Популяризиране на ловностопанската дейност и на трофейното дело

Трофеят е най-доброто доказателство и показател за състоянието на дивечовите популации, той е показател и за състоянието на околната среда, за културата и ползването на земите и горите и за отношението на нацията към дивите животни. Трофеят е най-добрия показател за отношението на ловците към природата и тяхната култура. Чрез добитите трофеи и тяхното представяне на ловните изложби се дава възможност на широката общественост да види това състояние и да оцени работата на стопаните на дивеча за запазване на дивечовото богатство за бъдещите поколения. Нашата страна и нейните ловни специалисти са имали винаги правилно отношение към трофейното дело и по този начин са популяризирали ловностопанската ни дейност у нас и в чужбина. От друга страна, това ни дава днес възможност да се връщаме назад във времето и на базата на анализа на качеството на трофеите за определени периоди да съпоставяме и правим изводи за развитието на запасите на определен вид дивеч.

Първото ни участие в международна трофейна изложба е в Лайпциг през 1930 година. В същност това е първата международна изложба с участието на 8 страни. С трофеите от Лайпциг същата година в София се организира Първата ловна изложба у нас. Забележително е и участието ни на Първото световно ловно изложение в Берлин през 1937 година, където трофеят от мечка е обявен за световен рекорд, т.е. тя е най-голямата мечка показвана досега. От тогава до днес страната ни участва в повече от 20 международни ловни изложения.

Забележително събитие не само за нашата, но и за световната ловна общественост е организираното и проведено на изключително високо ниво, по оценка на международните експерти, Световно ловно изложение в Пловдив през 1981 година – Експо-81. То беше и остава и до днес най-голямото световно изложение в историята на този род прояви. Така страната ни още през 1981 година демонстрира пред света постигнатите значителни успехи в стопанисването на дивеча у нас.

Борбата с бракониерството през този период е безкомпромисна и се изразява в:

1. Успоредно с държавната охрана БЛРС изгражда своя щатна охрана. Организацията поддържа над 550 ловни надзиратели във всички Ловно-рибарски дружества върху територията на цялата страна.

2. Заловените нарушители се изключват от ловната организация, което поради задължителното членство води до отнемане на ловното оръжие и до отнемане на ловния билет завинаги.

3. Ловната организация в специален бюлетин обявява ежегодно имената на изключените ловци и на техните дружества и дружини.

4. Органите, задължени от Закона да стопанисват и опазват дивеча и рибата у нас имат пълната подкрепа на държавата. На Националното съвещание по проблемите на законността при лова и риболова и борбата с бракониерството, проведено през 1982 година, основен доклад произнася министъра на горите и горската промишленост. На Националното съвещание се отчита, че за периода 1977-1981 година са установени 2 408 бракониерски прояви по лова, като 1 434 са извършени от ловци и 1 341 от тях са санкционирани строго и само 93-ма нарушители са оправдани. .

Посочените по горе мерки спомагаха бракониерството, което винаги е било спътник през последните десетилетия у нас, да намалее значително и до 1990 година да не влияе върху динамиката на запасите, на който и да било вид дивеч.

9. Правилен подборен отстрел и оптимизиране на половото съотношение и на възрастовата структура на стадата на едрия дивеч.

Успехите, които страната ни постигна в трофейното дело се дължат преди всичко на правилното стопанисване на едрия дивеч и на правилния подборен отстрел, които се извеждаше в държавните ловни стопанства. През 1986 година излезе и книгат„Подборен

отстрел на едрия дивеч“, която претърпя още четири издания и по която се водеше подготовката на ловците.

СЪСТОЯНИЕ НА ДИВЕЧОВИТЕ ПОПУЛАЦИИ И ЗАПЛАХИ ЗА ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ

В посочените таблици по долу даваме статуса на дивеча у нас, данните за запасите му и постигнати резултати в ловностопанската дейност в миналото, както и тенденцията в развитието на запасите на дивеча. Тези данни, без да ползваме директно в разработката, дават възможност за сравнение и анализ на сегашното състояние не само на състоянието на запасите, но и на приноса на ловностопанската ни дейност.

R основната популация - местна;

М основната популация извършва сезонни миграции;

Р част от популацията извършва сезонни миграции;

V уязвим вид;

CD вид изискващ грижи;

+ популацията се увеличава;

• 
  популацията намалява;
  

= устойчива популация

а. В страната има над 130 000 организирани ловци, които съставлявт около 2% от населението. Организацията има изградена структура и традиции, утвърждавани повече от 130 години. Тя е член и активен участник от 1931 година в Световната организация за лова и запазване на дивеча (ЦИЦ) и от 2000 година на Европейската асоациация на ловците на страните членки на Европейския съюз.

б. Икономическата оценка на ресурса от диви животни обект на лов ( месо, кожи и трофеи) за 2011 година е 4 285 629 евро.

в) Оценката на потреблението на ловците и свързаното с това производство на ловно облекло, ловни муниции и др. не са изследвани подробно, но се оценяват на около 18 000 000 лева годишно.

г) Таксата за стопанисване на дивеча е 3 500 000 лева, а членският внос около 2 600 000 лева. Средствата от таксата за стопанисване и част от членския внос се ползват за стопанисване на дивеча.

д) Общият разход, който ловците правят годишно, за да стопанисват дивеча и да упражняват ловен спорт е около 27 100 000 лева. В тази сума не влизат разходите за подхранване на дивеча, за таксация и за др. дейности, които ловците извършват безвъзмездно.