Става дума за системното провеждане на кръгли маси в Югоизточна Европа, Русия ,Украйна, бившите съветски републики, Азия, Латинска Америка, както и разработването на Бяла книга за корпоративно управление за съответния регион28.

  • Трансферът на знания и опит, канализиран чрез консултантски и обучителни проекти,финансирани и подкрепяни от страни донори.

  • Чуждестранни партньорски препоръки и практики.

  • Националните и фирмени кодекси за корпоративно управление, които насърчават прилагането на модерния формат на корпоративно управление.

Все повече и повече корпоративното управление и в значителна част от бившите социалистически страни се утвърждава като система от управленски и правни норми и добра управленска практика. В отделни държави регулаторите на капиталовите пазари чрез промени или нови закони въвеждат и нови управленски принципи на корпоративно управление. Трудно е да се търси пълно тъждество с установените добри практики в страните с пазарна демокрация, но прогресът е налице.

В съвременния етап на корпоративно управление в контекста на изследваната и доказана еволюция не може да не се открои и доста противоречивият му процес на развитие в страните с развита пазарна икономика и капиталови пазари. В продължение на няколко години имената на водещи публични компании в САЩ, Италия ,Великобритания, Холандия и др. се отъждествяват с провали в корпоративното управление. Дефинициите “криза” или “срив” и “недоверие “ са само част от използваните, очертаващи проблемното развитие на корпоративното управление: нарушаване на принципи за огласяване и прозрачност, неспазване на елементарни етични правила, безпристрастност, контрол, отчетност и не на последно място на задаване на въпроси.

Какво всъщност се случва на практика отдавна е дискутирано в националния и международния печат 29. Филмовата индустрия не закъсня подобни на филмите за миналите кризи, да предложи нови забавления за корпоративното управление. Професионалните кръгове разкриха няколко важни причини за кризата:


  • нарушаване на основни принципи на корпоративно управление;

  • нарушаване на определени законодателни регулации;

  • формално спазване за сметка на неформално неспазване на нормите и изискванията на корпоративното управление;

  • липса на етика и морал от страна на членове на корпоративните ръководства.

Интересно е виждането на част от изследователите ,че кризите са плод на субективен фактор и в много по-малка степен на регулиране и администриране на корпоративното управление. Преодоляването на кризата обаче до голяма степен се осъществява чрез намесата на държавата. Обществената значимост на корпоративното управление, грижата на държавата за своите граждани - дребните акционери, и за целостта на капиталовия пазар и не на последно място репутацията на пазарната икономика определят конкретни инициативи на държавата:

  • повишени нормативни изисквания към корпоративното управление и преди всичко към разкриването на информация (Законът Сарбейнс Оксли, промененият Кодекс за корпоративно управление във Великобритания);

  • въвеждане на държавни органи за контрол върху дейността на счетоводните и одиторските организации (САЩ, Великобритания);

  • усъвършенстване принципите и нормите на корпоративно управление на равнище „организирани пазари“ и на равнище „корпорации“.

В резултат именно на кризисните процеси, както и на последвалите действия на регулиращите и саморегулиращите се организации в страните с развита пазарна и появяваща се пазарна икономика, се откроиха и нови дейности и насоки в практикуването на корпоративното управление. Кои са по съществените моменти? На първо място е необходимо да се изтъкне промяната в правното обкръжение. Приетият в САЩ закон Сарбейнс Оксли (Sarbanes –Oxley Act 2002) 30,31 заложи повишени изисквания към разкриването на информация в съответствие с фирмените етични кодекси. Етичният кодекс според цитирания член на закона трябва да насърчава: “...честно и почтено поведение;... пълно, справедливо, точно, навременно и разбираемо 32 разкриване на информация, спазване на законовите норми”33. Новите в моменти включват пояснения относно извънбалансовите сметки. Макар не експлицитно се залага на професионализма, почтеността и независимостта на членовете на корпоративните ръководства: законът поставя повишени изсквания към одиткомитетите и техните членове, за да се гарантира коректното разкриване на информация.

Правните промени, обхванали и страните от англосаксонската система и континентална Европа дават тласък на нови тенденции в практикуването на корпоративното управление. Би могло да се твърди,че съвременното развитие на корпоративното управление следва линията на утвърждаването му като управленска практика. Важно е да се отбележат:


  • Нарастване на вниманието, отделяно на субективния фактор за доброто корпоративно управление на фона на установените и познати правни норми. Именно провалите, дължащи се на субективния фактор, се преодоляват с мерки в тази насока.

  • Нарастване ролята на морално-етичните норми – още едно потвърждение за повишаващото се внимание към качествената характеристика на членовете на корпоративните ръководства и към непрекъснатото обучение. Корпоративното управление интегрира важни за съвременната стопанска и управленска практика етични правила.

