П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- Естетическа култура Когнитивна култура Екологическа култура
- Социална култура Здравна култура Религиозна култура
- Битова култура Професионална култура Техническа култура
- Волева култура Информационна култура Икономическа култура
- Просоциални нравствени ценности и нагласи Разширяване на нравствените знания
- Интегриране на нравствените качества в нагласи
От своя страна всяка от тези култури би трябвало да се операционализира за педагогически цели, независимо доколко те ще се включат като конкретни задачи в отделните учебни дисциплини.12 Ето как биха изглеждали задачите в обхвата на нравствената култура на учениците: Матрица за операционализация на нравствената култура като педагогически цели на уроци и занимания
Списъкът на тези нравствени ценности и нагласи продължава: алтруизъм, доверие, справедливост, дисциплинираност, деликатност, комуникативност, срам, искреност, скромност, толерантност, добронамереност, отговорност, дълг, честност, признателност, гордост, верност, щедрост, себеотрицание, безкористие, взискателност, предприемчивост, оптимизъм, великодушие, солидарност, акуратност, съвест, достойнство, хуманност, патриотизъм. Разчленените структурни части на културата /съдържателни качества/ чрез матричен подход могат да се смесят с определена система от чисти психични качества. Кои са тези „чисти” психични качества? Целеустременост и активност. Основно качество, което се проявява в стремежа на личността да следва своите потребности, интереси, убеждения, ценностни ориентации, социалните норми и условия в които живее и работи. Тази характеристика е приложима и необходима за всеки човек, независимо каква е насочеността на неговото поведение -просоциална или антисоциална. Тъкмо този факт потвърждава, че това са „чисти” психични качества. Разбира се, училището има за задача да утвърждава тенденцията към просоциална насоченост на активността и целеустремеността на съвременната личност. Хармоничност. Тази характеристика произтича от сложността на самата структура на личността, както и от сложността на всяка нейна структурна единица. Тя се открива в дейността на човека, във всеки негов отделен поведенчески акт, в способностите му и отношението му към себе си. Всеки човек формира себе си като глобална психична структура и като индивидуална съдържателна структура. Но както многообразието на психодинамиката, така и многообразието на съдържанието на личността, следва да бъдат в хармония. Богатството и разнообразието на интелектуалните, емоционалните и волевите свойства, процеси и състояния, както и богатството на нравствените, естетическите и други свойства трябва да следват хармонията на обществената необходимост, на цивилизованото общество, в което живеят младите хора. Интегритет. Тази характеристика произтича от доказаното в психологията, че личността представлява единно цяло, в което психичните свойства, процеси и състояния се намират в единство и тясна връзка помежду си. Това означава, че всяка личност трябва да бъде разглеждана, проучвана и формирана в контекста на цялостната личност. В този смисъл, формирането на личността трябва да се извършва не на части, не по качества, а цялостно, интегрално. Във всяко конкретно действие участва цялостната личност на човека с всички нейни компоненти, взаимосвързани и зависими помежду си. Динамичност. Структурата на личността е устойчива, но непременно относително устойчива, защото тя се намира в непрекъснато развитие и усъвършенстване. Разбира се, динамичността не доминира над устойчивостта, не застрашава нейната цялост. Обратно, динамичността е атрибут на целостността, защото включва в последната иманентно развитието и усъвършенстването. Уникалност. Чрез творческите си мисли и решения, чрез уникалното си поведение в окръжаващата я среда, личността се проявява като индивидуална, оригинална, различна от всички останали. Тъкмо от своеобразието на биологичното и социалното у личността, от възпитанието и самовъзпитанието, от условията създадени за развитие на биологичните предразположения, произтича неповторимостта на личността. В условията на ускореното демократизиране на живота в страната, възниква въпросът целесъобразно ли е училището да следва някакъв модел на личност? Такъв въпрос е правомерен обаче само до съдържателните модели, които подлежат на усъвършенстване. Но той не засяга или почти не засяга психологичните структури на личността, които са изграждани от психологията през последните сто години, автономно от политическите идеологии. И все пак предложените проекти са създадени в условията на идеологически монопол, който неминуемо е повлиял върху тяхното построяване. С някои макар и общи критични бележки, те могат да послужат като основа за цялостния учебно-възпитателен процес в средното училище. Какви са тези критични бележки? По пълно да се отчита тезата за човека като биосоциално същество. Това означава по-пълно акцентиране върху наследствените предразположения, макар без отречения от съвременната психология фатализъм. Същевременно трябва да се постави под съмнение процесът на формирането на личността като „въздействие”, което неминуемо съдържа елементи на едностранност и на възможност за натиск върху нея. Ключовата дума „въздействие” трябва да се замени с „взаимодейтствие”, разбирано като партньорство на учители и ученици в учебно-възпитателния процес. Не е обоснован призивът за максималистичен натиск върху интелектуалното, нравственото, естетическото, техническото и т.н. възпитание на учениците, в името на „безграничността на възможностите” на учениците. Усвояването на обществено-историческия опит на човечеството от младото поколение, което е съдържание на учебно-възпитателния процес, трябва да се представя в по-цялостен вид. Научно-светогледната и плуралистична ориентация на този опит, включително и отсъстващите досега цивилизовани форми на взаимодействие между хората, следва да станат основна линия на учебно-възпитателния процес в училище. Очевидна става необходимостта от промени в теорията и практиката на образованието по такива важни проблеми като отношението между развитие и саморазвитие, формиране и самоформиране, регулация и саморегулация. Новите условия изискват акцент върху втората, а ръководството на този процес да се изразява в компетентно подпомагане от страна на по-възрастните. За тази цел следва без остатък да се отстранят от теорията и практиката авторитарните взаимоотношения в учебната и в извънучебната дейност. Става ясно, че в общата теория на личността от по-малко промени се нуждаят психологическите структури и от по-големи промени се нуждаят съдържателните структури на личността. Психологическите структури се нуждаят повече от промени на акцентите, докато съдържателните структури се нуждаят от преоценки и преструктуриране. Етичната структура на личността например, се нуждае от сериозни промени, поради настъпилите изменения в обществения и личния морал. Неправомерното разширение на конформизма в поведението на деца и възрастни, чиито причини отдавна съзряха психолозите от изток и запад, е социално явление, което е дало твърде дълбоко отражение и върху личностовата структура на съвременния гражданин. Ето защо следва да се стимулират по-ярко изразени форми на изборност в поведението на учениците, по-широко разгръщане на демократизма и на хуманизма в учебно-възпитателния процес. Заедно с разгръщането на тези процеси в цялото общество, училището ще осъществи стесняване на тази деформация в поведението на хората. Може би казаното е недостатъчно, но то дава основание да се изтъкне още веднъж, че съдържателната и психологичната структура на личността не е някакъв лукс в учебно-възпитателната практика, а основа за целенасоченост, както в изучаването, така и във формирането на нов тип гражданин. Един извод се налага: психологическата и съдържателната структура на човека са единен продукт от взаимодействието на биологичния, социалния и волевия фактор, но между едната и другата няма пълно покритие. Компетентни лица могат да декомпозират всеки вид от посочените по-горе структурни съставки на културата и да ги разгърнат в знания, умения, навици, привички и нагласи. Същите лица ще преценят кога всяка ценност ще се предвиди за усвояване като знание, кога и колко време ще се практикува като умение, като навик или потребност /привичка/. Най-късно ще се предвидят за фиксиране интегралните компетентности, като диспозиции и ориентации на личността. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|