П. Николов Н. Александрова
Формиране на индивидуален стил на учебна дейност
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 18.2. Формиране на индивидуален стил на учебна дейност
Индивидуалният стил на дейността е съвкупност от индивидуални похвати, изградени у човека на базата на съчетание на свойствата на неговата нервна система и обективните изисквания на типа дейност, която той най-често изпълнява. Както се вижда от това определение, индивидуалният стил е механизъм, чрез който индивидуалността се съвместява в целостта, осигурява се единна подготовка на младото поколение в съответствие с обществените потребности. Само в този смисъл индивидуалният стил осигурява равнище на резултатите от дейността на различните хора в съответствие с равнището на изискванията на обществото. В този смисъл той е индивидуална характеристика, която се формира у всеки човек, независимо от системата на обучение или възпитание. Така че проблемът е не да се формира индивидуален стил на дейността въобще, а да се формира оптимален за всяка личност стил с оглед развитието й като индивидуалност и оползотворяване на нейния капацитет за нуждите на общественото развитие. Индивидуален стил на дейност формират дори и онези учители и родители, които не знаят нищо за неговото съществуване. Проблемът сега е това да става съзнателно и целенасочено, за да се формира оптимален индивидуален стил на дейност за всяко отделно дете и юноша. Във формирането на индивидуалния стил на дейност се проявяват две тенденции: тенденция към устойчивост, тъй като върху неговото формиране оказват влияние стабилността на свойствата на нервната система и изискванията на дейността, в която субектът системно участва; тенденция към относителна устойчивост, към промени в стила на дейност, поради непрекъснатото изменение в условията, при които тя протича. Динамиката в професионалната дейност на човека е особено характерна за научно-техническия прогрес. Тя изисква мобилност на индивидуалния стил, готовност за изменения, съответстващи на измененията в дейността. Изследванията показват, че тази динамичност се постига по-леко, когато съответства на типологичните особености на личността, и по-трудно - когато няма такова съответствие37. Ако училището насочи своите усилия към формиране на индивидуален стил не въобще в дейността, а в умствената дейност на учениците, тогава той ще придобие и двете характеристики едновременно: необходимата устойчивост и динамичност - за да се променя стилът в съответствие с изменените условия на дейност. Този изход е толкова логичен, че не се нуждае от доказване или експериментиране. Важното е формирането на индивидуален стил за умствена дейност да стане главна цел на обучението по всички учебни предмети. Индивидуалният стил на учебната дейност, също както и индивидуалният стил на дейността въобще, се формира засега повече стихийно, отколкото целенасочено, независимо от това, че всеки ученик достига до такъв свой стил. Това е онази система от похвати за учене, за решаване на умствени и практически задачи, която индивидът си изгражда и която се превръща в негова индивидуална стратегия на учене, онази сплав между правилата за усвояване и индивидуалните типологически особености на нервната система. Този индивидуален стил осигурява равнище на учебна дейност на всеки ученик до изискванията на учебните програми. Поради редица причини обаче учебните постижения на учениците понякога се различават твърде много, а някои от тях изостават от предвиденото в учебните програми равнище на усвояване на материала. Тук няма да бъдат разглеждани и обсъждани причините за изоставането, само ще бъде отбелязано, че те са комплексни психофизиологически и социално-педагогически. Всички те обаче се отразяват върху темпа на учебната дейност и чрез него предизвикват изоставането на ученика. Тъй като причините за изоставане в индивидуалния темп /зададен от учебните програми/ са комплексни, то и мерките за неговото оптимизиране също трябва да бъдат комплексни. Практически те се свеждат до система от действия, които трябва да индивидуализират обучението, с оглед издигане равнището и темпа на учебната ценност до равнището и темпа, установени в училищната документация. Формирането на индивидуален стил за учебна и умствена дейност като оптимална, корекционна, превантивна и компенсираща функция, трябва да отчита типологическите особености на учениците, силата, равновесието и подвижността на нервната им система. Изискванията в тази насока могат да се систематизират върху основата на структурата на учебната дейност: Индивидуалният стил в ориентирането да се съобразява със степента на увереност на различните ученици, на тяхната отзивчивост към целите и задачите, с темпа, чрез който те се ориентират в условията за тяхното решаване; Индивидуалният стил в решенията на учебната задача следва да отчита степента на волевата регулация, подвижността на мисловните процеси, степента на работоспособност на различните ученици, различието във времето, необходимо на всекиго за решаването на задачата и т.н.; Индивидуалният стил в контролно-оценъчната дейност следва да отчита дълбочината, с която учениците реагират на оценките, адекватността на техните самооценки, степента на мобилизация на всеки ученик от положителни и отрицателни оценки. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|