  • Интересът към обучението и към знанието дава основание на отделни автори все по-тясно да свързват и практиката на корпоративното управление (особено като става дума за работата на екипите вкл. и в бордовете на директорите) с базисните правила на икономиката и управлението на знанията34.

Приведените аргументи могат да бъдат допълнени с някои конкретни примери от правилата за поведение на компаниите, както и националните кодекси за корпоративно управление. Не са без значение виждания и постановки на представители на теорията и практиката за съвременните измерения на корпоративното управление и преди всичко за нарасналата роля на членовете на корпоративните ръководства. В този смисъл и като ключов акцент върху доказателствата за промяна в корпоративното управление заслужава внимание казаното от Бил Джорд:” Ние се нуждаем от автентични лидери, хора с най-висок морал и почтеност, отдадени на изграждането на продължително функциониращи организации. Ние се нуждаем от лидери, които имат силно и ясно чувство за своята мисия и техните основни ценности са верни и истински. Ние се нуждаем от лидери, които имат куража да изграждат своите компании да посрещат потребностите на всички заинтересовани лица и които признават важността на службата на обществото”35.

Несъмнено съвременното корпоративно управление по примера на кодексите, приети на национално равнище, от една страна, правилата за поведение на равнище „саморегулиращи се организации“- фондови борси и пазари за електронна търговия на ценни книжа, и правилата на равнище „корпорации“, от друга, се определя като модерно управленско направление.


4. Заключение

Корпоративното управление е един от стълбовете на съвременното пазарно стопанство и капиталовите пазари. Заема специфично място в системата от управленски теории и практики и има продължително развитие. Съвременното корпоративно управление минава дълъг и сложен път, еволюирайки от правна норма към система от интердисицплинарни управленски и правни инструменти, норми и практики. Тази важна теоретична максима, потвърждавана от деловия живот, има определено значение за неговото успешно практикуване както в страните с развита пазарна практика, така и в страните с появяваща се пазарна икономика. Посланието е важно и за инвеститори, и за ръководители, и за заинтересовани лица, и за законодатели и регулатори.




1 София 1700, Студентски град “Хр. Ботев”, (02) 629-619; boeva @ Apollo.netissat.bg


2 Бяла книга на ОИСР за корпоративно управление в Югоизточна Европа, превод на български, С, 2004.

3 Наименованието идва от фамилиите на двама изследователи на корпоративната собственост в САЩ през 30-те години на двадесети век. Чрез своите проучвания те доказват тезата за дисперсираната собственост на големите американски компании, потвърдена впоследствие и от автори през втората половина на двадесети век.

4 В своето изследване през 90 те години на двадесети век американските учени Ла Порта, Силанес и Шлайфер разкриват и очертания друг модел на собственост, при който се използват принципите и нормите на коропоративно управление, La Porta, etc Corpotate Ownership around the world C.M., 1997.

5 В настоящия материал се приема като дадена и изяснена тематиката за забрана на търговията с вътрешна информация. Ето защо и не се отделя място за подробно характеризиране на този въпрос.

6 В случая се коментират отделни аспекти на двата модела дотолкова, доколкото чрез тези аспекти се доказва тезата, към която се придържа авторът - за доминиращата правно-нормативната характеристика на корпоративното управление в първоначалните етапи на неговото развитие. Приемат се като добре известни и прецизно представени на българската научна общественост и практика редица допълнителни характеристики на двата модела.

7 Вж. Боева,Б, Корпоративно управление, Princeps, С., 2001.

8 Selgman, J., Transformation of Wall Street, A history of Securities and Exchange Commission and Modern Corporate Finance, NW University Press, B., 536-539.

9 Ролята на финансовите кризи в Азия и Латинска Америка за предприемане на действия за подобряване практиката на корпоративно управление подробно се изследва в материали на Международната организация на комисиите на ценни книжа (IOSCO) и на Световната Банка.

10 В основата на инициативата са страните с добри практики на корпоративно управление: САЩ, Великобритания, Холандия, Република Южна Африка. Техни разработки и организации, известни като Комитета на сър Кедбъри (Великобритания), Кинг (Република ЮжнаАфрика), Питър (Холандия) са ползвани за изработване на споменатия кодекс. Идеята е той да обслужва появяващите се пазарни икономики,чно впоследствие се разпространява повсеместно.

11 Принципи на ОИСР за корпоративно управление, Преамбюл, ОИСР, П., 1999.

12 Известно е, че разделението на властите и коректното спазване на това разделение в демократичните общества е съпътствано от умело използване на бариери и балансьори с оглед предпазване от концентрация на властта (законодателна, изпълнителна, съдебна). Същата логика се възприема и при “разделянето на властите” в областта на корпоративното управление. Именно споменатите принципи и съпътстващите тяхното действие управленски и правни средства функционират като бариери и балансьори.

13 Vii Soto, de Hernado, The mystery of capital: why capitalism triumphs in the west and falls every where else, Basic Books, NY, 2000.


14 виж OECD Principles for Corporate Governance, P. OECD, 1999.

Бяла книга на ОИСР за корпоративно управление в Югоизточна Европа , превод на български, С., 2004.



15 Един от моделите за поведение на съвременните компании в съответствие с основните принципи на корпоративна социална отговорност е предложеният през 1999 година Глобален договор от генералния секретар на ООН Кофи Анан. В него са заложени принципите за защита на човешките права, правата на труд и опазването на околната среда.

16 Kell, G., D. Levin, The evolution of the Global Compact Network: An Historic Experiment in Learning and Action , The Academy of Management Annual Conference, 2002.

17 Бяла книга на ОИСР за корпоративно управление в Югоизточна Европа, превод на български език, С., 2004.

18 Британският институт на директорите практикува провеждане на формализирано обучение и изпитни процедури за сертифициране компетенциите на директорите в Съвета на директорите на британските компании. Това е и едно от условията дадено лице да бъде номинирано и съответно избрано за член на Съвет на директорите на публична компания.

19 Боева,Б., Корпоративно управление от мощните корпорации към икономиките в преход, С., Princeps, 2001, с.46.

20 Вж. Боева, Б., „Капитал”, 2000.

21 Статията не цели да дава изчерпателна трактовка за независим директор, а само базисна и определяща характеристика. В България Законът за публично предлагане на ценни книжа и поправките към него от 2002 година дават детайлна информация за нормативната уредба за статута на независимите директори.

22 В теорията и практиката на корпоративното управление в англосаксонската система е налице изискване за вземащите решения корпоративни ръководства като правило на деловата преценка (business judgement rule). Спазването на това правило е и доказателство в случай на обвинение в некоректни действия от страна на ръководителите за оневиняване на въпросния член на корпоративното ръководство. В случая се залага на почтеността на отделния директор да проучи и прецени всичко необходимо за вземане на решение, а не толкова на формалната страна на процеса на вземане на решение, проявяващ се чрез изисквания за спазване на управленски алгоритъм,изработване на обосновка за целесъобразност . В правния мир е налице и опит да се регламентира правилото за делова преценка- в Закона за компаниите във Великобритания, както и в търговските закони на отделните щати в САЩ.

23 Боева, Б., Корпоративно управление от мощните корпорации към икономиките в преход , С., Princeps, 2001, с.109-120.


24 В настоящата публикация се приема като известна на българската академична общност и делова общественост теорията на холандския изследовател Г.Хофстеде за културните различия в съвременното управление., вж. Боева. Б. Международен мениджмънт, УИ „Стопанство“, С. 2004: Хофстеде, Г., Култури и организации, Софтуер на ума, Класика и стил, С., 2001; Тромпенаарс, Ч., Седемте култури на капитализма, Тедина, В., 1993

25 По материали на Института на Директорите на Република Южна Африка; Б.Боева :Корпоративното управление в Република Южна Африка и възможностите за неговото използване от български публични компании, Българо-южноафрикански форум, посветен на 10-годишнината от победата над апартейда, София , април 2004 .

26 Подробно тези въпроси са изяснени от Петранов, Ст., Дж.Милър, Българският капиталов пазар в контекста на присъединяването към Европейския Съюз, Център за изследване на демокрацията,С.,1999.

Прохаска, М., Пл.Чипев, Корпоративно управление и контрол в България , CSD Reports, С., 2000.



27 In Search of Good Directors , ed by M. Hessel, CIPE , W.D.C., 1998.

28 Бяла книга на ОИСР за корпоративно управление в Югоизточна Европа, превод на български, С., 2004.

29 В материалите съзнателно не се дава описание на кризата на Енрон, Парламат и др. поради факта,че твърде много и подробно е изследвана и добре изяснена на деловите кръгове и академичната общност.

30 Sarbanes Oxley Act of 2002, 107th Cong (2002).

31По-нататък в статията ще се ползва съкращението SOX.

32 В САЩ отдавна са въведени изисквания за разкриване на информация на ясен и достъпен език (plain English).

33 SOX sec.406.

34 Coglianese, C., D. Lazer, Management –Based Regulatory Strategies, Harvard University, 2001.

35 George, B., Authentic Leadership , Rediscovering the Secrets to Creating Lasting Value ,Jossey-Bass, SF, 2003, p 5.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница